В конкретния случай, в издаденото НП № 20/19.04.2010г. на Директора на РИОСВ – Х. е описано следното нарушение: „при извършена проверка на 02.03.2010г. на месокомбинат „Кики”, намиращ се в промишлената индустриална зона на гр.Х. е установено, че за 2009г. К.Г.И., в качеството си на  ЕТ “Кики – К.И.” не е организирала отразяване на проверки за херметичност на наличните хладилни и климатични инсталации, съдържащи над 3 кг хладилен агент в дневници/досиета на системите” . Така описаното нарушение е квалифицирано по чл. чл.34и, ал.4 от ЗЧАВ, във вр. чл. 4б, ал.2, т.5 от Наредбата за осъществяване на контрол и управление на веществата, които нарушават озоновия слой и на ЕТ “Кики – К.И.” е наложена имуществена санкция от 1 000 лева.

Съгласно чл.34и, ал.4 от ЗДАВ в приложимата редакция от ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 24.02.2009 г. лице, което не поддържа/води и/или не представи досие на инсталациите, съдържащи 3 кг и повече вещества, които нарушават озоновия слой, съгласно разпоредбите на наредбата по чл. 17, ал. 1, се наказва с глоба 1000 лв., съответно с имуществена санкция в размер 2000 лв.

Видно е, че описаното нарушение в наказателното постановление не съответства на правната му квалификация по цитираната разпоредба на чл.34и, ал.4 от ЗЧАВ. Съгласно цитираната като нарушена разпоредба и основание за налагане на имуществена санкция е предвидено ангажирането на административно наказателна отговорност на лице, което не поддържа, не води или не представи досие на инсталациите, съдържащи 3 кг и повече вещества, които нарушават озоновия слой. Такова нарушение, което да се свързва с една от трите хипотези на чл.34и, ал.4 от ЗЧАВ не е описано в НП. Описано е нарушение „неорганизиране отразяване на проверки за херметичност на наличните хладилни и климатични инсталации в дневници”, поради което изобщо не става ясно за каква липса на организация на проверки се наказва търговеца, а също така не става ясно защо липсата на организация на отразяване на проверки се свързва с административнонаказателната разпоредба на чл. чл.34и, ал.4 от ЗДАВ. В случая описанието на нарушението е толкова неясно, че се приравнява на пълна липса на описание на нарушение, а от своя страна чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвижда описанието на нарушението като задължителен реквизит на НП. Липсата на описание на нарушението в НП нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като препятства възможността да разбере за какво конкретно нарушение му се налага санкцията, поради което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато при издаване на НП и основание за отмяна на същото, без да се разглежда спора по същество.

Наред с това, настоящата инстанция констатира незаконосъобразност на издаденото НП поради налагане на имуществена санкция в размер, който не е нормативно определен. С издаденото НП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, след като законът в цитираната в НП разпоредба, като основание за налагане на санкцията - чл.34и, ал.4 от ЗЧАВ, в приложимата редакция към датата на констатиране на нарушението е предвиждал налагането на имуществена санкция от 2000 лева. По този начин, с издаденото НП е наложена имуществена санкция в размер, който не е предвиден в закона, поради което наложена имуществена санкция не съответства на закона, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП. Налагането на санкция е строго нормирана дейност, поради което административно-наказващият орган следва при строго съблюдаване на предвидените в закона размери да налага определените от закона санкции. Налагането на имуществена санкция, извън предвидените в закона размери, независимо от това дали е по-леко или по-тежко от предвидените размери в закона води до незаконосъобразност на издаденото НП. Наред с това, издаденото НП не представлява административен акт, а правораздавателен акт, поради което допуснатите грешки при определяне на размера на наложените санкции не могат да се отстраняват по реда за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при издаване на административен акт. Ето защо, какъвто и акт за поправка на очевидна фактическа грешка да е издаден от административнонаказващия орган, той не поправя наложената с наказателното постановление санкция.

Като не е съобразил посочените по-горе съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при издаване на НП и приел, че издаденото НП е законосъобразно, районния съд е постановил решение в нарушение на закона, поради което същото следва да се отмени, а при разглеждане на спора по същество с оглед изнесените по-горе съображения, настоящата инстанция счита, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 1 изр.2 ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 и чл. 222 ал. 1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 13/11.02.2011г., постановено по НАХД № 209 по описа за 2010г. на РС – Х., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20/19.04.2010г. на Директора на РИОСВ – Х., като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20/19.04.2010г. на Директора на РИОСВ – Х..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:                                   Членове:  1.     

                                                                         2.