РЕШЕНИЕ

 

№ 183 /18.04.2011г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

 

при секретаря.........Д.А......…...……………………………..и в присъствието на прокурор…………………………………………...................……………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 847 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 219, ал. 1, вр. чл.  215, ал. 1, изр. І – во, вр. чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалбa от И.Я.М. *** против Заповед № 1712/01.12.2010г. на Кмета на Община С..

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че изложените от административния орган фактически констатации били бланкетни и непълни, поради което и обжалваната заповед била немотивирана. Сочи се, че по силата на Нотариален акт № 50, том ІІ, дело № 556/1990г. и Договор за продажба от 27.08.2009г., вписан в Агенция по вписванията с акт № 89/02.09.2009г., жалбоподателят се легитимирал като собственик на УПИ VІІ – 1269, кв. 95 по действащия план на град С.. Горният недвижим имот граничел с УПИ VІІІ, кв. 95, улица и УПИ VІ – 1268, кв. 95, като собственици на последния имот били лицата, по чиято инициатива била започнала процедурата по издаване на оспорената заповед. Сочи се още, че обективираните в обжалвания акт констатации, че наклона на покривите на процесните стопански постройки бил към УПИ VІ – 1268, кв. 95, че не били поставени улуци, и че постройките били неподходящи по вид, местонахождение и разположение,  не отговаряли на действителността. В тази връзка се твърди, че в двора на жалбподателя действително имало две стопански постройки, които били построени през 1960г., но последните били в режим на търпимост. Макар и да били направени от кирпич, постройките били със стабилна конструкция и много добър външен вид, а евентуалното поставяне на улуци не представлявало особена трудност. На следващо място се излагат доводи, че оспорената заповед не почивала на никакво правно основание. Посочената в обжалвания административен акт разпоредба на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ била приложима едва след изчерпване на възможността за ремонтиране на строежите, предвидена в чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Подобен извод следвал от повелята на ал. 6 на чл. 196 от ЗУТ, според която заповед за премахване се издавала по отношение на строежи, които поради естественото си износване или други обстоятелства били станали опасни за здравето и живота на гражданите, били негодни за използване, застрашени от самострутване, създаващи условия за възникване на пожар или били вредни в санитарно – хигиенно отношение и не можели да се поправят или заздравят. В настоящия случай било очевидно, че не били налице предвидените в чл. 195 от ЗУТ предпоставки, които да налагали издаването на оспорената заповед, тъй като процесните постройки били в добро състояние и липсвали данни последните да били неподходящи по вид, местоположение, разположение или да били изградени с опасни или забранени материали, или да били опасни за сигурността, безопаснотта на движението, здравето, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. На последно място се сочи, че било неоправдано, незаконосъобразно и несправедливо с оспорения административен акт жалбоподателят да бъде задължаван да премахне постройките веднага, без да му е дадeна възможност или указания за отремонтирането или поправянето им. В заключение е изложено, че оспорената заповед била издадена при злоупотреба с правомощията на административния орган и била груб пример за произвол от страна на общинската администрация, който бил допуснат и осъществен в разрез с човешките и граждански права на жалбоподателя. Моли се за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Кмет на Община С., не изпраща представител и не взема становище относно допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 1712/01.12.2010г. на Кмета на Община С., с която И.Я.М. е задължен в срок до 03.01.2011г. да премахне двете едноетажни стопански паянтови постройки, намиращи се до регулационната линия с УПИ VІ – 1268, кв. 95 по плана на град С., при спазване на общите правила на ЗУТ и нормативните актове по неговото прилагане. В административния акт е разпоредено още, че в случай, че предписаното не бъде извършено от собственика в определения срок за доброволно изпълнение, то ще бъде изпълнено от общината за негова сметка, съгласно чл. 196, ал. 6 от ЗУТ.

Безспорен по делото факт, с оглед представените Нотариален акт № 50 по нотариално дело № 556/90г. по описа на РС – С. и Договор за покупко – продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост от 27.08.2009г., вписан в АВ по партида 6725 под № 89, е че жалбподателят е собственик на УПИ VІІ – 1269, кв 95 по действащия план на град С., одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г. на Кмета на Община С.. Липсва и спор между страните относно обстоятелството, че процесните две селскостопански постройки са изградени именно в имота на оспорващия, в близост до вътрешната регулационна линия с УПИ VІ – 1268, кв. 95.

С жалба с регистрационен индекс В – 7303/27.11.2009г. от К.В.К., Д.Х.К.и В.К.К.- собственици на УПИ VІ – 1268, кв. 95 по плана на град С., Кметът на Община С. е бил сезиран с искане да предприеме необходимите действия във връзка с изградена в УПИ VІІ – 1269 незаконна стопанска постройка, чиято стреха навлизала в имота на жалващите се с около 50 см.

По повод на започналото административно производство по жалба вх. № В-7303/27.11.2009г., с писмо рег. индекс И – 4552/04.12.2009г., Кметът на Община С. е изискал от И.Я.М. да представи в тридневен срок от получаване на писмото в Общинска администрация С. документи за собственост на УПИ VІІ – 1269, кв. 95 и строителни документи за стопанската постройка, намираща се на регулационната линия с УПИ VІ – 1268, кв. 95 по плана на град С.. Писмото е получено от адресата си на 08.12.2009г. Видно от приложените в административната преписка Нотариален акт № 50 по нотариално дело № 556/90г. по описа на РС – С., Строително разрешение № 108/1960г. за строене на навес и Протокол № 104 за дадена строителна линия и ниво за навес от 18 кв. м., И.Я.М. е представил исканите от Кмета на Община С. документи.

Видно от писмо с рег. индекс И – 4818/21.12.2009г., Кмета на Община С. е уведомил собствениците на УПИ VІ – 1268, кв. 95 и УПИ VІІ – 1269, че подадената жалба с вх. № В – 7303/27.08.2009г. ще бъде разгледана, след приключване на гражданско дело № 449/2009г. по описа на РС – С., с предмет установителен иск по чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, за определяне на границата между горепосочените два урегулирани имота.

С Молба рег. индекс В – 6975/10.11.2010г. от К.В.К., Д.Х.К.и В.К.К.- собственици на УПИ VІ – 1268, кв. 95 по плана на град С., пред Кмета на Община С. е било представено влязло в сила Решение № 75/30.04.2010г., постановено по гр. д. № 449 по описа на РС – С. за 2009г. и е отправено искане за предприемане на необходимите действия по жалба с вх. № В – 7303/27.08.2009г. Видно от диспозитива на съдебното решение, с последното е признато за установено по отношение на К.В.К., Д.Х.К.и, че към 1993г., когато е одобрен действащият кадастрален и регулационен план на град С., И.Я.М. *** УПИ VІ – 1268, кв. 95 в град С., от които 26 кв. м. – гараж и 8 кв. м. празно дворно място зад северната стена на стопанската постройка в УПИ VІІ – 1269, кв. 95 по плана на град С..

Видно от Протокол от 24.11.2010г. на Комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 681/20.05.2010г. на Кмета на Община С., при направената проверка на строежите в УПИ VІІ – 1269, кв. 95, е установено, че до регулационната граница с УПИ VІ – 1268, кв. 95 са направени две едноетажни стопански паянтови постройки, покрити с ламаринени плоскости. В протокола са посочени и точните размери на постройките, както и че наклона на покривите им е към УПИ VІ – 1268, кв. 95, и няма поставени улуци. Комисията е заключила, че двете едноетажни стопански паянтови постройки са неподходящи по вид, местонахождение и разположение, поради което е предложила на Кмета на Община С.  да задължи в срок до 03.01.2011г. И.Я.М. да премахне двете паянтови едноетажни стопански постройки, намиращи се в УПИ VІІ – 1269, кв. 95 по плана на град С..

Въз основа на заключението и предложението по Протокола от 24.11.2010г., Кметът на Община С. е издал атакуваната в настоящото производство своя Заповед № 1712/01.12.2010г. Заповедта е връчена на настоящия жалбоподател на 08.12.2010г., а жалбата против нея е постъпила пред административния орган на 13.12.2010г.

По делото е назначена и експертиза, видно от заключението по която процесните две стопански постройки са паянтови, с дървена носеща конструкция, обособени са една от друга в конструктивно отношение, като за едната постройка има издадено Строително разрешение № 108/25.06.1960г. и Протокол № 104 за дадена строителна линия и ниво. От заключението става ясно още, че и двете постройки се намират в УПИ VІІ – 1269, кв. 95 по плана на град С. до регулационната граница с УПИ VІ – 1268, кв. 95 и наклона на покривите им е насочен към УПИ VІ – 1268, кв. 95, като част от стехите на сградите попадат в УПИ VІ – 1268, кв. 95 и нямат поставени улуци. Вещото лице сочи още, че процесните постройки се нуждаят единствено от изкъпване на мазилката и варосване, но с вида, местоположението и разположененито си, строежите не застрашават сигурността, безопасността на движението, здравето, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В заключението е изрично посочено, че за поемане на дъждовните води от покривите на постройките могат да бъдат поставени улуци.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, какъвто съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е Кметът на Община С. и в предвидената от закона писмена форма.

Процесният административен акт обаче, е поставен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 196 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на  чл. 196, ал. 2 от ЗУТ комисията събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Тези две изисквания на процедурата следва да са кумулативно изпълнени, за да се пристъпи към издаване на акт по чл. 195 от ЗУТ.

В случая липсват каквито и да било данни определената от Кмета на Община С. комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ да е изслушала собственика на процесните стопански постройки и настоящ жалбоподател, нито да му е дала подобна възможност. Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ още към датата на изготвяне на Протокола от 24.11.2010г. е дала заключението си, според което, двата процесни строежа са неподходящи по вид местонахождение и разположение, с което си действие е изключила при преценката си мнението и аргументите на заинтересованите лица. Поради неизслушване на заинтересованите лица, от страна на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, е било допуснато съществено нарушение на административната процедура, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Наред с това оспорената заповед не отговаря и на изискванията за материална законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонаходение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършват необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Във всички случая обаче, при издаване на заповед за премахване на някой от посочените обекти, административният орган е длъжен да изложи конкретните основания, въз основа на които е разпоредил премахването на даден строеж, като не просто изброява всички или някои от основанията, релевирани в цитираната по – горе норма, а излага конкретни обстоятелства, обуславящи необходимостта от премахване на строежа, включително и дали строежът може да се ремонтира или поправи. В случая, в оспорената заповед Кметът на Община С. е посочил единствено, че липсват поставени улуци на процесните стопански сгради, като в нито един съдържащ се в административната преписка документ, не става ясна причинната връзка между липсата на улуци и неподходящността по вид, местонахождение и разположение на въпросните сгради, за които се установи, че са изцяло годни в конструктивно отношение и са изградени в собствения на жалбоподателя имот. Поради неизлагане на релевантните фактически констатации в обжалвания административен акт, настоящият състав на съда приема за основателни доводите на жалбоподателя за бланкетност и непълнота на фактическата обосновка на административния орган, поради което намира, че оспорената заповед по същество е лишена от мотиви.

За пълнота на мотивите на настоящото решение, съдът намира, че процесната заповед е издадена и при неспазване на целта на закона. Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ оправомощава кметовете на общини да издават заповеди за премахване, преобразуване и ремонтиране на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали строежи с цел осигуряване сигурността, безопасността на движението, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. От приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът възприема изцяло, става ясно, че въпросните две стопански постройки са изпълнени в имота на настоящия жалбоподател, не са опасни от конструктивна гледна точка, не застрашават сигурността, безопасността на движението, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Дори обаче да се приеме, че въпросните стопански постройки притежават някои от посочените в разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ характеристики, констатираната от вещото лице възможност за ремонтирането им чрез изкърпване на мазилката и варосване, както и възможността да им бъдат поставени улуци на покривите, които да отвеждат дъждовната вода извън УПИ VІ – 1268, дава основания да се заключи,  че за привеждането им към законовите изисквания, има други реализируеми начини, различни от премахването им. След като е налице възможност за запазване на постройките, то изцяло несъобразен с целта на закона е избраният от административният орган вариант за премахване на строежите, който е допустим единствено при липса на други начини за постигане целта на закона.

Поради всичко дотук изложено, настоящият съд намира, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 410 лв., от които 10 лева за внесена държавна такса, 200 лева за внесен депозит за вещо лице и 200 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.

С оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, в редакцията от ДВ, бр. 87 от 05.11.2010г., решението по настоящият спор е окончателно.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІІ-ро от АПК , вр. чл. 219, ал. 1 от ЗУТ, и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 1712/01.12.2010г. на Кмета на Община С..

ОСЪЖДА Община С. да заплати на И.Я.М. *** направените по делото разноски в размер 410.00 лв.

Решението е окончателно.

 

Съдия: