Решение по Административно дело 832/2010г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

26.04.2011 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и единадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №832 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от П.К.П. *** и по жалба от К.П.П. ***, подадени против Заповед №ДК-02-ЮЦР-14/02.11.2010 г. на Началника на РДНСК Южен централен район, с която е наредено да се премахне извършения от тях незаконен строеж „Масивна ограда”, находящ се в землище на с.Д., Община Л., Област Х., между хоризонтали 119,00 и 125,00 /заливен обем – чашка на язовир „И.”/.

Жалбоподателите оспорват процесната заповед като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че извършител на подлежащия на премахване строеж бил единствено К.П.П., с оглед на което незаконосъобразно било да се вменява задължението за премахване на строежа и на П.К.П.. Излагат доводи, че оспореният административен акт бил незаконосъобразен, тъй като в него липсвала яснота по отношение индивидуализацията и точното местоположение на подлежащия на премахване строеж, поради което била налице реална опасност да бъде премахнат различен от процесния строеж. Точното описване на вида, параметрите и другите характеристики на подлежащия на премахване строеж били важни и с оглед евентуалното остойностяване на премахването му. Наред с това жалбоподателите оспорват и изложената в процесната заповед фактическа констатация на издателя й, че визираният строеж се намирал в заливен обем – чашка на язовир „И.” и излагат твърдения, че строежът бил с характер на търпим такъв по смисъла на § 16 от ПР към ЗУТ, поради което не подлежал на премахване. Претендират за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът - Н.Р.Ю.ц. район, чрез процесуален представител, излага съображения за отхвърляне на жалбите като неоснователни.

Жалбите са процесуално допустими, подадени са в преклузивния срок за обжалване на годен за обжалване административен акт и от надлежни страни – адресати на акта, за които е налице правен интерес от търсената защита.

Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от съставения от служители на сектори С. и П. при РДНСК Южен централен район, Костативен акт № СД-49/13.10.2010 г., при извършена проверка в имот държавна собственост на строеж „Масивна ограда”, находящ се в землището на с.Д., община Л., в заливен обем – чаша на язовир И., е констатирано, че строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа, т.е. в нарушение на чл.148 от ЗУТ. Установено е още, че незаконната „Масивна ограда” е изградена от П.К.П. и К.П.П. ***. В Констативния акт е обективирано точно описание на незаконния строеж, а именно - ,,масивна ограда с дължина 55,00 м., височина 1,80 м, дебелина 0,25 м., изпълнена от тухлен зид и шапка от керемиди; ажурна ограда с дължина 55,00 м., височина на плътната част 1,20 м. и до 2,20 м. ажурна част, изпълнена от тухлена зидария 0,25 м. и облицовка каменни плочи; масивна ограда с дължина 27,00 м., височина от 2,20 м. до 2,60 м., изпълнена от тухлена зидария 0,25 м. и облицовка каменни плочи; масивна ограда с дължина 15,00 м. с височина 2,20 м., изпълнена от тухлена зидария 0,25 м. и облицовка от камък с шапка от керемиди”. В акта е отразена и окомерна скица на разположението на строежа с посочване на размерите му. Констативният акт е съставен в отсъствието на жалбоподателите, което е удостоверено с подписите на свидетелите Д. Б. Б. и С. Н. Т.. В Констативния акт е посочено, че е съобщен по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез поставяне на Съобщение №СД-49/13.10.2010 г. и Служебна бележка на строежа и на таблото за съобщения на Община Л., като копия от съобщението и служебната бележка са приложени по делото. В акта е изрично посочено, че възражения по последния могат да се направят в 7-дневен срок, считано от 13.10.2010 г. На 25.10.2010 г., длъжностни лица при РДНСК Южен централен район са установили, че до тази дата няма постъпило възражение по Констативен акт №СД-49/13.10.2010 г. за строеж „Масивна ограда”, която костатация са обективирали в нарочен протокол. Въз основа на съставения Констативен акт е образувано административно производство по реда на чл.225 от ЗУТ за премахване на строежа.

Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-14/02.11.2010 г. Началникът на РДНСК Южен централен район, след като е констатирал, че строеж "Масивна ограда" е извършен от П.К.П. и К.П.П. без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и на основание чл.225, ал.1 е наредил незаконният строеж да бъде премахнат. Видно от отбелязването върху й, цитираната заповед е връчена лично на всеки един от двамата оспорващи срещу подпис на 25.11.2010 г., като на същата дата адресатите на обжалвания акт са депозирани и възраженията си по заповедта. И двете жалби срещу заповедта са депозирани по пощата с дата на пощенските клейма 06.12.2010 г., видно от предоставените от административния орган заверени копия от пощенски пликове.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита и двете жалби за неоснователни.

С оглед задължителната проверка по чл.168, ал.1 от АПК, макар да няма наведени оплаквания в тази насока, съдът приема оспорената заповед за издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Този извод следва от направеното със Заповед №РД-13-446/01.11.2010 г. на Началника на РДНСК град С. делегиране на правомощия на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол да издават заповеди по чл.222, ал.1, т.10 и чл.225, ал.1 от ЗУТ – за премахване на незаконни строежи. На тази заповед се е позовал административният орган в оспорения акт и същата, макар да не е приложена в административната преписка по настоящото дело е служебно известна на съда.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържа законопредвидените реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. За фактически констатации, обосноваващи издаването на обжалваната заповед, Началникът на РДНСК Южен централен район е посочил направените такива при извършената на 13.10.2010 г. проверка на стоежа „Масивна ограда”, находящ се в държавен имот в землището на с.Д., община Л., в заливен обем – чашка на язовир И., като подробно и ясно е описал всички индивидуализиращи конкретния незаконен строеж параметри, поради което и доводите на жалбоподателите в тази насока съдът не приема за основателни. Административният орган правилно е квалифицирал въпросния строеж като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и на коректното правно основание – чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредил премахването му.

При извършената служебна проверка не се констатираха и допуснати от органа съществени процесуални нарушения. Адресатите на заповедта са били надлежно уведомени за започналото административно производство с връчването по реда на § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ Констативен акт №СД-49/13.10.2010 г., поради установеното им отсъсвие. Както в акта, така и в поставеното на строежа съобщение, е изрично посочено, че възражения срещу направените при проверката констатации могат да бъдат подавани в 7-дневен срок, считано от 13.10.2010 г. пред РДНСК Юцен централен район. Административният орган е изпълнил точно и задълженията си по чл.35 от АПК, като е изяснил релевантните в случая факти и обстоятелства.

Настоящият състав намира оспорената заповед и за съответна на материалния закон и непротиворечаща с целта му. С разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ, законодателят е възложил на Началникът на РДНСК или упълномощено от него лице, каквото в случая се явява Началникът на РДНСК Южен централен район да издава заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях. В ал.2 на чл.225 от ЗУТ е посочено, че незаконен строеж е този, който се извършва: т.1 - в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; т.2 - без одобрени инвестиционни проекти и/или без издадено разрешение за строеж; т.3 - при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; т.4 - със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; и т.5 - без съгласуване с Министерство на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 – за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони. За да бъде квалифициран даден строеж за незаконен, по отношение на него следва да е налице поне една от хипотезите на чл.225, ал.2, т.1 – т.5 от ЗУТ. В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства и липсата на спор между страните, процесния строеж „Масивна ограда” е изградена без разрешение за строеж, каквото се изисква съгласно чл.148, ал.1, вр. чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, т.е. несъмено е доказано, че процесният строеж е незаконен. По делото не са представени и доказателства за образувано производство за узаконяване по реда на §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.65 от 2003 г./. Неоснователно е оплакването, че строежът не следвало да бъде премахван, тъй като е търпим в хипотезата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Според тази норма строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване. Като правоизключващо, това възражение следва да бъде доказано пълно, и то от оспорващите заповедта. Въпреки изричното указване на жалбоподателите, че носят доказателствената тежест да установят твърдените от тях факти, ако претендират режим на търпимост за конкретната сграда, същите не ангажираха доказателства, установяващи кумулативното наличие на посочените в §16 от ПР на ЗУТ предпоставки.

Настоящият състав на съда намира за недоказано възражението, че жалбоподателят П.К.П. не е надлежен адресат на разпореждането за премахване, тъй като не бил извършител на строежа. В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на установяване относно извършителя на строежа, или неточното му установяване, не води до извод за незаконосъобразност на административния акт, тъй като релеванти в производството по чл.225 ал.1 от ЗУТ са установяванията относно характеристиката на обекта, представлява ли той строеж и налице ли са за него изискуемите по закон строителни книжа. Заповедта за премахване на незаконен строеж има за цел отстраняването на незаконното строителство, като в закона не е изрично упоменато кой следва да бъде посочен като адресат на акта. Неоснователни са и изложените от оспорващите доводи, че само единият от тях е извършител на незаконния строеж, тъй като жалбоподателите не ангажираха никакви доказателства и в тази насока.

По съществото на спора съдът счита за установено по категоричен и несъмнен начин, че коментираният строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Същият е изпълнен без да са издадени предвидените в закона строителни книжа - разрешение за строеж. Като е разпоредил премахването му, Началникът на РДНСК Южен централен район е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което и жалбите срещу него се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид обстоятелството, че строежът представлява ограда, същият по аргумент на чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ е от шеста категория и с оглед разпоредбата на чл.215, ал.7 от ЗУТ /нова - ДВ, бр.87 от 05.11.2010 г./, решението по настоящия спор е окончателно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.П. и жалбата на П.К.П.,***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-14/02.11.2010 г. на Началника на РДНСК Южен централен район.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: