Решение по Административно дело 808/2010г.

РЕШЕНИЕ

№ 153/15.04.2011г., гр.Х.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково., в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря......... Д.А. …...……………………………..и в присъствието на прокурор…………………………………………...................……………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 808 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на К.Г.К. ***, подадена чрез пълномощник, със съдебен адрес гр.Х., ул.”В.Д.” №**, ет.*, ап.*, срещу Заповед № ДК-09-Х-68/18.11.2010г. на Началник Сектор Х. при РДНСК Южен централен район.

Жалбоподателят оспорва заповедта като счита същата за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна и моли да бъде обявена нищожността й или да бъде отменена като незаконосъобразна, поради допуснати нарушения по чл.146, т.2-5 от АПК. В жалбата се твърди, че постройката не отговаряла на изискванията за жилищна сграда, респ. вилна сграда, поради което не била строеж пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Процесната сграда не можело да бъде постоянно обитавана и помещенията в нея не задоволявали елементарни жилищни нужди, каквито били ел. захранването и ВиК канализацията, поради което сградата следвало да се окачестви като стопанска постройка, представляваща строеж шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.11 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. За тази категория строежи не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, поради което те не подлежали на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177 от ЗУТ, съгласно изричната разпоредба на чл.178, ал.2 от ЗУТ. Изложените в тази насока в жалбата доводи давали основание да се приеме, че била налице пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, посочена като основание за издаване на обжалваната заповед – чл.178, ал.1, вр. чл.177 от ЗУТ, поради което актът бил изцяло лишен от законово основание. Тази материална незаконосъобразност на акта била особено съществена като порок и обосновавала неговата нищожност. Изложените доводи алтернативно обосновавали незаконосъобразността на атакуваната заповед, като основание за отмяна по чл.146, т.2-5 от АПК. Издадената заповед противоречала на чл.178, ал.2 от ЗУТ, което обосновавало отмяната й като незаконосъобразна на основание чл.146, т.4 от АПК. В заповедта не били изложени мотиви за категоризиране на процесната сграда като строеж пета категория при липса на ел. захранване и вода, с което било допуснато съществено процесуално нарушение. Допусната била вътрешна противоречивост на изложените мотиви. Допуснатите съществени процесуални нарушения обосновавали отмяна на заповедта на основание чл.146, т.2 и т.3, вр. чл.59, ал.2, т.4 от АПК. При издаване на заповедта административният орган не изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и събере всички необходими доказателства в образуваното административно производство. Допуснатите нарушения довели до немотивиран по смисъла на чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 административен акт. Административният орган не изяснил и отчел обстоятелството, че поставянето на постройката било разрешено от Държавно лесничейство – И. с Разрешително №9 от 25.04.1995г., издадено на основание т.6 от Наредбата за подобряване на пчеларството, обн. ДВ, бр.76 от 23.09.1958г., по писмено искане от 13.04.1995г., подадено от К.А.К.. Постройката била изградена през 1997г. от К.К., ползвана от него до 05.05.2010г., когато била продадена с писмен договор на К.Г.К.. В изтеклия период от време от 1997г. досега били заплащани в полза на ДАГ, Държавно горско/ловно стопанство И. дължимите такси за място на пчелин и такса за ползването на земята, поради което посоченото разрешително било действащо към момента на издаване на заповедта и обосновавало законосъобразност на ползването на процесната постройка по предназначението й. Изложените обстоятелства на самостоятелно основание обосновавали незаконосъобразност на издадената заповед на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК. По тези и по допълнително изложените от процесуален представител съображения, се иска да бъде уважена жалбата и да бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът – Началник Сектор Х. при РДНСК Южен централен район, чрез процесуален представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди заповедта като законосъобразна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в оспорването, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ДК-09-Х-68/18.11.2010г. на Началник Сектор Х. при РДНСК Южен централен район е забранено ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж "Вилна сграда", намиращ с в чашката на яз.”И.”, землището на с.К.д., Община И., м. „М.н.”, ПИ 000815, отдел 402-В ДГФ, с ползвател К.Г.К..

Видно от данните по делото, на 08.11.2010г. работна група в състав от служители на Сектор Х. при РДНСК Южен централен район и на Община И. извършила проверка на строеж "Вилна сграда", намиращ с в чашката на яз.”И.”, землище на с.К.д., Община И., м. „М.н.”, ПИ 000815, отдел 402-В ДГФ, за резултатите от която е съставен Констативен акт №Х-93/08.11.2010г. В него е отразено, че имотът е публична държавна собственост, а строежът е собственост на К.Г.К. ***, като към момента на проверката строежът представлява двуетажна сграда с размери 7,50м./7,00м. и височина кота корниз 4,50м., със стоманобетонова конструкция и тухлени ограждащи стени; покривът е трискатен, с дървена конструкция, покрит с керемиди. Посочено е, че строежът е изцяло завършен, не е захранен с ел. енергия и вода. Установено е, че строежът е V категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и се ползва с предназначение – вилна сграда, преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в отсъствие на жалбоподателя и е подписан от свидетелите Д. Х. и Д. Б.. Съобщен е по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на Съобщение № Х-93/08.11.2010г. на строежа и на информационното табло в Община И., удостоверено в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица, като копия от съобщението и служебната бележка са приложени по делото. Видно от Констативен протокол №627/16.11.2010г., съставен от служители на Сектор Х. при РДНСК Южен централен район, по съставения констативен акт не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на констативния акт е издадена процесната заповед, съобщена на жалбоподателя на 01.12.2010 г. по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на Съобщение № ДК-09-Х-68/01.12.2010г. на строежа и на информационното табло в Община И., удостоверено в служебна бележка от същата дата с подписите на две длъжностни лица, като копия от съобщението и служебната бележка са приложени по делото.

По делото е изготвена и приета съдебно - техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, построената сграда е монолитна, едноетажна, с частичен сутерен – поради голямата денивелация на терена. Сградата е с обща застроена площ 7.50м/7.00м., със стоманобетонова плоча, колони и греди, стени – преградни и оградни – тухлена зидария, покрив – трискатен, дървена конструкция, покрита с керемиди. Оформеното помещение на ниво сутерен е с размери 5.23м/2.20м и светла височина 1.86м. – под – циментова замазка+балатум, стени и таван – варова мазилка. Етаж с размери 6.57м/4.84м, с обособени две отделни помещения: всекидневна – 2.80м./4.30м, под – теракот, изградена камина и мивка, облицовани с фаянс и спалня – 4.25м/3.12м, стени и таван – варова мазилка, светла височина на етажа – 2.27м. Врати и прозорци – PVC дограма. Прекарани ел. инсталация и водопровод – без свързване. Посочено е, че няма свързване с електромрежа, водопровод и канализация. В сградата няма изградена канализация, а само водопровод – без свързване. Мястото на постройката отговаряло на определеното по скица в Горско стопанство И., приложена към Разрешително № 9/25.04.1995г. В заключението е посочено, че процесната сграда се намира в чашката на язовир „И.”. Към настоящия момент теренът се стопанисвал от упълномощения К.А.К., като върху него имало поставен и кошер за отглеждане на пчелни семейства. Според вещото лице, по смисъла на чл.137 от ЗУТ и Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, реализираният строеж е V категория. В заключението е посочено, че строежът не е завършен по смисъла на ЗУТ. В с.з. вещото лице пояснява, че това е строеж пета категория, като става въпрос за вилни сгради и сгради за отдих, представляващи такива за временно обитаване. В тази връзка изрично беше посочено, че процесната сграда не може да се обитава постоянно. Жилищните сгради за временно обитаване били специализирани сгради, които задоволявали жилищни нужди за кратко време, като към тях се отнасяли сгради за отдих, туризъм и социални нужди, каквито били вилите, хижите и почивните домове. Според вещото лице една сграда, която не е ВиК оборудвана и не е електрифицирана, не може да задоволи жилищни нужди, а може да се ползва само за отдих и то за краткотраен отдих. На поставения въпрос, ако се приеме, че сградата е пета категория и че такива сгради би трябвало да са електрифицирани и водоснабдени, за да се въведат в експлоатация и дали това е завършен строеж, вещото лице сочи, че това не е завършен строеж.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспорваната заповед е постановена на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ, съгласно която Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице забранява с мотивирана заповед ползването на строежите при нарушения на ал. 1 и ал. 4 от същата норма. Представена е Заповед № РД-13-447/01.11.2010г., според т.5 и т.6 от която Началникът на ДНСК - С. е делегирал на началниците на Сектори към Регионалните дирекции за национален строителен контрол правомощия да издават заповеди от категорията на процесната. С оглед на това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Обективирана е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Заповедта е подробно мотивирана, изложени са фактически и правни основания. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед изцяло възпроизвеждат установеното при извършената на 08.11.2010г. проверка, отразено в Констативен акт № Х-93/08.11.2010г.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Постановяването й се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.178 ал.5 от ЗУТ. В случая, констативният акт е съобщен по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ. Цитираната разпоредба допуска отсъстващите лица да бъдат уведомени чрез залепване на съобщението на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнасят устройственият план, инвестиционният проект, оценката, искането, отговорът, възражението, заповедта или другите книжа и чрез поставянето на същото на видно място в сградата на общината, района или кметството, като така направеното съобщение се удостоверява в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица. Именно тази процедура е изпълнена в случая. Следва да се отбележи, че уведомяването по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ се прилага тогава, когато са неприложими разпоредбите на АПК и действително се касае за "отсъстващи" лица по смисъла на цитираната разпоредба. Доколкото се установява, че към момента на извършване на проверката и съставяне на констативния протокол са били налице данни за ползвателя на строежа, вкл. адрес на същия, не може да се приеме, че същият е „отсъстващо лице” , поради което неправилно е приложена процедурата по §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ и в тази връзка е налице допуснато нарушение при връчването на констативния акт. Същото обаче в настоящия случай не следва да се отчита като съществено, защото не е ограничило или лишило жалбоподателя от право на защита срещу оспорената заповед - крайния акт, с който приключва образуваното с констативния акт производство. Обжалвайки този краен акт пред съда, жалбоподателят е имал възможност да изложи всички свои съображения и да представи доказателства, което би направил и при връчване на констативния акт. От друга страна ангажираните от страна на жалбоподателя в съдебното производство доказателства по никакъв начин не налагат извод за различен от постановения с процесната заповед краен резултат.

Преценена по същество, заповедта е съответна и на материалния закон. Не е спорно по делото, че обекта на заповедта няма надлежно въвеждане в експлоатация. От представените по делото доказателства, включително от приетото по делото заключение на вещо лице, се установява, че процесната сграда е V категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и подлежи на въвеждане в експлоатация съобразно предписанията на чл.177, ал.1 от ЗУТ. По делото не се установи нито едно обстоятелство в обратна насока. Разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ изрично посочва, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. След като е установено, че процесният строеж е от пета категория, по отношение на него не е приложимо изключението по чл.178, ал.2 от ЗУТ.

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че поставянето на постройката било разрешено от Държавно лесничейство – И. с Разрешително №9/25.04.1995г. и в този смисъл ползването и било законосъобразно. Видно от посоченото разрешително, копие от което е представено по делото, същото касае поставяне на пчелни семейства в ДГФ на Горско стопанство – И. в землището на с.К.д. в отдел 402-В на площ 0,5дка и построяването на паянтова постройка за поставяне на пчелния инвентар с размер до 10м2 застроена площ, като е указано основата на постройката да бъде на греди, лежащи върху каменни блокчета. От описанието на строежа в заключението на вещото лице е видно, че в случая се касае за построена сграда, която е монолитна, едноетажна, с частичен сутерен – поради голямата денивелация на терена. Сградата е с обща застроена площ 7.50м/7.00м., със стоманобетонова плоча, колони и греди, стени – преградни и оградни – тухлена зидария, покрив – трискатен, дървена конструкция, покрита с керемиди, с обособени: помещение на ниво сутерен, етаж с размери 6.57м/4.84м, с обособени две отделни помещения: всекидневна с изградена камина и мивка, облицовани с фаянс и спалня; врати и прозорци – PVC дограма, прекарани ел. инсталация и водопровод – без свързване, с оглед на което позоваването на Разрешително №9/25.04.1995г. в случая е неоснователно.

Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че след като процесната сграда не може да бъде постоянно обитавана и помещенията в нея не могат да задоволяват жилищни нужди, поради липсата на ел. захранване и ВиК канализация, същата представлява стопанска постройка, респ. строеж шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.11 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, съответно - не подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177 от ЗУТ, съгласно чл.178, ал.2 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ визира стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл.44 и по чл. 46, ал.1 от ЗУТ, които, предвид нормата на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ са строежи от шеста категория. Безспорно е, с оглед описанието на коментирания строеж, че същият няма характер на стопанска постройка със селскостопанско предназначение, а има характер на жилищна сграда за временно обитаване по смисъла на чл.95, ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В тази връзка вещото лице изрично поясни, че се касае за специализирани сгради, които задоволявали жилищни нужди за кратко време, като към тях се отнасяли сгради за отдих, туризъм и социални нужди, каквито били вилите, хижите и почивните домове, а съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ във вр. с чл.10, ал.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. това са строежи от пета категория. В този смисъл са неоснователни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не се обосновава категорично строеж пета категория.

Безспорно установено по делото е, че строежа се е ползвал като вилна сграда. Тези констатации, отразени в съставения констативен акт, не са оборени от страна на жалбоподателя и се потвърждават от останалите доказателства по делото. От заключението на вещото лице е видно, а и не е спорно, че сградата се състои от: оформено помещение на ниво сутерен с размери 5.23м/2.20м и светла височина 1.86м. – под – циментова замазка+балатум, стени и таван – варова мазилка; етаж с размери 6.57м/4.84м, с обособени две отделни помещения: всекидневна – 2.80м./4.30м, под – теракот, изградена камина и мивка, облицовани с фаянс и спалня – 4.25м/3.12м, стени и таван – варова мазилка, светла височина на етажа – 2.27м.; врати и прозорци – PVC дограма; прекарани ел. инсталация и водопровод – без свързване. Безспорно е, че към момента на проверката строително-монтажните работи на процесния обект са приключили. От така направеното описание може да се направи извод, че строежът има характер на сграда, построена и оборудвана за временно обитаване или летуване и е в достатъчна степен завършен, за да се ползва по предназначение – като вилна сграда.

От заключението на вещото лице се установява, че процесната постройка не е свързана с електромрежа, водопровод и канализация, но в същата са прекарани ел.инсталация и водопровод. Липсата на свързване с електроразпределителната и водоснабдителната мрежа, е обстоятелство, относимо към процедурата по въвеждане в експлоатация с оглед преценката дали строежът отговаря на условията за това. В настоящия случай такава процедура не е осъществена и при безспорно установено ползване на строежа преди извършването и, административният орган, правилно е забранил ползването му.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.К. ***, срещу Заповед № ДК-09-Х-68/18.11.2010г. на Началник Сектор Х. при РДНСК Южен централен район.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: