Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №210

26.04.2011г., гр.Х.

          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Хасковският административен съд, пети състав,  в  открито  съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при  секретаря А.Л.........…..……...............................................и в присъствието на прокурора………………………..............................................

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №69 по описа на съда за 2011г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Е.Т.Х. ***, срещу Заповед № ДК-09-Х-108/17.12.2010г. на Началник Сектор Х. при РДНСК Южен централен район.

Жалбоподателят оспорва заповедта като счита същата за незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че началото на административното производство било опорочено, доколкото не било разгласено на заинтересуваните лица и най-вече на жалбоподателя, срещу когото била издадена обжалваната заповед. Административният орган не съобразил представените от жалбоподателя доводи в подаденото възражение, свързани с даденото разрешително от ДГС – И. за поставяне на преместваема конструкция за пчелен инвентар и по този начин издал един немотивиран по същество акт в нарушение на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, като по същество предрешил изхода на производството, като игнорирал представените с възражението факти, не събрал посочените от жалбоподателя доказателства, нито ги обсъдил и постановил акта си в нарушение на процесуалните правила. Постройката, която административния орган квалифицирал като строеж, не била нито такъв, нито вилна постройка по смисъла на ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Ето защо не бил изпълнен състава на разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ. От Разрешително №154 от 10.09.2009г. на ДГС И. и заверената от ДГС И. скица било видно, че на жалбоподателя било разрешено поставянето на сглобяема подвижна метална конструкция в държавния горски фонд, предназначена за поставяне, съхранение и опазване на пчелния инвентар, т.е. безспорно било, че същата имала селскостопанско предназначение, поради което и не подлежала на въвеждане в експлоатация съгласно чл.177 от ЗУТ, нито пък за построяването й се изисквали строителни книжа съгласно чл.148 от ЗУТ във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. При поставянето на тази временна преместваема конструкция били спазени поставените в разрешението изисквания, като същата не била трайно прикрепена към земята, видно и от констативния акт представлявала сглобяемо съоръжение от метални панели, поставени върху греди, лежащи върху бетонни блокчета. Самото място на поставяне на тази конструкция било твърде отдалечено от най-близкото съоръжение на електричество и вода и било практически невъзможно свързването му към електропреносната и водоснабдителната мрежа, именно поради временния му селскостопански характер да служи за съхранение на пчелен инвентар. Тази временна конструкция не се използвала като вилна постройка, предвид непригодността й от чисто битов характер, липсата на електрическа енергия, течаща вода, канализация за отвеждане на отпадъците. Преместваемото съоръжение, предмет на спора, било шеста категория строеж съгласно чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, поради което и не подлежало на въвеждане в експлоатация по чл.177 от ЗУТ. Освен това, въпросната „вилна постройка” се намирала извън бетонните и метални маркери, обозначаващи чашката на язовир „И.”. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът, редовно призован, се представлява от мл. юрисконсулт У., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила заповедта по изложените от него съображения по същество на спора.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност намира за безспорно установено от фактическа страна следното :

С Разрешително №154 от 10.09.2009г., издадено от Директор на Държавно лесничейство – И., на Е.Т.Х. било разрешено поставяне на пчелни семейства в ДГФ на Държавно лесничейство – И. в землището на с.К.д., отдел 378-15 на площ 0,5дка и поставяне на паянтова постройка за поставяне на пчелния инвентар с размер до 10кв.м. застроена площ, като основата да бъде на греди, лежащи върху каменни блокчета.

На 01.12.2010г. служители на Сектор Х. при РДНСК Южен централен район и на Община И. извършили проверка на строеж, намиращ се в чашката на язовир И., землище на с.К.д., Община И., м.”Д.Н.”, отдел 378-15 ДГФ. Същите установили, че строежът представлява вилна постройка с размери 11.10м./5,10м. и височина 3,00м., изпълнена от метална конструкция, монтирана върху единични бетонови фундаменти. Покрив и ограждащи стени – от сандвич панели, като покривът бил едноскатен. Постройката била завършена, не била захранена с ел. енергия и вода. Установено било също, че строежът бил пета категория, съгласно чл.137 ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и се ползвал по предназначение - вилна постройка, преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Резултатите от проверката били отразени в Констативен акт №Х-188/01.12.2010г., в който било посочено, че ползвателят на строежа е неизвестен, като отсъствието на същия било удостоверено с подписи на свидетелите Д. Х. и Д. Б.. Констативният акт бил съобщен по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на Съобщение № Х-188/01.12.2010г. на строежа и на информационното табло в Община И., удостоверено в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица. С вх. №ДК-05/125-01-438/15.12.2010г. в Сектор Х. при РДНСК Южен централен район постъпило възражение от Е.Т.Х., в което същия посочил, че описания в констативния акт „строеж” не представлявал „вилна постройка”, тъй като не бил строеж по смисъла на закона изобщо, още по-малко можел да се квалифицира като строеж пета категория предвид предназначението, вида и състоянието. Касаело се за сглобяема подвижна метална конструкция, за която било издадено разрешение от ДГС – И. по надлежния ред за поставяне в горския фонд и която била предназначена за съхранение на пчелен инвентар, т.е. имала селскостопанско предназначение. Разположението на тази подвижна метална конструкция било извън бетонните и метални маркери, обозначаващи чашката на язовир И. и било изцяло съобразено със скицата, която придружавала издаденото разрешително от ДГС – И..

Със заповед №ДК-09-Х-108 от 17.12.2010г. Началник Сектор Х. при РДНСК Южен централен район забранил на Е.Т.Х. ползването на строеж "Вилна постройка", намиращ се в чашката на язовир „И.”, землище на с.К.д., Община И., м.”Д.Н.”, отдел 378-15 ДГФ. Заповедта била връчена срещу подпис лично на Е.Т.Х. на 30.12.2010г. Жалбата била подадена по пощата на 12.01.2011г., видно от поставеното пощенско клеймо.

По делото се изготви и прие съдебно-техническа експертиза. Съгласно даденото заключение от вещото лице обследваната конструкция на обекта давала основание същия да се третира като временно, преместваемо съоръжение, което подлежи на разрешителен режим и не представлява строеж по см. на §5, т.3/8 от ДЗР на ЗУТ. Помещенията били две, с обща площ 28 кв.м. и се ползвали за съхранение на стопански инвентар. Обектът нямал характер на вилна сграда. От направения оглед и замерване вещото лице констатирало, че сградата била сглобяема метална конструкция, с оградни стени – панели тип „сандвич”, монтирана върху единични бетонни блокчета – 8 броя, за които с планки били закрепени металните стойки. Денивелацията на обекта наложила и монтиране на две стълбища. Обособени били две отделни помещения, съответно със светли площи 14.40кв.м. (4.00м/3.60м) и 13.60 кв.м. (4.00м/3.40м). Отпред и встрани била оформена веранда с площ 27.84 кв.м. Под – дъсчен, врати – метални. По направена справка във „ВиК” – клон И. и в „EVN” за сградата нямало открити партиди и същата била без свързване с водопровод и ел. система. Обектът бил ситуиран на мястото, указано в Разрешение №154/10.09.2009г. на ДГС И., съгласно неразделна част към самото разрешение – приложена скица от ДГФ.

Въз основа на фактически установеното от правна страна съдът намира следното:

По допустимостта на оспорването: същото следва да се счита за валидно и допустимо направено, като изходящо от лице с правен интерес, срещу годен за оспорване административен акт, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ и пред местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.

По същество на спора: Съдът е длъжен служебно да извърши проверка на законосъобразността и правилността на процесния административен акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, като се ръководи от критериите на чл.146 от АПК.

Процесната заповед е издадена на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ. Една от задължителните материално правни предпоставки, които следва да са налице, за да се издаде акт по този правен ред, е обектът, чието ползване се забранява да представлява „строеж” по см. на §5, т.38 от ДРЗУТ, съотв. да не е сред изключенията на чл.147 от ЗУТ и чл.178, ал.3 от ЗУТ.

Ответникът претендира, че процесната заповед е издадена за обект „вилна постройка” с посочени в акта нейни параметри и конструктивни особености-метална конструкция, монтирана върху единични бетонови фундаменти, покрив и ограждащи стени, изпълнение от сандвич панели. Същият е определен като „строеж” V-та категория, ползван като вилна постройка. Тези констатации са оспорени от жалбоподателя още при провеждане на особеното административно производство, вкл. и пред съда. Във връзка с това съдът назначи съдебно техническа експертиза, чието заключение страните не оспориха, а съдът намира за обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на В.Л. категорично се установява, че по съдържание, начин на изграждане, конструкция и вложени материали обектът има характер на временна постройка. Изрично се заявява от ВЛ в с.з., а и това не се оспори от носещата доказателсвената тежест страна, че обектът не е захранен с ел.енергия и вода, нито се ползва с посоченото в заповедта предназначение като вилна сграда, тъй като обособените помещения са без нищо вътре, вкл. санитарни възли, чешми.

Въз основа на данните от това доказателствено средство, а и водим от доказателствата на л.62-63 от делото съдът намира, че констатациите на ответника досежно процесния обект, че представлява „строеж” V-та категория с предназначение „вилна постройка” не се доказват, а напротив се оборват. При безспорна установеност, че процесният обект оглед неговата характеристика, вида на прикрепването му, което фактически се установява по делото, че не засяга земята, вкл. и липсата на електрификация и водоснабдяване на същия, което не обосновава, нито доказва ползване с предназначението, което се определя за една вилна постройка, съдът приема, че същата не представлява „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДРЗУТ, нито е от посочената категория строеж, със соченото предназначение за ползване, съот. не подлежи на въвеждане в експлоатация.

Тъй като е безспорно установено, че процесният обект е ситуиран в имот, съставляващ държавен горски фонд и е поставен там въз основа на Разрешително №154/10.09.2009г. на Директор Държавно лесничейство-И., режимът за поставяне на такива съоръжения, следва да се определя и контролира по специалния ред на Закона за пчеларството, съотв. на Закона за горите, действали към момента на издаването му. Особените разпоредби не предвиждат делегиране на правомощия на началник ДНСК по отношение на такива обекти. Ето защо за конкретният издател на заповедта не се доказва да е от кръга на компетентните административни органи, което обоснова извод за липса на такава, съотв. за наличие на най-тежкия порок, от който може да бъде засегнат един административен акт-нищожност.

Ето защо заповедта следва да бъде обявена за нищожна, поради липса на компетентност на издателя й. Оспорването е основателно, съотв. основателно се явява и искането за присъждане на направените от жалбоподателя деловодни разноски. Същите се доказаха по делото в размер на 202лв.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед №ДК-09-Х-10817.12.2010г. на Началник сектор Х. при РДНК Южен централен район.

ОСЪЖДА РДНСК Южен централен район да заплати на Е.Т.Х. *** направените от него деловодни разноски в размер на 202 /двеста и два /лв.

Решението е окончателно.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :