РЕШЕНИЕ
№ 205/07.04.2011г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми април през
две хиляди и единадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря
Д.А.……....................………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………......................………………………..като разгледа
докладваното от съдия
Байнова Адм. дело № 46 по
описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба на М.Х.А. - гражданин на П., срещу Заповед №
ОЧ 1150/22.12.2010г. на Зам. Началник на ГПУ - С., с която му е наложена
принудителна административна мярка „принудително отвеждане до границата на
Република България”.
Жалбоподателят твърди, че е подал молба за закрила до ДАБ . Счита, че
допуснатото предварително изпълнение на заповедта за принудителното му отвеждане
до границата е постановено в нарушение на чл.67 ал.1 от ЗУБ. Наложената му
принудителна административна мярка не следвало да се привежда в изпълнение до
влизане в сила на решението на председателя на ДАБ. Тази мярка се отменяла,
когато с решението се предоставял статут на бежанец или хуманитарен статут.
Правилото на чл.67 ал.1 от ЗУБ било специално по отношение на общите разпоредби
за чужденците и отменяло тяхното приложение. Претендира отмяна на оспорената
Заповед №ОЧ 1150/22.12.2010г.
Ответникът – Зам. Началник на ГПУ - С. не изразява становище по
жалбата.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
До Началника на ГПУ - С. е постъпило Предложение рег.№25557/22.12.2010г. от
инспектор в ГОДГ – 02 З., с което го уведомява, че на 22.12.2010г. в 08.15 часа,
е получен сигнал от ГПН АП 53, 64, 79 от МГПГ – Е., че по време на патрула от
с.В. за с.С. забелязали пет лица да се движат по асфалтовия път до моста на
р.Ф.. При поискване на документи за самоличност се установило, че същите нямат
такива, не говорят български. ГПН подал сигнал до ПБ „Щ.”, в чийто район се намирали и лицата са задържани. Задържаните лица се
самоопределят като граждани на С. и П.. Същите преминали държавната граница от
РТ. в РБългария в района на 291 гранична пирамида без разрешение на надлежните
органи на властта и не през определените за целта места. Сред тях е бил и
жалбоподателят М.Х.А., роден на ***г. в П. /по заявени от него данни/. Поради това, че лицата
са без документи за самоличност, преминали са държавната граница без
разрешението на надлежните органи и не през установените за целта места, и
предвид намерението им да използват страната като транзитен пункт на път за
Западна Европа, е предложено налагане спрямо тях на принудителни административни
мерки.
Със Заповед рег.№ОЧ 1150/22.12.2010г. Зам. Началник на ГПУ - С. е наложил
на жалбоподателя принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до
границата на РБългария” на основание чл.41 т.1 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 23.12.2010г. срещу подпис в присъствието на
преводач. Жалбата срещу нея е постъпила по пощата с дата на пощенското клеймо
28.12.2010г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване, установен в чл.46 ал.1 от
ЗЧРБ вр. чл.149 ал.1 от АПК.
Със Заповед рег.№2587/10.12.2010г. относно възлагане на функции по
издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки от
ръководни служители в РДГП – Е., Директорът на РДГП-Е. е оправомощил комисар
Г.П.К.- Началник ГПУ-С. при РДГП – Е. да издава заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по чл.39а т.2 и чл.44 ал.6 от ЗЧРБ, а в
негово отсъствие от Зам. Началник ГПУ. Представена е Заповед
рег.№2595/11.12.2010г., издадена от Директор на РДГП-Е., с която на Г.П.К., на
длъжност Началник ГПУ-С. при РДГП – Е. е разрешено ползване на отпуск за времето
от 15.12.2010г. до 07.01.2011г. вкл.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед изхожда от компетентен административен орган. Съгласно
чл.44 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки могат да се налагат със
заповеди на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” на МВР или
на оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед рег.№2587/10.12.2010г.,
Директорът на РДГП - Е. е делегирал правомощия на Началник на ГПУ - С. комисар
Г.П.К.да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл.39а т.2 и чл.44 ал.6 от
ЗЧРБ, а в
негово
отсъствие
от
Зам. Началник ГПУ.
Съгласно
Заповед
рег.№2595/11.12.2010г.,
издадена
от
Директор
на РДГП –
Е., на
Началник ГПУ –
С.
при РДГП –
Е. е разрешено
ползване
на
отпуск
за
времето
от
15.12.2010г.
до
07.01.2011г. вкл. Предвид
доказаното
отсъствие
на
Началник
на ГПУ –
С.
на
22.12.2010 г.,
Зам. началникът
на
ГПУ-С.
разполага с надлежно
делегирана
компетентност
да
издаде
процесната
заповед. Предвид изложеното оспорената заповед е издадена от административен
орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа както фактически, така
и правни основания за издаването й. При издаването и са спазени
административно-производствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от АПК административният акт е съобщен на жалбоподателя в присъствието
на преводач, което е удостоверено с подписа му.
Оспорената заповед е съобразена и с материалния закон. Съгласно чл. 41,
т. 1 от ЗЧРБ, принудителната административна мярка "принудително отвеждане до
границата на Република България" се налага, когато чужденецът не може да
удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, т. е. нормата е
императивна и при наличието на материалноправните предпоставки на цитираната
хипотеза, административният орган следва да наложи предвидената
ПАМ.
В
конкретния случай безспорно е установено,че М.Х.А. е преминал държавната граница без разрешение на надлежните органи и не
през определените за целта места. Доказателства за влизането на жалбоподателя в
страната по законоустановения ред не са представени, поради което по отношение
на него е налице материалноправната предпоставка, обуславяща налагането на
принудителната административна мярка "принудително отвеждане до границата на
Република България”. В тази връзка, Заповед № ОЧ 1150/22.12.2010г. на Зам.
Началник на ГПУ-С. е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на
ЗЧРБ.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи за противоречие на
оспорената заповед с разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗУБ. Наличието на висящо
производство по ЗУБ е неотносимо към законосъобразността на приложената ПАМ
"принудително отвеждане до границата на Република България”, а има връзка
единствено с нейното изпълнение.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваният административен акт
съответства на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл.146 от
АПК. Не са налице основания за отмяната му, поради което подадената срещу него
жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от
горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.А., гражданин на П., срещу Заповед № ОЧ
1150/22.12.2010г. на Зам. Началник на ГПУ-С..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: