РЕШЕНИЕ
№ 154/05.04.2011г., гр.Х.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Х. в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав
Съдия:Ива Байнова
при участието на секретаря...........Д.А.................................и в присъствието на прокурор.............................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д.№211 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на М.Т.И. ***, офис №5, подадена чрез пълномощник срещу Заповед №2917/29.09.2009г. на Директора на ОДМВР-Х..
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна като твърди, че е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата като твърди, че голяма част от сумите по задължението са изплатени и към момента същото е под 5000 лв. и не е в големи размери по смисъла на ЗБЛД. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – Директора на ОД на МВР-Х. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави същата без уважение. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорва се Заповед №2917/29.09.2009г. на Директора на ОДМВР-Х., с която на жалбоподателката М.Т.И. е наложена принудителна административна мярка по чл.76 т.3 от ЗБДС ( ЗБЛД Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) – забрана за напускане на Република България , считано от датата на заповедта до отпадане на основанието. В заповедта е посочено, че се издава по предложение от частен съдебен изпълнител С. П., видно от което М.Т.И. има установени по съдебен ред парични задължения в големи размери като за задължението е образувано изп.д.№20088740400538, въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2008г. по гр.д.№841/2008г. по описа на Районен съд – Д. и поради това, че лицето няма представено надлежно обезпечение на вземането.
Видно от писмо изх.№5663/17.08.2009г. на частен съдебен изпълнител, заведено с вх.№16231/20.08.2009г. на ОДМВР-Х. М.Т.И. е длъжник по изп.д.№20088740400538, образувано за удовлетворяване на вземане от олихвяема сума – 18 975 лв от 12.09.2008, ведно със законната лихва в размер /към момента на изпращане на писмото/ 2 492.26 лв и неолихвяема сума 78.00 лв. С писмото е поискано налагане на ограничителна мярка по чл.76 т.3 от ЗБДС.
С Писмо изх.№18667/28.08.2009г. М.Т.И. е уведомена за постъпилото предложение от частен съдебен изпълнител като е посочено, че видно от предложението е длъжник по изп.д.№20088740400538, образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№841/2008г. на Районен съд – Д.. Дадена и е възможност в 7-дневен срок от получаването му да представи необходимото обезпечение пред съдия-изпълнител, за което да уведоми своевременно ОДМВР-Х. като е указано, че в противен случай ще и бъде наложена исканата принудителна административна мярка.. Писмото е получено на 01.09.2009г., видно от приложеното известие за доставяне.
На 29.09.2009г. Директорът на ОДМВР-Х. е издал процесната заповед, за съобщаването на която е изготвено до жалбоподателката писмо Рег.№09055178/30.09.2009г. В писмото е указан начина на връчване на издадения акт и възможността за обжалването му.
Видно от докладна записка от 08.10.2009г. на ст. полицай в гр.”ООР-ППД” при РУМВР-Х. лицето не е открито на посочения в писмото адрес. Предвид последното съобщението за наложената на жалбоподателка ПАМ е поставено на информационното табло в ОДМВР-Х. на 28.10.2009г. и е сваленона 06.11.2009г., видно от Протокол рег.№23701/29.10.2009г. на комисия, назначена със Заповед №780/24.03.2009г. на директора на ОДМВР-Х..
Оспорената заповед е връчена на 20.04.2010г. на Л.Т.Д.– упълномощено от жалбоподателката лице, съгласно пълномощно изх.№520 от 12.04.2010г. заверено от завеждащ консулската служба при Посолство на Република България в Р..
Към административната преписка е приложен изпълнителен лист на Районен съд-Д. от 12.09.2008г., издаден по гр.д.№841/2008г. по описа на същия съд.
Видно от представеното заверено копие от и.д.№ 20088740400538 по описа на частен съдебен изпълнител рег.№874 С.П.същото е било образувано по искане на Н.С.Р.и въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№841/2008г. на РС-Д.. По изпълнителното дело няма данни да са постъпили от жалбоподателката суми за погасяване на задължението.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и съгласно Определение №15727/20.12.2010г., постановено по адм.д.№9025/2010г. по описа на ВАС е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед изхожда от компетентен по смисъла на чл.78 ал.1 от ЗБЛД орган. Обективирана е в писмена форма като е спазено изискването за посочване на фактически и правни основания за издаването и. Заповедта е мотивирана с наличие на установени по съдебен ред парични задължения в големи размери, за които е издаден изпълнителен лист от 12.09.2008г. по гр.д.№841/2008г. на РС-Д. и е образувано изп.д.№20088740400538 по описа на частен съдебен изпълнител, като лицето няма представено надлежно обезпечение на вземането.
При издаване на оспорената заповед не се констатираха съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В изпълнение изискването на чл.26 ал.1 от АПК жалбоподателката е била уведомена за започналото административно производство, както и за възможността да представи надлежно обезпечение.
При проверка относно съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби съдът констатира следното:
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС /действаща към 29.09.2009г./ , която разпоредба изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да бъде наложена принудителна административна мярка: 1. парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива, установени по съдебен ред и 2. липса на лично имущество, което да покрива задължението или липса на надлежно обезпечение. Съдът счита, че към момента на издаване на процесната заповед по отношение на жалбоподателката тези кумулативни предпоставки са налице.
Данните по делото сочат, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката наличието на парично задължение към Н.С.Р., което е установено по съдебен ред. Това задължение попада в категорията „големи размери” по смисъла на пар.1 т.5 от ДР на ЗБЛД. По делото не се установи в хода на изпълнителното производство по и.д. №20088740400538 да са извръшвани плащания по изпълнителния лист, поради което твърдението на оспорващата, че голяма част от сумите по задължението са изплатени и към момента същото е под размера от 5000лв. е неоснователно. От страна на оспорващата не бяха ангажирани доказателства, че личното и имущество покрива задължението или че същото е надлежно обезпечено като следва да се отбележи, че в тази насока липсват и твърдения в жалбата.
Независимо от
гореизложеното съдът счита, че оспорената заповед е издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби
М.Т.И. по силата на притежаваното от нея българско гражданство, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора за Европейската общност (ДЕО) е гражданка на Европейския съюз. Въз основа на европейското гражданство жалбоподателката има предоставена по силата на Учредителните договори свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите - членки - чл. 18, ал. 1 от ДЕО (сега чл.21 ал.1 от ДФЕС) . Наред с това, разпоредбата на 27, ал.1 от Директива 2004/38/ЕО предвижда, че държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и местопребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от гражданството им, от съображения, касаещи обществената политика, обществената безопасност или общественото здраве, като същевременно въвежда забрана за позоваването на такива съображения за обслужването на икономически цели.
Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото на българските граждани да напускат страната и да се завръщат в нея не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защитата на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и свободата на други граждани. Безспорен факт по делото е, че процесната заповед е издадена въз основа на искане на ЧСИ по изпълнително дело, взискател по което е частно физическо лице, чието вземане е породено от неизпълнено облигационно задължение. В тази връзка и независимо от предвидените в горепосочените разпоредби изключения, допускащи да бъде ограничено правото на свободно придвижване се налага извода, че наложената на жалбоподателката ПАМ е основана на съображения, свързани с обслужване на частни икономически цели, което е в противоречие със забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/22.03.2011г. на
ОСК на ВАС по т. д. № 6/2010г., мнозинството от върховните съдии е приело,
че заповедта, с която се прилага ПАМ „забрана за напускане на страната” на
основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС /отм./, подлежи на отмяна от съда, когато
противоречи на Директива 2004/38/ЕО. С оглед изложените по – горе мотиви в тази
насока, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е незаконосъобразна.
Ето защо съдът намира жалбата за изцяло основателна, като следва да постанови отмяната на оспорения административен акт.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. ІІ - ро от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №2917/29.09.2009г. на Директора на ОДМВР-Х..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: