.Р
Е Ш Е Н И Е
№ 375/01.10.2010 г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково на двадесет и
първи септември, през две хиляди и десета година в откритото си съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ЖЕЛЕВА
При секретар : Й.П. ……………………и прокурор
……..................…………………………
като разгледа докладваното от съдията П.
Желева административно дело № 370 по описа на съда
за 2010г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д.Д.С. срещу
решение № Ж-51-1/03.06.2010г. на Директора на РУ „СО” – Х., с което е отхвърлена
жалбата й срещу разпореждане № 43/19.04.2010г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при РУ „СО” – Х., с което на основание чл.114, ал.3 от КСО е
разпоредено на Д.Д.С. да възстанови недобросъвестно полученото за периода от
01.12.2009г. до 28.02.2010г. включително, парично обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл.53 от КСО в размер на 720 лева – главница и 22,46 лева –
дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
издаване на разпореждането.
Твърди се, че оспореното решение е
незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Излагат се съображения, че детето е било прието в детска ясла, а не
„настанено” по смисъла на чл.53, ал.4 от КСО, поради което не било налице
основание за възстановяване на полученото парично обезщетение за отглеждане на
малко дете. Твърди се, че в постановеното разпореждане било налице противоречие
между мотивите и диспозитива на административния акт. Отделно от това в съдебно
заседание, жалбоподателката чрез пълномощникът си твърди, че постановеното
разпореждане е постановено при липса на компетентност на издателя му. Претендира
се отмяна на оспореният акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на РУ
"Социално осигуряване" – Х. чрез процесуалният си представител оспорва жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на
чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление – декларация вх. №
26-261-01-00018828/06.01.2010г. за изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО, Д.Д.С. *** е поискала от РУ
„СО” – Х., в качеството си на баба, да й бъде отпуснато парично обезщетение,
считано от 01.12.2009г., като е декларирала, че детето Н. С. К., родена на ***г.
не е настанено в детско заведение.
Безспорно по делото е, че Д.Д.С. е
самоосигуряващо се лице и видно от Декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице от дата 23.11.2006 година, същата се осигурява за всички осигурени
социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица,
което от своя страна й дава право да се възползва от възможността по чл. 53, ал.
2, вр. ал. 5 от КСО.
Няма спор по делото и се установява от
приложеното по делото извлечение на НОИ, че по подаденото заявление на Д.Д.С. е
отпуснато обезщетение за отглеждане на малко дете, считано от 01.12.2009г. и
изплащано по декларирана банкова сметка.
Безспорно е установено по делото, че с писмо
изх. № К-2304/18.03.2010г. на РУ „СО” – Х. до Община Х. е поискана информация за
настанените деца до 2-годишна възраст в детски заведения на територията на
община Х. С писмо изх. № 33-02-6/30.03.2010г. на Община Х. е изпратена
информация относно настанените деца до 2-годишна възраст в ОДЗ № 20 „Весели
очички” – гр.Х., като видно от списъка под № 106 е записано детето Н. С. К.,
постъпила в ОДЗ на 23.09.2009г. и продължава да посещава детското заведение.
Не се спори по делото и се установява от
справка за изплатени суми на Д.Д.С. от 13.04.2010г. и справка относно
задължения, изготвена на 19.04.2010г., че от 01.12.2009г. до 28.02.2010г. по
сметка на жалбоподателката е изплатено обезщетение по чл.53, ал.1, вр. ал 5 от
КСО в размер на 720 лева, а дължимата лихва от датата на получаване на
обезщетението до датата на издаване на разпореждането е в размер на 22,46
лева.
С разпореждане № 43/19.04.2010г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ „СО” – Х.о на основание
чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено на Д.Д.С. да възстанови недобросъвестно
полученото за периода от 01.12.2009г. до 28.02.2010г. включително, парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО в размер на 720 лева –
главница и 22,46 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Разпореждането е обжалвано пред директора на
РУ "СО" – Х., който е постановил решение № Ж-51-1/03.06.2010г. на Директора на
РУ „СО” – Х., с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 43/19.04.2010г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ „СО” –
Х.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице, в законоустановения срок, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспореното решение (чл. 168, ал. 1 АПК) на основанията,
посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че административният акт е издаден
компетентен орган (чл. 117, ал. 3, във вр. с чл. 117, ал. 2 и с чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. "е" КСО), в предписаната от закона форма и в съответствие с неговите
цели. При издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят
до неговата отмяна.
В съответствие с материалния закон, с
оспореното решение е прието, че разпореждане № 43/19.04.2010г. на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при РУ „СО” – Х. е законосъобразен
административен акт.
Разпореждането е издадено от компетентен
административен орган, какъвто е ръководителят на контрола по разходите на ДОО
при РУ „СО” – Х. Компетентността на административния орган произтича от
разпоредбата на чл.114, ал.3 от КСО, която предвижда, че за възстановяване на
сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт издава разпореждане,
което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.
Разпореждането, с което е наредено
възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания е
издадено в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването
му. Разпореждането е мотивирано с това, че на основание чл.53, ал.4 от КСО
паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53, ал.1 от КСО не се
изплаща при настаняване на дете в детско заведение, а лицето има вина за
недължимо полученото обезщетение, тъй като в резултат на невярно деклариране на
обстоятелство, водещо до първоначална липса на основание за изплащането на
парично обезщетение, същата неправомерно е получила обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл.53, ал.1 от КСО, поради което на основание чл.114, ал.3 от КСО
е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото обезщетение.
Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице противоречие между мотивите
и диспозитива на административния акт. Напротив фактическите основания за
издаване на разпореждането съответстват на правното основание, както и на
разпоредените с акта задължения. Съдът намира, че при издаване на разпореждането
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наред с това, разпореждането е издадено в
съответствие с материалноправната разпоредба и в съответствие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, вр.
ал. 5 от КСО самоосигуряващите се лица, които са поели за отглеждане дете, имат
право на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете в размер, определен със ЗБДОО.
Съгласно чл.53, ал.4, вр. ал. 5 от КСО,
паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при смърт на детето, даване за
осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при
отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Безспорно в настоящият случай е установено, че детето Н. С. К., родена на ***г.
е настанено в детско заведение ОДЗ № 20 в гр.Х., считано от 23.09.2009г. Под
настанени в детско заведение деца законодателят има предвид деца, приети да
посещават и постъпили в детско заведение. За наличието на качеството „настанено
в детско заведение” от основно значение е дали детето е било прието и постъпило
през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение. След като
в хода на съдебното производството е безспорно установено от приобщената по
надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка,
че детето - внучка на жалбоподателката е прието и постъпило, и не е било
отписано през периода от 23.09.2009г. до 28.02.2010г. от ОДЗ № 20 „Весели
очички”, то в съответствие с приложимия материален закон административния орган
е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл.
53, ал. 4, вр. ал. 5 от КСО. Когато детето е настанено в детско заведение,
лицето, което е поело отглеждането му няма право на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. Ето
защо и на основание чл.53, ал.4, вр. ал. 2 вр. ал. 5 от КСО жалбоподателката,
като баба на настанено в детско заведение дете няма право на парично обезщетение
за отглеждане на малко дете на основание чл.53, ал.1, вр. ал. 2, вр. ал. 5 от
КСО. Това обстоятелство е следвало да бъде декларирано от жалбоподателката и
съответно взето предвид от осигурителния орган, тъй като същото е пречка за
възникване на правото на обезщетение. С подаването на заявлението - декларация
същата е укрила факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а
именно детето, чието отглеждане е поето да не е настанено в детско заведение,
без значение на обстоятелството, че не посещавало редовно детското заведение,
поради което полученото от жалбоподателката обезщетение за отглеждане на малко
дете е недобросъвестно получено и като такова, на основание чл.114, ал.1 от КСО
подлежи на възстановяване, ведно със законната лихва.
Ето защо, съдът намира, че оспорено
решението на Директора на РУСО, с което е потвърдено разпореждане № 43 от
19.04.2010г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО в ТД на НОИ-гр.Х.
за възстановяване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до две
годишна възраст за периода
от 01.12.2009г. до 28.02.2010г. включително, в размер на 720 лв., ведно със законната
лихва, е законосъобразен административен акт, а подадената жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, основателна е
претенцията на ответната страна на основание чл. 143 ал.4 от АПК за присъждане
на разноски относно наличното процесуално представителство в размер на
150,00 лв. съобразно
чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.1 т.4 вр. с чл.8 от Наредбата № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
.
Водим от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, пр. 4 от АПК , във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО ,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.С. срещу решение №
Ж-51-1/03.06.2010г. на Директора на РУ „СО” – Х., с което е отхвърлена жалбата й
срещу разпореждане № 43/19.04.2010г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при РУ „СО” – Х.
ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********,*** да заплати
на Районно управление "Социално осигуряване" – Х. сумата от 150,00 лв /сто и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: