РЕШЕНИЕ
№395/22.10.2010г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и десета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря……..Д.А.………………………………....и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №369 по описа за 2010
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е бразувано е по жалба на Н.И.Й. срещу Задължителни предписания вх.№2/04.05.2010г. на контролни органи при Р., потвърдени с Решение №К-6654-2/01.06.2010г. на Директора на Р..
Жалбоподателката счита, че неправилно е отхвърлена жалбата и срещу дадените задължителни предписания от финансови ревизори при ТП на НОИ-Хасково, тъй като същите се основавали на несъществуваща разпоредба от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСОБГРЧМЛ/. Поради неправилно приложение на материалния закон осигурителните органи нарушили правото и на защита в специалното производство по реализиране правото и на избор на вида на осигуряването и. Актът се явявал нищожен, поради противоречие с предписаната от закона форма, изразяващо се в това, че бил издаден от проверяващи, а не от ръководен орган, в чиито правомощия е да издава индивидуални административни актове. Неправилен бил изводът, че следвало да се довнасят вноски за фонд „Пенсии”, както и че внесените такива следвало да се отнесат само и изцяло във фондовете за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и не следвало да получава обезщетение за майчинство. Тези изводи се основавали на неправилна правна квалификация на действията и по деклариране на започване на осигуряване и определяне на вида му в светлината на измененията НООСОБГРЧМЛ от началото на 2010г. Не били налице предпоставките на КСО и НООСОБГРЧМЛ за задължаването и да довнася осигурителни вноски за фонд „Пенсии”. Волята на законодателя самоосигуряващото се лице само да определя обхвата на осигуряването си, не можела да бъде заместена от административния орган. По изложените съображения се иска отмяна на задължителните предписания като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Р. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна.Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – финансов ревизор при Р. – Х.З.В. оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна .
Ответникът – финансов
ревизор при Р. – Н.Т.Д. не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорват се Задължителни предписания вх.№2/04.05.2010г. на контролни органи - финансови ревизори при ТП на НОИ-Х., дадени на на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО, потвърдени с Решение №К-6654-2/01.06.2010г. на Директора на Р.. С оспорения акт е предписано на Н. И.Й. в тридневен срок от получаването му да подаде в ТД на НАП-Х, информация по чл.5 ал.4 т.1 от КСО – коригиращи данни за периода от м.06.2009г. до м.02.2010г., като в т.22 от декларация обр.1 се посочи размера на дължимата осигурителна вноска за фонд „Пенсии”. Обжалваните задължителни предписания са дадени в хода на извършена проверка по разходите на ДОО в Н, И.Й. – земеделски производител, разпоредена със Заповед №702/03.05.2010г. на Директора на Р., издадена по повод писмо изх.№К-5775/23.04.2010г. на Директора на РУСО-К,. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол вх.№1/04.05.2010г. Установено е, че Н. И.Й. *** декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице вх.№26000005710/06.10.2009г. , в която декларира, че упражнява дейност като земеделски производител, считано от 23.06.2009г. За последното обстоятелство е представена и Регистрационна карта на земеделски производител от 23.06.2009г., издадена от ОД”Земеделие – Х-. В декларацията Н. И.Й. е посочила, че считано от 23.06.2009г. ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Декларацията е била подадена след изтичане на 7-дневния срок по чл.1 ал.2 от НООСОБГРЧМЛ, поради което на Н. И.Й. ***/06.10.2009г., а въз основа на него е издадено НП №11052/14.10.2009г.
С декларация
вх.№26000003032/18.03.2010г. Неджие И.Й. е уведомила, че считано от 11.03.2010г.
прекъсва дейността си като земеделски
производител. Контролните органи са установили, че за периода
23.06.2009г. – 28.02.2010г. са внесени осигурителни вноски за всички осигурени
социални рискове, а за м.03.2010г./до 10.03.2010г./ не са внесени дължими
осигурителни вноски за фонд „Пенсии”. Предвид обстоятелството, че лицето в
качеството си на земеделски производител не е осигурено за всички осигурени
социални рискове, а при подаване на основни данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО
осигурителните вноски са посочени в размера за фонд „Общо заболяване и
майчинство” и фонд „Пенсии”, проверяващите са приели, че следва да се подадат
коригиращи данни относно размера на осигурителната вноска и са дали задължителни
предписания в тази насока.
Срещу издадените задължителни предписания е подадена жалба от Н. И.Й. . Жалбата е отхвърлена с Решение №К-6654-2/15.06.2010г. на Директора на Р.. Решението е съобщено на Н. И.Й. на04.06.2010г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата до съда срещу потвърдените с това решение задължителни предписания е заведена в РУСО – Х. с вх. №К-6654-5/16.06.2010г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспорените задължителни предписания, дадени с Констативен протокол № 2/04.05.2010г. на финансови ревизори при ТП на НОИ-Х., са издадени от компетентен орган по см. на чл. 107 КСО, в кръга на делегираните им съгласно чл. 108 от КСО правомощия, при спазване на административно-производствените правила, и са постановени в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.3 т.4 от КСО жалбоподателката в качеството си на земеделски производител е задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Извън законово регламентирания обхват на социалните рискове, за които лицата по чл.4 ал.3 т.1,2 и 4 от КСО са задължително осигурени, законодателят в разпоредбата на чл. 4, ал. 4 КСО е дал възможност на същите по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал.4 от НООСОБГРЧМЛ видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. В случая е установено, че жалбоподателката е започнала дейност като земеделски производител на 23.06.2009г. , поради което е логично, че е нямало как да спази ограничителният преклузивен по своя характер срок - "до края на януари на съответната календарна година", в случая 2009г. Същата обаче е можела да се възползва от възможността да определи вида на осигуряването си с декларацията по чл. 1, ал. 3 от НООСОБГРЧМЛ / в приложимата и в случая редакцията от 21.08.2009г./, която е следвало да подаде в 7-дневен срок от започване на дейността си. Увеличаването на обема социални рискове над законовопредвидения минимален такъв се извършва посредством формална процедура, изискваща подаването на декларация, в която това обстоятелство да бъде заявено, като действието по деклариране законодателят е обвързал със седмодневен срок от започване на съответната дейност. Последното налага извода, че пропускането на този срок преклудира правото на лицето да се осигурява за социални рискове, извън законовопредвидените, независимо от това каква е била волята му. Последвалото изменение на чл.1 ал.3 от от НООСОБГРЧМЛ / обн. Д.в. бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) , предвиждащо, че при неспазването на 7-дневния срок лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт не променя този извод. В този смисъл декларацията, подадена в ТД на НАП Х. на 06.10.2009г. от Н. И.Й. за започнало осигуряване за всички осигурени рискове по чл. 4, ал. 4 от КСО, считано от 23.06.2009 г., не е произвела правно действие. Без значение е и обстоятелството, че Н. И.Й. е внесла реално в ДОО осигурителни вноски за периода 23.06.2009. – до 28.02.2010г. за всички осигурени социални рискове. Това действие няма за последица промяна във вида на осигуряването, тъй като както се посочи по-горе не е извършено по реда, установен за самоосигуряващите се лица.
Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно контролните органи са издали задължителни предписания за подаване на коригираща информация по смисъла на члм.5 ал.4 от КСО , касаеща размера на осигурителната вноска. Съдът не споделя съображенията на процесуалния представител на жалбоподателката, че по този начин се цели подмяна на нейната воля относно вида на осигуряването и. В случая чрез задължителните предписания се цели коректно отразяване на размера на осигурителната вноска, деклариран от Н. И.Й. в декларация Обр.1 – Приложение 1 към чл.2 ал.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица. Доколкото в случая е констатирано, че е посочен размер на осигурителната вноска, несъответстващ на вида на осигуряването на жалбоподателката, а по смисъла на чл.5 ал. 6 от КСО този размер е от значение за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи, правилно е предписано подаване на коригираща информация по чл.5 ал.4 от КСО.
По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед
изхода на производството основателна е претенцията на Р. за присъждане на
разноски за процесуално представителство в размер на 150,00 лв., съобразно чл.
36 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл. 7 ал. 1 т. 4 вр. с чл. 8 от Наредбата №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Водим от горното и
на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Й. срещу Задължителни предписания вх.№2/04.05.2010г. на контролни органи при Р., потвърдени с Решение №К-6654-2/01.06.2010г. на Директора на Р..
ОСЪЖДА Н.И.Й. с ЕГН ********** да заплати на Р. разноски по делото в размер 150.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: