Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 832

 

21.10.2019г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Хайгухи Бодикян

                                                                               Членове: Пенка Костова  

                                                                                            Росица Чиркалева-Иванова

 

при секретаря Мария Койнова, разгледа докладваното от съдия Чиркалева административно дело № 1190, по описа на съда за 2019г. За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 58, във връзка с чл. 88 от Изборния кодекс и чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.

         

           Делото е образувано по жалба на Т.И.Г. с адрес: ***, против Решение № 137/01.10.2019г на ОИК- Д., потвърдено с Решение № 1342-МИ/09.10.2019г. на ЦИК. С Решение № 137/01.10.2019г на ОИК- Д. се заличава регистрацията на Т.И.Г., като кандидат за общински съветник, вписан под №29 в кандидатската листа на ПП „ГЕРБ“, както и се анулира издаденото му удостоверение № 266 от 24.09.2019г.

          С жалбата се иска отмяна на оспореното решение като необосновано, неправилно и постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 397, ал. 1 от Изборния кодекс. Представят се аргументи в тази насока. Счита се, че представените данни от Главна дирекция ГРАО не отразяват актуалното състояние. Жалбоподателят сочи, че през 1998г., като студент в Технически университет – Г. е имал регистрация по настоящ адрес, последният съвпадащ с адреса на общежитието, в което е живял, а именно гр. Г., ул. „С.“№**. Сочи се, че по силата на разпоредбата на чл. 99б, ал.4 от ЗГР, тази регистрация е била заличена, но и до настоящият момент не му бил връчен акта, с който е станало заличаването, съответно същият не е бил обжалван по реда на чл. 92, ал.1 от ЗГР, предвид което не следвало да се счита за влязъл в сила. От друга страна се сочи, че с оглед нормата на §1, т.3 от ДР на ЗГР заличаването на адресната регистрация, водело до автоматично възстановяване на предходния постоянен и /или настоящ адрес на лицето. Последното обстоятелство предполагало възстановяване служебно на предходния му настоящ адрес, съвпадащ с постоянния му такъв в гр. Д.    

Ответникът - Общинска избирателна комисия /ОИК/- Д, представят административната преписка, не ангажира становище по жалбата и не изпращат представител в открито съдебно заседание.

Заинтересованата страна ПП ГЕРБ, не ангажират становище по жалбата и не изпращат представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С писмо с вх. № 129/01.10.2019г. на ЦИК до ОИК Д. са изпратени резултатите от извършената проверка от служители при Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при МРРБ, ведно с дадени указания в срок не по- късно от 18:00ч. на 01.10.2019г. да се вземе решение по чл. 87, ал.1, т.15 от ИК за заличаване на кандидатите, посочени в приложения списък. Видно от списък на кандидатите за общински съветници и кметове на общини и райони, които не отговарят на условията по т.1 от Решение № 966-МИ/05.09.2019г. Т.И.Г. е без настоящ адрес в страната, като същият е дерегистриран.

На 1.10.2019г. ОИК Д. постановява Решение №137 от 01.10.2019г., с което се заличава регистрацията на Т.И.Г., като кандидат за общински съветник, вписан под № 29 в кандидатската листа на ПП ГЕРБ. Като основание за заличаването се сочи полученото в ОИК Д. писмо от ЦИК с изх. № МИ -15-599 от 01.10.2019г. и отразеното в него обстоятелство, че кандидатът не отговаря на изискването на чл. 397, ал.1 вр. т.5 от ДР на ИК, а именно няма регистриран настоящ адрес на територията на Република България.

Г. е обжалвал Решение № 137/01.10.2019г на ОИК- Д. пред ЦИК, която с решение №1342-МИ/09.10.2019г., е постановила решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал.4, изр. 2-ро от ИК.

С процесната жалба депозирана пред Административен съд гр. Хасково, Г.  оспорва Решение № 137/01.10.2019г на ОИК- Д.

По делото са събрани като доказателства постъпилата с писмо вх.№ 6458/21.10.2019г. пълна административна преписка по издаване на оспорения акт, изисканите с оглед направените от жалбоподателя доказателствени искания писмо вх.№ МИ-04-03-85/30.09.19г. на ЦИК, изпратено от МРРБ, ведно със списък на кандидатите, за които е установено, че не отговарят на условията по т.1 от Решение № 966-МИ/05.09.2019г., административната преписка по заличаване регистрацията по настоящ адрес по реда на чл. 99б, ал.4 от ЗГР от Община Г. и справка относно история на адресите на Т.И.Г. ***.   

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на оспорване административен акт, но разгледана по същество се явява неоснователна.

По делото няма спор, че във връзка с подадени от ПП“ ГЕРБ“ документи за участие в изборите за общински съветници и кметове, насрочени за 27.10.2019г. в община Д., Т.И.Г. е бил регистриран като кандидат за общински съветник от кандидатската листа на ПП ГЕРБ под номер №29.

Според чл.87, ал.1, т.15 от ИК, Общинската избирателна комисия заличава регистрацията на кандидата, когато установи, че същият не отговаря на условията на чл.397, ал.1 от ИК. Поради това съдът намира, че оспореното решение на ОИК е постановено от орган с необходимата материална компетентност и в изискуемата форма.

Спазен е редът за оспорване на решението за заличаване на регистрация, пред горестоящият административен орган, какъвто е Централната избирателна комисия. Същата е разгледала жалбата на Т.Г. и е приела Решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал.4 от ИК. Последното предполага защитата на правата на жалбоподателя да бъде осъществена чрез оспорване Решението на ОИК – Д. пред Административен съд Хасково, което обстоятелство изрично е било посочено в решението на ЦИК.

При това положение, предвид разпоредбата на чл.98, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.88 от Изборния кодекс, на оспорване пред административния съд подлежи първоначалният административен акт, т.е. решението на ОИК-Д.

При постановяване на обжалваното решение няма нарушение на процедурата, регламентирана в Изборния кодекс. Решението е взето от колективен орган, с изискуемия кворум-  всички, присъствали на заседанието членове на ОИК-Д. са гласували „за“ заличаване на регистрацията на кандидата, обстоятелство видно от Протокол № 20/01.10.2019г. на ОИК, общодостъпен чрез сайта на органа.

Оспореният акт е мотивиран – съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Предвид изложеното не се установяват допуснати процесуални нарушения при издаване на оспорения акт.

Решение № 137/01.10.2019г на ОИК- Д. е издадено и при съобразяване с материалният закон.

Заличаването на регистрацията е постановено, поради несъответствието на обстоятелствата, относно конкретния кандидат за общински съветник, с нормативните изисквания.

Условията, на които трябва задължително да отговарят българските граждани - кандидати за кметове и общински съветници са уредени в чл.397, ал.1 ИК.

Едно от изискванията е да са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място.

Понятието „Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място” по смисъла на чл.397, е легално дефинирано в § 1, т.5 б. „а“- „в“ от ДР на Изборния кодекс/ ИК/.

Според първата хипотеза, това е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство към дата 6 месеца преди датата на провеждане на изборите- в случая 26.04.2019 година.

Втората хипотеза, се отнася за случаите, когато български гражданин, има постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на Република България, а третата /т.5 буква “в“/- касае граждани на друга държава- членка на ЕС.

При това положение, за да се приеме, че жалбоподателят отговаря на изискванията на чл.397, ал.1 от ИК, следва да бъде установено, че той е български гражданин, навършил 18 години към изборния ден включително, не е  поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община или кметство или постоянен адрес на територията на съответната община, а настоящ на територията на която и да било друга община в Р. България към дата 6 месеца преди датата на провеждане на изборите.

Законът изисква цитираните по-горе условия да са налице кумулативно, а не алтернативно. Доколкото жалбоподателя е български гражданин, по отношение на него се явява, като неотносима хипотезата на  § 1, т.5 б. „в“ от ДР на Изборния кодекс/ ИК/, а по отношение на която и да е от другите две хипотези следва да е налице регистрация и на постоянен и на настоящ адрес на територията на Р.България.

Настоящият адрес е понятие различно от постоянния адрес. Двете понятия са предмет на изрична уредба в ЗГР.

В чл. 93 от последния, постоянният адрес е определен, като адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението.

Наличието на постоянен адрес на жалбоподателя е доказано и между страните не спори, че същият е гр. Д., ул. З. З.“ ***, вх.***, ет.****.

Настоящият адрес по чл. 94, ал. 1 от същия закон е адресът, на който лицето живее. Той може да се установи чрез удостоверение въз основа на регистъра на населението, издадено от общинската администрация - чл. 24, ал. 2 ЗГР. Такова удостоверение не е представено.

Уредбата на понятието „Адресна регистрация“ се съдържа в Глава Четвърта на Закона за гражданската регистрация, а съгласно чл.91 от ЗГР адресната регистрация съдържа отразяване на постоянния и настоящ адрес на всяко лице в регистъра на населението.

Отразяването обаче както на постоянния, така и на настоящия адрес на лицето се извършва единствено и само въз основа на негово заявление ( с изключение на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение, лица) – чл.92, чл.95 и чл.96 от ЗГР. Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 93, ал.7 от ЗГР допуска съвпадение на постоянен и настоящ адрес, но това съвпадение следва да бъде заявено. Ето защо, наличието на регистрация по постоянен адрес не включва автоматично и регистрация на настоящ адрес.

По делото е доказано, че жалбоподателят освен постоянен адрес е имал регистриран и настоящ адрес. Същият е бил гр. Г., и е обхващал периода 1998г.- 27.01.2016г. С оглед служебно извършена дерегистрация при хипотезата на чл.99б, ал.4 от ЗГР същият е бил заличен. Съгласно чл.99б, ал.4 от ЗГР в началото на всяка учебна година ректорите на висшите училища предоставят на съответните органи по чл. 92, ал. 1 актуален списък на лицата, настанени в студентски общежития, като броят на лицата, настанени в една стая, не може да надвишава броя на леглата в нея. Адресните регистрации на лица, които не са включени в списъците по изречение първо, се заличават със заповед на органа по чл. 92, ал. 1. Видно от представената по делото административната преписка по заличаване регистрацията по настоящ адрес по реда на чл. 99б, ал.4 от ЗГР от Община Г., Г. не фигурира в списъка на настанените в Студентски общежития лица през учебната 2015/2016г., предвид което спрямо същият е била приложена разпоредбата на чл. 99б, ал.4 от ЗГР. В тази връзка следва да се отбележи, че наведените от жалбоподателя твърдения, че заповедта по чл. 99б, ал.4 от ЗГР не е проявила своето правно действие, доколкото няма данни да му е била връчена, се явяват неоснователни, с оглед на нормата на чл. 92, ал.14 от ЗГР, предвиждаща предварително изпълнение на актовете за заличаване на адресна регистрация, по силата на закона и независимо от предприетото обжалване.  

От друга страна следва да се отбележи липсата на доказателства жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл. 99, ал.1 от ЗГР и в 30 дневен срок да е заявил промяна в настоящия си адрес, ако се приеме, че след завършване на образованието си е напуснал територията на Община Г.

По отношение на наведеното твърдение, че в случая следва да се приложи разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗГР сочеща, че "Заличаване на адресна регистрация" е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето, следва да се посочи, че в случая със заповед по чл. 99б, ал.4 от ЗГР е била заличена регистрация на единствен настоящ адрес. По делото не се представят доказателства за наличието на  предходен заявен и регистриран настоящ адрес. Видно от представената от ГРАО Д. справка, заличеният на 27.01.2016г. настоящ адрес е бил единствен. Ето защо при липса на данни за предходен заявен от лицето настоящ адрес, нормата на§1, т.3 от ДР на ЗГР се явява неприложима .

Наред с горното, в настоящото производство по оспорване решение на ОИК-Д. за заличаване на регистрация на кандидат за общински съветник, не може да се извършва нито пряк нито косвен съдебен контрол на извършваната по отношение на лицето адресна дерегистрация от органите по чл.92, ал.1 от ЗГР.

Поради изложеното съдът намира, че оспореното решение за заличаване на регистрация на кандидат за общински съветник, е постановено при спазване принципа за тълкуване на законовите норми според точният им смисъл, в съответствие с действащата законова уредба.

           Ето защо, подадената жалба против Решение № 137/01.10.2019г на ОИК- Д., с което се заличава регистрацията на Т.И.Г., като кандидат за общински съветник, вписан под №29 в кандидатската листа на ПП „ГЕРБ“, както и се анулира издаденото му удостоверение № 266 от 24.09.2019г., следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид горното и на основание чл.88, ал.2, във вр. чл.58 от ИК, Административен съд Хасково, I-ви касационен състав 

 

Р  Е  Ш  И :

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Г. против Решение № 137/01.10.2019г на ОИК- Д., с което се заличава регистрацията на Т.И.Г., като кандидат за общински съветник, вписан под №29 в кандидатската листа на ПП „ГЕРБ“, както и се анулира издаденото му удостоверение № 266 от 24.09.2019г.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                          2.