Р Е Ш Е Н И Е

№ 569

гр. Хасково, 01.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

При участието на секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №649 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Н.З.Х. - гражданка на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 148/17.05.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващата. Както заявила пред ДАБ, причината да избяга от И. била системното сексуално насилие, което била принудена да понася от детството си до момента на своето бягство от родината си. Във времето посегателствата над нея ставали все по-брутални, а отчаянието и вярата, че някога ще се избави от този кошмар и ще намери подкрепа от своите родители се изпарили напълно. След всяко нейно оплакване към родителите ѝ следвал побой и обвинения към нея в лъжа. Подробно изложила бежанската си история пред решаващия орган, причината да разкрие цялата истина, след подаването на последваща молба, била, че в началото се срамувала и страхувала да сподели преживяното, особено с оглед обстоятелството, че при първоначалното ѝ интервю преводачът бил от мъжки пол. В подкрепа на твърдените обстоятелства предоставила психологическа оценка от д-р Р. В. при подаването на последващата си молба – същата, въпреки, че била описана в диспозитива на обжалваното решение, не била коментирана по никакъв начин от интервюиращия орган, като решението в тази му част било практически бланкетно. Твърди, че в хода на производството предоставила медицински документи, които решаващият орган обявявал за неистински, но без да изложи абсолютно никакви мотиви в тази насока. На следващо място, в справка, изготвена от самата ДАБ, с вх. №106/27.07.2017г. се посочвало, че „в действителност в И. са разпространени случаи на домашно насилие и законът не го забранява изрично“. Така интервюиращият орган пренебрегвал информация, събрана от самата институция, която представлявал. Не на последно място, сред причините да се страхува да се завърне в И., била смяната вероизповеданието на оспорващата от мюсюлманско на християнско – нещо, на което семейството ожесточено се противопоставяло и отправяло заплахи към нея. Семейството ѝ било против нейния …, защото съпругът ѝ бил …., който приел християнството. Страхувала се за живота си, особено след получената заплаха от …, с насочен пистолет към нея. Твърди, че да се отречеш от … в И. било равносилно на смърт. Чувствала се застрашена, защото наказанието за това, което направила, било смърт. Опасявала се, че следващия път брат ѝ ще предприеме реални действия срещу нея. Животът и свободата ѝ били в опасност, а нямало към кого да се обърне за помощ, защото … ѝ работел в …... Решила да не чака да пострада още по-тежко и избягала с надежда да живее в страна, където може мирно и спокойно да изповядва това, в което вярва и да не се страхува от сексуални посегателства, от които не може да намери защита. Счита, че в обжалваното решение били изложени напълно формални съображения. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на обжалвания административен акт и било основание за отмяна на същия. В нарушение на закона административният орган не преценил обстоятелствата и фактите, касаещи бежанската история на оспорващата, като в нарушение на административнопроизводствените правила я отхвърлил в ускорено производство като явно неоснователна, въпреки наличните доказателства. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и се сочи, че бежанската история на оспорващата сочела наличието освен на хипотезата на чл.8 от ЗУБ, също така и на хипотезата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, които можели да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела ефективно да противодейства. Не била събрана подробна информация за ситуацията в Иран, особено с оглед спазване правата на жените и нивото на защитата им от сексуално и домашно насилие. Ако това било сторено, по никакъв начин нямало да е възможно да се направи извод, че в страната били гарантирани основните човешки права и държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани, особено в контекста на бежанската история на оспорващата. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли при ДАБ при МС (В.И.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-3640/10.12.2018г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ- Любимец, от името на З.Н., от Иран, е поискана закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено и с молба вх. №1633/17.12.2018г. на РПЦ- гр.Харманли., на която дата чужденката е регистрирана като Н.З.Х.. Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който търсещата закрила била записана като Н.З.Х., родена на ***г. в И., В., Т., със същия постоянен адрес, религия – …., етническа принадлежност – …, образование – …., професия – …, …., документи за самоличност – национален паспорт сер. Н №44287849 изд. от И. на 26.12.2017г. валиден до 26.12.2022; карта за самоличност №0421963344 изд. от И. на дата 11.08.2013 валиден до 11.08.2023. Административното производство е приключило с Решение №УПХ 63/13.02.2019 г. на Интервюиращ орган, с което, на основание чл.70, ал.1 във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Н.З.Х.. Решението е било връчено на кандидата за закрила на 13.02.2019 г., обжалвано е пред Административен съд – Хасково, като с Решение №235 от 18.03.2019г. по адм. д. №222/2019г. по описа на Административен съд – Хасково е отхвърлена жалбата на Н.З.Х. срещу същото. Посочено е, че Решение №235 от 18.03.2019г. по адм. д. №222/2019г. по описа на Административен съд – Хасково не подлежи на обжалване.

С подадена чрез РПЦ – Харманли до Държавната агенция за бежанците последваща молба вх.№316 от 18.04.2019 г., жалбоподателката посочила, че са настъпили нови обстоятелства и доказателства в нейната бежанска история, след приключване на първоначалното ѝ производство за закрила.

Видно от докладна записка рег. №УП 14694/03.05.2019г. в ДАБ при МС, изготвена от В. И. – младши експерт в отдел „ПМЗД“, РПЦ – Х., адресирана до Директора на РПЦ – Х., по последваща молба рег. №УП 14694/18.04.2019г. от Н.З.Х., гражданка на И., интервюиращият орган не е взел решение в законоустановения 14-дневен срок, с което допуска или не допуска молбата до производство по предоставяне на международна закрила, тъй като са представени нови писмени документи. Посочено е също, че на основание чл.76б, ал.3 от ЗУБ, горепосочената последваща молба се смята за допусната до производство за предоставяне на международна закрила.

С молба вх. №388/07.05.2019г. на РПЦ- гр.Х., Н.З.Х. от И… поискала закрила в Република България. Попълнен бил Регистрационен лист към молбата, в който търсещата закрила била записана като Н.З.Х., родена на ***г. в И., В., Т., със същия постоянен адрес, религия – ……, ….., етническа принадлежност – …., образование – ….., професия – …., …., документи за самоличност – национален паспорт сер. Н №44287849 изд. от И.. на 26.12.2017г. валиден до 26.12.2022; карта за самоличност №0421963344 изд. от И. на дата 11.08.2013 валиден до 11.08.2023.

На 10.05.2019г. с кандидата било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което били отразени в протокол рег. №УП 14694/10.05.2019г. В хода на производството жалбоподателката заявила, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Посочила, че два пъти използвала друго име заради фалшив паспорт искала да напусне Б.. Не притежавала друго гражданство. Заявила, че …. ѝ е в Г… със закрила – М… Н. на 32г., има хуманитарен статут. Посочила, че представила по време на регистрация национален паспорт, лична карта. В страната си притежавала Акт за граждански брак. Напуснала И. на 17.09.2018г. легално с полет до Т., гр. И., където останала малко повече от три месеца. От Т., гр. И., се качила на влак за Б. с фалшив словенски паспорт и при проверка на българската граница била задържана от полицията. Последният ѝ адрес в страната ѝ бил общ. В., гр. Т.. Заявила, че е …. Съпругът ѝ се казвал М. Н., той бил …. Сключили граждански брак на 22.05.2017г. Запознали се чрез майка му и след това с него поддържали връзка по интернет. Сключили … чрез пълномощно. Когато се …., ….т ѝ бил …. – …. Не се била срещала с него изобщо. Двамата нямали …, но той имал .. от предишната си …. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Един път подала молба в РПЦ – Харманли, това била втората ѝ молба тук. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Заявила, че е ….. Не е имала проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Преди била …, след това …, но вече била ….. Станала …. преди една година и половина. Станала протестантка през месец февруари 2019г. Имала проблеми с … и родителите си заради изповядваната от нея религия. Б.. ѝ работел към ….. Постоянно пътувал за С.. Идвал си в И. за две – три седмици и след това пак заминавал за С.. Нямала проблеми с официалната власт в страната си. Не членувала в политическа партия или организация. Не участвала в религиозни организации, общност, секта. Имала близки роднини в страната си - …. и единият ѝ .. били в И., гр. Т.. На въпроса какви били отношенията ѝ със семейството ѝ, когато живеела в И., отговорила, че нямали хубави отношения, защото винаги била ограничена от тях, нямала право да учи, тайно го правела, нямала право на контакти с хората. Семейството ѝ избрало за съпруг приятел на … и когато тя решила да се …. за …, те били против, била бита много пъти, затваряли я вкъщи. Когато разбрали, че се омъжила за …., я изхвърлили от вкъщи. След като напуснала страната си, поддържала контакт с тях - имала връзка с … си, докато била в Т.. Той ѝ изпратил заплашителни съобщения, че ако я намери, ще ѝ отреже главата и тогава прекъснала контактите си с него. Поддържала връзка с …, защото тя била болна. Заявила, че има полувисше образование, получила го в университета в гр. Т.. Имало дни, в които не посещавала университета, понеже семейството ѝ мислело, че отива на работа, а тя всъщност посещавала университета. Завършила за ….. Не харесвала много това, което учила, защото по-рано била приета да учи …., но семейството ѝ не ѝ разрешило. В И. работила във ….. Относно причините да напусне страната си посочила, че има много лоши кошмари. Още като малка … упражнявал сексуално насилие върху нея. Подробно описала преживяното от нея, като посочила, че каквото и да казвала на семейството си, те ѝ казвали, че лъже. …, който показвал, че има силни религиозни познания, винаги убеждавал и манипулирал другите, че той е прав, а тя е лъжкиня. На въпроса относно представени от чужденката копия на медицински документи, дали показала тези документи на някой от семейството си отговорила, че ги показала само на майка си, но тя я обвинила, че извършила това с друг човек. Когато се …., започнала да показва съпротива срещу …, но той пак продължавал да я насилва. Една от причините да вземе решението да напусне И. била точно той. Искала да избяга от него, защото нямала подкрепата на семейството си. Другата причина била, че заради това, че се омъжила за М., който бил … гражданин. Точно заради това семейството ѝ я изхвърлило от вкъщи. Другата причина била тази, че семейството ѝ разбрало, че приела ….. Дори сменили ключалките на …, в който работела. Всички врати в И. били затворени за нея, чрез семейството ѝ. На въпроса кой ѝ изпратил копията на документи, които представила, отговорила, че когато напуснала …, те останали там. Тези документи попаднали при дъщерята на човека, на който бил …., и чужденката я помолила да ѝ ги изпрати. Направила няколко опита да се самоубие заради сексуалния тормоз над нея от … ѝ. Също така направила опит да се самоубие, защото семейството ѝ и … ѝ не ѝ разрешавали да ходи в университета, защото щяла да стане проститутка. На въпроса защо не потърсила помощ от организации или от полицията при наличието на тези медицински документи, доказващи сексуален тормоз върху нея, отговорила, че …работел в „…“, те били над полицията и над всичко останало. Няколко месеца преди да напусне И. той пак я насилвал. Решила да смени религията си, защото ѝ писнало личният ѝ избор да го правят другите. Нямала право на нищо. Искала сама да избере …, нямало как да се бори срещу тях, защото те били по-силни. Роднините ѝ в И. били … – …. Имало заплаха, отправена лично към нея – … ѝ опрял пистолет на главата ѝ. Досега сънувала този кошмар. Пратили ѝ съобщение,че ако се върне обратно в И. ще я убият. Семейството ѝ не било заплашвано по същия повод. Върху нея лично било оказвано насилие – сексуално насилие от …. Също така нейното семейство я биели постоянно. В нейната страна каквото и да стане жената била виновна, защото била жена. Там жените нямали права. Посочила, че изложила всичко – всички причини, поради които напуснала страната си и не желаела да се завърне в нея. Заявила, че не би се завърнала в държавата си по произход, защото ако се върне обратно там ще я убият и ще изживее всичкия този кошмар отначало. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговорила, че няма къде да отиде.

С Решение № УПХ 148/17.05.2019г., Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център - Харманли отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на Н.З.Х., на основание чл.70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ. Решението било съобщено на лицето на 21.05.2019г. и същата била запозната със съдържанието му на език, разбираем за нея. Жалбата е подадена чрез органа и регистрирана на 27.05.2019г.

По делото е разпитан свидетел – А. В. Д.. Същата заяви, че по образование е психолог, обучава се за психотерапевт към две школи: Институт по психодрама, групова и индивидуална, и Институт по фамилна терапия. В ролята си на водещ на сесии се запознала със З. ***, по време на групови терапевтични срещи. В случая тя пожелала да има индивидуална сесия, защото проектът, по който работели, бил дискриминация, основана на пола. Свидетелят подробно описва психологическото състояние на жалбоподателката.

По делото е представено Становище от екип от специалисти, работещи по проект „Действие срещу насилието, основано на пола, над жени и деца – търсещи закрила и мигранти“, на Фондация „Мисия Криле“, гр. С.З., финансиран от Уницеф, по случай: Н.З.Х., изготвено месец май 2019г. В същото е отразено, че рисковете за нея към момента на последната среща били: - изграждане на идентичност на жертва; - задълбочаване на вмененото чувство за вина; - вътрешно противоречие, породено, от една страна, от желанието на жената да „забрави“ за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило, от друга страна, потребността да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени; – загуба на вярата в себе си – безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама, ниско самочувствие, с чувства, че е унизена, недостойна, дефектна; - промяна в междуличностните отношения – недоверие в отношенията между хората; - риск от отключване на психично заболяване; - самоубийствени мисли и опити за самоубийство; - убийство от извършителя или негови/нейни близки.

По делото е представено също Свидетелство за водно кръщение, издадено от Евангелска Петдесятна Църква „Извор на живот“ – гр. Х., с което се удостоверява извършено на 15.02.2019г. в гр. Х. кръщение на Н.З.Х..

Приложено е и писмо (становище) изх. №33/17.06.2019г. на Фондация „Център Надя“ – за жени и деца, преживели насилие, изготвено от д-р Р. В., относно Н.З.Х., с посочена диагноза: „Невротично разстройство – декомпенсация. Тревожно-депресивен синдром“. В същото подробно се описва психичния статус на лицето, включително се посочва, че споделя повторно с лекаря и преживява психотравмено преживяванията си от миналото, а именно сексуалната злоупотреба с нея. Поддържа оплаквания от подтиснато, понижено настроение, мисли за безперспективност, чувство за вина и необосновани страхове като и нарушения на съня, кошмарни сънища, повишена тревожност и натрапчиви спомени. Емоционално-тревожно дистимна. Споделя суицидни мисли, към които е критична. Сключва анти-суициден пакт. С повишен суициден риск. Памет и интелект – болестно инхибирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 21.05.2019г., а жалбата е подадена на 27.05.2019г., следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. Ж. И., на длъжност младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, която е определена със Заповед № РД05-421/08.06.2017г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с посочване, както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Същото е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденката е регистрирана на 07.05.2019г., след подадена последваща молба за международна закрила, а оспореният акт е издаден на 17.05.2019г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език.

Наред с горното, в хода на административното, а впоследствие и в съдебното производство, от страна на жалбоподателката са представени редица документи, вкл. са ангажирани гласни доказателства в подкрепа на твърдените още пред административния орган обстоятелства. След преценката на тези доказателства се налага извод, че решаващият орган не е спазил изискването по чл.35 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В настоящия случай, чужденката е заявила като причина за напускане на родната си страна страх за живота си на две отделни основания – страх от преследване поради новоприетата от нея християнска религия и поради упражняваното върху нея сексуално насилие. Тези данни настоящият състав на съда приема, че следва да бъдат приети за попадащи в приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ - страх от преследване поради принадлежността на оспорващата към определена религия и към определена социална група.

Административният орган неправилно е приел, че жалбоподателката не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по някоя от изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Видно от изнесеното от страна на кандидатката по време на проведеното интервю, като причина за напускане на страната си по произход последната еднопосочно е твърдяла, че изпитва основателни опасения от преследване по причина на изповядваната от нея християнска религия.

Събраните в съдебното производство доказателства, вкл. свидетелските показания, категорично потвърждават тезата на жалбоподателката, изложена и в хода на проведеното интервю, че е променила изповядваната от нея религия. От друга страна, въз основа на тези доказателства се оборва възприетото от решаващия орган, че жалбоподателката съзнателно дава неверни данни, целящи доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства. Опровергава се изцяло и извода на ответника, че опасенията от преследване на жалбоподателката са необективни нейни такива, както и че последната е икономически мигрант. Действително тези доказателства първоначално не са били представени пред административния орган, но последното не представлява пречка съдът да ги подложи на собствена преценка. При съвкупната им такава, наред с изнесеното в бежанската история, съдът счита, че ако ответникът бе положил необходимите усилия, вкл. като даде възможност на кандидата за закрила да подкрепи твърденията си чрез представяне на съответните доказателства, би достигнал до различен от постановения краен извод за отказ за предоставяне на закрила на Н.З.Х..

Административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателката във връзка с обстановката в Иран, която е нейната държава по произход. Така допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е рефлектирало и върху приложението на материалния закон.

Събраните по делото доказателства безспорно обосновават наличието на причина по чл.8, ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила. Изводът в решението за липса на такива се явява неправилен, а оспореното решение в частта му за отказания бежански статут – несъобразено с материалния закон.

Ето защо, след като молбата на чужденката попада в приложното поле на ЗУБ, то в ускореното производство Интервюиращия орган не следва да прави преценка по същество на искането за предоставяне на статут, вкл. чрез основаване на правните си изводи с това, че в изложената от оспорващата бежанска история съществуват противоречия, както и, че преследването, обосноваващо страха на чужденката от завръщане в родната ѝ страна, не изхожда от официалните власти на Иран или от лица, органи или организации, на които същите тези официални власти не могат или не желаят да противодействат. Наред с изложеното следва изрично да се отбележи, че при провеждане на интервюто в ускореното производство, при установяването на различия между заявените обстоятелства от бежанската история на Н.З.Х., на последната не са зададени никакви въпроси, чрез които да се установи дали действително лицето представя недостоверни данни или различията могат да бъдат отстранени чрез излагането на допълнителна уточняваща информация.

Поради изложените причини, съдът приема, че молбата на оспорващата попада в приложното поле на ЗУБ, което обстоятелство препятства възможността същата да бъде квалифицирана като явно неоснователна. Това е така, тъй като съгласно чл.13, ал.1 от ЗУБ, за да се отхвърли като явно неоснователна молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила, освен някоя от допълнително изискуемите предпоставки, посочени в т.1- т. 14, на първо място следва молбата да не отговаря на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, респ. чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Предвид гореизложеното оспорения акт следва да се отмени. Преписката следва да се върне на интервюиращия орган за ново произнасяне по подадената от жалбоподателката молба за закрила със становище по чл.74 от ЗУБ, след което същата, ведно със становището следва да се представи на председателя на ДАБ за вземане на решение. При новото произнасяне в образуваното производство по общия ред, следва да се обсъдят представените от същата документи и с оглед установяващото се от тях наличие на причина по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, да се извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на бежански статут. Доколкото се претендира и субсидиарна закрила, следва да се обсъди и обстановката в Иран и по-конкретно във връзка с положението на жените.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № УПХ 148/17.05.2019г. на Интервюиращ орган при РПЦ –Харманли към Държавна агенция за бежанците.

ВРЪЩА преписката на Интервюиращия орган при РПЦ- Харманли към ДАБ при МС за произнасяне със становище по чл.74 от ЗУБ, след което същата, ведно със становището следва да се представи на Председателя на ДАБ за вземане на решение, при съблюдаване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване. 

 

 

                                                           СЪДИЯ: