Р Е
Ш Е Н
И Е № 245
14.03.2018г., гр.Хасково
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д
А
Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря
Ангелина Латунова
и в присъствието
на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №65 по описа на съда за 2018г.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Н.И.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №17-1253-001092/13.12.2017г., издадена от ВПД Началник
сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с която на
оспорващия била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от
ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС-лек автомобил „Ситроен Ц 5 Н2“ с рег.
№Х80****, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца.
Жалбоподателят
сочи, че обжалваната заповед била неправилна. Навеждат се доводи, че в
конкретния случай била наложена незаконосъобразно принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест
месеца до една година“. Тази мярка била предвидена в ЗДвП и се налагала на
собственик на моторно превозно средство, който без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чиет моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година, като в настоящия случай ПАМ била наложена поради
изтекъл срок на валидност на СУМПС, а именно 26.10.2017г. Твърди се, че в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП било предвидено, че ПАМ се налага за срок
от 6 месеца до една година. В настоящия случай мярката била наложена за срок от
6 месеца. В заповедта за прилагане на ПАМ липсвали мотиви защо ПАМ била наложена
за този срок. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябвало по ясен
и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които
били налице за прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. Като не
изложил конкретни мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ,
административният орган допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и не спазил изискването за форма,
предвидено в чл.172, ал.1 от ЗДвП. Твърди се също, че било допуснато нарушение
на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Навеждат се доводи, че
изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не
лишавало водача от неговата правоспособност като водач на МПС. Твърди се, че в
конкретния случай в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставлявали
фактическото основание по чл.171, т.2а, изр.1 от ЗДвП – управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление и съответно -
незаконосъобразност на наложената ПАМ. На следващо място се сочи, че при
издаване на оспорената заповед бил нарушен принципа на съразмерност, заложен в
чл.6, ал.1 от АПК. Твърди се, че в случая прилагането на принудителната
административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП не само не би постигнало нито една
от целите на административната принуда, но и ограничавало правата на оспорващия
в по-голяма степен от необходимото, тъй като го лишавало от възможността да
управлява притежаваното МПС в рамките на 6 месеца, при положение, че два дни
след момента на извършване на нарушението, констатирано с АУАН, било издадено
ново СУМПС – на 15.12.2017г. С оглед на това, последиците от издадената заповед
били несъизмерими с преследваната цел, което означавало, че същата била
постановена в противоречие с чл.6, ал.5 от АПК. Моли се за отмяна на оспорената
заповед. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът
- Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, не ангажира становище
по делото.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На
13.12.2017 г. срещу Н.И.К. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия Д, бл.№030****, за това, че на същата дата, около 09.00
часа, в гр.Хасково, по бул. „Васил Левски“ до цигарена фабрика в посока бул.
„Съединение“ управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Ц 5 Н2“, като при
проверката се установило, че СУМПС с №26345**** е с изтекъл срок на валидност, а
именно до 26.10.2017г. В акта било записано още, че с горното Н.И.К. виновно
нарушил чл.150а от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя А. К. А. – мл.
автоконтрольор сектор „ПП“ при ОДМВР – Хасково, от свидетелят – очевидец Стилиян
Тодоров Тодоров и от Н.И.К. като нарушител. Последният не вписал възражение в
АУАН (в графата за обяснения/възражения е отбелязано „не“). В АУАН било посочено, че
били иззети като доказателства СУМПС №26345****, контролен
талон №319****, СРМПС №007105387 и 2 броя регистрационни табели с
№Х80****.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №17-1253-001092
от 13.12.2017г., ВПД Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“
Хасково, упълномощен със Заповед №272з-355/16.02.2017г. на Директор ОДМВР
Хасково, наложил на Н.И.К. принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от
ЗДвП – Прекратяване на регистрация на ППС-лек автомобил „Ситроен Ц 5 Н2“ с рег.
№Х80****, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, с отнемане на 2
броя рег. табели Х80**** и СРМПС №007105387.
Заповедта била обоснована с това, че А. К. А., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР Хасково, С-р Пътна полиция Хасково, съставил АУАН №Д300852/13.12.2017 г. против Н.И.К., за това, че на 13.12.2017 г., около 09:00 часа, в гр.Хасково, на бул.„Васил Левски“, като водач на МПС – Ситроен Ц 5 Н 2 с рег.№Х80****, в гр. Хасково по бул. „Васил Левски“ до Цигарена фабрика в посока бул. „Съединение“, управлявал собствения си лек автомобил „Ситроен Ц 5 Н2“, като при проверката се установило, че СУМПС с №26345**** било с изтекъл срок на валидност, а именно до 26.10.2017г., с което е извършил – управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Видно
от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата бил
връчен на жалбоподателя срещу подпис на 17.01.2018г. Жалбата срещу заповедта за
прилагане на ПАМ е подадена на 23.01.2018г. директно пред Административен съд -
Хасково.
По делото се представя и заверено копие от съставения АУАН Серия Д, с бланков № 030****от 13.12.2017г. и Справка за нарушител/водач на Н.И.К.. Видно от Справката за нарушител/водач, изготвена от ОДМВР Хасково и представеното с жалбата във вид на заверено ксерокопие Свидетелство за управление на МПС №283493804, жалбоподателят Н.И.К. има издадено на 15.12.2017 г. и валидно до 15.12.2022 г. СУМПС за категории С, АМ, В, ТКТ.
За
доказване компетентността на издателя на оспорения акт, по делото се представя
Заповед № 272з-355/16.02.2017г. на Директора на ОДМВР – Хасково, с която се
оправомощават с правото да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а” и т.6 от ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност, длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, сред които
и Началникът на сектор „Пътна полиция“ (т.4 от заповедта).
Въз
основа на така установени по делото факти, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е постановена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от
представената по делото Заповед
№272з-355/16.02.2017 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът
на ОДМВР Хасково
оправомощава длъжностни лица от
ОДМВР Хасково, включително (т.4) Началника на сектор „Пътна полиция”, да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително
такива по чл.171, т.2а от ЗДвП, поради което с представената заповед е доказана
и материалната, и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на
акта.
Като издадена при спазване на формата за действителност и от компетентен орган, обжалваната заповед представлява валиден административен акт и не е нищожна.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
се прилагат
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК
реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което
я прави мотивирана.
Съдът, в настоящия му състав, споделя наведените в жалбата възражения за издаване на оспорената заповед в противоречи с материалния закон.
В заповедта се визира за правно основание на акта – чл.171, т.2а от ЗДвП. Разпоредбата е нова – обн.ДВ бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. и за период от около една година търпи няколко редакции – изм. с ДВ бр.54 от 2017 г.; бр.77 от 2017 г. и бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.
Към 13.12.2017 г. – датата на издаване на процесната ЗППАМ, действа
и намира приложение редакцията на
посочената норма от изм. с ДВ бр.77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017г., според която: „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: т. 2а. прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или
е с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една
година.“
Като предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.2а
от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“,
законодателят предвижда
алтернативно много на брой хипотези, първата от които е лице да управлява
собственото си моторното превозно средство „без да притежава съответното
свидетелство за управление“.
Посочвайки в заповедта, че със съставения АУАН №Д300852/13.12.2017г. е установено, че на конкретизирани дата и място водачът Н.И.К. управлява собствения си лек автомобил с рег.№Х80**** със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност (и без да притежава съответното свидетелство за управление), административният орган видимо приема за осъществена първата хипотеза на чл.171, т.2а от ЗДвП.
Обстоятелството, че на 13.12.2017г., когато жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил, той притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №26345****, валидно до 26.10.2017г., т.е. с изтекъл срок на валидност, не е спорно. Спорният въпрос в случая е правен и се свежда до това: представлява ли управляването от водач на собствено МПС, със СУМПС с изтекъл срок на валидност, управляване „без да притежава съответното свидетелство за управление“ по смисъла на законовата норма като предпоставка за прилагане на ПАМ от посочения вид.
Този въпрос в съдебната практика получава разнопосочно разрешаване, доколкото законът не дефинира легално понятието притежаване на съответното свидетелство за управление.
Законът за движението по пътищата въвежда с чл.150 изискването всяко превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване „да се управлява от правоспособен водач“. Същевременно в чл.150а от ЗДвП (изм.ДВ бр.9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) се предвижда, че „за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“.
Именно с оглед на тези законови изисквания, при съставянето на АУАН контролните органи проверяват наличието или липсата на въведените в чл.150 и чл.150а от ЗДвП предпоставки, при установяването на които следва да се приеме, че водачът не притежава съответното свидетелство за управление – т.е. или когато е неправоспособен, или когато не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Формално притежаването на СУМПС с изтекъл срок не попада в нито едната от двете хипотези, което, с оглед предназначението на ПАМ по преустановяване на административните нарушения по този закон, доведе до противоречиви тълкувания на нормативната уредба.
Междувременно е приет и обнародван в ДВ бр.2 от 03.01.2018г. Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, с §11 от който се изменя чл.150а от ЗДвП, а с §15 се изменя чл.171, т.2а от ЗДвП. Разпоредбите влизат в сила от деня на обнародването (03.01.2018 г.) и след изменението имат следното съдържание: Чл.150а, ал.1 – За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Чл.171 от ЗДвП – За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.2а – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Видно е, че при запазване изискването на чл.150 от ЗДвП – ППС да се управляват от правоспособни водачи, законодателят въвежда и допълнителни изисквания, изброени в чл.150а от същия закон, а изискването „свидетелството му (на водача) за управление да е в срок на валидност“ е едно от няколкото други изброени. Това изискване е предвидено алтернативно на изискването „водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“, респективно двете не означават едно и също, не се припокриват и не се отъждествяват като понятия.
Същевременно и видно от новата редакция на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП следва, че предвидената в нея ПАМ се прилага на собственик, който управлява МПС в хипотезите, когато не е правоспособен водач, когато не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред и т.н., но не и в случая, когато свидетелството му за управление не е в срока на валидност. Това означава, че законодателят целенасочено изключва визирания случай от приложното поле на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС“. Макар изменението да има действие занапред, това нормативно разрешение е показателно за действителната законодателна воля – по отношение на управляването на МПС със свидетелства за управление с изтекъл срок да не се прилага посочената ПАМ, тъй като деянието не е идентично на неправоспособност за управление на МПС, или на управление със свидетелство несъответстващо на категорията на управляваното МПС. В случая изменението не въвежда ново правно положение, а разкрива действителната воля на нормотвореца и това много ясно личи от изказванията при приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП, №754-01-68, отразени в Стенограмата от 89-то пленарно заседание на Народното събрание, проведено на 21.12.2017 г., които са публично достъпни на официалната интернет страница на НС.
Съдът приема, че в случая приложимата нормативна уредба не е въвеждала, като предпоставка за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на пътно превозно средство“ установяването, че собственикът на това превозно средство го управлява със свидетелство за правоуправление, което е с изтекъл срок, поради което не е било налице правно основание за издаване на оспорената заповед и същата подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Същите възлизат в размер на 230 лева, от които 220 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.03.2018 г. и 10 лева – внесена държавна такса.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.И.К. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1253-001092 от 13.12.2017 г. на ВПД Началник Сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково, да заплати на Н.И.К., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 230 (двеста и тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: