РЕШЕНИЕ

№490

21.06.2018 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдия  Димитрова  административно дело №1221 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Ретро авангард“ ООД, ЕИК 20*******, със седалище и адрес на управление – с. М. б., бул. „В.Л.“ №**, представлявано от управителя си П. Г. И., против Мълчалив отказ  на Главен архитект на Община Хасково, формиран по искане рег. индекс №53 Р-288-3/30.10.2017г. подадено от „Ретро авангард“ООД, с.М. б., обл. Хасково, за регистриране на  строеж „Търговска сграда и автосервиз“ в ПИ 7****.2**.11.3,  77***.2**.11.4, местност „Увата“  гр. Хасково и да бъде издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация.

 В жалбата се навеждат доводи, че отказът бил незаконосъобразен, като противоречащ на материално правните норми на чл.177, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗУТ. Разрешението за строеж на дружеството било издадено от главния архитект на Община Хасково. Искането било с правно основание чл.177, ал.3 от ЗУТ. Същото било окомплектовано с всички необходими документи по чл.177, ал.1 от ЗУТ – окончателен доклад по чл.168, ал.6 от ЗУТ, договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че цялата екзекутивна документация за строежа била  представена в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В имота нямало изградени външни ВиК връзки, а се използвал съществуващ канал, по силата на договор с „Каменица“ АД – собственост на последното дружество. Нямало и изграден водопровод, а чиста вода се ползвала по силата на договор за доставка на питейна вода от „ВИК“ Димитровград, чрез цистерни. Представени били и двата договора. Представен бил и съгласуван проект в частта му организация на движението, съгласуван с АПИ. По силата на чл.177, ал.3 от ЗУТ, главният архитект не се произнесъл в предвидения от закона 7-дневен срок. Налице бил мълчалив отказ. Сочи се, че по своята същност мълчаливият отказ представлявал бездействие на административния орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той бил индивидуален административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като бил напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не бил само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. За да бъде налице формиран мълчалив отказ, било необходимо да бъде безспорно установено, че административният орган, след като имал задължение да се произнесе по направено пред него искане, не го направил в нормативно установения срок. В жалбата се цитират разпоредбите на чл.177, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, като се сочи, че в настоящия случай, дружеството представило всички необходими по закон документи. Не били и налице пречките по чл.54, ал.2 от ЗКИР, нито пък тези по чл.178, ал.3 от ЗУТ. Въпреки наличието на всички законови предпоставки, в срока по ЗУТ, административният орган не се произнесъл, поради което бил налице мълчалив отказ, който бил приравнен на изричен такъв, постановен при условията на обвързана компетентност. Моли се да бъде отменен обжалвания мълчалив отказ и да бъде задължен главният архитект на общината да издаде исканото удостоверение.

В съдебно заседание, процесуалният представител на оспорващия моли жалбата да бъде уважена, съответно да бъде отменен мълчаливия отказ. Претендират се разноски в размер на внесената държавна такса и депозит за вещи лица.

Ответникът- Главен архитект на Община Хасково, в представен по делото писмен отговор изразява становище, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Навежда доводи, че била налице предпоставката на чл.159, ал.1, т.7 от АПК, т.е. имало образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание, а именно – адм. д. №874/2017г. по описа на Административен съд - Хасково.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление рег. индекс 53 Р-288-3/30.10.2017г. до Главен архитект на Община Хасково, за регистриране на строежи от четвърта или пета категория и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация (чл.177, ал.3 от ЗУТ), от „Ретро авангард“ ООД е поискано да бъде регистриран строеж „Търговска сграда и автосервиз“ в ПИ 7****.2**.11.3,  77***.2**.11.4, местност „Увата“ и да бъде издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Заявлението е окомплектовано с документи, сред които и Разрешение за строеж №449/14.11.2008г. ведно с вписана в същото забележка, издадено от Главен архитект на Община Хасково, неразделна част от Заповед №388/23.10.2015г., издадена от Главен архитект на Община Хасково, с която се разрешава извършване на съответните СМР, състоящи се в промяна на предназначението на помещенията в строеж“Складове за промишлени стоки и търговска сграда“ от „складове за промишлени стоки“ в „автосервиз“ и промяна в наименованието на строежа в „търговска сграда и автосервиз“. Видно от същото  разрешение  строежът е V категория.

С писмо рег. индекс 53 Р-288-3#1/09.11.2017г. на Зам. Кмет на Община Хасково, във връзка с така постъпилото заявление, дружеството е уведомено, че с предходно заявление с рег. индекс: 53Р-288-1/01.03.2017г. е поискано регистриране на същия строеж. Посочено е, че приложените към него документи са изтеглени със заявление рег. №53Р-288-1/25.10.2017г. и са представени отново със заявление от 30.10.2017г. в същия вид. Посочено е също, че във връзка с административната преписка от 01.03.2017г. е подадена жалба с рег. индекс: 53Р-288-2/26.07.2017г. до Административен съд – Хасково, по която е образувано адм. д. №874/2017г. по описа на ХАС. Постановеното определение от 25.09.2017г., с което жалбата е оставена без разглеждане, е обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, входирана в Община Хасково с рег. индекс: 11-36-64 от 25.10.2017г. В писмото се сочи, че от изложеното се установява, че е налице висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, което с оглед забраната, съдържаща се в разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК, прави недопустимо искането към посочения момент. Посочено е също, че изходът на административното производство е обусловен от изхода на касационното производство, което следва да приключи с влязло в сила съдебно решение.

Жалбата срещу процесният мълчалив отказ е подадена на 16.11.2017г. чрез Община Хасково и заведена с рег. индекс 53 Р-288-5 от същата дата.

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза. Видно от представеното заключение на вещите лица, по въпрос 1 е посочено, че на основание чл.137, ал.1, т.4 от ЗУТ процесният строеж „Търговска сграда и автосервиз“ е четвърта категория. По въпрос 2 се сочи, че представената от фирма „Ретро авангард“ ООД проектна документация в Община Хасково за строеж „Търговска сграда и автосервиз“ по обем и съдържание отговаря на изискванията на Наредба №2 от 31.04.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения, строителни обекти, издадена от Министъра на РРБ. По въпрос 3 е отговорено, че строеж „Търговска сграда и автосервиз“, находящ се в ПИ 77195.215.11, местност „Увата“ по плана на гр. Хасково, собственост на фирма „Ретро авангард“ ООД е следвало да бъде въведен в експлоатация с издаване на съответно удостоверение от Община Хасково, тъй като предоставената в общината документация с рег. индекс №53 Р-288-3/30.10.2017г. от „Ретро авангард“ ООД напълно отговаря по обем и съдържание на Наредба №2 от 31.04.2003г. По въпрос 4 в заключението е посочено, че при проучването в Община гр.Хасково се установило, че в актуалния план на подземните комуникации няма нанесени канализация и водопровод, които преминават през ПИ 77195.215.11. От общината бил предоставен проект в част ВиК за обект: „Търговска сграда и автосервиз“ в ПИ 77195.215.11, в графичната част на който били показани съществуващи ревизионни шахти от съществуващ канал, който минава през имота и отива към пречиствателна станция Северна индустриална зона – Приложение №1 – 2 листа. В одобрения проект за канализацията е предвидена само площадкова канализация, която се зауства в съществуващи ревизионни шахти. По делото е приложен договор за пречистване на отпадни води между „Каменица“ АД  и „Ретро авангард“ ООД от 16.11.2015г. (стр.48), с който Изпълнителят приема да извършва пречистване на постъпващите чрез канализационните отклонения отпадни води, изпускани от Възложителя, които се отвеждат от канализационните мрежи и съоръжения в Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) на Изпълнителя. В одобрения проект за водопровод са предвидени само площадков водопровод, поливна инсталация и противопожарен водопровод – Приложение №2 – 2 листа, като захранването с вода ще става от цистерна 50 м3, чрез помпено-хидрофорен възел. Цистерната е предвидено да се зарежда с вода, с питейни качества, съгласно договор за доставка на вода – договор с ВиК ООД – Димитровград от 17.09.2015г. (стр. 55). В одобрения проект не е предвидено изграждане на външни ВиК връзки. Проектното решение е посочено в предходните текстове.

В съдебно заседание вещите лица заявяват, че поддържат представеното заключение. Вещото лице П.Ф.В. устно поясни, че считат, че съответният строеж е ІV-та категория и са били налице всички условия за въвеждането му в експлоатация, не е имало никаква пречка гл. архитект да откаже да стори това, тъй като в  одобрената проектна документация и последвалото издаване на разрешение за строеж не е имало външни връзки (водопроводни и канализационни), поради което не е следвало те да бъдат искани допълнително, т.е. те не са били одобрявани, за да бъдат искани след това и такива наистина нямало. В заключението си установили, че външни връзки този обект  няма, поради което няма необходимост от искането. Въпреки това инвеститорът  направил искане до Агенцията по кадастър и такова заснемане  било направено, което  било предоставено на общината, което допълнително  озадачавало вещите лица  защо мълчаливо отказват. Удостоверението било част от документацията, която  била предоставена на общината и въпреки това те отказвали. Ако на едно лице по някаква причина било отказано веднъж строежът му да бъде въведен в експлоатация, то за втори път да подаде такова искане като приложи съответните документи-най-напред зависело от мотива, с който е отказано въвеждането в експлоатация. Вещото лице сочи, че коментира точно като архитект – действащ и бивш гл. архитект, тъй като това било изцяло в прерогатива на главния архитект. Зависело от мотива за отказа – липса на някакви документи или съвсем друг мотив, т.е. нещо не било изпълнено, нещо не било доокомплектовано и т.н. Напълно допустимо било, когато има мотивиран отказ с искане да се предостави някакъв документ или някакви документи, инвеститорът да си набави тези документи и да си поиска повторно или потретно и т.н. издаване на удостоверение от общината. С оглед промените в Наредба №2 според вещото лице  нямало възможност мълчаливо да бъде отказвано въвеждане в експлоатация. Общината като орган била задължена в 30-дневен срок да отговори писмено, вещото лице подчертава „писмено“.

По делото е представено и предходно искане рег. индекс 53 Р-288-1/01.03.2017г. от „Ретро авангард“ ООД до Главен архитект на Община Хасково, за регистриране на строеж от четвърта категория, с което се моли да бъде регистриран строеж: „Търговска сграда и автосервиз“, находящ се в ПИ 7****.2**.11.3  77***.2**.11.4, местност „Увата“. Видно от Определение от 25.09.2017г. по адм. д. №874 по описа на Административен съд – Хасково за 2017г., със същото е оставена без разглеждане жалба на „Ретро авангард“ ООД, със седалище с. М. б., обл. Хасковска, ЕИК 20*******, представлявано от Управителя П. И., чрез пълномощник адв. П. А.– САК, против мълчалив отказ на Главен архитект на Община Хасково формиран по заявление рег. №53Р-288-1/01.03.2017г. и е прекратено производството по адм. д. №874/2017г. по описа на Административен съд – Хасково.

С окончателно Определение №14438/28.11.2017г. по адм. д. №12597/2017г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Второ отделение, е оставено в сила определение от 25.09.2017г., постановено по адм. д. №874/2017г. по описа на Административен съд – Хасково.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

              По възражението на ответника за  недопустимост на жалбата,  поради наличието на предпоставките на чл.159, ал.1,т.7 от АПК, съдът намира следното:

             Съгласно   чл. 159.т.7 от АПК    жалбата или протестът следва да  се оставят без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то следва  се прекрати, ако има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Т.е. трябва да е налице субективен и обективен идентитет на двете дела, които да са висящи пред същия съд.

Несъмнено  спорът по  настоящото  адм. дело № 1221/2017г.  и  вече приключилото адм. дело № 847/2017г. по описа на АдмС-Хасково(но висящо към датата на  образуване на адм. дело № 1221/2017г. на АдмС-Хасково) е между едни и същи страни,  но предметът на двете дела е различен, тъй като се обжалват отделни, нееднакви  административни актове –  по настоящото  производство се оспорва мълчалив отказ на главен архитект на Община Хасково формиран  по искане  на дружеството- жалбоподател, с  рег. индекс № 53 Р-288-3 от 30.10.2017г., а по предходно образуваното такова – Мълчалив отказ на същия административен орган, но формиран по друго искане, а именно  с рег. индекс    № 53 Р-288-1 от 01.03.2017г. Фактът, че двете искания на дружеството  почиват на едно и  също правно основание  - чл. 177, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл. 19а, ал.1 от Наредба  № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, не води сам по себе си до извода, че е налице идентичност в предмета на двете дела. Това е така, тъй като  предметът на делото се идентифицира с  оспореният административен акт, а той в случая както вече бе посочено е различен. Същевременно жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок  и срещу подлежащ на оспорване  административен акт. Предвид това и доколкото по изложените по-горе съображения според настоящият съдебен състав не е са налице твърдяната   отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата въведена с чл.159, т.7 от АПК, то  оспорването  се явява допустимо.  Дали  пред административният орган е била налице хипотезата на чл.27, ал.2, т.2  от АПК е въпрос  по същество на спора и същият ще бъде разгледан по-долу в мотивите на решението.    

  Разгледана  по същество жалбата е основателна,  по следните съображения:  

  Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 177.  ал.1 от ЗУТ след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5. В случаите по чл. 151, ал. 1, т. 10 след монтирането на инсталациите регистрирането им се извършва пред органите за технически надзор. Съответно в ал.2 от с.р., е предвидено, че  строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а в ал.3 , че строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Приложимата наредба  е  посочената, по-горе Наредба №2 /31.07.2003г.

 Между страните не е спорно, а и се установява от  материалите сдържащи се в административната преписка и от приетото без оспорване от страните заключение по допуснатата и  изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,  че процесният строеж заявен за регистрация и въвеждане в експлоатация –„Търговска сграда и автосервиз“ находящ се в ПИ 7****.2**.11.3, м. Увата,  по КК на гр. Хасково  е IV-та категория.

 Следователно искането основано на чл. 177, ал.1 и ал.3 от ЗУТ и чл. 19а, ал.1 от Наредба №2/2003г.  следва да е отправено до органът издал разрешението за строеж.  Видно от приложеното по делото и касаещо процесният строеж  Разрешение   №449/14.11.2008г., същото е издадено от Главният архитект на Община  Хасково. Ето защо същият се явява компетентният орган, пред който може да бъде отправено искане  за регистрация и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, респ. разполага с  правомощията да регистрира строежа и въведе същия в експлоатация чрез издаване на исканото удостоверение или да откаже да стори това.

Условията за регистриране въвеждането в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация са уредени в Глава трета "а" от Наредба №2/31.07.2003г., като според чл. 19б., ал.1 от същата наредба, в приложимата към датата на издаване на обжалваният мълчалив отказ  редакция, в 7-дневен срок от постъпване на искането органът, издал разрешението за строеж, извършва проверка на комплектоваността на документите по чл. 19а, ал. 3 и 4 и:1.издава удостоверение за въвеждане в експлоатация или  2. отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация с мотивиран писмен отказ.

От анализа на цитираната  правна норма се извежда извод, че единствената призната от закона,  към датата на постановяване на оспореният отказ, правна възможност за процедиране по заявление подадено по реда на чл.177, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.  чл.19а, ал.1  от Наредба №2 от   е задълженият субект да постанови изричен писмен акт-  издаване  на удостоверение за въвеждане в експлоатация  или   мотивиран писмен отказ за това.  Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В случаите, какъвто безспорно е и разглежданият, когато задълженият субект не се произнесе в срок по заявлението, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на Върховният административен съд.

В конкретният случай  Главният архитект на Община Хасково мълчаливо е отказал да  регистрира строежа и  издаде удостоверение за въвеждането му в експлоатация.  По този начин  административният орган не е изпълнил задължението си за изрично и мотивирано произнасяне респ. е нарушил изискването за форма на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект. Липсата на изрично произнасяне, в законовия срок  и по предвидения в закона начин е довело и до съществено нарушение на административнопроизводствените правила.  Само на тези основания разглежданият мълчалив отказ се явява незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна. В тази насока е и константната практика на  Върховният административен съд по сходни случаи.

 Обжалваният мълчалив отказ  е и в   противоречие с  материално –правните разпоредби на закона.  Това е така защото, отказ за издаване на  удостоверение за въвеждане в експлоатация  за строеж от IV-та категория  може да бъде постановен при неокомплектоване на заявлението подадено от възложителя с документите визирани в чл.19а, ал.3 от Наредба 2/2003г.  или   при наличие на обстоятелствата посочени в Чл. 19в  ал.1 от същата наредба   - наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 ЗУТ, както и когато не е упражняван строителен надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице за строежите от четвърта категория.

Доказателствената тежест за установяване факта, че са били  налице пречки за въвеждане на строежа в експлоатация тежи върху ответника.   От  приложенията към подаденото от „Ретро авангард“ЕООД, гр. Хасково искане с рег. № 53 Р-288-3 от 30.10.2017г.  и от заключението по  изготвената по делото съдебно–техническа експертиза е видно, че заявлението  по чл.177, ал.3 от ЗУТ на оспорващия е било окомплектовано с всички изискуеми документи, т.е. проектната документация отговаря по обем и съдържание на изискванията на Наредба№2/2003г., а  от  последните е видно, че упражняваният строителен надзор е осъществяван от лицензирано и регистрирано лице.  Същевременно по делото не се установява да  е налице  някое от обстоятелствата по чл. 178, ал.3 от ЗУТ. При това положение са съществували всички  предпоставки Главният архитект на Община Хасково да регистрира и  въведе строежа в експлоатация,  чрез издаване на съответно  удостоверение за това, в каквато насока е и заключението по изготвената по делото експертиза, а доказателства установяващи обратното по делото не са  ангажирани от ответната страна.

Тук е мястото да се посочи, че  експертизата е изготвена от компетентни вещи лица, вписани в списъка по чл. 401, ал.1 от ЗСВ за съдебен район Стара Загора, разполагащи с необходимата компетентност да изготвят съдебно –технически експертизи-съответно архитект и геодезист. Освен това   вещите лица са отговорили     в пълнота на поставените задачи и   подробно са обосновали  изводите си.  Предвид това, за съда не възниква никакво съмнение в  правилността на приобщеното  по делото, без оспорване от страните,  заключение по допуснатата и изготвена съдебно-техническа експертиза заключение,  ето защо и  кредитира  същото изцяло.

Наред с това, съдът не споделя твърденията на ответната страна, че при подаване на процесното искане пред Главният архитект на Община Хасково,    е била налице и хипотезата на чл.27, ал.2 т.2 от АПК, водеща до недопустимост на заявлението. Това е така, защото  предметът на  висящото, във фазата  на оспорване пред ВАС, административно производство, по предходно издаденият мълчалив отказ,  има друг предмет – заявление  рег. индекс  № 53 Р-288-1 от 01.03.2017г., с приложените към него документи, което е различно от заявлението по което е формиран оспорвания в настоящото съдебно производство мълчалив отказ. С оглед спецификата на обществените отношения регулиращи регистрирането и въвеждането в експлоатация на строежите, разпоредбата на чл. 27, ал.2,т.2 от АПК, в конкретната хипотеза не може да намери приложение и   поради нормата  на  чл.19а, ал.2 от  Наредба № 2/31.07.2003г.,  която изрично урежда възможността, след направен отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, възложителят да може да отправи ново искане за регистриране и издаване на удостоверение по реда на чл.19а от същия подзаконов нормативен акт.  

По изложените съображения съдът намира разглежданата жалба за основателна. Оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, а делото като преписка- върнато на  Главният архитект на Община Хасково  за произнасяне с надлежен акт, съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Предвид изхода на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, възлизащи   на 1210.00 лева , от които 50.00 лева държавна такса и  1160.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещи лица.

Водим от горното и на основание чл. 173 ал. 2, вр. чл. 172 ал. 2 предл. ІІ- ро от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  мълчалив отказ на  Главен архитект на Община Хасково, формиран по искане рег. индекс №53 Р-288-3/30.10.2017г. подадено от „Ретро авангард“ООД, с.М. б., обл. Хасково за регистриране на  строеж „Търговска сграда и автосервиз“ в ПИ 7****.2**.11.3,  77***.2**.11.4, местност „Увата“  гр. Хасково и да бъде издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация.

ВРЪЩА делото като преписка на  Главният архитект на Община Хасково  за изрично произнасяне по искане рег. индекс №53 Р-288-3/30.10.2017г. подадено от „Ретро авангард“ООД, с.М. б., обл. Хасково, съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА  Община Хасково  да заплати на  „Ретро авангард“ООД, ЕИК 20******* , със седалище и адрес на управление: с.М. б., обл. Хасково, сторените по делото разноски в размер на  1210.00  (хиляда двеста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                           Съдия: