РЕШЕНИЕ

 

№ 602/27.07.2018г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                             Председател: Ива Байнова     

                                                                                    Членове: Василка Желева

                                                                                                    Пенка Костова

при секретаря  Диана Динкова…...….....…...……….........................… в присъствието на

Прокурор Николай Трендафилов…….……..........…................………………………....като разгледа докладваното от  Председателя адм. д. №73 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по жалба от П.Т.З. ***, със съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, срещу чл.69 и чл.70 от Наредба №7 за управление на общинските пътища на Общински съвет Димитровград (Наредба №7).

Жалбоподателят твърди, че е жител ***, че е правоспособен водач и управлява ежедневно МПС по пътищата на общината, поради което счита, че за него е налице правен интерес от оспорване на горепосочените разпоредби от Наредба №7. Счита, че общинският съвет не разполага с компетентност да урежда административнонаказателни разпоредби с процесните текстове на чл.69 и чл.70 от Наредба №7, тъй като такава уредба се съдържа в нормативен акт от по-висока степен, а именно в чл.56 и чл.57 от Закона за пътищата (ЗП) . В тази връзка твърди, че оспорените разпоредби от Наредба №7 са нищожни и като преписани от текстовете на чл.56 и чл.57 от ЗП представляват „правно нищо“. Сочи също, че с влязло в сила Решение по адм.д.№412/2017г. на Административен съд Хасково са прогласени за нищожни разпоредбите на чл.67 и чл.68 от Наредба №7 , но все още не били заличени от същата, като в оспорения чл.70 се съдържало позоваване на чл.67, което било неправилно и подлежало на отмяна. В текста на чл.70 ал.2 от наредбата се цитирала „ал.1“ каквато не съществувала и в тази връзка била налице неразбираемост, представляваща основание за прогласяване на нищожност в частта на „ал.1“ от разпоредбата.  Визирал се и чл.237, буква „з“ от ГПК, касаещ разрешение за признаване на иска, а не издаване на изпълнителен лист, поради което било налице основание за отмяна като незаконосъобразна на тази част от  текста на чл.70 ал.2 от Наредба №7. В актуалната редакция на чл.57 ал.3 от ЗП не се съдържали точки от 1 до 4, поради което чл.70 ал.3 от Наредба №7 следвало да се отмени като незаконосъобразен в частта „чл.57, ал.3, т.1,2,3,4 от Закона за пътищата“.

Жалбоподателят твърди също, че не е спазено изискването по чл.2а от Закона за нормативните актове (ЗНА), поради непубликуване на проекта на наредбата 30 дни преди приемането ѝ като така административният орган нарушил принципите на  откритост и съгласуваност.

По изложените съображения моли да се обявят за нищожни или да се отменят като незаконосъобразни разпоредбите на чл.69 и чл.70 от Наредба №7 за управление на общинските пътища на  Общински съвет Димитровград. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и от процесуален представител.

Ответникът, Общински съвет – Димитровград, чрез председателя си в придружителното писмо, с което изпраща административната преписка до съда, изразява становище за неоснователност на жалбата. При евентуалното ѝ уважаване, моли размерът на адвокатско възнаграждение да бъде намален до минималния такъв, предвиден  в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за отмяна на оспорените разпоредби.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Наредбата за управление на общинските пътища е приета от ОбС-Димитровград по Докладна записка вх.№06-00-235/04.07.2005г. на Кмета на Община Димитровград след положителни становища на постоянните комисии по законност и обществен ред, по транспорт и съобщения и по ТСУ, строителство и комунални дейности. Видно от Протокол №22/21.07.2005г. от проведено на същата дата заседание на ОбС- Димитровград, докладната записка е включена като т.36 в дневния ред на заседанието като на същото са присъствали 32 - ма общински съветници. Решение №527/21.07.2005г. е взето при участие в гласуването на 26-ма общински съветници с 26 гласа „за”, при липса на гласували „против” и „въздържали се” . С последващо Решение № 1055/24.10.2010г. е прието изменение и допълнение в Наредба №7 като е въведен нов чл.13а. Текстове от наредбата,  различни от оспорените, съгласно изрично отразяване към тях , са били отменени с влязло в сила Решение №478/21.07.2017г. на Административен съд Хасково.

По делото е представена в актуалната й действаща редакция Наредба №7 за управление на общинските пътища.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима.

Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград. На основание чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Видно от представените от жалбоподателя заверени копия от лична карта, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация, последният е с постоянен адрес *** и е правоспособен водач, притежаващ  МПС и като такъв е адресат на нормите от подзаконовия нормативен акт, разпоредби от които оспорва, респ. за него е налице правен интерес от оспорването им.

Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае чл.69 и чл.70 от Наредба №7 за управление на общинските пътища, приета от Общински съвет - Димитровград, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл.1 от Наредбата, със същата се определят условията и редът за придобиването в собственост, управлението, ползването и изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата от общинската пътна мрежа на Община Димитровград. Наредбата е приета на основание чл.18 ал.5 от Закона за пътищата (ЗП), както и на основание чл.23 от ЗП, предвиждащ правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища да се определят с наредба на общинския съвет. Предвид изложеното Наредба №7 е издадена от компетентен орган.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че  Наредбата е приета с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет при наличие на кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници, при явно гласуване т.е. при спазване на изискванията по чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗМСМА в относимите им към 2005г. редакции. Установява се също, че от момента на приемането им, оспорените разпоредби на чл.69 и чл.70 от Наредба №7 не са променяни.

               Не се установява да е спазено обаче изискването на чл.2а  от ЗНА, отменен понастоящем, но действащ към момента на приемането на Наредба №7. Към 21.07.2005г. текстът на чл.2а от ЗНА(отм.) гласи : „Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган“. 

Своевременното публикуване на проекта за нормативен акт е част от процедурата по приемането му и има за цел да осигури възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовката на актовете, засягащи законните им интереси. Срокът, за който е предоставена тази възможност, наред с изискването за оповестяване на проекта за нормативен акт, е проявление на принципите за откритост и съгласуваност, които след отмяната на чл.2а от ЗНА са прогласени в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Задължение да следи за спазване на цитираните принципи има органът, притежаващ правомощието да приеме или не дадения проект. Императивното изискване за предварително разгласяване на предложението за приемане на нормативен акт и обсъждането му с всички заинтересовани страни, както към 2005г., така и понастоящем, е предпоставка за обсъждането и приемането на акта.

В случая не са представени доказателства съгласно изискването на чл.2а от ЗНА(отм.) за оповестяването на проекта на Наредба №7 преди същата да бъде приета. Няма и доказателства, че на заинтересованите лица е предоставен най-малко 30-дневен срок за предложения и становища по проекта. Доказателствената тежест да установи спазването на законовите изисквания при издаването на акта е на административния орган съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, а в случая това не е сторено. Така допуснатото нарушение е съществено, доколкото се отразява на съдържанието на оспорения подзаконов нормативен акт, приет без да се предостави възможност на заинтересованите лица да изразят становища, да направят предложения и възражения по проекта, а последното е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на оспорените разпоредби на чл.69 и чл.70 от Наредба №7 по смисъла на чл.146 т.3 от АПК.

Съдът счита, че оспорените текстове са приети и в нарушение на материалния закон.

 

Текстът на чл.69 от Наредба №7 гласи :

„Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 (2) Нарушенията се установят с актове, съставени от длъжностни лица, определени от кмета на общината – за нарушения по общинските пътища и по молба на собственика – за частните пътища.

(3) Наказателни постановления се издават за общински и частни пътища от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице.

(4) Когато деянието съдържа признаци на престъпление, преписката се изпраща на прокурора.“

Текстът на чл.70 от Наредба №7 гласи :

„За нарушенията по чл.66, ал.1 и чл.67 освен наложените санкции нарушителят се задължава да отстрани последиците от нарушението в срока, определен в наказателното постановление.

(2) При неизпълнение на изискванията по ал.1 последиците се отстраняват от общината, за сметка на нарушителя, като стойността на извършените работи се събира въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237, буква „з“ от Гражданскопроцесуален кодекс.

(3) При извършване на дейности, определени като специално ползване на пътищата, без разрешение на администрацията, управляваща пътя, или на собственика на пътя, се налагат санкциите, предвидени в чл.57, ал.3, т.1,2,3,4 от Закон за пътищата.“

Разпоредбите на чл.69 и чл.70 от Наредба №7 са систематично разположени в Глава шеста, озаглавена „Административно наказателни разпоредби“ и регламентират процедурата по установяването на нарушения във връзка с дейности, извършени в обхвата на пътя, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, както и редът за отстраняване на последиците от тези нарушения. Такава регламентация е дадена в по-високия по степен нормативен акт, а именно в чл.56 и чл.57 от ЗП.

Оспореният текст на чл.69  от Наредба №7  изцяло преповтаря визираното в чл.56 от ЗП в частта му, касаеща общинските и частните пътища, а  текстът на чл.70 от наредбата преповтаря чл.57 ал.1- ал.3 от ЗП в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 6/2004 г.

Уредената в чл.56 от ЗП процедура по административно наказване за нарушения, свързани с извършени в обхвата на пътя дейности,  респ. регламенираният в чл.57 от ЗП ред за отстраняване на последиците от такива нарушения, вкл. и относно общинските и частните пътища, прави безпредметно повторното им уреждане в подзаконов нормативен акт. Ето защо, като е уредил в свой подзаконов нормативен акт, уредени вече със закон обществени отношения, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, а именно на чл. 8 от ЗНА, изискващ подзаконовия нормативен акт да урежда неуредени обществени отношения от местно значение.

Освен това чл.70 от Наредба №7 препраща към текстове, които към настоящия момент не съществуват. Ал.1 от разпоредбата визира нарушения по чл.67 от наредбата, обявени за нищожни с влязло в сила Решение №478/21.07.2017г. на Административен съд Хасково по адм.д.№412/2017г., производството по което се е развило между страни, идентични с тези по настоящото. Ал.2 на чл.70 от наредбата препраща към чл.237 б.“з“ от ГПК, действащ към 2005г. Този кодекс понастоящем е отменен като в сега действащия ГПК чл.237 има коренно различно съдържание. Ал.3 на чл.70 от наредбата препраща към чл.54 ал.3, т.1,2,3 и 4 от ЗП,  която разпоредба към настоящия момент е в изцяло различна редакция. При тази ситуация текстът на чл.70 от Наредба №7 в частите му, препращи към несъществуващи вече разпоредби става безпредметен и неприложим.

Предвид изложеното оспорените разпоредби на чл.69 и чл.70 от Наредба №7 се явяват несъответни на нормативни актове от по-висока степен, което обосновава незаконосъобразността им по смисъла на чл.146 т.4 от АПК.

Наред с горното съдът счита, че разпоредбите на чл.69 и чл.70 от Наредба №7 са и нищожни. Видно от §5 от ПЗР на Наредбата №7, едното от правните основания по смисъла на чл.75, ал.4 от АПК за издаването ѝ е това по чл.23 от ЗП.  Разпоредбата на чл.23 от ЗП предоставя компетентност на общинския съвет да уреди с наредба правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища. Така зададената рамка на компетентността на общинския съвет не обхваща регламентиране на административно-наказателна процедура, нито на реда за отстраняване на последиците от административни нарушения, свързани с дейности, извършени в обхвата на пътя. Уреждайки подобни правоотношения, Общински съвет – Димитровград е надхвърлил предела на предоставената му с чл.23 от ЗП материална компетентност по издаване на Наредбата и обжалваните разпоредби на чл.69 и чл.70 от същата се явяват нищожни, като приети извън правомощията му.

Съгласно правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а чл.8 от ЗНА предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Тоест уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закона обществени отношения.

По изложените съображения и доколкото оспорените разпоредби на чл.69 и чл.70 от Наредба №7 освен незаконосъобразни, се явяват и нищожни, следва да се обявят за такива на по- силното правно основание.  

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане в негова полза на разноски, платими от ответника. От ответника е направено искане при евентуалното уважаване на жалбата  да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, имащо характер на възражение за прекомерност на договореното възнаграждение, което съдът счита за основателно.  Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. С оглед обема на осъществената защита по отношение на жалбоподателя и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав приема, че изплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до минимално предвиденото такова в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размер от 500 лв.  Така дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в настоящото производство, възлизат общо на 530.00 (петстотин и тридесет) лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 и чл.143, ал.1, във вр. с чл.196 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ разпоредбите на чл.69 и чл.70 от Наредба №7 за управление на общинските пътища на Общински съвет Димитровград.

ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З. ***, със съдебен адрес:***, разноски по делото в размер на 530.00 (петстотин и тридесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

 

 

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                       2.