РЕШЕНИЕ

№151/21.03.2017г. гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Хасково, в открито съдебно заседание на  двадесет и  първи  февруари  две хиляди и  седемнадесета  година, в състав

    Съдия:  Цветомира Димитрова

при секретаря Й.П.……………………………………….и в присъствието на

прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 668  по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.  251 от ЗАкона за отбраната и воржените сили.

Образувано е по жалба на   Р.Т.Ш. ***   против Заповед №  3РД-841 от 09.11.2016г. на Командира на военно формирование 52740, гр. Хасково, с която на основание чл. 244,т.6вр. с чл.242,т.1 от ЗОВСРБ й е наложено дисциплинарно наказание „ Предупреждение за уволнение”.

В жалбата се навеждат твърдения за  незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й  при допуснати  съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство, при неспазване на установената форма, в нарушение на материалният закон и в несъответствие с целта на закона.  

Твърди се, че при издаване на заповедта не били спазени в цялост изискванията на чл. 148, ал.1 от ППЗОВСРБ. Във вина на жалбоподателката били вменени нарушения, но  нито едно от тях не било конкретизирано  чрез описание на  мястото, времето и обстоятелствата, при които било извършено нарушението и  доказателствата въз основа на които то било установено. Това представлявало нарушение на административно-производствените  правила при издаване на административният акт, а същевременно водело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице. При определяне на наложеното наказание бил нарушен чл. 247 от ЗОВСРБ, относно изискванията да се вземат предвид тежеста на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на военослужещия. Към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателката  нямала другиналожени наказания, които да не са били заличени по правилата на чл. 152 ППЗОВСРБ. Тежеста на нарушението се определяла с оглед значимостта на неизпълненото задължение  и степента на неизпъленине. От текста на административният акт не ставало ясно  какво нарушение или нарушения  е извършила жалбоподателката, какво е изпълнителното деяние на същото,  кое свое задължение не била осъществилакога  и респ. кога е  извършила  вмененото нарушение/я.  В заповедта били цитирани редица норми но нито една от тях в предметно съдържание  не включвала конкретно задължение, а същите се харатеризирали с висока степен на абстрактност. В процесната заповед липсвали всякакви мотиви в тази насока,  поради което бил нарушен чл. 59, ал.2,т.4 от АПК.

 Жалбоподателката оспорва и факта, че не била изпълнила заповед № 3РД-805 от 27.10.2016г. на Командира на военното формирование, като твърди, че е била запозната със същата едва на 21.11.2016г.

По изложените в жалбата съображения, се моли за отмяна на оспорената заповед, като  незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.  

Ответната страна -  Командир на военно формирование 52740, гр. Хасково с писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание, навежда конкретни съображения за правилността и законосъобразността на оспорената заповед, предвид което моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

         Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

          Р.Т.Ш., била  военнослужещ, на кадрова военна служба- редник 3-ти клас, като изпълнявала длъжността „шофьор“ в отделение за превоз на вода, във взвод за подвоз на течни товари, в логистичната рота във военно формирование № 52740, гр. Хасково.

            Със своя Заповед № 3РД-805 от 27.10.2016г. Командира на военно формирование  52740, гр.Хасково определил за изпълнение на служебни задължения в Звено за счетоводен отчет на финансовите и материалните ресурси,двама воннослужещи във воненното формирование, единият от които жалбоподателката, като в т.ІІІ от същата заповед, разпоредил  Р.  Шидрова да встъпи в служебните си задължения  след получаване на разрешение за достъп до квалифицирана информация.

На 31.10.2016г. ответникът издал заповед №3РД-815, с  която за изясняване  фактите и обстоятелствата довели до допускане на евентуално нарушение  от Р. Шидерва на т.ІІІ от Заповед 3РД-805 от 27.10.2016г., назначил комисия за извършване на служебна проверка по случая. Със същата заповед поименно бил определен състава на комисията и крайният срок за извършване на проверката.

В хода на производството по дисциплинарната проверка   комисията събрала на 01.11.2016г. писмени обяснения по случая от Р.Ш. и след като разгледала документи касаещи проверката, обективирала установените резултати от нея в Протокол  с рег. № 3-3683 от 04.11.2016г.

Назначената комисия е установила относно настоящия жалбоподател следната фактическа обстановка:Излизането на ефрейтор 2-ри клас В. П. М. –старши оператор в звено  за счетоводен отчет на финансовите и  материалните ресурси  в отпуск , поради бременност и раждане  са наложили оптимизиране на работата  в същото звено. Предвид това, със Заповед  № 3РД-805/27.10.2016г. ответникът е определил редник Ш.  за изпълнение на служебни задължения в същото звено, след получаване разрешение за достъп  до класифицирана информация. Комисията приела, че от обясненията на служителката се виждало  нежеланието на военослужещата да изпълнява  служебните си задължения в звеното са счетоводен отчет на финансовите и материални ресурси. Според комисията, от поведението на редник Ш. произтекли вредни последици, тъй като същата демонстрирала ниска самодисциплина и  създавала предпоставка за понижаване на  дисциплината в другите военослужещи.

Комисията  счела, че с тези свои действия  редник 3-ти клас Ш. допуснала нарушение на  разпоредбите на чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ, не изпълнявала Заповед № 3РД-805/27.10.2016г. на Командира на военното формирование и  разпоредбите на чл. 144, т.6 от Устава за войсковата служба на РБ.  Предвид установеното, комисията предложила  на основание чл. 244, т.6 от ЗОВСРБ на редник Ш. да бъде наложено дисциплинарно наказание ”Предупреждение за уволнение”.

На 09.11.2016г. Командира на военно формирование 52740, гр. Хасково провел беседа с   Р.Ш., обективирана в протокол с рег. № 3-3720 от същата дата,   на която жалбоподателката била запозната  и с протокола от извършената проверка на комисията.

Със Заповед №3-РД-841 от 09.11.2016г. на Командира  на военно формирование № 52740, гр. Хасково, на жалбоподателката Р.Ш. за нарушение на военната дисциплина изразило се в неизпълнение разпоредбите на чл. 144, т.6 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили в  Република България, нарушение разпоредбите на чл. 178, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република БЪлгария и Заповед № 3 РД-805 от 27.10.2016г. на ответника   и на основание чл.242,т.1 от ЗОВСРБ, и чл.137, ал.5 от ППЗОВСРБ било наложено дисциплинарно наказание”Предупреждение за уволнение”.

Заповедта била връчена на жалбоподателката на 09.11.2016г., а жалбата срещу същата била подадена директно до  АдмС-Хасково на 22.11.2016г. и заведена с вх. № 5673 от същата дата.

 В хода на съдебното производство по делото, като писмени доказателства  са приобщени материалите от административната преписка, Заповед № ОХ-703 от 07.09.2016г. на Министъра на отбраната и контролен лист за запознаване със Заповед № 3РД-805.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице разполагащо с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е  основателна.  

При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ от  компетентен орган. Съгласно чл. 248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 137,  ал.5 вр. с ал.4 от ППЗОВСРБ е предвидено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" да се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба  или от длъжностни лица с една степен по-ниска. В чл.161,т.3 от ЗОВСРБ е предвидено договорите на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) да се прекратяват  със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. По делото като писмено доказателство е приета Заповед № ОХ-703 от 07.09.2016г. на Министъра на отбраната, с т.9.2 на която  и на основание чл. 161,т.3 от  горецитирания н.а. Командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири /началници/ на самостоятелни военни формирования на длъжности  изискващи военно звание „подполковник“ са оправомощени да освобождават от военна служба  и да прекратяват  договора за военна служба на сержантите и войниците в подчинените им военни формирования.  Ответникът е Командир на самостоятелно военно формирование с военно звание“подполковник“ и  съобразно горецитираните нормативни актове и заповеди, в правомощията на същия е да налага наказанията  от вида на  наложеното с оспорената заповед.

Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане  известно  едва след изготвянето и получаване на  Протокол от извършена проверка  на комисията, назначена за изясняване на случая с рег. № 3-3683 от 04.11.2016г.  т.е. при издаване на процесната заповед на  09.11.2016г.,  двумесечният  срок предвиден в чл. 249, ал.1 от ЗОВСРБ не е бил изтекъл.   Не  се  установява при провеждане на дисциплинарното производство  да са допуснати  съществени  нарушения на чл. 142-чл.144 от ППЗОВСРБ. Проверката е извършена от нарочно определена със заповед на ответника комисия,  председателя на която е с  военно звание по-високо от това на наказаното лице, за дейността си комисията е изготвила протокол, който е представен на  дисциплинарно –наказващият орган. В срока по чл.144, ал.5 от ППЗОВСРБ  дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с  жалбоподателката, при която същата е била запозната с протокола на комисията извършила проверката и е изслушал същата. Действително, видно от съдържанието на протокола от извършената беседа,  при  извършването й не са взели участие председателя или членове на комисията извършили проверката по случая, но по мнение на настоящият съдебен състав това обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото  не е довело до накърняване или ограничаване правата на наказаното лице да бъде изслушано.

 Съдът намира за основателни  възраженията изложени в жалбата, касаещи неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед.  Видно от мотивите изложени в същата, със Заповед № 3РД-805/27.10.2016г. на ответника, жалбоподателката  изпълняваща длъжността „шофьор“  в отделение за подвоз на вода, във взвод за подвоз на течни товари, на логистичната рота във военно формирование 52740-Хасково, е била определена за изпълнение на служебни задължения  в Звено за отчет на финансовите и материални ресурси. Във връзка с това  същата е следвала да подготви  комплект документи за издаване на разрешение за достъп до квалифицирана информация, който е бил необходим за работа  в посочената организационна  единица.  В заповедта е посочено, че с действията си - отказа си да подготви и представи необходимите документи и да изпълни заповед № 3РД-805/27.10.2016 жалбоподателката е допуснала грубо нарушение на чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ(предвиждащ задължение за военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците),  чл. 114 от Устава за войсковата служба на Република България (съдържащ правило за поведение според което Военнослужещият е длъжен да се подчинява безпрекословно на командирите –началниците си  и да ги защитава в боя) и заповед № 3РД-805/27.10.2016г.,  и по този начин  не е изпълнила  задължение по военната служба,   представляващо нарушение на военната дисциплина по чл. 242,т.1 от ЗОВСРБ.

Реквизитите, който следва да се съдържат в  индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ . Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която задължително се посочват:  извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта.  Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, но не съдържа всички законови реквизити,  посочени в горната норма.  В заповедта обаче  не са посочени съществени реквизити от обективната страна на дисциплинарното нарушение, а именно мястото и времето на   извършването му. За това къде и кога точно е осъществено твърдяното нарушение, не може да се направи извод и от протокола от извършената проверка и от  съдържащите се в материалите по преписката доказателства. Доводите на ответната страна, че деянието е осъществено чрез бездействие, поради което  е ясно че мястото на осъществяването му е там където е било дължимо съответното действие съдът приема за неоснователни, тъй като  извеждането на тези реквизити по тълкувателен път,  с оглед санкционният характер на дисциплинарното производство е недопустимо. Мястото и датата на нарушението обаче са  съществени елементи от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така защото посочването им е свързано с преценката относно компетентността на дисциплинарно наказващият орган,  установяване на релевантните за спора факти, спазване преклузивните срокове за ангажиране дисциплинарна отговорност на военнослужещ, наличието на  извършено деяние към  този момент, териториалната компетентност на  съдебната инстанция,  а и поради създаване на необходимите гаранции  за упражняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук  да да се защити пълноценно. Това е така защото дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение -  при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна, за  може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице. Мястото на нарушението  и датата на извършването му са елементи от обективната страна на деянието и при недоказаност на тези елементи, т.е. недоказаност че извършването на нарушението е станало действително на посоченото от органа място и на посочената дата(в посочен период), не може да се приеме за доказано, че е извършено визираното в заповедта нарушение. Ето защо липсата на тези реквизити по мнение на настоящият съдебен състав представлява абсолютно нарушение на формата на административният акт и е самостоятелно основание за отмяната му.  За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърденията  на ответната страна изложени в отговора по жалбата, за осъществяване на деянието  чрез бездействие са и в пълно противоречие с изложеното в  оспорената заповед, където изрично е обективирано, че отказът да се подготвят и представят необходимите документи  и да се изпълни заповед № 3РД-805/27.10.2016г. на ответника са осъществени чрез действие.  Отделно от това    не може да се установи какво точно е  осъщественото от жалбоподателката изпълнително деяние, т.е. какви точно са  били външно проявените признаци на деянието й, доколкото от начина на описание на нарушението в обжалваният административен акт за съда  остава  неясно по какъв начин е обективиран отказа на жалбоподателката да изпълни заповед № 3РД-805 от 27.10.2016г. на Командира на военно формирование № 52740, гр.Хасково-, а именно мълчаливо – с бездействие или с действие, респ. - писмено или устно е отказала да изпълни последната заповед.

Съдът намира също, че в нарушение на чл. 148, вр. с чл.145 от ППЗОВСРБ наказващият орган не е изложил съображения относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на наказание. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания административният орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Налагането на " Предупреждение за уволнение " не е в хипотезите на  245, ал.1 от ЗОВСРБ, при които вида на дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на подробна обосновка защо е наложено именно определеното от наказващия орган наказание като вид, е задължителен елемент от мотивите към заповедта. В оспорената заповед липсват конкретни и ясни мотиви по какви причини се налага наказание в такъв вид , като административният орган само е цитирал съдържанието на законовите разпоредби.   Подробна обосновка в тази насока липсва и в протокола от извършената проверка по случая.  Не се съдържат конкретни  доводи  и относно тежестта на приетото нарушение, формата на вината и цялостното поведение на  военнослужещия. Доколкото в процесният административен акт, с оглед позоваването на протокол рег. № 3-3683 от 04.11.2016г. на комисията извършила проверката,  единствено са посочени  вредни последици- предпоставки  за понижаване  на дисциплината на другите военнослужещи, то за пълнота на мотивите следва да се посочи, че под вредни последици законът има предвид реално настъпили такива, а не   евентуална възможност за това.  В конкретният случай  от страна на ответникът не се ангажират доказателства, а и не се твърди конкретното поведение на наказаното лице да е станало достояние на  други военнослужещи от военно формирование 52740, гр. Хасково, нито да е довело действително до понижаване дисциплината на такива. Вида   на наложеното наказание, също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства които го  обосновават съда не може да извърши такава, а и   следва да се посочи че това препятства  правото на наказаното лице да организира адекватно защитата си срещу акта, още повече че в случая е наложено второто най-тежко дисциплинарно  наказание по чл. 242т.6 от ЗОВСРБ.  В този смисъл е и трайната практика на Върховният административен съд, която настоящият съдебен състав възприема изцяло.  Ето защо  оспорения административен акт не отговаря на изискванията на чл. 146, ал.1,т.2 от АПК, което и представлява основание за отмяна на  същия.  

За пълнота на изложението  съдът намира за необходимо да изложи доводи по отношение на материалната законосъобразност на оспореният административен акт, като извърши такава съобразно посочените в заповедта правни основания и цитираната Заповед №3РД-805/27.10.2016г. на ответника.

  В хода на съдебното производство, като писмено доказателство по делото е приет контролният лист представляващ част от  Заповед № 3РД-805/27.10.2016г. на Командира на военно формирование 52740, гр. Хасково. Видно от същия тази заповед е съобщена на жалбоподателката едва на 21.11.2016г., т.е след датата на издаване на оспореният акт. След като този акт не е бил съобщен на жалбоподателката в периода между издаване на  последната заповед и датата на издаване на обжалваната такава пред съда, то съдът намира, че не може да се претендира неизпълнението й, респ. да се търси дисциплинарна отговорност от Р.Ш. за извършено нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, доколкото липсват доказателства  въпреки  узнаването  й  виновно да не е изпълнила същата. Т.е. липсва доказаност на субективният елемент на деянието. Доводите на ответника, че заповедта е била съобщена устно на жалбоподателката, поради което същата е следвало да я изпълни, съдът приема за неоснователни. Действително съобразно чл.8, ал.2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България(УВСВСРБ), командирите на военните формирования, могат да издават заповеди  под формата на писмено или устно нареждане   отправено   спрямо военнослужещи от подчиненото им формирование. Устно съобщаване на  нареждания  по реда на този нормативен акт,  обаче по мнение на настоящият съдебен състав може да бъде  осъществено  само касателно устните заповеди , но не и по отношение на писмените такива.  Този извод следва и от текста на нормата на  чл. 140, ал.2 от УВСВСРБ. В тази насока са и твърденията на  ответната страна в проведеното по делото о.с.з. на 10.01.2017г. където изрично е посочено че в случай че е предвидено военнослужещият да се запознае със заповедта, контролният лист  представлява неразделна част от същата. По указания на съда такъв контролен лист, представляващ неразделна част от Заповед 3РД-805/27.10.2016г. на ответника,  е представен от последния  и приет като писмено доказателство в проведеното о.с.з. по делото на 21.02.2017г., същият представлява годно доказателствено средство  и следва да се приеме, че последната заповед е следвало да се съобщи писмено на жалбоподателката и това е сторено  едва на 21.11.2017г. Следва да се посочи, че доказателства  относно това дали,  кога  и по какъв начин процесната заповед 3РД-805/27.07.2016г. на ответника е  доведена до знанието жалбоподателката не са събрани  и в хода на дисциплинарната проверка,  при което този въпрос е останал неизяснен.   Изводи в тази насока не са изложени и   в оспореният административен акт. По този начин в хода на дисциплинарното производство е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК,    което е  съществено,  тъй като  ако не би било допуснато,  същото безспорно по изложените по-горе съображения,  би могло да окаже влияние върху крайният акт  на административният орган и да се стигне до друго решение на поставеният пред него въпрос, касаещ налице ли е допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 242,т.1 от ЗОВСРБ. Допуснатите нарушения на чл. 35 от АПК са  довели и до издаване на материално незаконосъобразен акт, тъй като от доказателствата по делото   не се установява  възприетата от ответника фактическа обстановка, а именно че от страна оспорващата е налице  неизпълнение  на заповед 3РД-805/27.07.2016г.

 В допълнение и за пълнота на изложението следва да се посочи, че независимо от гореизложеното, дори да се приемат доводите на ответника, че Р.Ш. надлежно  е  узнала за съдържанието на процесната заповед № 3РД-805/27.10.2016г., макар и неясно кога,  то отново не би могла законосъобразно да бъде търсена дисциплинарната й отговорност. Това е така, тъй като  в тази процесна заповед, видно  от  съдържанието й е указано е единствено, че същата ще започне да изпълнява функции в Звено за счетоводен отчет  на финансовите и материалните ресурси, след получаване на разрешение за достъп  до класифицирана информация. В заповедта обаче, не е  изрично указано на   жалбоподателката да подготви и представи комплект документи за получаване разрешение за достъп до класифицирана информация. Следователно, след като заповедта не съдържа ясно и конкретно указание към адресата си,   то не може да се приеме,  че  към датата на издаване на оспореният акт, такова задължение  е съществувало и то не е изпълнено. Нещо повече, дори да се приемат доводите на ответника, че  с това указание имплицитно е въведено задължение  към Р.Ш. да подготви такъв комплект документи, макар   че съдът по изложените по-горе съображения не споделя тези доводи, то не е визиран срок, в който това нареждане да бъде изпълнено  и евентуално след изтичането му  да се приеме, че е налице неизпълнение. Отделно от това следва да се посочи, че  самото указание обективирано в т.III от Заповед 3РД-805/27.10.2016г. на Командира на военно формирование 52740, гр. Хасково е неясно, тъй като от същото не може да се установи дали касае само подаване на искане от жалбоподателката за получаване на достъп до класифицирана информация, или даване на съгласие за проучването по реда на ЗЗКИ, или подготвяне на други и какви точно документи.  

Предвид това според съда като не е  налице надлежното съобщаване на Заповед №3РД-805/27.10.2016г. на Командира на военно формирование 52740, гр. Хасково на Р.Ш. преди датата на издаване на обжалваният в настоящото производство административен акт и след като тази заповед не въвежда ясно и конкретно  задължение  и  срок и в който същото да бъде осъществено от оспорващата, то според съда не е налице доказано неизпълнението й и то виновно такова, оттук не може да се ангажира дисциплинарна отговорност на жалбоподателката за това, респ. обжалваната заповед се явява  издадена в противоречие с материално-правните разпоредби на закона.

 С оглед материалната незаконосъобразност на заповедта, същата се явява и несъответна на целта на закона.

По изложените съображения оспорената заповед като издадена  при наличие на отменителни основания по чл. 146,т.2,т.3,т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на производството, основателна се явява  претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски в размер  на 410.00 лева, представляващи внесена държавна такса и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от ответника.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 и чл.143 ал.1 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  Заповед  №  3РД-841 от 09.11.2016г. на Командира на военно формирование 52740, гр. Хасково.

ОСЪЖДА  Военно формирование 52740, гр. Хасково  да заплати на   Р.Т.Ш., с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 410.00 ( четиристотин и десет  и десет) лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 400 лева действително изплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                    Съдия: