РЕШЕНИЕ
№84
02.03.2017г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на
седми февруари две хиляди и
седемнадесета година, в
състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
при
секретаря Й.П....………………………........…..........и в присъствието на прокурор
.................………........………………………………………………..като разгледа докладваното от
съдия Димитрова адм. дело № 611 по
описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е реда на чл.
92, ал.13 от Закона за гражданската регистрация..
Образувано е
жалба на Д.Х.Ш. *** против Заповед № 1347 от 10.10.2016г. на Кмета на Община
Хасково.
Твърди се, че
оспореният акт е издаден в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателката била собственик на
недвижим имот находящ се в с.Т., поради което без основание Кмета на Община
Хасково наредил заличаване на постоянният и настоящият й адрес.
Заповедта била издадена при липса на съществен реквизит съгласно нормата на
чл.59, ал.1 от АПК, тъй като била немотивирана. Сочи се също, че визираните в заповедта
правни основания не кореспондирали на
посочените фактически такива. В тази връзка се излагат доводи, че правното основание за заличаване на адресната регистрация било чл.99б, ал.3 от ЗГР, а не ал.4 от същата норма.Посочените
пороци, според жалбоподателя водели до абсолютна незаконосъобразност на
оспореният акт.
По изложените в
оспорването съображения, се моли за отмяна обжалваната заповед и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът -
Кмет на Община Хасково, редовно
призован, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд, гр. Хасково, като прецени по реда на чл.
171 АПК представените
по делото доказателства, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С вх.№9 от 02.09.2013г.при Кметство с. Т., Д.Х.Ш. подала заявление за
постоянен адрес в същото населено място. Към заявлението била приложена
декларация по чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация, в която като декларатор бил посочен Х. О. - представляващ „Джанерио“ЕООД, със седалище и адрес на
управление с.Т., обл.Хасково, както и нотариален акт № 160, том.001, рег. №
0979, дело 049 от 11.02.2013г. на Нотариус с район на действие РС-Хасково, по
силата на който последното дружество придобило в собственост недвижим имот в с.Т.,
общ.Хасково.
Не е спорно по делото, че на база така подаденото заявление и приложените
към него документи, през 2013г. е била извършена адресна регистрация на жалбоподателката Д.Х.Ш. по постоянен и
настоящ адрес *** .
Със заповед №
1298 от 04.10.2016г. Кмета на Община Хасково назначил комисия, която да извърши проверка за спазване изискванията на чл.92 и чл.99а от ЗГР на извършените
адресни регистрации в с.Т., общ. Хасково. Със същата заповед кмета на общината
определил поименно състава на
комисията и срока за извършването на проверката, като указал за резултатите да бъде съставен протокол, който да
му бъде предаден.
В изпълнение на
горецитираната заповед, на 04.10.2016г. назначената комисия посетила кметството
в с.Т., общ. Хасково и извършила проверка на осъществените, в периода 2011г.-2016г.,
адресни регистрации в с.Т., общ.Хасково. Резултатите от извършената проверка и
констатираните от комисията нарушения при извършване на адресните
регистрации за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., били обективирани в протокол , съставен
на 06.10.2016г. Последния бил подписан от всички членове на комисията и бил
предоставен на Кмета на Община Хасково.
Конкретно по отношение извършената през 2013г. адресна регистрация на
Д.Х.Ш., в протокола било отразено,
че не става ясно от кого е попълнена декларацията по чл. 92, ал.3 от ЗГР, тъй
като на името на декларатор е записано името на фирма.
С оглед резултатите от проверката, със Заповед № 1347 от 10.10.2017г. Кмета
на Общината наредил да се заличи адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на лицата посочени в протокол от извършена проверка по чл. 99б, от Закона за гражданската
регистрация. Като приложение към заповедта били посочени Протокола от
извършената проверка на 04.10.2016г. и Приложение 1-списък на лица с постоянен
и/или настоящ адрес ***, по отношение на извършването на адресните регистрации
на които, в протокола на комисията от 06.10.2016г. били установени нарушения.
Под т.5 в Списъка на лица с постоянен и настоящ адрес *** била посочена
жалбоподателката Д.Х.Ш..
На 21.10.2016г. Д.Х.Ш. подала чрез административният орган
жалба срещу Заповед № 1347 от 10.10.2017г. Кмета на Общината, заведена под рег.
индекс 94Д-3186-1 от 21.10.2016г.
По делото като
писмени доказателства са
приети пълната
административна преписка по издаване на оспорената заповед ; Заповед № 1423 от
24.10.2016г. на Кмета на Община Хасково ,
с която основание чл. 62, ал.2 от АПК, била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 1347 от 10.10.2017г.
;Удостоверение за настоящ адрес издадено по отношение на Джанер Х. Салиф;
Удостоверение за настоящ адрес издадено по отношение на Д.Х.Ш.;Удостоверение за
родените от майката деца по отношение на Д.Х.Ш. и нотариален акт , с който Дж.
Х. Ш. през 2015г. придобил недвижим имот в с.Т., обл. Хасково, Заповед №1305 от 04.10.2016г. на Кмета на
Община Хасково и справка от ОДМВР-Хасково.
За изясняване
обстоятелствата по делото, по искане на ответника, е назначена и изслушана съдебно-
графологична експертиза. Видно от
заключението на същата, прието без оспорване от страните по делото, подписът
върху декларация на основание чл. 92, ал.3 от ЗГР(стр.12 по
делото) от делото не е
положен от лицето Х. О., а подписите върху декларация на основание чл. 93, ал.3
от ЗГР (стр.12 по
делото) и заявление за
постоянен адрес ( стр.13 по
делото) са положени от
едно и също лице.
Предвид така установеното от фактическа
страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт по реда на чл.
168 АПК съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, като нередовностите по оспорването са били
отстранени още преди изпращане на преписката в съда. Разгледана по същество е
неоснователна, но по различни от изложените в същата съображения.
Заповедта е издадена от компетентен орган. По делото е приложена
Заповед за заместване №1305 от
04.10.2016г., на Кмета на Община Хасково, с която същия е упълномощил
Заместник–Кмета на общината Евгени Консулов да изпълнява всички негови функции в
периода 08.10.2016г. до 12.10.2016г. вкл. Следователно, към датата на издаване
на оспореният в настоящото производство акт-10.10.2016г., издателят на същия е
изпълнявал правомощията на Кмет на Община Хасково в пълен обем.
Спазена е и
установената форма съгласно изискванията на чл.
59 АПК, като
оспореният акт е издаден в писмен
вид. Същият съдържа всички изискуеми реквизити, като доводите на жалбоподателката за
липса на фактически основания са
неоснователни. Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, допуска мотивите да предхождат издаването на
административният акт и да се съдържат
в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на административният акт.
включително са посочени фактическите и правните основания за издаването му.
Такъв подготвителен документ в
случая се явява Протокол от
04.10.2016г. на назначената със
Заповед № 1298/04.10.2016г. комисия, в който са изложени фактически съображения обосноваващи нарушения при извършване на
адресната регистрация на жалбоподателката в с.Т. по чл.92, ал.3 от ЗГР, а именно поради обстоятелството, че не може да се
установи кое е лицето подписало изискуемата съгласно последната норма
декларация.
Твърденията на
оспорващия, че посочените правни основания в обжалваната заповед не съответстват
на изложените фактически такива настоящият съдебен състав намира също за неоснователни. По делото като писмено доказателство е
приета Заповед № 1423/24.10.2017г. на Кмета на Община Хасково, представляваща част от административната
преписка. Със същата и на основание чл. 62, ал.2 от АПК е допусната поправка
на фактическа грешка на обжалваната заповед, в частта на
правното основание, като е
разпоредено същото да се
чете чл.99б ал.3 от ЗГР(вместо
първоначално посоченото 99б, ал. 4 от ЗГР). Актът за
поправка няма самостоятелно значение, а допълващо такова и от момента на
постановяването му същият се прилага и става неразделна част от поправения
такъв. Не се твърди и няма данни заповедта да поправка на фактическа
грешка да е била обжалвана от
Д.Х.Ш., поради което, същата несъмнено е придобила стабилитет . Ето защо, в конкретният случай следва да се приеме,
че правното основание за издаване на обжалваният акт е чл.99б, ал.3 от ЗГР и
между същото и изложените фактически основания безспорно не са налице противоречия.
При извършената
служебна проверка не се констатира административният орган да е допуснал
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Производството
по чл.99б, ал.1 от ЗГР е инициирано по повод подаден сигнал от Областна администрация,
гр.Хасково-обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя. Проверката е
възложена със Заповед на Кмета на Община Хасково, извършена е в законоустановения 7-дневен срок от издаване на заповедта и
от назначената с последната комисия. При извършването й са изяснени всички факти
и обстоятелства от значение за извършването на адресната регистрация на
жалбоподателката в с.Т., общ.Хасково, а за установеното е съставен надлежен писмен протокол, който е подписан от нейни членове, без особено мнение.
Съдът намира, че
оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
Процесната
заповед е основана на чл.99б, ал.3 от ЗГР, предвиждаща кметът на общината да
издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че
са извършени в нарушение на чл.
92 или на чл.
99а.
От мотивите за издаване на заповедта е
видно, че същата в частта на заличаване адресната регистрация на
жалбоподателката, макар и недотам прецизно, се обосновава с наличие на нарушение
по чл. 92, ал.3 от ЗГР. Съгласно
последната норма за извършване на адресна регистрация е необходимо освен
документите посочени в чл. 92, ал.2 от ЗГР, да се представи и писмено съгласие на
собственика, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец,
подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на
подписа.
По делото не е
спорно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за адресна
регистрация в с.Т., общ. Хасково, жалбоподателката не е притежавала имот в
същото село.
По делото като писмено доказателство е приета Декларация по чл. 92, ал.3 от ЗГР от
02.09.2013г., без нотариална заверка на подписа на издателя. При преглед съдържанието на същата се
установява, че за декларатор е положен подпис на Х. О. представляващ „Джанеро“ЕООД, с.Т. -
собственик на имот IV-51 в кв.23 по
кадастралният и регулационен план на
с.Т., обл. Хасково от 1780 кв.м., ведно с построената в имота жилищна
сграда с площ от 62.00 кв.м. От
заключението на изслушаната съдебно- графологична експертиза приета без
оспорване от страните и която съдът кредитира изцяло като пълна , точна, обоснована и изготвена от лице
разполагащо с необходимите знания се установява, че подписът положен в
процесната декларация по чл. 92, ал.3 от ЗГР не е положен от посочения в същата
автор- Х. О., следователно същата е
неистински частен документ. Това означава, че към датата на подаване на заявлението и
към извършване на адресната регистрация на жалбоподателката по постоянен и
настоящ адрес ***, не е имало писмено съгласие за това на собственика на имота (или законният представител на
същия), което да е
надлежно удостоверено в документ от вида по чл. 92, ал.3 от ЗГР. Съотнесено към
датата на проверката, това обстоятелство означава че не е имало яснота чий е
подписа под декларатор в процесният документ, респ. установяват се и мотивите на
административният акт.
Твърденията на оспорващата, че е собственик на
имота, в който е била адресно регистрирана в с. Т., обл. Хасково са останали
недоказани, въпреки указанията на съда
по реда на чл. 171, ал.4 от АПК дадени на същата с определението за насрочване на
съдебното производство, което й е било надлежно връчено на 03.11.2017г. От представените от жалбоподателката писмени доказателства-
нотариален акт № 137, том I, рег. № 2210 ,
дело 127 от 2015г. на Нотариус с район на действие РС-Хасково, удостоверение за
родените от майката деца и 2 бр. удостоверения за настоящ адрес се установява факта, че собственик на имот в с.Т. , обл.
Хасково считано от 21.05.2015г. е
нейният син. Това обстоятелство
е неотносимо в настоящия случай предвид факта,
че собствеността е придобита след
датата на извършване на адресната регистрация на оспорващата, в същото населено
място.
Предвид така
установеното нарушение на чл. 92,
ал.3 от ЗГР при извършване на адресната регистрация на оспорващата по постоянен
и настоящ адрес ***, законосъобразно административният орган е заличил същата на основание чл.99б, ал.3 от ЗГР.
С оглед
съответствието на оспорената заповед с материалният закон, същата се явява и
съответна на целта на закона.
При този изход
на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. В полза на
същия следва да бъдат
присъдени разноски в размер на
150.00 лева-депозит за възнаграждение на вещо лице и 100 лева юрисконсулско възнаграждение,
определено при съобразяване нормата
на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл.
172, ал.1 и ал.2, предл.последно от
АПК
и чл. 92, ал.13 от ЗГР съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Х.Ш. *** против
Заповед 1347 от 10.10.2016г. на
Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Д.Х.Ш.
***, с ЕГН ********** *** сумата от
250. лева( двеста и
петдесет )
лева разноски по
делото, от които 100.00 юрисконсулско възнаграждение и 150.00 лева депозит за възнаграждение на вещо
лице.
На основание чл. 92, ал.13 от Закона за гражданска регистрация, решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия :