РЕШЕНИЕ

 

№87/10.03.2017г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                             Председател: Ива Байнова     

                                                                                    Членове: Кремена Костова - Грозева

                                                                                                    Цветомира Димитрова 

при секретаря  М.К. .….....…...…….....….........................… в присъствието на

прокурор Петър Мидов …….............……................………………………....като разгледа докладваното от  Председателя адм. д. 571 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково, срещу разпоредби от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково, а именно: чл.23, ал.1 в частта на текста „въз основа на подробна схема за разполагане”,  ал.2 и ал.3; чл. 24 в частта на текста „Схемите по чл.23, ал.2 се одобряват от главен архитект или упълномощено от него длъжностно лице след предварително съгласуване от експертен съвет”, както и чл. 24в, т. 5 в частта на текста „нотариално заверено”.

В протеста се твърди, че при извършена проверка на Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково /Наредбата/ , приета с Решение № 59/19.03.2004г., последно изменена и допълнена с Решение № 210/22.07.2016г. на Общински съвет Хасково, било установено, че някои от разпоредбите в нея противоречат на нормативните актове от по – висока степен. На първо място в разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредбата се предвиждало изискване за изготвянето на схема за поставяне на преместваеми обекти, когато това се осъществява върху терени – частна собственост. В текста на ал.2 било посочено, че схемата се изработва от собственика или съсобствениците на терена, а в ал. 3 на същия текст – че схемата се одобрява от главния архитект и се нанася служебно в цялостната схема на съответния район. В чл. 24 от Наредбата пък било посочено, че схемите по чл.23, ал.2 се одобряват от главния архитект или упълномощено от него длъжностно лице след предварително съгласуване с експертния съвет. В чл.56, ал.2 от Закона за устройство на територията било регламентирано, че схемите за поставяне  се изискват само, когато преместваемия обект се поставя върху имоти държавна или общинска собственост. Въвеждането на такова изискване от Наредбата и за поставянето на преместваеми обекти в частни имоти, представлявало несъобразяване с нормативен акт от по – висока степен. В него законодателят приел, че не е необходимо да се осъществява такъв вид контрол от страна на общинските специализираните звена, поради което и въвеждането на такова изискване обременявало ненужно  заинтересованите лица.

На второ място, в разпоредбата на чл.24в, т.5 от Наредбата било посочено, че при подаване на заявление за издаване на разрешение за поставяне се прилагал договор за наем за ползване на терен в чужди поземлен имот или нотариално заверено съгласие от собственика на поземления имот. Съгласно чл.57, ал.3 и ал.4 от ЗУТ разрешението за поставяне се издавало, когато било налице писмено съгласие на собственика или собствениците на имота, в който щяло да се извърши поставянето. В случаите, в които законодателят считал, че  за определено изявление е необходима нотариална форма, то го посочвал изрично в съответната разпоредба. Правилото на чл. 56, ал.7 от ЗУТ било повелително и уреждало категорично изискуемата форма, поради което общинският съвет не можел да нахвърля установените рамки и да въвежда допълнителни изисквания.

Ответникът, Общински съвет – Хасково, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на протеста. Сочи, че процесните разпоредби били приети от Общинския съвет в изпълнение на правомощията му, делегирани по силата на чл.76, ал.3 от АПК и чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА, и по никакъв начин същите не нарушавали материално-правната разпоредба на чл.56 от ЗУТ, тъй като същата нямала императивен характер, нещо повече – същите допълвали разпоредбата на нормативния акт от по – висока степен.

По изложените съображения се претендира отмяната на оспорените разпоредби, респ. на посочените части от тях.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково, част от която са протестираните в случая разпоредби, е приета с Решение № 59/19.03.2004г. на Общински съвет – Хасково. Наредбата е била изменяна и допълвана, като последните изменения и допълнения са приети с Решение № 210/22.07.2016г. на ОбС-Хасково. Представено е заверено копие от Решение № 210/22.07.2016г. на ОбС-Хасково, Докладна записка от Кмета на Община Хасково, по повод на която е прието това решение, препис –извлечение от Протокол №12 от заседание на общинския съвет, проведено на 22.07.2016г.

По делото е представена Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Хасково. На основание чл. 186 , ал.2 от АПК прокурорът може да подаде  протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само отделни разпоредби от Наредбата, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 1 ал.1 от Наредбата, със същата се определят видовете, предназначението, изискванията към оформлението и поставянето на преместваеми обекти и се определят правомощията на отделните звена на Община Хасково относно реда за тяхното разрешаване, а в ал.2 е предвидено, че Наредбата урежда реда за поставяне на преместваеми обекти върху терени частна, общинска и държавна собственост. Според чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. По визираните в чл.1 от Наредбата въпроси е налице делегиране на компетентност на общинския съвет чрез изрично посочване в специален закон, а именно в разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ЗУТ.

С оглед изложеното, както и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, Общински съвет – Хасково е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, каквито се явяват тези по определяне на видовете, предназначението, изискванията към оформлението и поставянето на преместваеми обекти, определяне правомощията на отделните звена от общинската администрация относно реда за тяхното разрешаване и уреждане реда за поставяне на преместваеми обекти върху терени частна, общинска и държавна собственост.

Не е спорно по делото, че   Наредбата, както и нейните изменения и допълнения, са приети с решения, взети на редовно проведени заседания на общинския съвет при наличие на кворум и мнозинство т.е. при спазване на изискванията по чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗМСМА. В тази връзка изрично се уточнява от протестиращия, че предмет на протеста е само материалната законосъобразност на визираните в същия разпоредби, а не процесуални нарушения при приемането им.

По отношение  съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон, съдът намира следното:

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Тоест регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

Текстът на чл.23 от Наредбата гласи:

ал.1„Преместваеми обекти се разполагат върху терени частна собственост при спазване изискванията и ограниченията на настоящата наредба, въз основа на подробна схема за разполагане”.

ал.2 „Схемата по ал.1 се изготвя от собственика /съсобствениците/ на терена.”

ал.3 „Схемата по ал. 1  се одобрява от Главния архитект и нанася служебно в цялостната схема на съответния район.”

Текстът на чл.24 от Наредбата гласи: „Схемите по чл.23, ал.2  се одобряват от главен архитект или упълномощено от него длъжностно лице след предварително съгласуване от експертен съвет, а проектите и издаването на разрешението за поставяне се одобряват съгласно чл.9, ал.1 от настоящата наредба”.

Текстът на чл.24в, т.5 от Наредбата гласи: „ В заявлението за издаване на разрешение за поставяне се прилагат следните документи:...

5. договор за наем за ползване на терен в чужд полезен имот или нотариално заверено съгласие от собственика на поземления имот.”

Разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗУТ предвижда, че върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), а съгласно ал.2 от с.н.а. за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител.

 

 

 

 

При анализа на тази разпоредба става ясно, че волята на законодателя е да установи единствено и само за държавните и общински имоти изискване за наличие на схема, одобрена от главния архитект на общината и съгласувана с посочения друг административен орган, когато се издава съответното разрешение за поставяне на обекта по чл. 56, ал.1 от ЗУТ. Подобно изискване за преместваеми обекти , поставяни в частни имоти законодателят не въвежда, а въвежда само разрешителен режим. В тази връзка с посочването в чл. 23, ал.1 от Наредбата, че преместваеми обекти се разполагат в частни имоти въз основа на схема, на практика се въвежда допълнително изискване, непредвидено в по-високия по степен нормативен акт - ЗУТ и по-конкретно в чл. 56, ал.2 от същия.

 

 

 

 

Настоящият състав намира, че следва да бъдат отменени и текстовете на ал. 2 и ал.3 от чл. 23 от Наредбата, както и протестираната част от текста на чл.24 от същата, като не споделя изложените от ответника доводи за неоснователност на протеста в тази му част. Разпоредбата на чл. 23, ал.2 посочва лицето, което следва да изготви схемата за разполагане на преместваем обект върху частен имот, тази на ал.3 визира одобряването на схемата от главния архитект, съответно нанасянето ѝ в цялостната схема за съответния район, а разпоредбата на чл.24 в протестираната ѝ част предвижда схемите по чл.23 ал.2 да се одобряват от главния архитект или упълномощено от него длъжностно лице след предварително съгласуване от експертен съвет.

Както бе посочено, за преместваемите обекти, разполагани в частни имоти, разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ЗУТ установява единствено разрешителен режим.   

 

Видно от §7 от ПРЗ на Наредбата, същата се издава на основание чл. 56 от ЗУТ, поради което постановките в този подзаконов нормативен акт следва да са изцяло в синхрон с тези на законовата разпоредба, по чието приложение се издава общинската наредба. Такъв синхрон не се установява с разпоредбите на чл. 23, ал.1 в протестираната ѝ част, на ал.2 и ал.3 от същия член, както и с тази на чл.24 /в протестираната ѝ част/ от Наредбата. С тези норми е създадена нова правна уредба, неуредена в по-високия по степен нормативен акт. Законодателят в чл. 56, ал.2 от ЗУТ изрично е посочил в кои случаи е необходима схема, за да се разреши поставянето на преместваеми обекти, като не е предвидил изискване за наличие на такава, когато се касае за поставянето им в частни имоти. Ето защо въвеждането за първи път на подобно изискване с подзаконов нормативен акт – в случая въведено в чл.23 ал.1 от Наредбата, се явява незаконосъобразно. При липсата на нормативно установено изискване за наличие на схема, когато преместваемото съоръжение се поставя в частен имот, се обезмисля и не намира законова опора, и въвеждането на правило, регламентиращо изготвяне и одобряване на подробна схема за разполагане. В тази връзка се налага извод, че след като съответното физическо или юридическо лице е подало искане да му се издаде разрешение за поставяне на преместваем обект в частен имот, без значение е дали ще се изготви и одобри съответната  схема за това.

По изложените съображения протестираните разпоредби от Наредбата, а именно: на чл.23 ал.1 в оспорената ѝ част, на чл.23 ал.2 и на чл.23 ал.3, както и тази на чл.24 в оспорената  ѝ част, следва да се отменят.

 

 

 

 

На отмяна подлежи и оспорената част от текста на т.5 на чл.24в от Наредбата.  При анализа на чл.57 ал.3 от ЗУТ и оспорената част от текста на чл.24в т.5 от Наредбата се установява, че с подзаконовия нормативен акт е въведено допълнително изискване по отношение на лицата, които могат да се ползват от възможността за поставяне на преместваеми обекти, изразяващо се в нотариална заверка на писменото съгласие на собственика на имота, където ще се разполагат тези обекти.  Разпоредбата на чл. 57, ал.3 от ЗУТ не предвижда подобно изискване като волята на законодателя е единствено и само да е налице писмено съгласие от собственика на поземления имот, без да е необходимо то да е нотариално заверено. В тази връзка с посочването в чл.24в, т.5 от Наредбата, че съгласието от собственика на поземления имот /по подразбиране писмено/, приложено към заявлението за издаване на разрешение за поставяне,  следва да е нотариално заверено, на практика се въвежда допълнително изискване, непредвидено в по-високия по степен нормативен акт – ЗУТ и по-конкретно в чл.57 ал.3 от същия. 

По изложените съображения разпоредбата на чл.24в, т.5 от Наредбата в частта  относно израза „нотариално заверено”  следва да се отмени.

 

 

 

 

Наредбата е подзаконов акт, който се издава по приложение на отделна законова разпоредба или подразделение от нормативен акт от по-висока степен /чл. 7, ал.2/. От така дадената дефиниция в ЗНА се обосновава извода, че е недопустимо за първи път с наредба, т.е. с подзаконов акт, да се уреждат отношения, които не са уредени от закон. В противен случай ще се стигне до първично правно регулиране с подзаконов акт от орган, който по Конституция не притежава такова правомощие.

 

 

 

 

Оспорените нормативни разпоредби противоречат и на чл. 76, ал.3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. По смисъла на чл. 76, ал.3 от АПК издаваните от общинските съвети нормативни актове имат вторичен и производен характер спрямо законите, като са с по-висока степен на конкретизация и ограничено териториално значение. В случая с протестираните разпоредби от Наредбата, респ. части от текстовете им, е уреден режима на разполагане на преместваеми обекти в имоти - частна собственост, като е създадена правна уредба, нерегламентира в по-високия по степен нормативен акт – ЗУТ и в противоречие със същия.   

 

 

 

 

По изложените съображения, поради несъответствието им с нормативен акт от по-висока степен, протестираните разпоредби от Наредбата , а именно разпоредбите на: чл.23, ал.1  в частта на текста „въз основа на подробна схема за разполагане”,  ал.2 и ал.3; чл.24 в частта на текста „Схемите по чл.23, ал.2 се одобряват от главен архитект или упълномощено от него длъжностно лице след предварително съгласуване от експертен съвет”, както и чл. 24в, т.5  относно  текста „нотариално заверено”, се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

За пълнота следва да се посочи,че действително както твърди ответникът, нормата на чл.56 от ЗУТ не съдържа ал.7, нарушение на която се визира в протеста. Доколкото изложените от протестиращия в тази насока доводи касаят формата на изискуемото съгласие за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, т.е. те са във връзка с оплакванията по т.2 от протеста, съдът счита, че се касае за техническа грешка, която обаче по никакъв начин не променя извода за материалната незаконосъобразност на оспорената част от текста на чл.24в т.5 от Наредбата.  

   

 

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ чл.23, ал.1  в частта относно  текста „въз основа на подробна схема за разполагане”,  чл.23 ал.2 и чл.23 ал.3 , чл. 24 в частта на текста „Схемите по чл.23, ал.2 се одобряват от главен архитект или упълномощено от него длъжностно лице след предварително съгласуване от експертен съвет”,  както и чл. 24в, т. 5 в частта относно  текста „нотариално заверено”, от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.

 

                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                

                                                                                      

                                                                                                 

                                                                                  2.