РЕШЕНИЕ

№345/12.06.2017г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на десети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Кремена Костова - Грозева

Росица Чиркалева-Иванова

при секретаря М.К. .….....…...…….....….........................… в присъствието на

прокурор Николай Гугушев…….…….............……................………………………....като разгледа докладваното от Председателя адм. д. 299 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по жалба от Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ – гр.П., подадена чрез пълномощник, срещу чл.15 ал.1 от Наредбата за условията и реда за принудителното изпълнение на заповедите по премахване на сгради, опасни за здравето и живота на гражданите в Община Минерални бани .

Разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредбата за условията и реда за принудителното изпълнение на заповедите по премахване на сгради, опасни за здравето и живота на гражданите в Община Минерални бани /за краткост Наредбата/ се оспорва като нищожна, поради приемането ѝ при липса на компетентност на административния орган или евентуално като незаконосъобразна, поради противоречието ѝ с материалноправни разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. Твърди се, че същата противоречи на чл.232 ал.6 от ЗУТ и на чл.8 и чл.15 ал.1 от ЗНА. Сочи се, че за визираното в чл.15 ал.1 от Наредбата нарушение има определена санкция в чл.232 ал.6 от ЗУТ като несъответствието между двете норми е очевидно. Излагат се и съображения, че е недопустимо с наредба да се уреждат обществени отношения, вече уредени с нормативен акт от по-висока степен. В тази връзка се твърди, че оспорената разпоредба противоречи на чл.8 от ЗНА, доколкото не се касае за неуредени със закон обществени отношения, поради което приемайки я, общинският съвет надхвърлил рамките на своята компетентност. По изложените съображения се иска разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредбата да се обяви за нищожна или евентуално да се отмени като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Ответникът - Общински съвет – Минерални бани, в депозиран писмен отговор чрез пълномощник изразява становище за недопустимост и неоснователност на оспорването. Излага подробни съображения за липса на правен интерес за оспорващото сдружение да обжалва Наредбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита оспорването за основателно.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Наредбата за условията и реда за принудителното изпълнение на заповедите по премахване на сгради, опасни за здравето и живота на гражданите в Община Минерални бани /Наредбата/ , част от която е оспорената разпоредба на чл. 15 ал.1, е приета с Решение № 222/29.06.2012г. на Общински съвет – Минерални бани във връзка с Докладна записка от Кмета на Община Минерални бани рег.инд. 2411/29.05.2012г. Видно от Протокол №13 от заседание на общинския съвет, проведено на 29.06.2012г., разглеждането на докладната записка е включено като т.4 от дневния ред. Решение № 222/29.06.2012г. е прието с 13 гласа „за“ , при липса на гласове“против“ и „въздържали се“ .

По делото е представена Наредбата за условията и реда за принудителното изпълнение на заповедите по премахване на сгради, опасни за здравето и живота на гражданите в Община Минерални бани, като видно от същата, от момента на приемането й до настоящия момент не са приемани изменения и допълнения в нея.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Не се споделя възражението на ответника за липса на правен интерес за СНЦ „Български правозащитен алианс“ – гр.Пловдив да оспорва Наредбата, респ. разпоредби от същата.

Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Според чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконовите нормативни актове имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Оспорващият е сдружение с нестопанска цел, което има качеството на "организация" по смисъла на АПК, съгласно дадената от законодателя легална дефиниция на това понятие в § 1, т. 2 от ДР на АПК. Като организация в хипотезата на чл. 186 от АПК, сдружението може да оспорва подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2009 г., правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им. От представеното по делото удостоверение на ПОС по ф.д.№108/2016г. е видно, че предметът на дейност на сдружението, което оспорва процесната наредба, е извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове. Между основните цели на сдружението са повишаване правната култура и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове /или отделни норми в такива актове/, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Република България. Като средства за постигане на тези цели са посочени и: мониторинг върху действащите в страната подзаконови нормативни актове и извършване на анализ за съответствието им с нормативните актове от по-висока степен, съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и т.н. Освен това, видно от Удостоверение №052/02.09.2016г. на Министерство на правосъдието, сдружението е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

От горното става ясно, че сдружението независимо, че няма характер на регионална структура, то развива дейност в национален мащаб, поради което и правният му интерес от съдебното оспорване на Наредбата като подзаконов нормативен акт, издаден от Общински съвет Минерални бани, произтича от предмета на дейност и целите, за което е създадено.

С оглед на това, съдът намира, че жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорването, по смисъла на чл. 186, ал. 2 от АПК.

Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Минерални бани, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

По изложените съображения оспорването е допустимо. Разгледано по същество, е основателно.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на правомощията си по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Според чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Видно от чл.1 от Наредбата, по разрешаване на визираните в същия въпроси е налице делегиране на компетентност на общинския съвет чрез изрично посочване в специален закон, а именно в разпоредбата на чл.196 ал.5 от ЗУТ.

С оглед изложеното, както и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, Общински съвет – Минерални бани е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, свързани с изпълнението на заповедите за премахване на строежи, които поради естеството си, износване, и други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, както и тези, свързани с изпълнението издадените заповеди за поправяне и заздравяване на строежи, застрашаващи здравето и живота на гражданите.

Независимо от горното, съдът счита, че приемайки разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредбата, общинският съвет е надхвърлил рамките на делегираната му компетентност.

Наредбата, чийто текст се оспорва в случая, е приета на основание чл.196 ал.5 от ЗУТ. Делегираната на основание този текст компетентност на общинския съвет се отнася до определяне на реда за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, за които са издадени актовете, визирани в чл.195 ал.3 от ЗУТ, сред които и заповедите по чл.195 ал.5 от ЗУТ. Предоставеното по силата на чл.196 ал.5 от ЗУТ правомощие на общинския съвет да регламентира този ред в местна наредба, не включва правомощие по приемане на административнонаказателна разпоредба, определяща наказание за физическо лице - собственик на строеж или поземлен имот, неизпълнил заповед по чл. 195 ал.5 от ЗУТ и създал непосредствена опасност за здравето и живота на други лица. Санкциониране на физически лица за такова нарушение е предвидено в чл.232 ал.6 от ЗУТ, поради което не се касае за неуредени със закон обществени отношения. С текста на чл.15 ал.1 от Наредбата, компетентността на общинския съвет излиза от рамката на чл.196 ал.5 от ЗУТ и навлиза в сферата на административно наказване за нарушение, чието санкциониране чрез налагане на глоба е уредено в закон.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният текст на чл.15 ал.1 от Наредбата следва да бъде обявен за нищожен, поради липса на компетентност у Общински съвет Минерални бани за приемането му.

По отношение съответствието на оспорената разпоредба с материалния закон, съдът намира следното:

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Тоест регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

Разпоредбата на чл.232 ал.6 от ЗУТ предвижда наказание глоба от 1000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, за собственик на строеж или поземлен имот, неизпълнил заповед по чл. 195, ал. 5 и създал непосредствена опасност за здравето и живота на други лица. В оспорения чл.15 ал.1 от Наредбата предвидената за това нарушение глоба е в размер от 300 до 1500 лв, като минималният и максималният праг на наказанието са значително по - ниски от визираните такива в закона. По този начин на практика се въвежда размер на наказанието, непредвиден в по-високия по степен нормативен акт – ЗУТ и по-конкретно в чл.232 ал.6 от същия.

По изложените съображения разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредбата следва да се обяви за нищожна.

С оглед изхода на производството на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, платими от ответника. Съгласно представения списък същите възлизат общо в размер на 538 лв, от които 10 лв – внесена държавна такса, 4 лв – такса за банков превод, 20 лв – такса за оповестяване в Държавен вестник, 4 лв – такса за банков превод и 500 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредбата за условията и реда за принудителното изпълнение на заповедите по премахване на сгради, опасни за здравето и живота на гражданите в Община Минерални бани.

ОСЪЖДА Общински съвет – Минерални бани да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ – гр.П., представлявано от Управителя Г.И.Й., направените по делото разноски в размер 538.00 /петстотин тридесет и осем/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.