РЕШЕНИЕ

 

№492/25.07.2017г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова……..….........……………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 222 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.87, вр. с чл.75 ал.1, т.2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С.Н. М. М.М. - гражданка на Афганистан с  адрес за призоваване РПЦ-Харманли, срещу Решение № 512/16.01.2017г. на  Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Жалбоподателката С.Н. счита оспореното решение за  необосновано и незаконосъобразно, поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл.8 ал.1 от ЗУБ. Административният орган не обсъдил нито едно от писмените доказателства, представените от нея с Молба рег.№УП 90328/21.09.2016г., установяващи дейността ѝ като активистка за гражданските права на жените в Афганистан, за сътрудничеството ѝ с представителства на редица международни органи и организации, работещи в Афганистан и Пакистан, за работата ѝ като държавен преподавател и учител. В решението липсвало обсъждане на тези доказателства, вкл. не били изложени съображения дали се кредитират и ако не – по какви причини.  Така било допуснато  съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ако тези доказателства били обсъдени, изводът на административният орган щял да бъде различен от постановения отказ.

В жалбата се излагат подробни обяснения относно положението на жените в Афганистан и ограниченията, по отношение на тях, свързани с основни човешки и граждански права. Цитира се Доклад на ВКБООН за ситуацията в Афганистан HCR/EG/AFG/10/04 от 17.12.2010г. , Глава III, Раздел А относно лица в потенциален риск, б. „г” – жени в публичната сфера, както и Доклад на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището /ЕСПОУ/ от декември, 2012г. Жалбоподателката твърди, че към момента няма никаква промяна в ситуацията в Афганистан по отношение на жените, а напротив положението се влошило значително след изтеглянето на международния военен контингент на НАТО в края на 2014г. Оттогава нападенията срещу работещите жени и жените-учителки ескалирали. Самият административен орган възприемал в решението си, че през 2015г. били отчетени най-висок брой цивилни жертви от 2009г. насам, като последиците от въоръжения конфликт  и свързаните с него нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право далеч надхвърляли трагичната загуба на човешкия живот и  физическата травма. Във връзка с изложеното жалбоподателката твърди, че жените в Афганистан представляват обособена социална група по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ, чл.1А от Женевската конвенция за бежанците от 1951г. и чл.10 б.”г” от Директива 2011/95/ЕС /т.нар. Квалификационна директива/. Сочи, че според текста на последната, принадлежността към определена социална група се счита като мотив за преследване.

Жалбоподателката твърди също, че административният орган напълно игнорирал и обстоятелството, че е от таджикски етнически произход, а не от мнозинствения пащунски етнос, съставляващ 49% от населението на Афганистан. В този смисъл за нея рискът от преследване допълнително се увеличавал и усложнявал по причина на нейната националност – допълнително основание по смисъла чл.8 ал.1 от ЗУБ. Необоснован и напълно превратен бил изводът на органа, че след като жалбоподателката не съобщила за претърпените инциденти в полицията, то сама се е отказала от закрилата на държавата си. Държавните органи упражнявали някаква относителна власт единствено в района на столицата Кабул и прилежащи райони около нея, докато останалата част от  страната се управлявала от различни паравоенни формирования, талибани и местни племенни феодални групи, занимаващи се основно с производство и трафик на наркотици.

По изложените съображения жалбоподателката счита, че нейният случай изцяло покрива критериите за предоставяне статут на бежанец, поради опасения от бъдещо преследване заради преживяно преследване на основание принадлежността ѝ към определена социална група по чл.8 ал.1 от ЗУБ. В този смисъл неотносими били мотивите за липса на посочената от ДАБ пълзяща скала по т.39 от Решението от 17.02.2009т. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като за нея били налице основания за статут на лично основание. Независимо от това, с оглед задължителното тълкуване на СЕО относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и доколкото е навела   причини, свързани с нейната личност и дейност, счита, че дори да се приеме, че насилието в Афганистан не е изключително, то във всички случаи е следвало да ѝ се предостави поне хуманитарен статут, предвид доказания риск  за живота и личната ѝ сигурност, поради нейния пол и упражняваната от нея дейност и професия.

 Не отговаряло на действителността и изложеното в мотивите на решението, че жалбоподателката проявила незаинтересованост към производството по закрила, тъй като самоволно напуснала РПЦ-Харманли заедно с дъщеря си на 18.10.2016г. Този довод се оспорва изцяло като се сочи,че еднократното напускане за един ден на РПЦ-Харманли не съставлявало „незаинтересованост“ или „напускане“ на производството. От приложеното копие на регистрационната ѝ карта било видно, че през цялото време и понастоящем живее в РПЦ-Харманли, където ѝ бил връчен и оспорения акт.

Въз основа на изложеното се претендира отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави международна закрила под формата на статут на бежанец по чл.8 от ЗУБ. 

Към делото е присъединено адм.д. № 251/2017г. по  описа на Административен съд-Хасково, образувано по жалба на Б.Н.М. Х. М. – гражданка на Афганистан, срещу Решение № 514/16.01.2017г. на  Председателя на ДАБ. Присъединяването е постановено с оглед родствената ѝ връзка със С.Н., а именно – нейна майка, и обусловеността на бежанската история на Б.Н. от тази на майка ѝ  С.Н..

Жалбоподателката Б.Н. счита оспореното решение за  необосновано и незаконосъобразно, поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че решение е постановено в нарушение на чл.8 ал.1 от ЗУБ. Сочи, че майка ѝ С.Н. е развивала дейност като активистка за гражданските права на жените в Афганистан, сътрудничила е с представителства на редица международни органи и организации, работещи в Афганистан и Пакистан, и е работила като държавен преподавател и учител. За тези обстоятелства представили с Молба рег.№УП90328/21.09.2016г. многобройни писмени доказателства пред административния орган. В жалбата се излагат подробни съображения относно наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, както и на хуманитарен статут,  като оспорващата се позовава на бежанската история на майка си С.Н..  Претендира се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави международна закрила под формата на статут на бежанец по чл.8 от ЗУБ. 

 

 

 

В съдебно заседание жалбоподателките се явяват лично и поддържат подадените жалби. Жалбите се поддържат и от процесуален представител.

Ответникът –  Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва жалбите и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни по подробно изложени съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбите за неоснователни и пледира за отхвърлянето им.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез администрацията на Дирекция „Миграция” рег. № 103400-2288/23.08.2016г. и чрез администрацията на РПЦ – Харманли – рег. № 3149/07.09.2016г., заведени в ДАБ – МС под вх. № УП 10328/07.09.2016г., С.Н. е поискала международна закрила от Република България.

Тъй като чужденката не е разполагала с документи за самоличност, същата е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.Н., гражданство Афганистан, родена на ***г. в Афганистан,гр.Кабул.  Попълнен е и Регистрационен лист към молбата рег.№УП- 10328/07.09.2016г., в който търсещата закрила /след извършени корекции с оглед представени документи за самоличност/ била записана като С.Н. М. М.М., гражданство Афганистан, етническа принадлежност таджик, родена на ***г. в Афганистан, гр.Кабул,  със същия постоянен адрес, религия – шиит , с висше образование,  професия – учител, омъжена.

С Писмо рег. №УП-10328/20.09.2016г. на ДАБ, Директорът на РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№ М-18813 от 02.11.2016г., /рег. № УП-10328/10.11.2016г. на ДАБ/  ДАНС не възразява на лицето да бъде предоставена закрила в РБългария, в случай че същото отговаря на условията по ЗУБ.

С Молба рег.№УП 10328/21.09.2016г. С.Н., придружаваща непълнолетната си дъщеря Б.Н., е представила документи, удостоверяващи самоличността ѝ, както и обстоятелства, обосноваващи молбата ѝ за закрила, свързани с дейността ѝ в Афганистан като член на Афганистанската организация за човешки права и защита на околната среда и на Асоциацията за обучение по човешки права на жените в Афганистан, както и за сътрудничеството ѝ за представителствата на редица международни организации в Афганистан и Пакистан. В молбата е посочила, че разполага с оригиналите на представените документи, които може да представи за справка.  С молбата е представила и доказателства за родствена връзка с М. М. – неин син , имащ гражданството на Кралство Нидерландия , където пребивава – за преценка на възможността за запитване по Регламент Дъблин., ведно със съответните декларации.

От представените с горепосочената молба документи, към административната преписка са приложени с превод на български език : лична карта рег.№623376 на С.Н., Служебно удостоверение, издадено от официалното представителство на белгийските власти за обучение и възпитание на афганистанските учители от 11.11.1998г. и Служебно удостоверение, издадено от официалното представителство на техническото сътрудничество на афганистанските имигранти/бежанци и тяхното специално обучение към Германия /БИФИР/. Останалите, приложени към молбата от 21.09.2016г. документи не са приложени към преписката с превод на български език.

 Под рег.№УП-10328/07.10.2016г. е заведен Протокол от проведено на 06.10.2016г. интервю със С.Н.. В хода на интервюто жалбоподателката е заявила, че е напуснала Афганистан в средата на м.юни 2016г., нелегално.  С помощта на трафикант, с автомобил стигнала до Иран и оттам в Турция – Истанбул. Нямала документи за самоличност у себе си, така ги предупредили каналджиите. В България преминала нелегално, пеша  през гората. Веднъж при влизането в България ги задържали и ги върнали в Турция, после пак успели да влезнат в България. Жалбоподателката е заявила, че не е бил арестувана или осъждана както в страната си по произход, така и в друга държава. Отрича членство в политическа партия или организация, но сочи че е член на организации за жените. Сочи,че по етническа принадлежност е таджик като в тази връзка е нямала проблеми. Относно изповядваната религия – шиит , сочи,че някои от роднините на съпруга ѝ не я харесвали. На въпроса дали върху нея е оказвано насилие, отговаря, че й счупили вратата на двора и ѝ дърпали косата. Други заплахи към нея нямало. Относно проблеми с властите в Афганистан посочва, че дъщеря ѝ се явявала на изпити, но не успявала. Също така държавата обещала, че ще им дадат дом, но нищо не направили. Заплатата била много малка.  Относно причините за напускането на Афганистан посочва, че там заемала пост в организацията за гражданско общество. Работила в няколко града в Афганистан и в Пакистан. Понеже с дъщеря си останали сами, не можели да живеят спокойно. Роднините по сватовство всички до един били на страната на талибаните и държали талибаните да ги харесват. Работела в Министерство на образованието в провинция Логар и в отдел граждански права, както и като шивачка. Това, че уведомявала женската част за правата им, не се харесвало на талибаните. Няколко пъти била предупреждавана чрез хазяйката на джамията, вратата на къщата ѝ била счупена, разпуснали учениците ѝ. Това се случило между м.март. и м.април,2016г. Не можела повече да се занимава с преподаване, а продължаването на тази дейност щяло да доведе до елиминирането ѝ. Като друга причина за напускането на Афганистан посочва желанието да осигури бъдеще на дъщеря си, каквото там не виждала. Заявява, че не може да се завърне в роднината си по произход, защото не се чувства спокойна, там за децата животът не бил спокоен. Важно било детето ѝ да е образовано и да живеят в сигурност.  Заявява, че целта ѝ била да стигне до сина си в Холандия, за това не подала молба за закрила на българо-турската граница. Подала молба за закрила в България заради детето си, за да може да учи.

На 06.10.2016г. на С.Н. е връчена покана за явяване на интервю на 03.11.2016г. в 14ч. Видно от констативен протокол от 03.11.2016г. , С. Н.не се е явила за провеждане на интервю.

С Решение №512/16.01.2017г.  Председателят на ДАБ – МС на основание чл.75, ал.1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказал предоставяне на международна закрила на С.Н. М. М.М..

Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установяват факти, които да обуславят необходимост от предоставяне на бежански статут на С.Н.. Последната не направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Липсвали заявени опасения за сигурността и правата ѝ по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини като заявените обстоятелства не се свързвали с нито една от тях. Приел, че жалбоподателката не е била обект на репресии и спрямо нея не е било упражнявано физическо или психическо насилие, нито се установяват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Посочил е, че заявените в бежанската история проблеми не обосновават риск за живота или свободата ѝ в страната ѝ по произход, като са свързани с работата ѝ и като такива са ирелевантни за предоставяне на закрила. Освен това те са от криминален характер и за тях тя не е съобщила в полицията, с което доброволно се е отказала от закрилата на държавата си. Административният орган е изложил и съображения, че  чужденката не е подала молба за закрила в първия възможен момент, след като е пресякла границата на страната.

Административният орган е приел, че спрямо молителката не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗУБ. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че е била принудена да напусне Афганистан поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Не се установявали и тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Случаят е бил разгледан и във връзка с възможността за приложение на чл. 9, ал. 1, т.3 от ЗУБ. Базирайки се на цитирана информация от Справка с вх. № МД-1063/12.09.2016г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, решаващият орган е приел, че за чужденката не са налице и предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Приел е, че нивото на насилие в Афганистан не е изключително като не се установява спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени  основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изложена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Същевременно същата не се позовавала на други причини от хуманитарен характер, визирани в чл.9 ал.8 от ЗУБ.

В конкретния случай липсвали и предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.

Административният орган е приел също, че от търсещата закрила е проявена незаинтересованост по повод образуваното производство, тъй като самоволно заедно с дъщеря си е напуснала РПЦ-Харманли. Това поведение е изтълкувано като изразено с конклудентни действия нежелание за предоставяне на международна закрила в РБългария, респ. за ползване на правата, полагащите се при получаване на такава.

С Молби до ДАБ при МС– подадени чрез администрацията на Дирекция „Миграция” рег. № 103400-2287/23.08.2016г. и чрез администрацията на РПЦ – Харманли – рег. № 3150/07.09.2016г., заведени в ДАБ – МС под вх. № УП 1029/07.09.2016г., Б.Н. е поискала международна закрила от Република България.

Тъй като чужденката не е разполагала с документи за самоличност, същата е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Б.Н., гражданство Афганистан, родена на ***г. в Афганистан,гр.Кабул. Попълнен е и Регистрационен лист към молбата рег.№УП- 10329/07.09.2016г., в който търсещата закрила била записана като Б.Н.М. Х. М. , гражданство Афганистан, етническа принадлежност таджик, родена на ***г. в Афганистан, гр.Кабул, със същия постоянен адрес, религия – шиит , със средно образование,  неомъжена, без документи за самоличност.

С Писмо рег. №УП-10329/20.09.2016г. на ДАБ, Директорът на РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№ М-18452 от 25.10.2016г., /рег. № УП-10329/02.11.2016г. на ДАБ/  ДАНС не възразява на лицето да бъде предоставена закрила в РБългария, в случай че същото отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо рег.№УП10329/20.09.2016г. на основание чл.15 ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ за образуваното производство по ЗУБ са уведомени Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Харманли и Държавната агенция за закрила на детето. Със Заповед №2605-383803473/28.09.2016г. на Директора на ДСП-Харманли е определен социалният работник М. Ч. Н. да присъства при провеждане на 06.10.2016г. на интервю с детето Б.Н..

Под рег.№УП-10329/07.10.2016г. е заведен Протокол от проведено на 06.10.2016г. интервю с Б.Н.. В хода на интервюто жалбоподателката е заявила, че е напуснала Афганистан преди четири месеца, нелегално, заедно с майка си.   Отишли до Иран и оттам в Турция. Не знаела дали има документи за самоличност,  каналджиите ги предупредили да не носят. В България преминала нелегално, пеша  през гората. Веднъж влезли в България, но ги върнали в Турция, после успели да влезнат в България след четири опита. Отишли в София, влезнали в Сърбия, задържали ги и ги предали на българските власти. Жалбоподателката е заявила, че не е била арестувана или осъждана както в страната си по произход, така и в друга държава. На въпроса дали членува в политическа партия или организация, е отговорила, че не разбира. Сочи,че по етническа принадлежност е таджик като в тази връзка,както и с  изповядваната религия – шиит , е нямала проблеми. На въпроса дали върху нея е оказвано насилие е отговорила отрицателно, но близките на баща ѝ не ѝ позволявали да учи, да има висше образование. Заплахи към нея лично нямало, нямала и проблеми с властите в Афганистан.  Относно причините за напускането на Афганистан посочва, че майка ѝ работела в бюро за защита на човешките права. Кандидатката е посочила, че за нея нямало сигурност, обстановката в Афганистан била несигурна, искала да има хубаво бъдеще, в Афганистан имало талибани. Заявявила е, че не желае да се завърне в роднината си по произход, искала да отиде при брат си, нямала подслон в Афганистан. Баща ѝ бил в неизвестност от 2001г. Нямала искане към  РБългария.  

На 06.10.2016г. на Б.Н. е връчена покана за явяване на интервю на 03.11.2016г. в 15ч. Видно от констативен протокол от 03.11.2016г. , Б.Н. не се е явила за провеждане на интервю.

Видно от Докладна записка рег.№УП 10329/11.11.2016г., в хода на производството чужденката е представила лична карта и акт за раждане, с оглед на което е предложено да бъдат вписани документите за самоличност и да бъдат извършени промени относно личните данни в АИС „Бежанци“, личния картон и и личното дело на чужденката.  Приложен е приемно-предавателен протокол рег.№УП 10328/07.10.2016г., видно от който С.Н., е представила документи за самоличността си, както и за тази на дъщеря ѝ, както и документи  за обстоятелства, свързани с дейността ѝ в Афганистан.  Към административната преписка са приложени с превод на български език : лична карта рег.№623025  и акт за раждане на Б.Н..

С Решение №514/16.01.2017г. на Председателя на ДАБ – МС на основание чл.75, ал.1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказал предоставяне на международна закрила на Б.Н.М. Х. М..

Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установяват факти, които да обуславят необходимост от предоставяне на бежански статут на Б.Н.. Последната не направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Липсвали заявени опасения за сигурността и правата ѝ по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини като заявените обстоятелства не се свързвали с нито една от тях. Приел, че жалбоподателката не е била обект на репресии и спрямо нея не е било упражнявано физическо или психическо насилие, нито се установяват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Административният орган е изложил и съображения, че  чужденката не е подала молба за закрила в първия възможен момент, след като е пресякла границата на страната.

Административният орган е приел, че спрямо молителката не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗУБ. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че е била принудена да напусне Афганистан поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Не се установявали и тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Случаят е бил разгледан и във връзка с възможността за приложение на чл. 9, ал. 1, т.3 от ЗУБ. Базирайки се на цитирана информация от Справка с вх. № МД-1063/12.09.2016г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, решаващият орган е приел, че за чужденката не са налице и предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Приел е, че нивото на насилие в Афганистан не е изключително като не се установява спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени  основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изложена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Същевременно същата не се позовавала на други причини от хуманитарен характер, визирани в чл.9 ал.8 от ЗУБ.

В конкретния случай липсвали и предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.

В хода на съдебното производство от административния орган се представят надлежно преведени на български език, част от документите, които жалбоподателката С.Н. е представила с молба от 21.09.2016г. – документ, издаден от Национален съвет на хората от Кабул с отбелязване за членка вноска от първи месец на 2009г.; регистрационен сертификат от Министерство на търговията и индустрията №51943 с дата на регистрация 12.05.2015г. и посочен идентификационен номер на данъкоплатеца; акт за раждане на Б.Н.; служебна карта от 2000г. от Организацията за човешките права и опазването на околната среда на Афганистан, съдържаща снимка и имена на притежателя на документа, като няма спор, че това е жалбоподателката С.Н.; служебна карта на учителя С. М.Н., издадена на 16.04.2012г. ; разрешително за капиталовложения „ИСА“, Дирекция по подпомагане и насърчаване на капиталовложенията Ислямска Република Афганистан, Индустрия за ръчна изработка „Сепехер“ с посочени в същото имена на притежателите С. М.и Б.М. А. и номер на разрешителното,издадено на 12.10.2015г.; грамота, издадена от представителство на Министрество на образованието на Афганистан, находящо се в Пакистан.

В с.з. на 22.06.2017г. от ответника изрично се посочва, че не се оспорва обстоятелството, че С.Н. е работила  за „ЮНЕСКО“ и организацията „Refugee Education Trust“ /организация, свързана с образованието на бежанци /, както и че е работила като преподавател и е имала дейност в Афганистан.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспорените решения са съобщени на всяка от жалбоподателките на 26.01.2017г. срещу подпис, последните са запознати с съдържанието им на език, който владеят и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбите срещу решенията са депозирани чрез административния орган на 06.02.2017г., следователно същите са подадени в преклузивния срок по чл. 87 от ЗУБ. Изхождат от активно легитимирани страни и са отправени до местно компетентния административен съд. Ето защо се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество са основателни.

Решенията са обективирани в писмена форма и са издадени от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ, Председателят на ДАБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България, на основание  чл.75, ал.1 от ЗУБ.

Административните актове отговарят и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решенията са посочени както фактически, така и правни основания за издаването им.

Решенията са издадени в 6-месечния срок по чл.75, ал.1 от ЗУБ. В хода на производството с чужденките са проведени интервюта, отразени в нарочни протоколи, прочетени на интервюираните в присъствието на преводач на разбираем за тях език. С оглед първоначалните данни, че жалбоподателката Б.Н. е била непълнолетна, към момента на подаване на молбата за закрила, в производството по отношение на нея е осигурено участието на социален работник съгласно изискванията на ЗЗД. Спазено е и изискването на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника са изискани писмени становища от ДАНС по молбите на жалбоподателките за предоставяне на международна закрила, и такива са дадени преди произнасянето на органа.

Независимо от горното, съдът счита, че при постановяването на оспорените решения е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решаващият орган не е спазил изискването по чл.35 от АПК като е издал актовете си без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случаите на двете жалбоподателки.

В хода на административното производство от страна на жалбоподателката С.Н. са представени редица документи, които не са обсъдени от решаващия орган. В Решение №512/16.01.2017г. е посочено, че за нуждите на производството са представени два броя служебни удостоверения – без да се уточнява какви. С оглед съдържащите се в преписката документи с превод на български  език, става ясно, че това са Служебно удостоверение, издадено от официалното представителство на белгийските власти за обучение и възпитание на афганистанските учители от 11.11.1998г. и Служебно удостоверение, издадено от официалното представителство на техническото сътрудничество на афганистанските имигранти/бежанци и тяхното специално обучение към Германия /БИФИР/. Не се установява тези документи да са били преценявани в административното производство. В мотивите на решението липсват изложени съображения в тази връзка. Не са били взети предвид и представените от жалбоподателката С.Н. служебна карта от 2000г. от Организацията за човешките права и опазването на околната среда на Афганистан, служебна карта на учителя С. М.Н., издадена на 16.04.2012г. и  грамота, издадена от представителство на Министерство на образованието на Афганистан, находящо се в Пакистан, които ответникът по указания на съда представя в превод на български език едва в съдебно заседание. Тези документи потвърждават тезата на жалбоподателката С.Н., изложена в хода на проведеното интервю, за развиваната от нея активна дейност в областта на човешките и гражданските права. Съдът счита, че ако ответникът бе ценил същите, би достигнал до различен от постановения краен извод за отказ за предоставяне на закрила на С.Н., поради което необсъждането им представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Тези документи, наред с неспорното обстоятелство, че С.Н. е учителка и е работила за „ЮНЕСКО“ и организацията „Refugee Education Trust“ , дават основание на настоящия състав да приеме, че последната принадлежи към определена социална група  по см. на чл.8 ал.1 от ЗУБ., респ. по смисъла на чл.10 б.“г“ от Директива 2011/95/ЕС/. В подкрепа на последното е и визираното в представениите по делото Насоки от 19.04.2016г. за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждите от международна закрила на търсещите убежище от Афганистан, дадени от ВКБООН. , Глава III „Критерии за международна закрила“, Раздел А относно лица в потенциален риск, б. „i” – жени в публичната сфера.

Така допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е рефлектирало и върху приложението на материалния закон. За да постанови отказ за предоставяне на бежански статут, решаващият орган е приел, че жалбоподателката С.Н. не е заявила опасения за сигурността и правата си по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини. Този извод е направен въз основа на приетото, че заявените от оспорващата проблеми са свързани с работата й и са от криминален характер. Именно работата и дейността на С.Н., както се посочи по-горе, са обстоятелства, сочещи на принадлежността ѝ към определена социална група и в тази връзка безспорно обосновават наличието на причина по чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила.

Административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателката С.Н. във връзка с обстановката в Афганистан, която е нейната държава по произход. В решението се съдържа позоваване на Справка с вх. № МД-1063/12.09.2016г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, вкл. съдържаща и данни относно положението на жените в Афганистан като уязвима и застрашена от репресии група. Административният орган не е изложил съображения дали на фона на общото положение в Афганистан, жалбоподателката С.Н. с оглед професията ѝ и ангажираността ѝ в публичната сфера, с оглед обстоятелството, че съпругът ѝ е в неизвестност, е възможно да бъде обект на  тежки посегателства по чл.9 от ЗУБ.

Предвид гореизложеното съдът счита, че Решение №512/16.01.2017г. е постановено в нарушение на чл.35 от АПК, като и при несъобразяване с разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗУБ, което е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно по смисъла на чл.146 т.3 от АПК.

Незаконосъобразността на Решение №512/16.01.2017г., според настоящия състав влече и такава на Решение №514/16.01.2017г., постановено по отношение на жалбоподателката Б.Н.. Действително по отношение на нея не се установява да са налице лични самостоятелни основания за страх от преследване. Следва обаче да се отчете, че Б.Н. е поискала предоставяне на закрила не на лично основание, а позовавайки се на бежанската история на майка си – С.Н., което е видно от отразеното в т.13 от Протокол за проведено интервю рег.№УП 10329/07.10.2016г. Предвид последното, административният орган е следвало да разгледа молбата за закрила на Б.Н.  във връзка с тази на майка ѝ С.Н., което в случая не е направено.

Предвид гореизложеното оспорените актове следва да се отменят. Преписките следва да се върнат на административния орган за ново произнасяне по подадените от жалбоподателките молби за закрила.  При новото произнасяне по молбата за закрила на С.Н. следва да се обсъдят представените с молба рег.№УП 10328/21.09.2016г. документи и с оглед установяващото се от тях наличие на причина по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, да се извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на бежански статут. Доколкото се претендира и субсидиарна закрила, представените от С.Н. документи следва да се обсъдят и във връзка с обстановката в Афганистан и по-конкретно във връзка с положението на жените – общественички като застрашена от репресии група, като се има предвид възможността жалбоподателката да бъде засегната от тежки посегателства по чл.9 от ЗУБ с оглед ангажираността й в публичната сфера. При новото произнасяне  по молбата за закрила на Б.Н., следва от административния орган да се вземе предвид, че търсената от последната закрила се основава на бежанската история на майка й С.Н..

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №512/16.01.2017г. и Решение №514/16.01.2017г., издадени от Председателя на Държавната агенция за бежанците, с които е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на С.Н. М. М.М. и на Б.Н.М. Х. М. – гражданки на Афганистан.

ВРЪЩА преписките на Председателя на ДАБ за ново произнасяне по Молба за закрила вх.№УП 10328/07.09.2016г. и по Молба за закрила вх.№ УП 10329/07.09.2016г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  Съдия: