РЕШЕНИЕ

 

№450/16.01.2017г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                          

Председател:

Ива Байнова

Членове: 

Василка Желева

 

Кремена Костова - Грозева

при секретаря М.К.......................…...……………………………..и в присъствието на прокурора Розалин Трендафилов.............……………………...................……………………..като разгледа докладваното от  Председателя адм. дело № 526 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.32 и сл.  от Закона за администрацията.

Образувано е по оспорване на Областен управител на Област Хасково, обективирано  в негова Заповед №АК-04-20/30.09.2016г., против разпоредбата на новия чл.9 от Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Хасково /Наредбата/, приет с Решение №251 по Протокол №13 от заседание на Общински съвет Хасково, проведено на 16.09.2016г.

            Оспорващият сочи, че оспорената разпоредба е част от подзаконов нормативен акт, и при приемането й следва да се спазват разпоредбите на Закона за нормативните актове /ЗНА/, приложим по изричното препращане от чл.80 от АПК. Твърди,че решението, с което е приета оспорената разпоредба е взето във вариант, различен от обективирания в докладна записка на кмета на общината, обявена в електронната страница на Община Хасково, което е в разрез с принципите, прогласени в чл.26 ал.1 от ЗНА. От справка в електронната страница на Община Хасково ставало ясно, че в проекта за изменение и допълнение на Наредбата било заложено данъкът по чл.61ф ал.1 от ЗМДТ да е в размер 460 лв.  Безспорно било, че е спазен срокът по чл.26 ал.4 от ЗНА. В хода на проведеното заседание на 16.09.2016г. при обсъждане на проекта за решение по т.9, било предложено, а в последствие и прието, окончателният размер на данъка да бъде 360 лв. Промяната в размера на данъка като съществен елемент от проекта за допълнение на Наредбата, налагала необходимостта от ново обществено обсъждане. Такава била и волята на законодателя, тъй като в противен случай  се препятствала възможността на заинтересованите лица да се запознаят с проекта и да направят предложения, респ. да изложат становища по него. Направеното по време на заседанието ново предложение за корекция в размера на данъка съществено изменяло първоначалния проект за изменение на подзаконовия нормативен акт. За предложената корекция на данъка от 460 лв на 360 лв липсвала финансова обосновка, изисквана съгласно чл.28 ал.2 т.3 от ЗНА. Такава нямало и как да бъде налице с оглед обстоятелството, че  предложението за промяна било направено на самото заседание на ОбС. В тази връзка така направеното предложение не съдържало мотиви по смисъла на чл.28 ал.2 от ЗНА, поради което не следвало да бъде обсъждано и приемано. Допуснатото съществено процесуално нарушение в процедурата по приемане на допълнението на Наредбата препятствало от една страна възможността на засегнатите лица да осъществят адекватна защита срещу процесния акт, а от друга страна – възможността на Областния управител да осъществи адекватна преценка за законосъобразността му.  С оглед разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 от Указа за прилагане на ЗНА следвало да се изготви нов проект, който да се публикува заедно с мотивите за предложеното изменение като по този начин се даде възможност на заинтересованите лица да дадат становище и да направят предложения, едва след което да се внесе за обсъждане и приемане от компетентния орган.

            Решението, с което се приемал нов чл.9 от Наредбата съдържало правни основания, но не и фактически такива за издаването му, поради което не било спазено императивното изискване на чл.59 ал.2 от АПК.  Липсвали необходимите реквизити от съдържанието на акта по чл.28 ал.2 от ЗНА, което било достатъчно основание за отмяна на решението, респ. на чл.9 от Наредбата. Използваният подход при допълване на Наредбата с новия чл.9 противоречал на регламентираното в чл.79 от АПК и чл.26 ал.4 и чл.48 от Указа за прилагане на ЗНА. Според тези текстове нормативните актове се отменяли, допълвали и изменяли с изрична разпоредба на последващ нормативен акт т. е. промените в тях или отмяната им се извършвала със същия по сила и степен акт, което означавало, че следвало да се приеме наредба за изменение на наредба. В случая Наредбата била изменена с решение, а не с акт от същата степен и сила. Не можело да бъде обоснован принципа за предимство на съдържанието пред формата, тъй като решението, с което се приемал нов чл.9 не носело белезите на наредба, а на решение, именно поради допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и липса на форма. Освен това според чл.26 ал.4 от Указа за прилагане на ЗНА, нормативните актове, с които се изменят и допълват други актове се състояли от параграфи.

По изложените съображения се иска от съда да отмени като незаконосъобразен чл.9, с който се допълва Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Хасково.

Ответникът – Общински съвет Хасково, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспорването за основателно и пледира за отмяна на новия чл.9 от Наредбата.

Административен съд – Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка Кметът на Община Хасково  е предложил на ОбС – Хасково да приеме решения за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково и на Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Хасково, в следния смисъл: „ Решение №1: 1. На основание чл.21 ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет Хасково отменя т.5 на чл.56 от  Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково ; 2. Решението влиза в сила от 01.01.2017г. и Решение №2 : 1. На основание чл.21 ал.2 от ЗМСМА , чл.1 ал.2 и чл.61ф от Закона за местните данъци и такси, Общински съвет Хасково допълва Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Хасково, като създава нов чл.9 с текст: „ чл.9 Годишният размер на Данък върху таксиметров превоз на пътници – 460.00 лева“; 2. Решението влиза в сила от 01.01.2017г. “.

В докладната записка се сочи, че в бр.32/2016г. на Държавен вестник е публикувано изменението на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, според което се въвежда Данък върху таксиметров превоз на пътници, който влиза в сила от 01.01.2017г. като е предвидено размерът, който следва да се приеме от общинските съвети в срок до 31.10.2016г., да е в граници от 300 лева до 1000 лева.  Посочено е също, че ОбС-Хасково е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, като в чл.56 т.5 от същата е заложена такса, която се събира от таксиметровите превозвачи  и текстът на разпоредбата гласи: „За местостоянка на таксиметрови автомобили на месец – 25.00 лева.“. Предвид въвеждането на новия данък, водещ до допълнителни разходи за таксиметровите превозвачи, в докладната записка е предложено да се отмени чл.56 т.5 от  Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково и да се приеме размера на данъка по чл.61ф от ЗМДТ, който да бъде 460.00 лева.

Докладната записка е публикувана на интернет страницата на Община-Хасково на 26.08.2016г., видно от представената по делото разпечатка от същия сайт. Видно от представеното препис-извлечение от Протокол №13 за проведеното на 16.09.2016г. заседание на ОбС-Хасково, Докладната записка е била разгледана като т. 9 от дневния ред. В хода на обсъжданията на докладната записка е направено предложение годишният размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници да стане 360.00 лв, вместо 460.00 лв. Във връзка с докладната записка и по направеното предложение за друг размер на данъка, от общинския съветник Г.Пеев е възразено, че предложеният размер няма финансова обосновка съгласно изискването на ЗНА, както и че следва да има обявяване в сайта на общината. От общинския съветник Ш.Вели е предложено размерът на данъка да се промени на 300.00 лв – допустимия по закон минимум, като с оглед спазване на законовите изисквания, посочени от общинския съветник Г.Пеев, е предложено също вносителят да оттегли докладната за разглеждане и да се вкара на извънредна сесия. 

След проведени разисквания, е пристъпено към гласуване на направеното предложение за размер на данъка от 300 лв, като видно от протокола, същото не е прието. Предложението за годишен размер на данъка от 360.00 лв е прието за основно предложение. След подлагането му на гласуване същото е прието  с Решение №251/16.09.2016г.  с 29 гласа „за”, 2 гласа „против” и при 6 гласа – „въздържали се”.

По делото е представено заверено копие от Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Хасково в редакцията, действаща преди допълването ѝ с новоприетата разпоредба на чл.9, оспорена в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването изхожда от надлежно легитимирана страна. Съгласно чл. 32, ал. 2 изр.1 от Закона за администрацията областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. Разпоредбата на чл.45 ал.4 от ЗМСМА дава правомощие на областния управител да оспорва незаконосъобразните актове на общинските съвети пред съответния административен съд без оглед на вида им – индивидуални, общи или нормативни. Срок за оспорване на тези актове от страна на областния управител е уреден в чл.45 ал.8 от ЗМСМА, но той касае единствено хипотезата на върнат за ново обсъждане акт, какъвто не е настоящият случай. За неуредените въпроси по оспорването на актовете на общинските съвети разпоредбата на чл.45 ал.12 от ЗМСМА препраща към правилата за административното производство, уредени със закон. Ето защо като се има предвид, че в случая предмет на оспорване е разпоредба от подзаконов нормативен  акт, то по силата на препращането от чл.45 ал.12 от ЗМСМА приложима е разпоредбата на чл. 187 ал.1 от АПК, която не ограничава оспорването със срок. Ето защо оспорването е процесуално допустимо. Разгледано по същество, оспорването е основателно.

Оспорената разпоредба на чл.9 от Наредбата, с която е определен размерът на данъка върху таксиметров превоз на пътници на територията на община Хасково е приета с решение на компетентен орган по смисъла на чл.61ф ал.1 вр. чл.1 ал.2 от ЗМДТ.

Не е спорно между страните, че решението е прието на редовно проведено заседание на общинския съвет, на което са присъствали 37 /от общо 41/ общински съветници.  Взето е с необходимото мнозинство съгласно разпоредбата на чл.27 ал.3 от ЗМСМА и при поименно гласуване, отразено в протокола от заседанието. Формално е спазено и изискването по чл.26 ал.2 от ЗНА / в относимата редакция/ . Докладната записка, съдържаща проекта за допълнение на Наредбата с предложен размер на данъка е публикувана на интернет страницата на Община-Хасково като до датата на приемане на оспорената разпоредба са изтекли повече от 14 дни.

Съдът счита, че при приемане на оспорената разпоредба  не са спазени основни правила, регламентирани в Закона за нормативните актове /ЗНА/.

В  публикувания вариант на докладната записка, във връзка с която е приета оспорената разпоредба на чл.9, приложен към административната преписка, се съдържа предложение годишният размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници на територията на Община Хасково да е 460.00 лв.  Видно е от протокола от проведеното на 16.09.2016г. заседание на ОбС, че това предложение е претърпяло корекции като в хода на разискванията са направени две други предложения, а именно данъкът да бъде в размер на 300.00 лв и съответно в размер 360.00 лв.  Предложението за размер на данъка от 300.00 лв не е прието, а предложението за размер на данъка от 360.00 лв е гласувано като основно /с оглед изразеното съгласие на вносителя на докладната записка/ и съответно прието от ОбС.

Така направеното предложение размерът на данъка да бъде 360.00 лв, вместо 460.00 лв е прието без да е спазено изискването на чл.26 ал.2 от ЗНА /в относимата редакция/ за осигуряване на обществен достъп до проекта за допълнение на нормативния акт. Съдът счита, че направеното по време на проведеното заседание на ОбС ново предложение относно размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници съществено изменя първоначалния проект за допълнение на подзаконовия нормативен акт.  В тази връзка с оглед разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, е следвало да се изготви втори проект, който да се публикува заедно с мотивите за допълнение на Наредбата , вкл. за новопредложения размер на данъка и по този начин да се даде възможност на заинтересованите лица да изложат становище и да направят предложения, едва след което да се внесе за обсъждане и приемане от компетентния орган. Неизпълнението на изискването по чл. 26 ал. 2 от ЗНА е довело до неспазване на реда по чл.77 от АПК, съгласно който нормативният акт се издава след като се обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.  Констатираното процесуално нарушение в конкретния случай се явява съществено и като такова съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената разпоредба на чл.9, с която е допълнена Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Хасково.

 Съдът констатира и друго съществено процесуално нарушение при приемането на чл.9 от Наредбата. За приетия размер на данъка от 360.00 лв липсва финансова обосновка, изисквана по смисъла на чл.28 ал.2 т.3 от ЗНА. Такава няма и как да бъде налице с оглед обстоятелството, че предложението за  размер на данъка от 360.00 лв е направено на самото заседание на ОбС, като следва да се отбележи, че финансова обосновка липсва и по отношение на първоначално предложения размер от 460.00 лв. Във връзка с последното, приетото предложение за размера на данъка не съдържа мотиви по смисъла на чл.28 ал.3 от ЗНА, поради което не е следвало да бъде обсъждано и приемано. Възражение в този смисъл е направено в хода на заседанието от общинския съветник Г.Пеев, но същото не е било взето предвид и то по съображения, че финансовата обосновка е „една стъкмистика“ и че промяната в размера на данъка се приема от вносителя на докладната записка и /л.19,20 от протокола/ . Следва да се посочи, че подобни съображения са лишени от законова опора. Независимо от обстоятелството, че предложеният размер на данъка от 360.00 лв е по-нисък от първоначално предложения такъв от 460.00 лв, финансова обосновка е била необходима с оглед въведеното в чл.28 ал.2 т.3 от ЗНА изискване, като отново следва да се отбележи че финансова обосновка не е направена и по отношение на първоначално предложения размер от 460.00 лв. Допуснатото в този смисъл нарушение в процедурата по приемане на новия чл.9 от Наредбата е съществено, доколкото препятства от една страна възможността на засегнатите от него лица да организират защита срещу него, а от друга страна – възможността на съда да осъществи адекватна преценка за материалната му законосъобразност.

Предвид гореизложеното съдът счита, че разпоредбата на чл.9 е приета при незачитане принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност, прогласени в чл.26 ал.1 от ЗНА. Допуснатите нарушения в процедурата по приемането на оспорения текст от Наредбата са съществени и обосновават отмяна на разпоредбата.

 За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да  посочи, че не споделя оплакването на оспорващия за допуснато съществено нарушение на чл.79 от АПК, както  и на чл.26 ал.4 и чл.48 от Указа за прилагане на ЗНА. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗНА предвижда, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. В този смисъл е и нормата на  чл. 79 от АПК. Съдът счита, че приемането на нов чл.9 в Наредбата, извършено с решение, а не с наредба за допълнението ѝ, не представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта. От значение за характера на акта е не неговото наименование, а съдържанието му. Видно от разпоредителната част на решението, с което е приет нов чл.9,  колективният орган ясно и недвусмислено е изразил волята си за допълнение на Наредбата, при което  Решението на ОбС има характера на допълващ нормативен акт, състоящ се от правни норми. Тези правни норми действително не са обозначени с посочването на параграфи, каквото изискване е въведено с разпоредбата на чл.26 ал.4 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, но това нарушение не следва да се отчита като съществено, а по-скоро е непрецизност на законодателната техника.

По изложените съображения и предвид констатираните съществени нарушения на  административнопроиводствените правила оспореният чл.9 от Наредбата  следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 193 ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ чл.9 от Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Хасково, приет с Решение №251 по Протокол №13 от заседание на Общински съвет Хасково, проведено на 16.09.2016г.  

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

 

                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  

                                                                                      

                                                                                                  

                                                                                                 2.