ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
гр.Хасково, 20.02.2017 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: М.К.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №41 по описа на
съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46а, ал.4 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по заявление с вх.№228/12.01.2017 г., с което от Началника на Отдел
„СДВНЧ – Любимец” към Дирекция „Миграция” – МВР
е предоставена информация по чл.46а, ал.3 от ЗЧРБ.
В заявлението е посочено, че
чужденецът Х.Р. (H. R.), роден на *** г. в И., И.ски
гражданин, пребивава повече от 6 месеца в Специален дом
за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – Любимец към Дирекция „Миграция” – МВР
и не е изведен
от страната
поради наличието на пречки за това.
Сочи
се, че след проведена беседа с чужденеца и извършена справка в информационните
регистри на МВР се установява, че същият е с отказан статут на бежанец и е бил
настаняван и преди в СДВНЧ със следните лични данни: АМИД РАМЗАРИ (AMID RAMZARI), роден на *** г. в И., И. гражданин.
Твърди
се, че чужденецът е бил настанен в СДВНЧ – София на 25.09.2013 г. и след
подадена молба за особена закрила е бил предаден на служители на ДАБ – МС на
05.11.2013 г. Повторно е настанен в СДВНЧ – София на 09.09.2014 г. и на
17.11.2014 г. отново е предаден на служители на ДАБ – МС след подадена молба за
особена закрила. Заявителят не разполагал с приемо-предавателните протоколи за
тези предавания.
В
СДВНЧ – Любимец чужденецът попълнил декларация за самоличност, като отказвал
попълнените от него лични данни да бъдат използвани в посолството и категорично
отказвал да се завърне в родината си или трета сигурна страна.
Изпратено
било запитване от Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР с
рег.№3282200-23640/30.12.2016 г. до гръцките власти относно обратно приемане на
И.ския гражданин във връзка със Споразумението за реадмисия.
С
писмо рег.№105450-37/05.01.2017 г. Дирекция „Миграция“ – МВР отправила
запитване чрез Дирекция „Консулски отношения“ – МВнР до Посолството на Ислямска
Република И. за потвърждаване на самоличността на чужденеца, като към момента
нямало получен отговор на запитването. Прави се предложение за удължаване срока
на настаняването на чужденеца в СДВНЧ.
Заинтересованата страна по делото, Х.Р.
се явява
лично в съдебно заседание и заявява,
че не желае да са завръща в И., иска да остане в България, като предпочита да
бъде в град София, където преди е работил на пазара в Илиенци. Назначеният му
особен процесуален представител пледира, с оглед изрично изразеното от
чужденеца нежелание да бъде върнат обратно в държавата си по произход, да бъде
продължен срока на неговото настаняване в СДВНЧ до изтичането на допустимия от
закона 12 – месечен срок.
По
настаняването на чужденеца в СДВНЧ, което е предмет на настоящото производство,
като прецени доказателствения материал по делото, както и доводите и
възраженията на страните, съдът намира следното:
От фактическа страна се установява
безспорно, че със Заповед УРИ №4537 ПАМ-112/13.09.2016 г. на Началника на ГПУ – Ново село, на основание чл.41, т.1 от ЗЧРБ и Заповед с рег.№4023/18.11.2013 г. на Директора на РДГП –
Смолян, е наложена
принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границата на Република България“ на гражданина на И. Х.Р.,
без документи за самоличност. Заповедта е връчена на чужденеца на 13.09.2016 г. срещу подпис на
език, който владее и няма данни да е обжалвана в законоустановения срок.
Със Заповед УРИ №4537
ОЧ-30/13.09.2016 г. на Началника на ГПУ – Ново село, на основание чл.44, ал.6,
ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ, чл.95 от ЗМВР, е
разпоредено принудителното настаняване на Х.Р. в Специален дом за временно
настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция”, за срок до отпадане на
пречките за изпълнение на наложената
принудителна административна мярка, но за не повече от 6 месеца от датата на
издаване на заповедта.
Видно от Приемно-предавателен протокол Рег.№4537р-10073/13.09.2016 г. Х.Р. ***
на 13.09.2016 г.
По
делото е представена и Заповед с дата 24.09.2013 г. на Началник на ГПУ I-ст. Русе, за принудителното настаняване в СДВНЧ на
гражданина на И. А. Р., роден на *** г., върху която има отбелязване „Предишно
настаняване 25.09.2013 – 05.11.2013 г. ДАБ“. Макар да не са представени
достатъчно писмени доказателства, съдът следва да отчете като установено
изложеното от заявителя обстоятелство, че Х.Р. и преди 13.09.2016 г. е бил настаняван принудително в СДВНЧ в
гр.София – за периодите от 25.09.2013 г. до 05.11.2013 г. и от 09.09.2014 г. до
17.11.2014 г. (или общо 3 мес и 18 дни), които следва да се добавят към престоя
му в СДВНЧ след 13.09.2016 г. Ето защо 6 – месечният срок, предвиден в
чл.44, ал.8, изр.първо от ЗЧРБ, до който може да продължи настаняването му, изтича на 25.12.2016
г.
Като
компетентен съобразно местонахождението на СДВНЧ в гр.Любимец, област Хасково,
Административен съд – Хасково е длъжен да се произнесе служебно за
продължаване, замяна или прекратяване на настаняването на чужденеца.
На основание чл.46а, ал.4 от ЗЧРБ,
след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно
настаняване на чужденци, съдът служебно, или по молба на заинтересования
чужденец, се произнася в закрито заседание с определение за продължаване,
замяна или прекратяване на настаняването. Предвид изтичането на този срок и
пребиваването на чужденеца в СДВНЧ в гр.Любимец, на територията на област
Хасково, производството по сезиращото съда заявление вх.№228/12.01.2017 г., на посоченото правно основание е процесуално
допустимо за разглеждане.
Съгласно
разпоредбата на чл.44, ал.8, изр.трето от ЗЧРБ, по изключение, когато лицето отказва
да съдейства на компетентните органи, или има забавяне при получаване на
необходимите документи за връщане или експулсИ.е, срокът на настаняването може
да бъде продължен допълнително до 12 месеца.
По правната си природа
принудителното настаняване в СДВНЧ представлява мярка по обезпечаване на
изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България.
Съгласно Член 15, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури,
приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на
трети страни (Директива 2008/115/ЕО), държавите-членки могат да задържат гражданин на
трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само
за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане. Според
цитИ.ата разпоредба, всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и
продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно
изпълнение на тези процедури.
От страна на заявителя се сочи, че
с писмо рег.№105450-37/05.01.2017 г. Дирекция
„Миграция“ – МВР отправила запитване чрез Дирекция „Консулски отношения“ – МВнР
до Посолството на Ислямска Република И. за потвърждаване на самоличността на
чужденеца, като към момента няма получен отговор на запитването. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая е налице втората от алтернативно
предвидените в разпоредбата на чл.44, ал.8 от ЗЧРБ предпоставки за удължаване
на срока за принудително настаняване в СДВНЧ на заинтересованата страна,
изразяваща се в забавяне при получаване на необходимите документи за
принудителното отвеждане на чужденеца, при което срокът на настаняването може
да бъде продължен допълнително до 12 месеца.
В хода на съдебното производство са
ангажИ.и писмени доказателства за предприети действия по изпълнение на
наложената на 13.09.2016 г. ПАМ
„Принудително отвеждане до границата на Република България”. Представени са Декларация вх.№105450-9136/29.12.2016 г.,
попълнена от чужденеца с индивидуализиращите го данни и Молба за връщане –
обратно приемане на лицето Н. Р., изпратена от Директора на ГДГП – МВР –
Република България до Министерство за защита на гражданите на Република Гърция
с Рег.№УРИ 3282200-23640/30.12.2016 г. Представено е и писмо рег.№105450-37/05.01.2017 г. на
Началника на Отдел „СДВНЧ – Любимец“, с което е направено искане до Посолството
на Ислямска Република И. консулската служба при посолството в гр.София да
предприеме действия по установяване самоличността и гражданството на заявилия
се като И. гражданин Х.Р. и да му издаде безплатен документ за пътуване
(пасаван). Доколкото
се удостоверява, че към настоящия момент няма върнат отговор от запитаното
посолство, то съдът приема за доказано, че от страна на компетентните органи своевременно са предприети действия по подготвяне изпълнението на
наложената на чужденеца ПАМ, т.е. налице е надлежно изпълнение на процедурите
по извеждане на чужденеца. Безспорно е налице забавяне при получаване на
поисканите от посолството документи и това забавяне е независимо от положените
от органите на Дирекция „Миграция” „разумни усилия” по смисъла на Член 15,
параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО.
Целта на предприетото спрямо
чужденеца задържане може да бъде оправдана, доколкото в случая не намира
приложение разпоредбата на Член 15, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО, според
която, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане
по правни и други съображения, или че вече не съществуват посочените в параграф
1 на Член 15 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице
се освобождава незабавно. По делото не се представят доказателства,
удостоверяващи обективна невъзможност на чуждия гражданин да бъдат издадени
документи за задгранично пътуване, или окончателно преклудИ.е на възможността
за извеждането на същия от страната.
В случая е налице и условието по
Член 15, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО – да не може спрямо лицето да се
приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека принудителна мярка. По делото не
са налице данни чужденецът да разполага с място за живеене в страната и парични
средства, с оглед на което би било трудно изпълнимо и неоправдано
предприемането спрямо него на други, по-леки принудителни мерки, като например
явяване пред властите, внасяне на парична гаранция, или друга мярка от подобен
род.
Настоящият съдебен състав приема,
че поради установяване наличието на изключение измежду предвидените в чл.44,
ал.8 от ЗЧРБ, срокът на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ следва
да бъде продължен допълнително с шест месеца – до отпадане на пречките за
извеждане, но не по-късно от 19.04.2017 г., при изтичането на който срок за лицето да бъде предоставена
информация по чл.46а,
ал.3 от ЗЧРБ.
С оглед изложеното и на основание чл.46а, ал.4 от
ЗЧРБ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА за срок от шест месеца принудителното
настаняване на Х.Р. (H. R.), гражданин на И., в СДВНЧ към Дирекция „Миграция” –
МВР, считано от 25.12.2016 г. до отпадане на пречките за изпълнение на
наложената спрямо чужденеца принудителна административна мярка, но не по-късно
от 25.06.2017 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: