Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  72

24.03.2016г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на    първи март две хиляди и  шестнадесета  година, в състав:

                                                                                Съдия:  Цветомира Димитрова  

Секретар: Й.П.………………………………………………............................

Прокурор:……………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдия  Димитрова административно дело №  9 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда  на  чл.32, ал.2 от Закона за администрацията /ЗА/, във вр. с чл.45, ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.  

Образувано е по оспорване, обективирано в Заповед АК-04-2/11.01.2016г. на Областен управител на Област Хасково, против Решение №18, обективирано в Протокол №4 от редовно заседание на ОбС – Маджарово, проведено на 17.12.2015г.

 Навеждат се твърдения за постановяване на оспорения акт при неспазване на установената форма, съществено противоречие с материално- правни разпоредби и противоречие с целта на закона. Сочи се липса изложени в акта фактически основания за издаването му, обстоятелство довело до неспазване на императивната разпоредба на чл.59, ал.2 от АПК, относно формата на административния акт. В тази връзка се сочи липсата на друг акт, различен от взетото решение, в който да са инкорпорирани мотивите за издаване на оспорения. В изпратените на Областния управител на Област Хасково материали: докладната записка на кмета на общината, протокола от заседанието, мотиви относно оспореното решение не се съдържали. Изложеното в Докладната записка на кмета на общината на база на която било прието процесното решение, не било могло  според оспорващия да обоснове наличие на друга земеделска нужда на собственика на земята – общината, която щяла да се задоволи, именно чрез промяна в начина на трайно ползване на имот №000159.   Доколкото  предмет на оспореното решение  били земеделски земи, то ЗСПЗЗ се явявал  специален закон по отношение на ЗОС и за да бъде  осъществена промяна в  статута на земеделските земи било необходимо  да бъде последователно осъществен сложен  фактически състав , изискващ изпълнението на няколко отделни самостоятелни процедури , като всяко успешно  финализиране на предходната  процедура било  предпоставка и условие  за законосъобразността на  последващата  процедура , за да може  като краен резултат да се стигне  до законосъобразен  краен акт за промяна вида на общинската собственост  от публична в частна такава.   Излагат се конкретни доводи, че в  конкретния случай не  е налице нито една от хипотезите на  чл. 25, ал.3 от ЗСПЗЗ,  чието наличие да обоснове законосъобразността на промяна от публична общинска в частна общинска собственост. Релевира се неизпълнение от страна на органа на место самоуправление на изискванията регламентирани в чл.25, ал.5 от ЗСПЗЗ, както и на изискванията въведени от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, предхождащи по време решението на общинския съвет за обявяване на имота от публична  в частна общинска собственост.

Предвид изложеното се моли за отмяна изцяло на оспорваното решение на Общински съвет – Маджарово като  незаконосъобразно, постановено при неспазване на установената форма и мотиви за вземането му, несъответствие с целта на закона и противоречие с материалноправни разпоредби.

Ответната страна- Общински съвет – Маджарово, не изпраща представител и не ангажира становище по делото.   

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.11.2015г. в Община Маджарово бил съставен Акт за общинска публична собственост № 79, утвърден от Кмета на общината и вписан в Служба по вписванията, гр.  Х. на 30.11.2015г., по отношение на   земеделска земя, а именно : пасище –мера  от 15.090 дка  представляващ имот с кадастрален № 000159 и категория- пета  находящ се в с. Бориславци, община Маджарово, местност“Еникьой“ .

По докладна записка  на  Кмета на Община  Маджарово, с приложена към нея Скица-проект № К00400/27.08.2015г., изработена от  ОСЗ, гр.Харманли,  било  прието Решение № 18 , по протокол №  4 от заседание на  Общинския съвет, проведено на   17.12.2015г. С решението, на основание чл 21, ал.1,т.8 от ЗМСМА,   чл.8, ал.1   от ЗОС,  и чл. 45и от ППЗСПЗЗ,  Общински съвет –Маджарово дал съгласие да се промени НТП на имот с кадастрален № 000159 по КВС на с. Б. с площ 15.090 дка, в местността „Еникьой“, категория V НТП-пасище-мера,  да стане  земя с друга селскостопанска територия.   Със същото решение, общинският съвет приел и вида на собствеността на имота да се трансформира от публична  в частна  общинска собственост  и възложил   на  Кмета на Община   Маджарово   да   поиска  отразяване на промяната в КВС на с. Б. по реда на чл.  78а от ППЗСПЗЗ.  Гласуваното било поименно, като „за” гласували 11 общински съветници, „против” и „въздържали се” нямало.

Протокола с приетите от Общински съвет- Маджарово решения бил изпратен  на Областния управител на Област Хасково  с писмо изх. № 7 от 22.12.2015г. и   входиран с № АК-01-151 от 28.12.2015г.

Оспорването срещу Решението постъпило в АС-Хасково на 11.01.2016г.

  Като доказателство по делото е приета пълната административна преписка по издаване на оспорваното решение, включително  акта за общинска публична  собственост, съставен по отношение на имота обект на  административният акт.

По делото са приложени Правилник за организацията и дейността на дейността на Общински съвет- Маджарово, неговите комисии и взаимодействието му  с общинска администрация и Наредба № 2  за  придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, в актуалната им редакция към датата на приемане на  оспореният индивидуален административен акт.

         При така установената фактическа обстановка, съдът  достигна до  следните правни изводи:

  Оспорването е допустимо, като подадено в законоустановения срок против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.  Правният интерес на Областния управител на Област Хасково произтича от чл.45, ал.3 от ЗМСМА, съгласно която норма същия упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, като може алтернативно да ги върне за ново разглеждане или да ги оспори пред съда.  Същото е направено в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, приложим по препращане от чл. 45, ал.12 от ЗМСМА. Разгледано по същество  оспорването е  основателно. 

 Оспореният административен акт е приет съобразно правомощията на общинския съвет, предвидени в чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма. Следователно, а и предвид факта, че имотите индивидуализирани в решението се намират на територията на Община М.,  оспореният индивидуален административен акт   е издаден  от материално и териториално компетентен орган. Правилно е формирана  и волята на административният орган, като са спазени   и процесуалните правила  за  негово приемане -  визирани в  разпоредбите на чл.27,ал.2–ал.5  от ЗМСМА и чл. 45и, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По делото не е спорно, а и се установява от  представения протокол № 4 от17.12.2015г. на ОбС –М. и от приложения към него списък, че при гласуването  му  е имало изискуемия се кворум от 2/3 от общия брой на общинските съветници-„за“ са гласували всички 11 общински съветници в Общински съвет М., като решението е   прието  с явно,  поименно гласуване.

Основателно е възражението на оспорващия, че така прието, решението не съответства на изискванията по отношение на формата му, предвидени в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Спазването на  изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като   неизлагането на  съображения  защо административният орган е издал съответният акт от една страна  не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните му последици   и оттук да  осъществят  адекватно защитата си срещу него,  а от друга  страна препятства  възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на решението. Изискването за мотивировка не е самоцелно. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни  и да са относими към приложимото материално право, поради което   в  тях трябва да е ясно   изразено становището на административният орган,  по   същото.  В първата част на оспореното решение се обективира „даване на съгласие” за промяна на начина на трайно ползване (НТП) на конкретен имот от „пасище, мера“ в „земя с друга селскостопанска територия по НТП“, което от правна страна е обвързано с нормата на чл.45и от ППЗСПЗЗ. В чл. 45, и, ал.1 от ППЗСПЗЗ  е регламентирана възможността общинският съвет да приеме решение, с което да промени  начина на трайно ползване(НПТ) на  земеделска земя, по отношение на която е установено правото му на собственост при наличие на земеделски нужди.  Следователно, в контекста на изложените по- горе съображения относно необходимостта от излагане на фактически основания,  за да се приеме че  е спазено изискването за мотивировка на индивидуален административен акт, издаден въз основа на чл. 45и, ал.1и сл. от ППЗСПЗЗ е необходимо  административният орган ясно и конкретно да посочи, за  задоволяване на какви други земеделски нужди  е необходимо да се промени НТП на съответната земеделска земя. В конкретният случай в  оспореното решение не се съдържа обосноваване на фактите, които административният орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото в него като правно основание-чл. 45и от ППЗСПЗЗ.   Такива  безспорно не се съдържат обективирани и в протокол № 4 от17.12.2015г. на ОбС-М., а съдържащите се в  докладната записка на Кмета на Община М. са несъответни на приложимия материален закон, респ. от тях също  не може да се  установи какви земеделски нужди налагат промяната на начина на трайно ползване на имота. Посочено е единствено, че  земеделски производител, желае да реализира   дейност  в посоченият имот, поради което е необходимо да бъде направена промяна  на НТП на земеделската земя от  пасище, мера в друга селскостопанска територия. Не е посочено в какво се състои дейността на земеделският производител, дали земеделската земя ще се ползва за земеделски нужди и какви точно ще са те.  Не  са изложени и мотиви обосноваващи необходимостта от промяна на собствеността върху земеделската земя от публична в частна.  Следователно от изложеното в докладната записка на Кмета на Община Маджарово не може да се  извлече волята на административният орган   и да се извърши  адекватна проверка за наличието на установените в нормативния акт предпоставки за приемането му.

Начинът на трайно ползване е една от основните кадастрални данни за поземлени имот (чл. 27, ал.1 от ЗКИР), като Класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти и съответните кодове са определени в Таблица 2 на приложение №2 към чл.14, ал.4 от Наредба №3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В т.13 от таблицата, за „Поземлени имоти – пасища, мери“ са определени кодове за НТП „Пасище“; „Мера“ и „Друг вид земеделска земя“, като последният може да се приеме за съответен на понятието „за други земеделски нужди“, използвано в чл.45и, ал.1 от ППЗСПЗЗ, но в процесното решение е използвана категорията „земя с друга селскостопанска територия“, каквато няма посочена като вид НТП в цитираната нормативна уредба. Това допълнително води до неяснота в съдържанието на процесния административен акт и на основание чл.146, т.2 от АПК същият подлежи на отмяна, поради неспазване на установената форма за издаването му. 

В случая по мнение на настоящият съдебен състав е допуснато  и  съществено нарушение на   административно-производствените правила по приемането му. Съгласно чл.  45и, ал.2 от ППЗСПЗЗ решението по ал.1 се приема въз основа на скица-проект с нанесени граници на площите, за които се предвижда промяна в начина на трайно ползване. Скицата проект представлява неразделна част от решението на общинския съвет по ал.1. В конкретният случай,  административният орган е представил на съда, като част от административната преписка  скица-проект с № К00400/27.08.2015г.издадена от Общинска служба“Земеделие“, гр. Х. за процесният имот. По никакъв начин от съдържанието на решението и/или на  докладната записка на база на което то е прието,или от който и да било друг документ по преписката  не може да се установи, че именно въз основа на тази точно скица е приет административният акт , че същата е била представена с докладната записка на Кмета на Община Маджарово до общинският съвет, че е била представена на   общинските съветници преди приемането на решението,  доколкото същата не е цитирана нито в докладната записка на Кмета на Общината, нито в самото решение, респ. съдът не може да установи,   че точно тази скица е част от решението .  С определение на съда от 26.01.2016г. получено надлежно от ОбС-М.  на 04.02.2016г. съдът е разпределил доказателствената тежест , като е указал на ответника че носи доказателствената тежест  да установи не само съществуването на фактическите  основания  изложени в акта, но и законовите изисквания при издаването му. По изложените по- горе съображения обаче съдът намира за недоказано от страна на ответника, че оспореното решение е прието въз основа на скица проект № К00400/27.08.2015г.издадена от Общинска служба“Земеделие“, гр. Х. и че същата представлява неразделна част от него.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя съображенията изложени в оспорването за наличие на материална незаконосъобразност на оспореният административен акт, поради  нарушение на чл. 25 от ЗСПЗЗ. С оспореното решение е променен НТП на земеделска земя, а не предназначението на същата, поради което и  разпоредбите  на чл. 25, ал.3 и ал.5-7  от ЗСПЗЗ  в случая са  неприложими.  Независимо от  това,  по изложените  в мотивите на решението съображения  водещи на извода, че  Решение № 18 от 17.12.2015г. на ОбС-М. прието по протокол № 4 от  същата дата е издадено  при неспазване на установената форма, поради липса на мотиви  и при допуснато  съществено нарушение на административно-производствените правила, то оспорването се явява основателно, а процесното решение следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение №18, прието по  Протокол №4 от 17.12.2015 г. на Общински съвет – Маджарово.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                             

 

 

 

 

Съдия: