Р Е Ш Е Н И Е
№ 205/ 24.06.2016г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Кремена Костова - Грозева
Цветомира Димитрова
при секретаря М.Ч. и в присъствието на прокурор Розалин Трендафилов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАНД №153 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Б.Ю.Т. ***, срещу Решение № 108/28.04.2016г.,
постановено по АНД № 337 по описа на Хасковския районен съд за 2016 година, с
което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К №1112320 на ОД на МВР – Хасково, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Б.Ю.Т., ЕГН: **********
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева, за извършено
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение било неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Съдът не взел предвид, че електронния фиш бил постановен в противоречие със закона. Незаконосъобразността се изразявала в това, че от обжалвания фиш не можело да се установи неговия автор, а оттам и да се определи кой е наказващия орган и съответно коя е надлежната ответна страна. Това било така, защото след като законодателят приравнявал електронния фиш на наказателно постановление, то съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП те се издавали от министъра, кмета на общината или упълномощено от тях длъжностно лице съобразно тяхната компетентност. В тази връзка, обжалваният фиш нямал подпис и печат на издалия го орган, което водело до незаконосъобразност. Въпреки, че със Заповед Із-305 от 04.02.2011г. бил утвърден образец за електронен фиш, то тази заповед не отменяла разпоредбите на закона и по-специално чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.57 от ЗАНН, тъй като законодателят приравнил електронния фиш към наказателното постановление. Законът точно и изчерпателно в чл.189, ал.4 от ЗДвП определил условията, при които се издавал електронен фиш. Те се заключавали в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. При тази формулировка на разпоредбата се налагал изводът, че следвало заснемащото устройство да е стационарно монтирано, а в случая била използвана мобилна система за видеонаблюдение, при която имало човешки фактор. При наличието на използваната система с участието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, не следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя посредством облекчената процедура на издаване на електронен фиш, а следвало наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН, а именно чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки за това водело до незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Установяване на нарушението, чрез техническо средство – мобилна система, не изключвало задължението на контролния орган да спре водача за проверка и да състави АУАН в негово присъствие и по този начин да му даде възможност да представи възражения в срок, определен в ЗАНН. След като това не било сторено в настоящия случай, било ограничено правото на защита на нарушителя, а това водело до нарушения на процесуалния закон, което било основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен. Нямало данни по делото за разположението на проверяващия автомобил, както и за обозначението му със знак за разположена мобилна система, а това било изцяло в тежест на административния орган. Първоинстанционният съд не взел предвид и разпоредбите на Тълкувателно Решение №1/14 г. на ВАС, относно законосъобразността на мобилните устройства за заснемане на скорост и прилагане разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДвП. По делото липсвали съставени АУАН и НП. След като не съобразил тези обстоятелства, неправилно първоинстанционният съд постановил решение, с което потвърдил електронен фиш за налагане на глоба като правилен и законосъобразен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен електронния фиш.
Ответникът, ОД на МВР - Хасково, не ангажира становище по делото.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Хасковският
районен съд е потвърдил атакувания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №1112320 на
ОД на МВР – Хасково, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Б.Ю.Т., ЕГН: ********** било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150 лева, за извършено нарушение
по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
За да постанови решението си, районният съд приел, че при установяване на нарушението и провеждане на административно-наказателната процедура по издаване на процесния електронен фиш нямало допуснати съществени нарушения, административното нарушение било безспорно доказано, а наказанието правилно определено, като мотивирал изводите си.
От събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира за безспорно установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1М-557, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Основното повдигнато от касационния жалбоподател възражение е, че при използването на този вид автоматизирани технически средства е недопустимо административнонаказателната отговорност да се ангажира чрез издаване на електронен фиш, а това следва да се извършва в производство по общия ред на ЗАНН, инициирано със съставяне на АУАН и приключило с издаване на наказателно постановление.
Касационната инстанция намира това възражение за неоснователно. В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (изм.ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Правилни са изводите на районният съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като не споделя доводите на касатора за липса на такива. Електронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. С оглед горното, безспорно в случая са налице всички изискуеми елементи от съдържанието.
В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата – контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол № 5-52-15 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M 4835 от 02.04.2015 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020 г.
Мястото и времето на извършването на нарушението са посочени коректно в процесният електронен фиш и се установяват по безспорен начин от приобщените по делото писмени доказателства-Клип № 15306 от 09.01.2016г. Неоснователни са възраженията на касатора, че по делото липсват данни за разположението на проверяващият автомобил. Напротив – като част от доказателствената съвкупност въззивният съд е приобщил протокол с № 1253р-233 от 11.01.2016г. за използване на автоматизирано техническо средство и снимков материал към същия. От същите е видно както разположението на полицейският автомобил , така и това на АТСС, с което е установено нарушението.
Правилни са и изводите на съда, за доказаност на визираното в електронният фиш нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП от обективна и субективна страна. В тази насока по делото е приобщен снимковия материал послужил за издаване на процесния електронен фиш, от който материал е видно датата, часа и мястото на извършване на деянието, въведеното ограничение за скоростта, както и автомобила с който е извършено превишението на скоростта. Съобразно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал е годно с веществено доказателствено средство в административно наказателният процес. Споделят се и съображенията на районният съд относно субекта на нарушението. С чл. 189, ал.5 от ЗДвП е въведена законова презумпция, според която при липса на данни за подадена декларация с данни за лицето управлявало автомобила в 14 дневен срок от получаване на електронният фиш от собственика на автомобила, същият се смята за извършител на констатираното с електронният фиш нарушение. По делото е приета като писмено доказателство справка относно собствеността на м.п.с. описано в обжалваният електронен фиш от която е видно, че това е именно касатора. Липсват данни (а такива доводи не се и излагат от касатора), писмена декларация чл. 189, ал.5 изр. първо от ЗДвП да е била подаван от Б.Ю.Т.. Следователно коректно, на основание същата разпоредба, е била ангажирана отговорността на последния, в качеството му на собственик на процесният автомобил.
Като е достигнал до този извод въззивният съд е приложил правилно закона.
При касационната проверка съдът намира, че районният съд е постановил валидно и допустимо решение, с което правилно е приложил закона. Доводи за допуснати от въззивният съд съществени процесуални нарушения не се съдържат в касационната жалба, а такива не се констатираха при при извършване проверка на проверяваният съдебен акт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, а въззивното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108/28.04.2016г., постановено по АНД № 337 по описа на Хасковския районен съд за 2016 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.