Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№176

14.06.2016 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ИВА БАЙНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                                       2. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: А.Л.

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №110 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Митница Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против Решение №65/17.03.2016 г., постановено по АНД №84 по описа на Хасковския районен съд за 2016 година, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №1913/2015 от 06.01.2016 г. на Заместник - началника на Митница Свиленград.

В касационната жалба се претендира отмяната на решението на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.348, ал.1 от НПК и се иска потвърждаване на наказателното постановление. Твърди се, че бил неправилен и необоснован изводът на съда, че посочените за нарушени разпоредби визирали две съвсем различни дейности, вменени като отделни задължения на лицензирания складодържател. Задължението за водене на „Дневник на складовата наличност“ („ДСН“) възниквало за всеки данъчен период. За конкретния данъчен период дружеството, като не било отразило в регистъра „ДСН“ произведените и складираните в данъчния склад акцизни стоки, не било изпълнило вмененото му задължение, регламентирано в чл.88, ал.2 от ЗАДС. В тази разпоредба било вменено задължение на лицензирания складодържател в регистър „ДСН“ да се отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки по принцип. В чл.78, ал.1 от ППЗАДС било въведено задължението в края на всеки данъчен период, в края на всяка календарна година, както и на датата на прекратяване на лиценза, да се прави рекапитулация на регистъра „ДСН“. В настоящия случай задължението касаело определен данъчен период – 01.07.2015 г. – 30.07.2015 г., без който било невъзможно да се изпълни задължението по чл.88, ал.2 от ЗАДС. Изпълнението на задължението по чл.88, ал.2 от ЗАДС било пряко обвързано с чл.78, ал.1 от ППЗАДС, тъй като за да се изпълни първото било необходимо да е налице времеви период, т.е. изпълнението на едното задължение се явявало предпоставка за изпълнение на другото. Правилна била посочената дата на извършване на деянието, тъй като в края на всеки данъчен период се правела рекапитулация в „ДСН“ и след като не била извършена такава в предвидения от закона срок, нарушението се считало за извършено на следващия ден. Правилно била ангажирана отговорността на „Каменица“ АД по чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Налице било административно нарушение, доказано по несъмнен начин и наложената с НП имуществена санкция била съобразена с изискванията на закона.

Ответникът по касационната жалба, „Каменица“ АД – гр.Х., чрез процесуалния си представител и в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата и претендира същата да бъде оставена без уважение и се потвърди решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

С процесното решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, с което на основание чл.126а, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за осъществяване състава на нарушението по същата норма, на „Каменица“ АД – гр.Х. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Санкцията е наложена за това, че с деянието си на 01.08.2015 г. в гр.Хасково дружеството не е отразило, съгласно чл.88, ал.2 от ЗАДС и във връзка с чл.78, ал.1 от ПЗАДС в регистър „Дневник на складовата наличност“ за данъчен период 01.07.2015 г. – 31.07.2015 г. акцизните стоки (бира), произведени в данъчния склад и складирани в депозитни резервоари, находящи се в помещения с номера 38 и 39 (в общо количество към 31.07.2015 г. – 39 930 хектолитра) и в успокоителни резервоари, находящи се в помещения с номера 10 и 10.1 (Филтър) – 924 хектолитра наличност към 31.07.2015 г.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел за установено по делото, че съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП, не отговаря на задължителните изисквания относно съдържанието му, предвидени в чл.42, т.4 от ЗАНН. Съдът обсъдил цитираните в АУАН разпоредби на чл.88, ал.2 от ЗАДС и чл.78, ал.1 от ППЗАДС, във връзка с останалите разпоредби за водене на материална отчетност от лицензиран складодържател и обосновал извода, че цитираните норми визират две съвсем отделни и различни дейности, вменени като отделни задължения за лицензирания складодържател във връзка с изискванията към водения регистър „ДСН”, макар и като част от общото задължение за материална отчетност. Приел е, че чл.88, ал.2 от ЗАДС и чл.78, ал.1 от ППЗАДС касаят две отделни и самостоятелни задължения, а с начина на описание на изпълнителното деяние актосъставителят е въвел твърдения и правна квалификация, съдържащи едновременно отделни признаци от състава на две отделни нарушения. По този начин от страна на АНО е допуснато нарушение на процесуалните правила при описание на деянието, дало отражение и на правната квалификация на административното нарушение. Съдът е преценил това процесуално нарушение за съществено, като накърняващо правото на защита на санкционираното дружество, доколкото не ставало ясно за какво конкретно нарушение същото се привлича към административно-наказателна отговорност. Приел е, че изложеното е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество.

Касационният състав на Административен съд – Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци.

Правилен е изводът на районния съд, че направеното в АУАН и НП описание от фактическа и правна страна на вмененото на дружеството деяние не покрива еднозначно признаците на съставомерно административно нарушение, което да подлежи на санкциониране на основание бланкетната разпоредба на чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Споделя се изцяло заключението на съда, че задължението на лицензирания складодържател за отразяване в „Дневник на складовата наличност“, регламентирано в чл.88, ал.2 от ЗАДС, е отделно и самостоятелно от задължението му за извършване на рекапитулация на регистъра „Дневник на складовата наличност“ в края на всеки данъчен период, в края на всяка календарна година, както и на датата на прекратяването на лиценза, визирано в чл.78, ал.1 от ППЗАДС.

Не намира нормативна опора възражението в касационната жалба, че задължението за водене на „Дневник на складовата наличност“ възниквало за всеки данъчен период, респективно като не било отразило в регистъра „ДСН“ произведените и складираните в данъчния склад акцизни стоки за конкретния данъчен период, дружеството не било изпълнило вмененото му задължение, регламентирано в чл.88, ал.2 от ЗАДС. Настоящата инстанция напълно възприема като правилно тълкуването на закона, изложено в проверяваното решение, че според нормативните изисквания на ППЗАДС относно воденето на материалната отчетност, вписванията на данните за стоките и операциите се извършват веднага след извършването на операциите, при което отразяването в „ДСН“ на налични акцизни стоки не изисква изтичането на определен период от време, какъвто чл.78, ал.1 от ППЗАДС въвежда като необходимост за извършване на „рекапитулация“.

С извършеното в АУАН и НП описание на установените при проверката на „Каменица“ АД обстоятелства е допуснато механично смесване на елементи от обективните състави на двете норми и като краен резултат не става ясно за какво точно нарушение и на коя конкретна разпоредба от ЗАДС или нормативен акт по прилагането му се ангажира отговорността на дружеството в случая. Смесването на посочените в НП задължения на дружеството за отразяване и за рекапитулация е довело до неяснота относно вмененото му нарушение, както и момента на извършването на същото. Тази неяснота препятства съдебната проверка по същество на Наказателното постановление и последното е отменено законосъобразно.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №65/17.03.2016 г., постановено по АНД №84 по описа на Хасковския районен съд за 2016 година.

Решението е окончателно.  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.

                             

 

         2.