Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 394

20.12.2016 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Й.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №128 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Ф.С.С. и М.Ф.С.,***, подадена чрез пълномощника им адв.В.Л., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №293/01.03.2016 г. на Кмета на Община Хасково.  

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, в противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за оспорване по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК, и се претендира отмяната й. Навеждат се доводи, че извършените строителни работи не представлявали строеж по смисъла на §5, т.38 на ЗУТ, за който да се изискват одобрен проект или разрешение за строеж. Извършените подобрения не засягали и не променяли конструкцията на сградата. Дори да се приемело, че извършената дейност представлява строеж, то в случая била приложима нормата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, според която не се изисквало разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации и се цитира разпоредбата на §5, т.43 от ДР на ЗУТ за „текущ ремонт“ на строеж. Твърди се, че заповедта била издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от издадения Констативен акт №44/02.12.2015 г., строежът бил определен от шеста категория, а в заповедта било посочено, че същият е от пета категория. Според нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж на стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите на допълващото застрояване по чл.44 и по чл.46, ал.1. Освен това преди да извършат ремонта, жалбоподателите уведомили административния орган за извършване на ремонт на съществуваща сграда и подали искане за издаване на разрешение (виза) за строеж и скица. Тези обстоятелства не били приети от административния орган при издаване на атакуваната заповед. В случая за констатираното нарушение били наложени две санкции и по този начин съществено било нарушено правото на защита на жалбоподателите. Издадената заповед била в нарушение на нормата на чл.59, ал.2 от НПК. Административният орган не събрал всички необходими доказателства, не изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, с което нарушил чл.9, чл.35 и чл.36 от АПК.

Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага писмено становище за нейната неоснователност, като претендира отхвърлянето й.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Под рег.индекс: 94 Ф-562-2#4/24.08.2015 г. в Община Хасково и вх.№ХС-879-01-581/17.09.2015 г. в ДНСК – РО „НСК“ Хасково са заведени жалби от В. М. и Ж. М., с които се сигнализира за извършвано без разрешение строителство в съседния им имот на ул.„О.“ *** в гр.Хасково.

С писмо изх.№ХС-879-01-581/17.09.2015 г. на Началника на РО „НСК“ Хасково към РДНСК Южен централен район, сигналът е изпратен по компетентност до Кмета на Община Хасково, като е прието, че се касае за строеж извън категориите по чл.222, ал.1 от ЗУТ.

На 28.09.2015 г. от комисия от трима главни специалисти в отдел „КСГС“ при Дирекция „Устройство на територията“ на Община Хасково е извършена проверка на място в ПИ №77195.715.221 по КК на гр.Хасково и е съставен Констативен акт по чл.224а, ал.5 от ЗУТ с №7/28.09.2015 г. Видно от същия, е констатиран строеж „Реконструкция и надстройка на съществуваща сграда“ с предназначение складова база. Посочено е, че имотът е собственост на Ф.С.С. и М.Ф.С., съгласно Нот.акт №152/1997 г., Нот.акт №93/1997 г. и Реш.№144/25.08.2014 г. на ХРС. Строежът е собственост на същите лица, които са възложители. Констатирано е, че строежът се извършва по стопански начин, без одобрен проект и без разрешение за строеж. Строежът е описан като изпълнена надстройка и реконструкция на съществуваща сграда от тухлени стени, стоманобетонови колони, стоманобетонов пояс, дървен покрив покрит с етернит. Височината на строежа е 2,40 м. от ул.„О.“ и 3,20 м. от вътрешната страна на имота. Няма изпълнени вътрешни и външни мазилки и поставена дограма. Строежът е V категория. Изготвена е окомерна скица на разположението му в имота с посочване на размерите и отстоянията.

Видно от отразеното след текста му, препис от акта е получен от М.Ф. Сали срещу подпис на 29.09.2015 г.

От същата под рег.индекс: 94-00-807 от 06.10.2015 г. в Община Хасково е подадено  Възражение срещу Констативен акт №7/28.09.2015 г. Сочи се, че съществуващата сграда от 3-4 години се рушала, гредоредът започнал да пада, през зимата на 2015 г. покривът й протекъл, външната стена започнала да се руши, което наложило да се вземат мерки за реновиране на сградата.

На 19.10.2015 г. е подписан Констативен акт за извършена проверка на място от комисия на отдел „КСГС“ при Дирекция „Устройство на територията“ на Община Хасково, при която е констатирано, че строителството в ПИ 77195.715.221 е спряно и няма извършени допълнително строителни работи.

Под вх.№94 Ф-562-2#7/17.11.2015 г. в Община Хасково е заведена нова молба от В. М. и Ж. М., с която се сигнализира, че извършването на незаконно строителство на адрес ул.„О.“ 31 продължавало и към момента.

Според съставения Констативен протокол от 26.11.2015 г. е извършена нова проверка на място, която е констатирала, че собствениците на строеж „Реконструкция и надстройка“ в ПИ 77195.715.221 по КК на гр.Хасково са поставили дограма в източната част на строежа, няма изпълнени мазилки, както и поставяне на врати.

Съгласно Констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ с №44,  на 02.12.2015 г. работна група в състав от трима главни специалисти в отдел „КСГС“, Дирекция „Устройство на територията” към Община Хасково е извършила проверка на строеж „Реконструкция и надграждане на съществуваща сграда, ползваща се за склад с идентификатор 77195.715.221.03”, намиращ се в гр.Хасково, в имот собственост на Ф.С.С. и М.Ф.С., същите и възложители на строежа. Извършено е описание на строежа, както и окомерна скица на разположението му, включваща и североизточна фасада, и е констатирано, че за строежа не са представени строителни книжа и документи – няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за строителна линия и ниво и заповедна книга. Строежът е VI категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че строежът е изпълнен без строителни книжа, издадени от Община Хасково, в нарушение разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

С писмо рег.индекс: 94-00-807#001/16.12.2015 г. Констативен акт №44/02.12.2015 г. е изпратен на адреса на Ф.С.С. и М.Ф.С. и видно от приложената разписка е получен на 18.12.2015 г.

 Въз основа на съставения Констативен акт №44/02.12.2015 г. е издадена обжалваната Заповед №293/01.03.2016 г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.225а от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено: (I.) да се премахне незаконен строеж „Реконструкция и надграждане на съществуваща сграда, ползваща се за склад”, намиращ се в ПИ 77195.715.221 по КК на гр.Хасково, от собствениците Ф.С.С. и М. Ф.С. и (II.) строежът да се приведе в първоначалните размери в план и височина, при условията на чл.147, ал.1, т.1, при условията на чл.46, ал.1 от ЗУТ.

Заповедта е изпратена до адресатите си с писмо рег.индекс: 94 Ф-562-2#10/10.03.2016 г., получено на 11.03.2016 г., видно от разписката, приложена на л.73 по делото.

Жалбата срещу заповедта е подадена в съда на 23.03.2016 г.   

По делото са приети като доказателства Нотариален акт за продажба на недвижим имот №93 от 07.10.1997 г., Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №152 от 25.11.1997 г. и Решение №19/07.01.2011 г. по гр.дело №1626/2010 г. на Районен съд – Хасково, с които се удостоверяват правата на собственост на жалбоподателите върху парцел V в кв.258 по плана на гр.Хасково, отреден за имот планоснимачен №4863, и построените в него жилищна сграда и стопанска сграда (навес).

Представена е и скица на същия имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 77195.715.221 по КК и КР на гр.Хасково, с вписани собственици М.Ф.С. и Ф.С.С. и отразени 3 броя сгради, попадащи върху имота, включително Сграда 77195.715.221.3 със застроена площ 29 кв.м., на 1 етаж с предназначение „Складова база, склад“.

По делото е прието и заключението на изготвената от вещо лице инж.С. съдебно-техническа експертиза.

В констативната част на заключението е посочено, че процесната едноетажна постройка представлява допълващо застрояване в имота, с вписано в ККР предназначение складова база-склад. Видно от снимковия материал към м.март 2012 г., източната стена на сградата по ул.„О.“ представлява плътна тухлена ограда, която в северния си край започва от ст.бет.колона в съседния имот. Към съседния имот 222, северната стена на сградата е оградата по границата между двата имота, от която с наклон на юг към двора на процесния имот и по наклона на оградата към ул.„О.“ е изпълнен етернитов покрив.

Вещото лице е направило подробно описание на стоежа при извършените от него оглед и измервания на място. Установило е, че в северната част на ПИ 77195.715.221 има фасадно завършена едноетажна масивна постройка, с лице към ул.„О.“, изпълнена от носещи каменни и тухлени зидове, с частични стоманобетонови елементи, греди, колони, вътрешно стълбище с площадка и дървена покривна конструкция, покрита с етернит. Покрива е едноскатен, с наклон към дворното място и имота. Построена е на северната имотна граница и на част от западната към ПИ 77195.715.222. Към улицата сградата е изцяло с фасадна остъклена витрина с врата, между две колони, облицовани външно, с височина в северната част 3,20 м. и в южната 2,40 м. Северната фасада към ПИ77195.715.222 е тухлена, частично измазана до 1,66 м. в източния край и до 1,40 м. в западния край, измерено от имот 222. Над измазаната част стената продължава с четири реда тухли четворки и един ред тухла единичка, неизмазани. Тухлената стена завършва със ст.бетонов пояс 12 см. с шапка от керемиди, над който е монтирана дървената покривна конструкция. Западната фасада на постройката към имот 222 също е тухлена, неизмазана, на места изкърпена с варова мазилка. Наклона на покрива е оформен с тухли четворки и завършва със ст.бетонов пояс по наклона. Довършителните работи вътре в постройката са изцяло завършени. Обособени са едно общо помещение и тоалетна. Подовите настилки са от гранитогрес, изпълнени са нови вътрешни Ел. и ВиК инсталации. Сградата е изцяло завършена и към момента на огледа има частично обзавеждане с дървени стилажи. Не се използва към момента на огледа, а извършените ремонтни работи предполагат намерения за промяна в начина на ползване на сградата.

В заключението се сочи, че новите ремонтни работи, извършени в процесната сграда, могат да бъдат определени като: 1. Изпълнена към ул.„О.“ нова фасада – остъклена витрина с входна врата от улицата, която заменя плътната тухлена ограда, отворът е оформен посредством нови ст.бетонови колони и ст.бет.греда върху тях – облицовани; 2. Извършено надстрояване с тухли четворки и единички и ст.бетонов пояс на съществуващите огради по северната имотна граница с общо 72-80 см. и по западната граница по наклона на покрива; 3. Нов покрив, изпълнен от дървена конструкция, покрит с етернит; 3. Изградена вътре в помещението ст.бетонова площадка със стълбище, за достъп до нивото на пода и обособени предверие и тоалетна и 4. Надстроена е южната стена на сградата над отвора за врата с около 90 см.

Експертизата е установила че в сградата има частично изпълнени нови конструктивни елементи – ст.бет.колони, ст.бет.греда, ст.бетонови пояси, дървен покрив с наклонена и хоризонтална част за оформяне на тавана от гипсокартон, с което е променена конструкцията на сградата. На базата на направените констатации се дава заключение, че сграда с идентификатор 77195.715.221.3 е представлявала допълващо застрояване със спомагателно предназначение към сградата на основното застрояване в имота и е извършена реконструкция на сградата и промяна на нейното предназначение по смисъла на §5, т.41 и т.44 на ДР на ЗУТ. Извършените СМР, подробно изброени, според вещото лице предполагат постигане на по-голяма носимоспособност, устойчивост и трайност на строежа.

Експертизата е достигнала до заключение, че извършените ремонтни дейности са такива по реконструкция на съществуваща сграда и преустройство с промяна на предназначението, и представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като същите не представляват текущ ремонт по смисъла на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ. Посочено е, че съгласно чл.137, ал.1, т.5в от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, процесната сграда е строеж от V категория.

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид.Димка Д..

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежни страни, за които е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваната заповед е постановена на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Разпореденият за премахване строеж е посочен в акта от пета категория, което се установява по несъмнен начин и от заключението на експертизата, и Кметът на Община Хасково се явява административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед.

По отношение валидността на заповедта липсва спор по делото. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието й съдът установи, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни основания за издаването си.

В жалбата не се конкретизират твърденията относно издаване на акта в нарушение на изискванията към формата и съдържанието му и съдът не констатира такива. Не може да бъде споделено възражението на оспорващите, че с формулираните в заповедта два диспозитива са им наложени две санкции, с което е нарушено правото им на защита. Видно е, че с т.I от заповедта е разпоредено да бъде премахнат незаконния строеж, представляващ реконструкция и надграждане на съществуваща сграда, а в т.II от заповедта е наредено строежът да се приведе в първоначалния си вид по размери в план и височина, с което по никакъв начин не се накърняват права на жалбоподателите като извършители на строежа.

Неоснователно е възражението, че административният орган е издал акта без да  изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и събере всички необходими доказателства. Издаването на заповедта се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ, констативният акт е връчен на жалбоподателите, като им е осигурена възможност за депозиране на възражение в посочения в нормата 7-дневен срок. От събраните по делото доказателства не се установи съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на оспорения административен акт.

Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съставеният Констативен акт №44/02.12.2015 г., с който е поставено началото на административното производство по премахването, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на констатираното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза.

Наведеният в жалбата довод, че според нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж на стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите на допълващото застрояване по чл.44 и по чл.46, ал.1, т.е. за строежите от шеста категория, е без значение, доколкото и в този случай се изисква издадено разрешение за строеж, каквото не се твърди да има за процесния строеж.

Съдът намира, че разминаването между посочената в Констативния акт №44/02.12.2015 г. и в Заповед №293/01.03.2016 г. категория на строежа не представлява самостоятелно основание заповедта да бъде отменена, тъй като със заключението на съдебно-техническата експертиза се потвърждава категорията на строежа така, както е визирана в заповедта за премахването му, а именно V категория.

Безспорно се установява от заключението на експертизата, което съдът кредитира изцяло, че разпореденият за премахване обект представлява реконструкция на съществуваща сграда и преустройство с промяна на предназначението й, т.е. има характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а не представлява текущ ремонт по §5, т.43 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателите, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство не са ангажирани. Твърденията в жалбата, че преди да извършат ремонта жалбоподателите са уведомили административния орган и са подали искане за издаване на разрешение (виза) за строеж и скица, са без значение, при положение, че не се твърди да им е издавано разрешение за строежа. В съдържащата се в административната преписка кореспонденция са налице данни, че образуваната в Община Хасково по искане на жалбоподателите за издаване на виза преписка е била прекратена.

Безспорно се установява от доказателствата, че процесният строеж се изгражда през 2015 г., при което същият не попада в някоя от хипотезите за търпимост по §16, ал.1 до ал.3 от ПР на ЗУТ.   

Съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че строежът на жалбоподателите „Реконструкция и надграждане на съществуваща сграда, ползваща се за склад, с идентификатор 77195.715.221.3“ е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го определя като незаконен, не е узаконен и не са налице предпоставките за търпимост на същия. Като е разпоредил премахването му и привеждането на съществуващата сграда в първоначалните й размери в план и височина, Кметът на Община Хасково е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Подадената срещу акта жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК и предвид Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по тълк.дело №5/2009 г. на ВАС, в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, определено по реда на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платимо общо от двамата жалбоподатели.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.С.С. и М.Ф.С. против Заповед №293/01.03.2016 г. на Кмета на Община Хасково. 

ОСЪЖДА Ф.С.С., ЕГН ********** и М.Ф.С., ЕГН **********,***, да заплатят общо на Община Хасково разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                       

                                                                                                 СЪДИЯ: