Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 208

 

03.08.2015г., гр.Хасково

 

      В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Хасковският административен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при  секретаря А.Л.

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №209 по описа на съда за 2015г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.А.В. ***, против принудителна административна мярка „преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач”, наложена от длъжностно лице от група „Общинска полиция” при РУ – МВР – Хасково.

Жалбоподателят твърди, че на 16.04.2015г. около 11.00 часа в гр. Хасково, на ул.„Драгоман” №36 паркирал лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. №Х **** ВА, червен. Около 40 минути по-късно, МПС го нямало на паркираното място. Нямало никакви отбелязани знаци или уведомления за липсата на автомобила. След свързване със спешен номер 112 и проведени разговори се установило, че колата била на наказателния паркинг. Служителят от наказателния паркинг от своя страна обяснил, че няма никаква информация защо и как била вдигната колата. След заплащане на сумата от 35.00 лева, за което била издадена касова бележка /фискален бон/ от „Тролейбусен транспорт” ЕООД, автомобилът бил върнат на лицето, но за предаването на автомобила не получил документи, нито можело да се обсъди или констатира състоянието, в което автомобила се предава. В Общинска полиция – Хасково също нямали информация, нито някаква документация, кой и как разпоредил преместването на автомобила. Излагат се съображения, че действието, необективирано в никакъв документ за налагане на ПАМ, било нищожно, същото било взето от некомпетентен орган. Не било ясно кой, на какво основание и кога извършил вдигането на автомобила от мястото, където бил паркиран. Допуснати били редица нарушения на материалния и процесуален закон. Никой не представил справка, протокол или какъвто и да било документ относно това кой закон и кой член бил нарушен. На какво основание бил преместен автомобила, защо оспорващият не бил надлежно уведомен за това. Защо РПУ не било уведомено за това. В близост до посочения адрес, където бил паркиран автомобила, не бил поставен, нито към момента имало такъв пътен знак, който да предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство, нито автомобилът пречел на движението. Според оспорващия, налагането на ПАМ в този случай било неприложимо, незаконосъобразно и нищожно. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП и се твърди, че това предписание било императивно и при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност административният орган налагал предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Посочената норма съдържала три различни хипотези, при наличието на които законодателят давал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика. Първата била, когато превозното средство било паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство било паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното средство правело невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които било допустимо принудителното преместване, сочели за една изключителна ограниченост на ситуациите, при които била допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка. Моли се за отмяна на процесната ПАМ като незаконосъобразна или да бъде обявена за нищожна. Претендира се заплащане на направените разноски.

Ответникът, Младши полицейски инспектор в група „Общинска полиция” при РУ на МВР – Хасково – М.П. Я., моли да бъде отхвърлена жалбата. Твърди, че наложил принудителната административна мярка, защото преценил, че било налице нарушението по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, а именно – че МПС било паркирано на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовище.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните, а и се установява от представените писмени доказателства и снимков материал, че на 16.04.2015 г., преди обяд, жалбоподателят С.А.В. паркирал лек автомобил марка "Опел”, модел „Астра" с рег. №Х **** ВА, на ул. "Драгоман" № 36 в гр. Хасково. По отношение на така паркираното МПС, на същата дата - 16.04.2015г., младши полицейски инспектор в група „Общинска полиция” при РУ на МВР – Хасково – М.П. Я. наредил прилагане на Принудителна административна мярка "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". В резултат на тази мярка, автомобилът бил преместен на паркинг, определен от Общинска полиция, за отговорно пазене на принудително преместени автомобили.

Видно от Докладна записка от 27.04.2015г., изготвена от М.П. Я., същият уведомил Началника на РУ МВР – Хасково, че на 16.04.2015г. бил на работа за времето от 08.30 часа до 17.30 часа, като разпределен по график на СА тип „Паяк” и при обход на маршрута, по улица „Драгоман”, на кръстовището с ул. „Искър” забелязал лек автомобил „Опел Астра” с ДКН Х **** ВА, който бил паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището, след което разпоредил на служителите от Тролейбусен транспорт този автомобил да се вдигне и репатрира до наказателния паркинг. Това се случило около 10.50ч. На място направили около 5-6 снимки.

По делото е приложен и снимков материал.

От дневника за принудително вдигнати автомобили на Общинска полиция при Община Хасково се установява, че автомобил "Опел Астра" с рег. №Х **** ВА бил принудително вдигнат от ул."Драгоман" и „Искър” в 11.20 часа на 16.04.2015 г., а от Ежедневна ведомост на личния състав на О.П. при РУ – Хасково за 16.04.2015 г. и информационна карта на наряда от 16.04.2015 г. се установява, че М. Я. - служител в "Общинска полиция" при РУ – Хасково на 16.04.2015 г. изпълнявал задълженията си по наряд от дневната смяна, както и че разпоредил принудителното преместване на лек автомобил "Опел Астра" с рег. №Х **** ВА от ул. "Драгоман" и ул. „Искър”.

От приложената по делото Заповед №Із-269/11.02.2013г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.168, ал.1 от ЗДвП са определени да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач длъжностните лица от категория Б, В, Г, Д и Е от структурните звена на "Пътна полиция" и "Охранителна полиция" в областните дирекции на МВР.

По делото е представена Заповед №039/13.01.2015г., издадена от Кмет на Община Хасково, с която е наредено Началникът на група „Общинска полиция” да осигурява двама служители за работа с екипите на специализираните превозни средства тип паяк.

От Началник РУ – Хасково е изпратено писмо вх. №1684/05.05.2015г. в Административен съд – Хасково, видно от което, на основание Заповед №039/13.01.2015г. на Кмет на Община Хасково и Заповед рег. № Із-269/11.02.2013 г. на Министъра на вътрешните работи, мл. инспектор М.П. Я., служител на гр. „Общинска полиция” РУ – Хасково е определен на основание чл.168, ал.1 от ЗДвП да нарежда преместване на паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач.

Видно от писмо рег. индекс С-43#4/17.06.2015г. на Община Хасково, съгласно утвърдения график за 16.04.2015г. служителите, които са били определени да работят със специализираните превозни средства тип „паяк” са М.П. Я. и И.М.И..

Жалбата е подадена директно пред Административен съд – Хасково на 21.04.2015г.

По допустимостта: оспорването е в установения 14 –дневен срок, от лице с правен интерес, срещу годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства, които да водят до извод за недопустимост на производството.

По същество на спора съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.168, ал.1 от ЗДвП, определените от Министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. С оглед цитираната разпоредба и във връзка с представените по делото доказателства /Заповед №039/13.01.2015г. на Кмет на Община Хасково, Заповед рег. № Із-269/11.02.2013 г. на Министъра на вътрешните работи/, съдът намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен да издава такива актове орган и в рамките на неговите правомощия.

Следователно не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

За ПАМ от вида на процесната няма предвидена специална изрично установена от закона форма, поради което съдът намира, че устно разпоредената ПАМ е издадена в съответствие с предвидената от закона форма. В тази връзка следва да се отбележи, че по аргумент на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП може да се налагат и без да има издадена мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП.

Съдът намира обаче, че при издаването на процесната ПАМ са допуснати нарушения на административно-производствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на оспорващия.

Случаите, при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", са регламентирани изрично в чл.171, т.5 от ЗДвП. Видно от тази норма, посочената ПАМ може да се прилага в три хипотези: 1. Когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване /чл.171, т.5, б.”а” от ЗДвП/; 2. Когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението /чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП/ и 3. Когато превозното средство е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в МВР /чл.171, т.5, б.”в” от ЗДвП/.

В настоящия случай видно от представената докладна записка на ответния орган не е налице достатъчна индивидуализация досежно това коя от тези хипотези е била налице, за да се предприеме оспорваното преместване, но страните по делото не спорят, че не се касае за наличие на хипотезите по б.”а” и б.”в” от законовия текст.

Видно от чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В случая не се доказва на посоченото място към датата, на която е репатриран автомобилът на оспорващия, да има поставен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Впрочем, наличието на такъв на това място не се твърди и от ответника. Не се установява, нито доказва също така, че преместеното превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Неоснователно се явява направеното от ответника твърдение за законосъобразност на ПАМ, единствено предвид факта, че процесното ППС следва да се премести принудително, тъй като е паркирано в нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Нарушението на правилата за движение, посочени в ЗДвП, не съставлява самостоятелно основание за прилагане на ПАМ като процесната. Тя е форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана само в предвидените от закона случаи. По своята правна същност тя е акт на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да са подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи и от компетентен орган. Те следва да се прилагат по реда и начина, предвидени в закона, като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /арг. от чл.22 и чл.23 ЗАНН/. Материално-правните норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. Недопустимо и незаконосъобразно е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативно установени за това предпоставки и условия.

От представената по делото докладна записка е видно, че постановената ПАМ е наложена поради осъществено от С.А.В. административно нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Това нарушение кореспондира с първата от трите алтернативно посочени в чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП хипотези, при които се прилага ПАМ като процесната, а именно, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Това е така, тъй като останалите две хипотези на чл.171, т.5 кореспондират със състава на друго административно нарушение - това по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разписва, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Тъй като по делото не се твърди, нито се ангажират доказателства, че на мястото на нарушението е имало пътен знак, указващ принудително репатриране, следва да се приеме, че наложената ПАМ е незаконосъобразна поради противоречието й с материално-правната разпоредба на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП. Обстоятелството, че лекият автомобил е паркиран в нарушение на правилата за движение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП не е предпоставка за налагане на ПАМ по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, тъй като в първата хипотеза на тази правна норма следва да е налице и още една кумулативна предпоставка - паркирането да е извършено на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС, а наличието на такъв не се доказва по делото. Не е налице и втората, предвидена в чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП хипотеза за налагане на процесната ПАМ - автомобилът да е паркиран по начин, създаващ опасност или правещ невъзможно преминаването на другите участници в движението. В тази връзка следва да се отбележи, че не във всички случаи на нарушаване забраната на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е налице паркиране, което създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Освен това, забраната за паркиране, създаващо опасност или възпрепятстващо останалите участници в движението, е уредена в отделна точка на чл.98 от ЗДвП – т.1. Поради това паркирането на по-малко от 5 метра от кръстовище само по себе си не е доказателство, че същото създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението по смисъла на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП. Наличието на такава опасност или невъзможност следва да бъдат доказани от административния орган, издал ПАМ, а такива доказателства не се представят по делото.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и при липса на материално-правните предпоставки по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП и следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в общ размер от 310 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., видно от представен Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2015г. /л.34/ и 10.00 лева внесена ДТ.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С.А.В. *** принудителна административна мярка „преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач”, наложена от длъжностно лице от гр. „Общинска полиция” при РУ – МВР – Хасково /репатриране на автомобил Опел Астра с рег. №Х **** ВА, извършено на 16.04.2015г. /.

ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на С.А.В. ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: