РЕШЕНИЕ

 

№96/06.04.2015г., гр. Хасково

                                                                                                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

при секретаря  ……Д.Д...........…..……….....…...……………в присъствието на

прокурора ………Елеонора Иванова................……..…………………………………...като разгледа докладваното от  съдия Байнова  канд № 66 по описа за 2015 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ - ро от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от М.Т.Х. ***, подадена чрез пълномощника адв. Х.Х., против Решение № 3/16.01.2015г. на Районен съд – Димитровград, постановено по нахд № 706/2014г.

В касационната жалба се формулира оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Сочи се, че районният съд неправилно приложил нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, като вместо да приложи по-благоприятния за нарушителя закон, изменяйки процесното НП определил по-висока по размер от първоначално посочения такъв глоба. Наред с това, първата инстанция погрешно приела и за неприложими в производството по налагане на административно наказание института на абсолютната погасителна давност, уреден в разпоредбата на чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от Наказателния кодекс. В случая, предвид датата на извършване на описаното в процесното наказателно постановление нарушение, то към настоящият момент бил изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока,  уреден в действалата към онзи момент норма на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК. Предвид това, то и правото на държавата да преследва по административнонаказателен ред касатора за въпросното деяние, било погасено по давност.

Моли се за отмяната на Решение № 3/16.01.2015г. на Районен съд – Димитровград, постановено по нахд № 706/2014г. и постановяването на нов съдебен акт, с който да се отмени Наказателно постановление № 2766/07 от 26.09.2007г. на Началник Сектор „Охранителна полиция” при Областна дирекция на полицията – Хасково.

Ответната страна – Сектор „Охранителна полиция” към ОД на МВР – Хасково, не изпращат представител и не ангажират становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира проверяваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 3/16.01.2015г., постановено по нахд № 706/2014г., Районен съд – Димитровград е изменил Наказателно постановление № 2766/07 от 26.09.2007г. на Началник Сектор „Охранителна полиция” при Областна дирекция на полицията – Хасково, с което за нарушение на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал. 2 т. 6 от с.з. на М.Т.Х. са наложени кумулативно наказанията „ глоба” в размер на 200 лева и „ лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като на основание чл. 186 ал. 2 т. 6 от ЗДвП / изм. ДВ, бр. 10/ 2011г./ на нарушителя е наложено наказание „ глоба” в размер на 400 лева. За да постанови този краен резултат, първата инстанция е изложила мотиви за липса на допуснати съществени нарушения на правилата за провеждане на административнонаказателното производство. По съществото на спора районният съд е приел описаното в НП деяние за доказано, както за установени и самоличността на нарушителя, и вината на последния. Първата инстанция е изложила и мотиви, че поради настъпило изменение в санкционната норма, то като по-благоприятен за нарушителя закон следва да се приложи актуалния, поради което е изменила НП в частта на кумулативно наложените наказания, определяйки едно единствено наказание глоба, надвишаващо по размера си първоначално наложеното от наказващия орган.

Относно установената пред районния съд фактическа обстановка, страните не спорят, като и при извършената служебна проверка настоящият състав на съда не откри допуснати пропуски. Възприетите от първата инстанция факти и изградените въз основа на тях фактически изводи кореспондират изцяло с наличния по делото доказателствен материал.

Основното оплакване на касатора, което касае не фактическите, а правните изводи на първостепенния съд, се свежда до това, че за описаното в НП деяние е изтекла абсолютната погасителна давност, уредена в НК, за преследването на нарушението. По това оплакване настоящата инстанция приема следното:

С Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по т. д. № 1/2014г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС е постановено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателното постановление, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната власт. Съобразно това, то оплакването на касатора за изтекла абсолютна погасителна давност за преследване на описаното в НП нарушение, което е извършено на 15.09.2007г., следва да бъде преценено с оглед действащата към посочената дата разпоредбата на чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК /ред. преди изм – ДВ, бр. 26 от 2010г./. Съгласно цитираните норми, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора, срока определен в преходния член - чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК /ред. преди изм – ДВ, бр. 26 от 2010г./, който за наказанията извън лишаването от свобода, т.е. вкл. за наказанията „глоба” и „лишаване от право да упражнява определена дейност”, предвижда изключването на възбуждане на наказателното преследване ако са изминали две години от осъществяването на противоправното деяние. Съобразно тези цитирани разпоредби и след като описаното в НП нарушение е извършено на 15.09.2007г., то за същото административнонаказателната отговорност на дееца е могла да бъде реализирана най-късно до 15.09.2010г. След като до последната дата издаденото за санкциониране на процесното деяние НП № 2766/07 от 26.09.2007г. на Началника на Сектор „Охранителна полиция” на ОДП - Хасково не влязло в сила, то правото на държавата да накаже дееца за това нарушение се е погасило, респ. само на това основание постановлението се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на цялостна отмяна.

Поради изложените съображения, касационната инстанция приема обжалваното решение за постановено в нарушение на закона. Същото следва да бъде отменено, а вместо него постановен нов съдебен акт, с който процесното НП да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. ІI - ро от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 изр. II-ро от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 3/16.01.2015г. на Районен съд – Димитровград, постановено по нахд № 706/2014г., вместо което ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2766/07 от 26.09.2007г. на Началника на Сектор „Охранителна полиция” на ОДП – Хасково.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                              Членове:      1.                               

     

          

          2.