РЕШЕНИЕ

 

№ 10 /17.02.2014г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Д.А.……………………………............и в присъствието на прокурор………………………………………………………………..............като разгледа докладваното от   съдия Байнова   Адм. дело № 401 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по жалба на М.Х. – гражданин на Пакистан, подадена чрез пълномощник – адв. К.Т. ***, с посочен съдебен адрес: гр. С., ул., срещу Заповед № ОЧ - 2467/03.12.2013г. на Началник на ГПУ-Свиленград, с която му е наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ, а именно: „принудително отвеждане до границата на Р България”.

            Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована – издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че в деня, в който обжалваната заповед му била връчена, депозирал молба до Държавна агенция за бежанците, чрез която поискал да му бъде предоставена закрила от българската държава. Въпреки това административният орган осъществявал принудителни мерки спрямо него, с което ограничавал възможността му да се защитава лично и нарушавал правото му на защита. Издадената заповед била немотивирана, защото посочените в нея основания не съответствали на действителността. Липсвало основание за предварително изпълнение на оспорената заповед, тъй като жалбоподателя притежавал редовен задграничен паспорт, а и депозирал молба за закрила до ДАБ. Разпоредбите на чл.39б, ал.4 и ал.3 от ЗЧРБ не аргументирали предварително изпълнение на оспорената заповед, поради което посочването им в т.3 от диспозитива на издадената заповед било неправилно и необосновано. С обжалваната заповед административният орган незаконосъобразно не разрешил на оспорващия и не му предоставил срок за доброволно напускане на Р България. Моли се за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът – Началник на ГПУ - Свиленград не изразява становище по жалбата.

            Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

            До Началника на ГПУ - Свиленград е постъпила Докладна записка рег.№47629/02.12.2013г. от ст. инспектор на ГКПП „Капитан Андреево”, с която го уведомява, че на 02.12.2013 г. около 05.00 часа на ГКПП „Капитан Андреево” – гара е пристигнал за влизане в страната с влак номер 492 пакистанският гражданин – H. M. – р., п-т номер  – Пакистан с френска карта за пребиваване номер …... При извършване на ГПВК граничен полицай С. Т. се усъмнява в истинността на френската карта и изпраща лицето за контрол на втора линия. Изготвена била експертна справка нр. 657/02.12.2013г. със заключение, че френска карта номер – ……. е неистински документ. За случая били уведомени и работели ОР от ОИД и дежурен разследващ полицай при ГПУ Свиленград. Посочено е, че чуждият гражданин е приведен в помещение за временно задържане на ГПУ Свиленград със заповед за полицейско задържане рег.№3135/02.12.2013г.Чуждият гражданин не желаел да се уведоми съответното посолство в страната ни. Посочено е, че пакистанският  гражданин прави опит да премине от Р Турция в Р България в района на ГКПП „Капитан Андреево” с цел да навлезе на територията на страната. Във връзка с гореизложеното и с цел да се предотвратят нови правонарушения е направено предложение на чуждия гражданин H. M. – р………, п-т номер - ….. – Пакистан да бъдат наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ, както следва: „Принудително отвеждане до границата на Р. България” на основание чл.41, т.3 от ЗЧРБ и „Забрана за влизане в Р. България”, на основание чл.42з, ал.1 и ал.3 от ЗЧРБ. Поради това, че в раговор с лицето се установило неговото намерение да използва страната като транзитен пункт на път за Западна Европа, което било опасност за възпрепятстване изпълнението на заповедите за принудително отвеждане до границата на Р България, до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ по чл.41, т.3 от ЗЧРБ и организиране извеждането на чужденеца от Р България, е направено предложение същият да бъде настанен в СДВНЧ към Дирекция Миграция – МВР за срок не повече от шест месеца, на основание чл.44 ал.6 и ал.10 от ЗЧРБ, а след приключване на необходимите процесуално-следствени действия да бъде предаден на турските гранични власти.

            Със Заповед рег.№ОЧ - 2467/03.12.2013г. Началникът на ГПУ - Свиленград е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границата на РБългария” на основание чл.41 т.3 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.12.2013 г. срещу подпис в присъствието на преводач.

            Със Заповед рег.№ ОЧ - 2468/03.12.2013г Началникът на ГПУ – Свиленград е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка „Забрана за влизане в Р България на чужденец” за срок от 3 /три/ години, считано от 02.12.2013г. до 01.12.2016г., на основание чл.42з, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.10, ал.1, т.9, т.12 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.12.2013 г. срещу подпис в присъствието на преводач.

            Жалбата срещу Заповед рег.№ОЧ - 2467/03.12.2013г. на Началника на ГПУ - Свиленград е подадена на 04.12.2013 година, чрез ГПУ – Свиленград, видно от поставения върху същата регистрационен номер, т.е. в 14-дневния срок за обжалване, установен в чл.46 ал.1 от ЗЧРБ вр. чл.149 ал.1 от АПК.

            Със Заповед рег.№377/14.03.2012г. относно възлагане на функции по издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки от ръководни служители в РДГП – Елхово, Директорът на РДГП-Елхово е оправомощил комисар Г. П. К. - Началник на ГПУ-Свиленград при РДГП – Елхово да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.39а т.2 и т.4 и заповеди по чл.44 ал.6 от ЗЧРБ, като в негово отсъствие заповедите да се издават от заместник началник ГПУ Свиленград.

            По делото е представена Експертна справка №657/2013г. от 02.12.2013г., като видно от заключението, установеното в изследователската част дава основание за извода, че бланката на Френска карта за пребиваване №…., издадена на името на H. M. , роден на ***г. е неистински документ.

            Представени са също Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.12.2013г., както и протокол от съдебно заседание по НОХ дело №1278/2013г. по описа на РС – Свиленград, съдържащ определение, с което се одобрява постигнатото между прокуратурата, жалбоподателя и пълномощника на жалбоподателя споразумение.

            По делото е представена също молба от жалбоподателя до ДАБ от 04.12.2013г., с която е поискал да остане в България, като му бъде предоставено убежище или му бъде предоставен хуманитарен статут.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

            Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Според чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Гранична полиция" и "Национална полиция", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед рег.№ 377/14.03.2012г., Директорът на РДГП-Елхово е оправомощил комисар Г.П. К. - Началник на ГПУ-Свиленград при РДГП – Елхово да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.39а т.2 от ЗЧРБ, поради което оспорената заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

            Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й.

Не се констатира при издаването и да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК административният акт е съобщен на жалбоподателя в присъствието на преводач, което е удостоверено с подписа му.

            Съдът констатира, а и в тази насока са наведени оплаквания от жалбоподателя, че в случая е налице несъответствие между посочените фактически основания за издаването на акта и правното му основание. От фактическа страна  административният орган е мотивирал крайния си извод с това, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред – преминал е държавната граница на РБългария без разрешение на надлежните органи на властта, използвайки неистинска френска лична карта, което съответства на правното основание по чл.41 т.1 от ЗЧРБ. В тази връзка неправилно в заповедта се сочи материалноправното основание по чл.41 т.3 от ЗЧРБ. Това несъответствие обаче, макар да представлява нарушение на административнопроизводствените правила, не може да бъде прието за съществено, доколкото събраните по делото доказателства по никакъв начин не обосновават краен резултат, различен от постановения с акта. Необходимо е да се посочи, че съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се преценява с оглед наличието на фактическите основания, послужили за издаването му, а в случая те се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства. В тази връзка неправилното посочване на правното основание за издаване на обжалваната заповед не е достатъчно да я опорочи до степен, налагаща отмяната и, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспорената заповед е съобразена и с материалния закон.

            В конкретния случай безспорно е установено, че при преминаването на държавната граница жалбоподателят се е легитимирал с неистински документ – френска карта за пребиваване. Последното обстоятелство налага извод, че използвайки същата чужденецът е влязъл в страната без разрешението на граничните контролни органи, респ. не по законоустановения ред. Този извод не се опровергава от наличието на редовно издаден пакистански паспорт.  Съгласно изложеното в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя в паспорта липсва виза, а именно тя би послужила като основание за законно влизане в страната. Това изявление на пълномощника на жалбоподателя съдът няма основание да не цени, доколкото то удостоверява неизгоден за оспорващия факт. Събраните по делото доказателства, вкл. и представените такива от жалбоподателя (Постановление на разследващ полицай  при ГПУ-Свиленград за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.12.2013г. , Определение №1098/03.12.2013г. за одобряване на споразумение по НОХД №1278/2013г. на РС-Свиленград)  сочат, че чужденецът е влязъл в страната без разрешение на надлежните органи на властта. Същевременно не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да удостоверят, че влизането в страната е станало по законоустановения ред. Предвид последното по отношение на оспорващия е налице материалноправната предпоставка по чл.41 т.1 от ЗЧРБ, обуславяща налагането на принудителната административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България”. Следва да се  посочи, че нормата на чл.41 от ЗЧРБ е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в някоя от трите, визирани в нея хипотези, органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да приложи ПАМ, както е процедирано и в настоящия случай.

            Съдът намира за неоснователни доводите за противоречие на оспорената заповед с разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗУБ. Наличието на висящо производство по ЗУБ е неотносимо към законосъобразността на приложената ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България”, а има връзка единствено с нейното изпълнение.

            Предвид изложеното съдът счита, че обжалваната  заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК. Не са налице основания за отмяната и, поради което подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да се отхвърли.

     Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х. – гражданин на Пакистан, с посочен съдебен адрес: гр. С., ул., срещу Заповед №ОЧ - 2467/03.12.2013г. на Началника на ГПУ-Свиленград.      

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                                                     Съдия: