РЕШЕНИЕ

 

53/04.04.2014г., гр.Хасково                                                                                                                                               

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря……Д.А.……………………………..и в присъствието на прокурор…………………………...………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 67 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 87, вр. чл. 75 ал. 1 т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от С.А.А. – гражданка на Сомалия, с адрес с. З., община С., област Х., против Решение № 3043/14.12.2013г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради постановяването му  при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон.

Аргументира се, че обжалваното решение било постановено при неспазване на правилата на чл. 75 ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗУБ, както и тези на чл. 35, и чл. 36 от АПК, тъй като изложените в акта съображения били противоречиви и взаимоизключващи се, а представената от оспорващата бежанска история била интерпретирана неправилно и схематично. В тази връзка се твърди, че не било спорно, че сомалийското движение „Ал Шабаб” било определено като терористична организация от ООН и Европейския съюз, видно от Регламент /ЕС/ № 356/2010 на Съвета от 26.04.2010г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени физически или юридически лица, образувания или органи предвид ситуацията в Сомалия, както и от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 956/2011 на Съвета от 26.09.2011г. за прилагане на чл. 12 § 1 и чл. 13 от Регламент /ЕС/ № 356/2010 на Съвета от 26.03.2010г. Административният орган не отчел, че цивилното население в Сомалия било в по-висок риск от попадане под кръстосания огън на враждуващите страни. Това обстоятелство – че обикновеното население било в рискова ситуация поради ежедневните конфликти в чуждата страна, както и че международната общност определила военната групировка „Ал Шабаб” като терористична организация, която според различни източници контролирала по-голямата част на африканската държава, разкривала по недвусмислен начин ситуацията в Сомалия. Въпреки тези факти, постановилият оспореното решение орган необосновано приел, че спрямо оспорващата не били налице основания за предоставяне на закрила. Този извод, освен необоснован бил изцяло в противоречие и с въведеното от закона изискване, че липсата на доказателства не можела самостоятелно да обоснове основния за отмяна. В случай, че била налице подобна хипотеза, съществувала възможността за продължаване на производството по реда на чл. 75 ал. 3 от ЗУБ, но не следвало напълно формално да се прилага най-тежката мярка – постановяването на немотивиран отказ, и то по отношение на непълнолетно лице.

На следващо място в жалбата се сочи, че оспореното решение било постановено и в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган неправилно преценил, че в случая не били налице необходимите материалноправни условия за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. При тази си преценка Председателят на ДАБ не отчел, че оспорващата била принудена да напусне страната си по произход поради заплаха за живота и сигурността, вследствие действия, осъществявани от организацията „Ал Шабаб”. В Насоки на ВКБООН за определяне на съответствие с критериите за бежански статут при оценка на нуждите от международна закрила на търсещи убежище от Сомалия, бил направен извод, че много от сомалийските жени, със специфичните характеристики, споменати в Насоките, и с произход от Южна и Централна Сомалия, били изложени на риск на основание на принадлежността си към определена социална група. Макар Насоките на ВКБООН да били служебно известни на административния орган, последният не ги взел предвид при издаване на оспореното решение. Бил игнориран и фактът, че през последните 15 години Сомалия била разкъсвана от гражданска война, което водело до липсата на държавност, респ. до невъзможността за справяне с преследването на граждани от недържавни организации.

Процесното решение не било съобразено и с чл. 9 от ЗУБ, доколкото бил пренебрегнат общоизвестният факт, че в Сомалия се водела гражданска война в продължение на повече от 20 години. Този факт сам по себе си бил достатъчен, за да послужи като основание за предоставянето на хуманитарна закрила. В този смисъл административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл. 9 от ЗУБ, транспонираща разпоредбата на чл. 15 б. „в” от Директива 2004/83/ЕО, която касаела не насилие, насочено спрямо конкретната личност на търсещия закрила, а заплаха на личността поради ситуация на безогледно насилие. В същата насока било и Решение от 17.02.2009г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07, с което се приемало, че разпоредбата на чл. 15 б. „в” от Директива 2004/83/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че молителят на субсидиарна закрила /хуманитарен статут/ не следвало да доказва, че бил индивидуално застрашен в страната си по произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Неправилно била интерпретирана и информацията, съдържаща се в Справка с вх. № 01-7653/24.09.2013г. на Дирекция „Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд” на ДАБ, че стълкновенията между силите на Предходното федерално правителство и техните съюзници и въоръжените групировки били намалели. Тези обстоятелства сами по себе си не сочели, че насилието в Сомалия и военните действия били приключили, респ. безогледното насилие било прекратено.

Моли се за отмяната на обжалваното решение.

Ответната страна – Председател на Държавната агенция за бежанците не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С Mолба рег. № УП-2067/08.08.2013г. /УП-1232/08.08.2013г./ подадена до ДАБ при МС, настоящата оспорваща е поискала да й бъде предоставена закрила в Република България. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация по чл. 30 т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.А.А., родена на ***г***, Сомалия, омъжена. Попълнен е и регистрационен лист № УП-1232/08.08.2013г., в който оспорващата е посочила, че постоянният й адрес е в кв. „Г.”, ул. „С.” град М., С., работи като хигиенистка, има начално образование, а по религията е мюсюлманка – сунит. В листа са обективирани и данни, че жалбоподателката е омъжена за намиращият се в Турция А.О.А.. Посочено е още, че бащата на оспорващата – А.А. е починал в Сомалия през 2006г., а майка й – Х. М., брат й Ш. А.А.  и сестрите й С., и Ф. А.А. живеят в Сомалия.

Въз основа на тази подадена молба с чужденката е било проведено интервю по реда на Глава VІ, раздел Іа от ЗУБ, резултатите от което са обективирани в Протокол рег. № УП-1232/09.08.2013г. В интервюто С.А.А. ***, Сомалия на 01.01.1991г. Поради убийството на бащата на оспорващата през 2006г. от антиправителствена организация и раняването на жалбоподателката в рамото, същата избягала заедно с леля си от Сомалия в посока Йемен с кораб. Оттам лицата достигнали с автомобил до Сирия, където оспорващата живяла 7 години, до края на 2012г. и работила като прислужница. След като напуснала и Сирия, С.А.А. се установила за 7 месеца в град А., Турция, където се запознала със съпруга си А.О.А.. През юни 2013г. оспорващата се отправила нелегално в посока България, като с помощта на трафикант, на който платила 100 долара успяла да се придвижи от И. до О., откъдето през гората след двудневно ходене пеш пресекла държавната граница с Република България. Жалбоподателката е посочила по време на интервюто, че нейната държава – цел била Република България, тъй като същата бил най-близо до Република Турция. В последната държава чужденката подала молба в ООН за предоставяне на статут,  бежански какъвто притежавал съпругът й.

С Решение № ДП-1285/23.09.2013г. на Решаващ орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, било образувано производство за предоставяне на статут в Република България на настоящата оспорваща. Административният акт е връчен на чужденката на 24.09.2013г., като същата се е запознала със съдържанието му на разбираем за нея език, което обстоятелство е надлежно удостоверено.

В Протокол рег. № УП-1232/02.10.2013г. е обективирано и второто проведено в хода на ускореното производство интервю с настоящата оспорваща. В него чужденката е заявила, че е избягала от Сомалия на петнадесет годишна възраст, поради убийството на баща й през април 2006г. За този инцидент оспорващата е разказала, че убийството било извършено от „Ал Шабаб”, която организация била опозиционна, като било предизвикано единствено от желанието на бащата на жалбоподателката да работи за правителството на Сомалия. След убийството чужденката, която случайно била ранена в рамото от изстрел от огнестрелно оръжие, била спасена от леля си, с която избягали. Първо се скрили в къщата на лелята, а впоследствие заминали за Й., а оттам – за С . В последната държава оспорваща пребивавала нелегално, без документи, като работила като прислужница. В Сирия останала в продължение на седем години – от момента на напускането на Сомалия до началото на 2013г. В хода на интервюта, чужденката е заявила, че нямала информация накъде избягали майка й и брата и сестрите й при убийството на баща й през 2006г. От месец февруари 2013г. оспорващата установила връзка с майка си, която живеела в град М., квартал „Радер”, Сомалия и от която знаела, че войната в Сомалия продължавала. Жалбоподателката дава и данни, че искала да се установи със семейството си, но докато не намерила къде, не можела да го стори. Оспорващата изрично е посочила, че не е имала никакви проблеми в Сомалия, вкл. и с властите, с изключение на раняването й в рамото при убийството на баща й, което обаче било случайно. Дори ходила на училище до трети клас, като след това прекъснала поради финансови затруднения. Чужденката е посочила, че не желае да се завърне в Сомалия, тъй като поради липсата на документи трябвало връщането да стане по нелегален начин, който обаче бил много опасен. Също така в Сомалия било несигурно, тъй като в страната нямало правителство. Желанието на оспорващата било да се събере със семейството й, но не  и в Сомалия, в която връзка жалбоподателката е посочила, че съпругът й, който бил в Република Турция и бил признат бежанец, чакал да му бъде посочено къде да се установи. През това време обаче чужденката не можела да чака заедно с него, тъй като животът в Република Турция бил труден, а тя била бременна. Затова и дошла в Република България-  да роди детето си и да се събере със семейството си.

Видно от Докладна записка рег. № УП – 1232/08.10.2013г. на мл. експерт  в Транзитен център – с. Пъстрогор до Директора на центъра, последният е уведомен, че поради изтичане на тридневния срок за произнасяне по Молбата на оспорващата за закрила с вх. № 2067/08.08.2013г., считано от влизането в сила на Решение № ДП-1285/23.09.2013г. за образуване на производство, на основание чл. 70 ал. 2 от ЗУБ следва да продължи по общия ред. С оглед това, с жалбоподателката е проведено трето поред интервю, вече в общото производство по Раздел ІІІ-ти от Глава VІ-та от ЗУБ, което е обективирано в Протокол УП-1232/27.11.2013г. В него оспорващата е заявила, че е сомалийска гражданка, принадлежаща към етническата група хауия, а по вяра е мюсюлманка – сунит. Чужденката е дала данни, че докато е била в Сомалия знаела, че имала документи, но не ги била виждала, тъй като след смъртта на баща й били загубени. Оспорващата е посочила, че живяла в Сомалия до 15 – годишна възраст, в град М., кв. „Г.”, като впоследствие заминала за Сирия, в град Т., намиращ се в близост до столицата Д., където останала 7 години. През това време работила като прислужница, но след началото на войната в Сирия заминала в Турция, град А., където останала шест месеца и откъдето дошла в Република България. По време на интервюто жалбоподателката е посочила, че  е омъжена – имала сключен през 2013г. религиозен брак с А.О.А., който се намирал в град А., Република Турция. И двамата съпрузи били подали молби за закрила пред ВКБООН в Република Турция, като оспорващата не дочакала резултата, а дошла в България, а относно молбата на мъжа си няма информация какво е развитието по нея. Чужденката потвърждава за смъртта на баща й А.А. през 2006г., убит в дома му пред семейството му от организацията „Ал Шабаб”, вследствие на нежеланието на А. да работи за „Ал Шабаб”. Майката на оспорващата – Х.М., както и брат й и сестрите й, към момента живеели в град М., Сомалия, като жалбоподателката поддържала контакт с тях. Чужденката е посочила още, че в страната си по произход посещавала училище до трети клас, като след напускането на Сомалия работила като прислужница. Нямала проблеми в родината си по повод етноса и религията си, като не членувала в политическа партия или организация, въоръжена групировка, и нямала контакти с политически, религиозни, терористични или паравоенни организации. Чужденката не била влизала и във взаимоотношения с армията или полицията в Сомалия, както и нямала проблеми с официалните власти, с изключение на случая, когато за да се сдобие с документ за сключване на брак, посетила посолството на Сомалия в А., Република Турция, като получила искания документ.  Относно конкретния повод, поради който оспорващата напуснала родината си, същата е посочила, че в Сомалия нямало какво да се работи, а и имало война. Наред с това, след убийството на баща й изпитвала страх да остане в Сомалия, тъй като макар да нямало конкретни заплахи, можело да бъде отвлечена от организацията „Ал Шабаб”, която била подкрепяна в Сомалия, като държавата не можела и да й противодейства, тъй като нямало полиция. В Република Турция оспорващата също не могла да остане, тъй като животът там бил много скъп. Чужденката е изразила готовност да се завърне в Сомалия единствено ако в африканската страна имало стабилна власт. Искането й към Република България е за закрила и сигурност за оспорващата и детето й, което предстояло да се роди.

В резултат на проведеното трето интервю, обективирано в Протокол УП-1232/27.11.2013г. и след преглед на предходните данни от бежанската история на чужденката, интервюиращия орган при ДАБ е дал Становище от 06.12.2013г. за отказ от предоставяне на бежански статут и хуманитарна закрила по Молбата на оспорващата за закрила. Издадено е процесното Решение № 3034/14.12.2013г. на Председателя на ДАБ, с което отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на С.А.А.. За да постави отказа, Председателя на ДАБ е приел бежанската история на оспорващата за недостоверна, поради редица изброени противоречия в изнесените от чужденката данни, касаещи поддържаната връзка с майката, брата и сестрите на жалбоподателката. Наред с това административният орган е приел молбата за закрила и за неоснователна, като е изложил мотиви относно липсата на предпоставките по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, и чл. 9 ал. 1, и ал. 6 от ЗУБ. Решението е връчено на адресата си на 19.02.2014г., а жалбата против него е подадена до съда чрез ДАБ на 20.02.2014г.

По делото са представени още: Заповед № 138/27.03.2013г. на Председателя на ДАБ, с която М. Д. К.е определена за Решаващ орган, който да провежда производството по Раздел Іа, Глава VІ-та от ЗУБ; Писмо рег. № УП-1232/09.08.2013г. от Директора на ТЦ – с.Пъстрогор до Държавна агенция „Национална сигурност”, с което от последната е изискано становище по реда на чл. 58 ал. 7 от ЗУБ относно молбата за статут на С.А.А.; Писмо рег. № Т-6863/16.09.2013г. на Директора на Специализирана дирекция „Т” при ДАНС, в което е посочено, че не се възразява срещу предоставяне на закрила в Република България на настоящата оспорваща; и Справка вх. № 01-7635/24.09.2013г. относно актуалната обстановка в Сомалия, изготвени от Дирекция „Международна дейност и Европейски бежански фонд” при ДАБ.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По допустимостта: оспореното решение е съобщено на оспорващата на 19.02.2014 г., а жалбата е подадена на 20.02.2014г., следователно същата е депозирана в 14-дневния преклузивен срок по чл. 87 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимираната страна и е депозирана до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган –Председателя на ДАБ, именно който съобразно нормата на 75 ал. 1 от ЗУБ, се явява правоимащ да постави решение в производството по общия ред, регламентирано в Глава VІ-та, Раздел ІІІ от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Не са налице и обстоятелства, относно допустимостта на производството по общия ред, доколкото същото се основава на установеното непроизнасяне на Интервюиращ орган в срока по чл. 70 ал. 1 от ЗУБ, т.е. до 3- дни считано от датата на влизане в сила на Решение № ДП-1285/23.09.2013г. на Решаващ орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с което е образувано производство за предоставяне на статут в Република България по молбата на настоящата оспорваща. Също така не се установява и нарушение на чл. 58 ал. 7 от ЗУБ, доколкото по делото са представени доказателства относно поискано и дадено от ДАНС становище по молбата на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, както и са изпълнени специфичните изискванията на чл. 74 от ЗУБ за представяне на становище от интервюиращия орган, каквото в случая е налице.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8 ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на страха, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход - чл. 8 ал. 3, ал. 6 - ал. 8 от ЗУБ.

В настоящия случай, видно от протоколите от проведените с оспорващия интервюта по реда на Дъблинското производство (Глава VІ, Раздел Іа от ЗУБ), по реда на ускореното производство (Глава VІ, Раздел ІІ от ЗУБ) и по реда на производството по общия ред (Глава VІ, Раздел ІІІ от ЗУБ), оспорващата не е заявила като причина за напускане на страната си по произход - Сомалия, някоя измежду посочените в чл. 8 ал. 1 от ЗУБ. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденката на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която С.А.А. е напуснал държавата си по произход не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респ. на чужденката не може да бъде даден статут на бежанец.

Неправилна обаче се явява преценката на Председателя на ДАБ относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващата. За прецизност на мотивите на настоящото решение следва да се посочи, че от бежанската история на С.А.А. не се извличат данни относно твърдения за тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /чл. 9 ал. 1 т. 1 от ЗУБ/ и изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /чл.9 ал. 1 т. 2 от ЗУБ/. Налице са обаче факти и обстоятелства, сочещи, че при евентуалното й завръщане в Сомалия, оспорващата би била изложена на реална опасност от тежки посегателства, поради наличието на тежки заплахи срещу живота й като гражданско лице, поради насилие вследствие на вътрешен въоръжен конфликт – основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. За яснота относно обхвата на случаите, попадащи в приложното поле на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ е нужно да се посочи, че цитирана разпоредба се явява транспонираща в националното право нормата на чл. 15 б. „ в” от Директива 2004/83/ ЕО на Съвета от 29. 04. 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C-465/07 (Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie), по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15 б. „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Именно обстоятелствата по тази втора точка от цитираното решение на Съда на ЕС, настоящият състав на съда намира, че са налични по отношение на оспорващата, доколкото в Сомалия съществува опасност за живота на жалбоподателката, поради наличието на вътрешен въоръжен конфликт, характеризиращ се с непосредствена и висока степен на вероятна заплаха за живота и здравето й. В тази насока е нужно да се посочи, че в представената по делото Справка с вх. № 01-7635/24.09.2013г., изготвена от Дирекция „Международна дейност и Европейски бежански фонд” на ДАБ на МС, наред с установения напредък в Сомалия, най – вече приетата през месец август конституция, сформирания парламент и избрания президент на африканската държава, се съдържат и изрични данни, че „ …благодарение на военната кампания, ръководена от Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) и от сомалийските военни сили, позициите на Ал Шабаб са били отблъснати от големи части на страната … на сушата все още се провеждат терористични нападения, като заплахата за живота, сигурността и стабилността продължава да е реална.”. От цитираното се извеждат два извода, а именно – че на първо място в Сомалия са налице военни действия, а на второ – че към датата на изготвяне на Справка с вх. № 01-7635/24.09.2013г. опасността от терористични нападения, както и заплахата за живота, сигурността и стабилността е реална. Тези данни се потвърждават като характеризиращи обстановката в Сомалия и към настоящия момент. Видно от изнесената на интернет страницата на МВнР информация в раздел „Предупреждение за пътуване” /www.mfa.bg/bg/pages/139/index.html/, е публикуван списък за степените на сигурност и препоръки и предупреждения за пътуване, последно актуализиран на 02.07.2013г., видно от който за Сомалия е поставена ІV-та степен на сигурност – „Предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна (освен при крайна необходимост)”. От дадените пояснения на интернет страницата на МВнР относно определянето на степените за сигурност, изрично е посочено, че предупрежденията за въздържане от пътуване се правят за районите, в които се водят военни действия (ситуация на война или гражданска война в дадена страна), където съществува реална обща заплаха за живота. Наред с тази информация, представляваща публичнооповестени, респ. общоизвестни данни, показания за продължаващи терористични нападения в Сомалия и по-конкретно в града, в който е родена оспорващатастолицата М., са публикувани и в национална медия –  статия за три експлозии с най-малко 11 жертви в хотел в М. (btvnews.bg/article/svetut/tri-eksplozii-v-hotel-v-mogadishu.html) и статия за атентат с жертви до летището в М. (btvnews.bg/article/svetut/atentat-do-letishteto-v-mogadishu-ima-zhertvi.html). Изнесените дотук данни, съдържащи се в представената по делото Справка с вх. № 01-7635/24.09.2013г. на Дирекция „Международна дейност и Европейски бежански фонд” на ДАБ при МС, както и в посочените публичнодостъпни източници, дават основание да се приеме, че в Сомалия е налице вътрешен въоръжен конфликт, който се характеризира с висока степен на реална опасност от безогледно насилие спрямо гражданското население на страната. Макар жалбоподателката да е напуснала родината си преди повече от 8 години – през 2006г., то съгласно чл. 9 ал. 3 от ЗУБ при преценка относно реална опасност от тежки посегателства, следва да се отчетат и събитията, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход.

Поради изложено дотук мотиви, настоящият състав на съда приема, че оспореното Решение № 3043/14.12.2013г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на С.А.А., противоречи на материалния закон – чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, и в тази част подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде изпратена на Председателя на ДАБ за  ново произнасяне, при съобразяване на дадените с настоящото решение задължителни указания. В частта, относно отказа за предоставяне на бежански статут, проверяваният административен акт се явява законосъобразен, респ. жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. ІІІ- то от АПК и чл. 90 от ЗУБ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.А. – гражданка на Сомалия, против Решение № 3043/14.12.2013г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, в която е отказано предоставянето на статут на бежанец.

ОТМЕНЯ Решение № 3043/14.12.2013г. на Председателя на ДАБ при МС в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на С.А.А. – гражданка на Сомалия.

ИЗПРАЩА преписката на Председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по молбата  за предоставяне на хуманитарен статут на С. Ахмер А. – гражданка на Сомалия, при съобразяване на дадените с настоящото решение задължителни указания.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                  

                                                                                                                Съдия: