РЕШЕНИЕ

 

№ 265/18.11.2013г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

 

при секретаря......... Д.А. …...……………………………..и в присъствието на прокурор…………………………………………...................……………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 211 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215 ал. 1, вр. чл. 214 т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от „Еском” ООД – град Хасково, подадена чрез управителя на дружеството Ш. А.Д., против Мотивиран отказ № 2/20.05.2013г. на Главен архитект на Община – Хасково.

В жалбата се излагат оплаквания за нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорения административен акт.

По отношение на твърдението за нищожност, в жалбата се аргументира, че с Искане вх. № 53Е-18-14/21.05.2012г. била представена от управителя на дружеството пред Главен архитект на Община – Хасково документация за регистриране на строеж „Административна сграда”, намиращ се в ПИ с идентификатор 77195.715.8 по Кадастралната карта на град Хасково, ул. „Г.Б.” № **, респ. за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. По това Искане бил постановен Мотивиран отказ № 1/10.01.2013г. на Главния архитект на Община – Хасково, впоследствие отменен с окончателно Решение № 108/13.05.2013г. на Административен съд – Хасково по адм. д. № 78/2013г., като преписката била върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Вместо да изпълни съдебния акт и да издаде исканото удостоверение за въвеждане в експлоатация, Главният архитект на Община – Хасково постановил процесния Мотивиран отказ № 2/20.05.2013г., с което осъществил нарушение на чл. 177 от АПК, предвиждащ, че решението на съда имало сила спрямо страните по делото. От този текст се извеждал извод, че поради наличието на  посочения съдебен акт, административният орган нямал право да извършва нова преценка относно основателността на  Искане вх. № 53Е-18-14/21.05.2012г., нито пък можел да въвежда нови аргументи и основания, които не били изложени от него при първоначалното му произнасяне, а следвало да издаде искания акт. Ето защо, на основание чл. 177 ал. 2 от АПК, процесният Мотивиран отказ като постановен в противоречие с Решение № 108/13.05.2013г. на Административен съд – Хасково по адм. д. № 78/2013г., се явявал нищожен.

Относно алтернативните оплаквания за незаконосъобразност на оспорения отказ, в жалбата се аргументира, че постановилият го орган въвел в по-голямата им част различни основания, непосочени с предходния му такъв – Мотивиран отказ № 1/10.01.2013г., т.е. нарушил прокламирани в чл. 4 и сл. от АПК съществени принципи за изчерпателност на основанията, за равенство, за служебно начало и т.н.  Наред с това, отказът бил мотивиран и с констатации за непредставени от оспорващото дружество документи, които въобще не били поискани, както и с правни съображения за допуснати „нарушения” на нормативни изисквания, които влезли в сила след подаването на Искане вх. № 53Е-18-14/21.05.2012г. В тази насока се прецизира, че инвестиционният проект за процесния строеж бил одобрен  през 1993г., поради което не съдържал и изискванията на чл. 169 ал. 2 от ЗУТ и Наредба № 4/2009г., както и не съдържал част „Вертикална планировка”.  Също така, по въпросите за липса на Заповедна книга и неподписване на акт обр. 14, вече било налице съдебно произнасяне – с Решение № 108/13.05.2013г. на Административен съд – Хасково по адм. д. № 78/2013г., поради което и тези две констатации не можели да обосноват постановения от Главният архитект на Община – Хасково отказ. Относно това, че в представените от жалбоподателя документи липсвали част от документите, които били поискани от „Еском” ООД – град Х.да бъдат оттеглени с Писмо от 22.01.2013г., то същите явно били налични при административния орган, тъй като с подписано от Кмета на Община – Хасково Писмо № 53Е-18-4/29.01.2013г. било отказано връщането им до приключване на процедурата.

Моли се за обявяване на нищожността, респ. отмяната като незаконосъобразен на Мотивиран отказ № 2/20.05.2013г. на Главен архитект на Община – Хасково и връщане на преписката с указания за регистрирането на строежа и издаване на Удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответната страна – Главен архитект на Община – Хасково, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Искане за регистриране на строеж от пета категория вх. № 53Е-18-14/21.02.12г. /л.29/, „Еском” ООД – град Х. е поискало от Главен архитект на Община – Хасково да бъде регистриран строеж „Административна сграда”, находяща се в ПИ с идентификатор 77195.715.8 по КК на град Хасково, с административен адрес гр. Х., ул. „Г.Б.”. Към Искането дружеството е приложило: 1. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том 8, рег. № 6607, дело № 529 от 2009 г. /л.30/, с който “Еском“ ООД – град Х. е придобило правото на собственост върху недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № 77195.715.8 по КК и КР на гр.Хасково /стар номер – парцел ІХ, кв. 207 по плана на град Хасково/, с площ от 396 кв.м., ведно със самостоятелна сграда с идентификатор № 77195.715.8.1, с предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна, със степен на завършеност – 75% съгласно нотариалния акт, а съгласно Удостоверение № ТС-442/25.11.2008 г. на Община Хасково /л.39/ – в груб строеж, на четири етажа, със застроена площ от 123 кв.м., съгласно Скица на СК – Хасково, а по нотариален акт – триетажна жилищна сграда с площ от 120 кв.м. и РЗП от 535,11 кв.м.; 2. Разрешение за строеж № 221/04.05.1993 г. на Главен архитект на Община – Хасково /л.40/ за строеж за жилищна сграда с Възложител Х.А.Д., на гърба на което е вписана Забележка, с която на основание чл. 154 ал. 5 от ЗУТ на „Еском“ ООД, гр.Х., като закупил строежа въз основа на НА № 166, том 8, рег. № 6607, дело № 529 от 28.08.2009г. е разрешена промяна на инвестиционните намерения във връзка с преустройството на четириетажната жилищна сграда със сутерен в административна, като се предвиждат и конструктивни изменения /терасата на кота +3,10 от север се покрива с нова метална конструкция и се зазижда, както и някои нови укрепващи конструктивни елементи/ и изпълнение на съответните СМР по тези части на строеж: „Административна сграда – преустройство“, находящ се в ПИ с идентификатор 77195.715.8 по КК на гр.Хасково. Забележката е с дата 21.01.2011 г. и е подписана от Началник Отдел „РРС“ при Дирекция „Устройство на територията“ на Община- Хасково; 3. Акт образец 14 за удостоверяване на годността на конструкцията от 06.04.1998г. /л.47/; 4. Констативен акт от 15.05.2012г. по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ /л.42/ за установяване на годността за приемане на строеж „Административна сграда”, находяща се в ПИ № 77195.718.5 по КК на град Хасково; 5. Документи, удостоверяващи съответствието на вложените строителни продукти със съществените изисквания към строежите /л.94 – л.155/; 6. Удостоверение от Службата по геодезия, картография и кадастър с изх. № 99-1578-26-10-536/14.03.2012г. /.82/, с което се удостоверява, че „Еском” ООД – град Х., като възложител по см. на чл. 161 ал. 1 от ЗУТ на строеж „Административна сграда – преустройство, с идентификатор 77195.715.8.1”, находящ се в град Хасково, ул. „Г.Б.” № **, е представил пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър необходимата документация за посочения обект, съгласно изискванията на чл. 52 ал. 4 от ЗКИР, чл. 116 ал. 1 и чл. 175 ал. 5 от ЗУТ и Наредба № 3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри; 7. Договори с № 28/03.05.2012г. с „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – град Хасково /л.91/ и с №112070389/13.01.2010г. с „ЕВН България Електроразпределение” АД – град Пловдив /л.83/, за присъединяване на процесния строеж към мрежите на посочените експлоатационни дружества; 8. Договор за строителство от 13.03.2012г. между „Еском” ЕООД – град Х. и „Янимакс” ЕООД –град Х./л.32/, притежаващо Удостоверение № І-009363 на Камарата на строителите в България, с обхват вкл. изграждането на строежи от трета до пета категория; 9. Договор за авторски надзор по част конструктивна /л.38/; 10. Удостоверение изх. № ТС – 442/25.11.2008г. на Кмет на Община – Хасково /л.39/, удостоверяващо, че строеж „Жилищна сграда”, намираща се в УПИ ІX „За жилищно строителство”, кв. 207 по плана на град Хасково /ПИ с идентификатор 77195.715.8/ е завършен в груб строеж и са изпълнени частични довършителни работи, съгласно Констативен протокол от 24.11.2008г., изготвен на основание чл. 181 ал. 2 от ЗУТ; 11. Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 92 от 08.02.1993г. /л.41/, издаден за строеж „Жилищна сграда” с възложител Х.Д., съгласно Разрешение за строеж № 221/04.05.1993г.; 12. Акт от 30.05.2011г. за приемане на конструкцията на строеж „Административна сграда – преустройство”, находяща се в ПИ 77195.715.8 по КК на град Хасково /л.45/, съдържащ заключение, че изпълнената носеща конструкция е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички основни, допълнителни и особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна уредба,  и с  който се разрешава изпълнението на довършителните работи; 13. Акт за удостоверяване годността на конструкциите /л.47/ от 06.04.1998., съдържащ заключение, че конструкцията на строеж „Жилищна сграда”, УПИ І, кв. 207, с Възложител Х. А. Д., е годна, поради което се разрешава изпълнението на довършителните работи; 14. Актове, съгласно приложение № 7 към чл. 7 ал. 3 т. 7 и Приложение № 12 към чл. 7 ал. 3 т. 12 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, т.е. актове за  приемането на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция и актове за установяване на  всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта; др. документи, имащи отношение към строителната документация; 13. Протоколи – съгласно приложение 17 към чл. 7 ал. 3 т. 17 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за извършени 72-часови проби на  водопроводни инсталации за студена и топла вода и канализационна инсталация /л.63 - л. 65/; Протоколи за контрол на съпротивлението на изолацията на електрически уредби и съоръжения до и над 1000V /л.72/, за контрол на импенданса на контур „Фаза – защитен проводник” /л.73/, за контрол на защитни заземителни уредби /л.76/, за контрол на микроклимати /л.79/ и за контрол на изкуствено осветление /л.80/.

По делото не се спори, а и се установя от окончателното Решение № 108/13.05.2013г. по адм. д. № 78/2013г. на Административен съд – Хасково /л.313/, че по Искане за регистриране на строеж от пета категория вх. № 53Е-18-14/21.02.12г. е издаден Мотивиран отказ № 1/10.01.2013г. на Главния архитект на Община – Хасково. Последният е отменен с посочения съдебен акт, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането за закона, дадени с решението.

С процесния Мотивиран отказ № 2/20.05.2013г., Главеният архитект на Община – Хасково е отказал регистрирането на строеж „Административна сграда”, намиращ се в ПИ 77195.715.8 по КК на град Хасково, ул. „Г.Б.” № 56 и издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация, който отказ е съобщен на „Еском” ООД – град Хасково чрез поща на 07.06.2013г.  Жалбата на „Еском” ООД – град Х. против оспорения административен акт е депозирана чрез Община – Хасково до Административен съд – Хасково на  12.06.2013г., като е заведена в общинската администрация под вх. 53Е-18-14/12.06.2013г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е представен и одобрения инвестиционен проект за обект „Административна сграда – преустройство” в УПИ ІХ – 77195.715.8, кв. 207 гр. Хасково”, съдържащ част „Архитектурна”, фаза „Технически проект”, с проектант арх. Я. А., част „Конструкции”, фаза „Технически проект”, с проектант инж. Т. Т., част „ВиК”, фаза „Работна”, с проектант инж. В. М., част „Електро”, фаза „Технически инвестиционен проект”, с проектант инж. Я. Г., част „План за безопасност и здраве”, фаза „Технически проект”, с проектант инж. Т. Т., за който инвестиционен проект е вписана Забележка по чл. 154 ал. 5 от ЗУТ в Разрешение за строеж № 221/04.05.1993 г. на Главен архитект на Община – Хасково, разрешаваща промяната на инвестиционните намерения във връзка с преустройството на четириетажната жилищна сграда със сутерен в административна.

Представени са още Технически паспорт /л.298/ и Енергиен паспорт от 04.06.2012г. /л.303/ на процесната сграда.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, за която актът поражда неблагоприятни правни последици и за която е налице правен интерес от търсената защита. Депозирана е при спазване предвидения в чл. 215 ал. 4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на Мотивирания отказ, представляващ годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т. 2, вр. т. 1 от ЗУТ, който не попада сред изброените в чл. 216 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУТ актове, неподлежащи на пряко обжалване по съдебен ред.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, в частта на искането за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен.

Въз основа на разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, предвиждаща извършването на контрол на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо дали са изрично посочени от жалбоподателя, съдът на първо място намира оспорения Мотивиран отказ за валиден, като издаден от правоимащо лице. Съгласно чл. 177 ал. 3 от ЗУТ, издателят на разрешението за строеж, за строежите и от пета категория, е компетентен да се произнесе относно въвеждането в експлоатация на строежа. След като в случая се доказва, че именно Главен архитект на Община – Хасково е издател на Разрешение за строеж № 221/04.05.1993 г., в което е вписана забележка по чл. 154 ал. 5 от ЗУТ, респ. той е органът, законоопределен да постанови акт по искането на жалбоподателя за въвеждане в експлоатация на стоеж „Административна сграда – преустройство” в ПИ 77195.715.8 по КК на град Хасково. В случая не се установява, проверяваният отказ да е невалиден и на твърдяното основание – чл. 177 ал. 2 от АПК, доколкото макар да се констатира, че същият е издаден след постановяването на Решение № 108/13.05.2013г. по адм. д. № 78/2013 по описа на АС – Хасково, с което е отменен предхождащ го отказ по същото искане и са преписката е върната за ново произнасяне, то на първо място със съдебното решение административният орган не е бил задължен да се произнесе с благоприятен за оспорващото дружество акт, а и постановявайки процесния отказ административният орган е отказал регистрацията на въпросния строеж на различни основания, т.е. на такива, които не са били разглеждани по адм. д. № 78/2013 по описа на АС – Хасково.

При извършената проверка относно спазване на формата, съдържанието и административнопроизводствените правила по издаване на процесният отказ, съдът не откри допуснати съществени нарушения.

Относно съответствието на обжалваният мотивиран акт с материалния закон, съдът приема следното:

Реда за въвеждане на строежите от пета категория, какъвто без съмнение е и процесния, се съдържа в чл. 177 от ЗУТ. Ал. І-ва, вр. ал. ІІІ-та на посочената норма предвижда, че след завършване на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред Главния архитект на общината за въвеждане на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168 ал. 6 от ЗУТ, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически и енергиен паспорт и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175 ал. 5 от ЗУТ.

В разглеждания случай, от наличните по делото доказателства се установява, че след приключването на приемните изпитвания на процесния строеж, удостоверени по надлежен ред от предвидените за това лица, издали протоколи за проведена 72 – часова проба при експлоатационни условия на В и К инсталациите/л.63 – л. 65/, както и Протоколи за контрол на електрически уредби и съоръжения и заземителни уредби /л.72 – л.76/ и Протоколи за контрол за микроклимат и изкуствено осветление /л.79и л.80/, е издаден Констативен акт  от 15.05.2012г. за установяване годността за приемане на строеж „Административна сграда”, находящ се в ПИ 77195.715.8 по КК на град Хасково, подписан от Въложителя и проектантите по части архитектурна, конструктивна, ВиК, Електро и техническо лице при строителя, с който акт съобразно чл. 176 ал. 1 от ЗУТ, строителят предава строежа на възложителя, като акта удостоверява съответствието на изградения строеж с изискванията на чл. 169 ал. 1 и ал.2 от ЗУТ. С Искане вх. № 53Е-18 – 14/21.05.2012г., посоченият Констативен акт от 15.05.2012г., ведно с изискуемите договори с експлоатационните дружества, Уведомлението от СГКК – Хасково за изпълнено от „Еском” ООД – град Х. предоставяне на необходимата документация по чл. 175 ал. 5 от ЗУТ и техническия и енергиен паспорт на сградата са представени пред Главен архитект на Община – Хасково. Доколкото в случая се касае за строеж от пета категория, то не се явява необходимо представянето на окончателен доклад по чл. 168 ал. 6 от ЗУТ от лицето упражняващо строителен надзор, доколкото строителен надзор се осъществява единствено по отношение на строежите от първа до четвърта категория – чл. 168 ал. 2 от ЗУТ, като видно от Решение № 108/13.05.2013г. по адм. д. № 78/2013г. на АС – Хасково след отмяната на първоначалния отказ е било представено и Удостоверение за констатиране на степен на завършеност на строеж „Административна сграда”, подписано от Управителя на „К&М Консулт инженеринг” ЕООД – Х. – дружеството, оценило инвестиционния проект, в което се сочи, че същият и изпълнен без отклонения, до степен позволяваща въвеждането му в експлоатация. Ето защо, в случая следва да се приеме за доказано, че всички изискуеми съгласно чл. 177 ал. 1 от ЗУТ документи за регистрацията на строежа и въвеждането му в експлоатация са били налични пред Главния архитект на Община – Хасково при постановяване на процесния отказ.

Причините, поради които е отказана исканата регистрация, респ. въвеждане в експлоатация, органът е основал на нормата на чл. 178 ал. 3 от ЗУТ, като е изложил, че : 1. нарушен е чл. 169 ал. 2 от ЗУТ и Наредба № 4 на МРРБ от 14.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хора с увреждания, а именно не е осигурена достъпна среда; 2. Налице са условията за невъвеждане в експлоатация, съгласно чл. 178 ал. 3 т. 2 от ЗУТ – не е реализирано озеленяване; 3. Нарушен е чл. 158 ал. 2 от ЗУТ – не е заверена Заповедна книга към момента на започване на строителството; 4. Нарушен е чл. 7 ал. 3 т. 14 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, Акт обр. 14 от 30.05.2011г. не е подписан от двамата проектанти по част конструктивна, като в тази насока е посочено, че съгласно Писмо № 90-04-990/05.08.2003г. на МРРБ липсват документи, удостоверяващи съотвествието на вложените строителни продукти към момента на строителството, което води до нарушаване на изискванията на строежа с разпоредбите на чл. 169 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, т.е. налице са условията на чл. 178 ал. 3 т. 1 от ЗУТ за невъвеждане на строежа в експлоатация; 5. Налице са условията за невъвеждане в експлоатация, съгласно чл. 178 ал. 3 т. 1 от ЗУТ – не са представени технически и енергиен паспорт на строежа.

Съобразно посочените основания, мотивирали Главния архитект на Община – Хасково да издаде процесния отказ, съдът намира същите за несъобразени с приложимия закон. На първо място не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 169 ал. 2 от ЗУТ и Наредба № 4 на МРРБ от 14.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението. Съгласно чл. 2 ал. 2 от сочената Наредба, достъпната среда се осигурява чрез одобряването на част архитектурна от инвестиционния проект, като в случая не се нито твърди нито установява процесната сграда да не отговаря на проекта в тази му част. Дори напротив – съгласно представения Констативен акт от 15.05.2012г. по чл. 176 ал. 1 от ЗУТ, се установява че строежът е изпълнен изцяло в съответствие с издадените строителни книжа.

На следващо място, съдът приема, че липсва приетото от административния орган нарушение на чл. 178 ал. 3 т. 2 от ЗУТ, която норма поставя забрана за въвеждане в експлоатация на строежи, за които не са извършени мероприятията, предвидени в част „Вертикална планировка” и не е реализирано озеленяването по одобрения проект. В разглеждания случай, се констатира, че одобреният инвестиционен проект не съдържа част „Вертикална планировка”, само в който случай  липсата на реализирано озеленяване, може да обоснове отказ от въвеждане в експлоатация. Това е така, тъй като реализирането на проектното озеленяване е свързано с предотвратяване на ерозията на почвите, което действие се явява изключително важно при строителство върху терени с голяма денивелация, именно за които в одобрените инвестиционни книжа е нужно да е налице и част „Вертикална планировка”.

Ненамиращо опора в закона е и третото основание, послужило за мотивиране на изследвания отказ – нарушение на чл. 158 ал. 2 от ЗУТ, а именно незаверена Заповедна книга към момента на започване на строителството. Това е така, тъй като с издадено от Кмет на Община – Хасково Удостоверение изх. № ТС-442/25.11.2008г. е видно, че при установяване на нивото на изпълнение на строежа, е изготвен Констативен протокол от 14.11.2008г. на основание чл. 181 ал. 2 от ЗУТ, т.е. е налице административен акт, установяващ законосъобразното изграждане на строежа до етап „груб строеж”, поради което не може тепърва да се въвеждат мотиви за обстоятелства, които следва вече да са проверени. Наред с това, както е посочено и по-горе, Заповедната книга не е измежду изискуемите документи по чл. 177 ал. 1 от ЗУТ, които е нужно да бъдат представени в процедурата по регистриране и въвеждане в експлоатация на строежите от пета категория.

В противоречие с установените по делото факти, респ. и със закона е и четвъртото ангажирано от административния орган основание за постановяване на проверявания отказ – налично нарушение на  чл. 7 ал. 3 т. 14 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, тъй като Акт обр. 14 от 30.05.2011г. не бил подписан от двамата проектанти по част конструктивна, като не били депозирани и документите, удостоверяващи съответствието на вложените строителни продукти към момента на строителството. В тази насока е нужно да се посочи, че т. 14 на ал. ІІІ-та на чл. 7 от  Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, касае съставянето на акт за приемане на конструкцията, който следва да бъде подписан при строежите от пета категория от проектанта – конструктор, строителя и техническия ръководител на проекта. В случая тези изисквания са спазени – представен е подписан от посочените категории лица Акт за приемане на конструкцията от 30.05.2011г., като по отношение на проектанта – конструктор се е подписало именно лицето, единствено посочено като проектант по част „Конструктивна” по одобрения инвестиционен проект – инж. Т.Т.. В случай, че административният орган е приел, че посоченият акт следва да съдържа и подписа на конструктора – проектант по част „конструктивна” съобразно инвестиционния проект преди одобреното преустройство, то подобен извод не може да бъде приет за основателен, поради изложените по –горе съображения, относно съставен Констативен протокол от 14.11.2008г. по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ. Поради същите мотиви, жалбоподателят не е законово обвързан и с представянето на декларациите за съответствие на вложените материали до 14.11.2008г.

Относно петото основание за отмяна – липса на представени технически и енергиен паспорт на сградата, то такива са налични, поради което това основание не намира опора в доказателствата по делото.

Поради всичко дотук изложено, съдът намира проверявания Мотивиран отказ за постановен в нарушение на закона. Наред с това, по делото се установява наличието на всички предпоставки за регистрирането на процесния строеж и издаването на удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Ето защо, административният акт подлежи на отмяна, като доколкото спорът се разрешава по същество, то на основание чл. 174 от АПК ответникът следва да бъде задължен в 7-дневен срок от съобщаването на настоящото решение да регистрира строеж „Административна сграда”, намиращ се в ПИ с идентификатор 77195.715.8 по Кадастралната карта на град Хасково, ул. „Г.Б.” № **, респ. за издаде удостоверение за въвеждането му в експлоатация.

Поради изхода на делото, съдът намира за основателна и претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски в размера до 1050 лева, от които 1000 лева – договорено адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път с Преводно нареждане от 17.09.2013г. и 50 лева – внесена държавна такса за образувано на адм. дело.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. ІІ-ро, чл. 174 и чл. 143 ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Мотивиран отказ № 2/20.05.2013г. на Главен архитект на Община – Хасково.

ЗАДЪЛЖАВА Главен архитект на Община – Хасково в 7 –дневен срок от съобщаване на настоящото решение да регистрира заявения с Искане за регистрация на строеж вх. № 53Е-18-14/21.05.2012г. строеж „Административна сграда”, намиращ се в ПИ с идентификатор 77195.715.8 по КК на гр.Хасково, ул. „Г.Б.” № 56, с възложител „Еском” ООД – град Х., респ. да издаде удостоверение за въвеждането на строежа в експлоатация.

ОСЪЖДА Община – Хасково да заплати в полза на „Еском” ООД – град Х., сторените по делото разноски в общ размер от 1050 /хиляда и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

Съдия: