Р Е
Ш Е Н
И Е № 75
26.03.2013г., гр.Хасково
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д
А
Хасковският административен съд, пети състав, в
открито съдебно заседание на
деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря А.Л.
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №394 по описа на съда за
2012г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Р.С.И. *** против Заповед
№ДК-02-ЮЦР-256/05.10.2012г. на Началник РДНСК Южен централен район за премахване
на незаконен строеж: "Жилищна сграда - ІV",
намиращ се в ПИ 77195.709.28 по КК на гр.Хасково, с административен адрес
гр.Х.,
кв.”О.”,
източно от блок № ,
изпълнен от Р.С.И., без необходимите строителни книжа.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед била неправилна, незаконосъобразна и
издадена в съществено противоречие с процесуалния закон, издадена от орган при
липса на компетентност и при хипотезата за превишаване на правомощия, възложени
му със закон. Оспорващата твърди, че била собственик на жилищна сграда –
ІV,
находяща се в ПИ 77195.709.28 по КК на гр.Х., с
административен адрес гр.Х., кв.
“О.”
източно от блок №.. Сочи,
че в текста на оспорената заповед се извеждало нарушение по смисъла на чл.137,
ал.3 от ЗУТ, като такова нарушение в съставения констативен акт
№Х-45/29.05.2012г. не било констатирано. Разминаването между описаните
нарушения, изведени, като основание за издаването на административния акт, било
самостоятелно основание за неговата отмяна. По време на производството
оспорващата доказвала неизпълнението на едно нарушение, като относно тези й
искания административният орган поискал и данни от Община Хасково, а като
основание за издаване на обжалваната заповед се извеждало друго нарушение, което
според оспорващата било недопустимо и не подкрепено като констатация от
административния орган. На второ място, основание за издаване на обжалваната
заповед се посочвал чл.225, ал.1 от ЗУТ самостоятелно или във връзка с чл.222,
ал.1, т.10 от ЗУТ. В жалбата се цитират коментираните разпоредби и се сочи, че
видно от същите, органът, издал обжалваната заповед, действал при превишаване на
компетентност, а от друга страна издаденият акт бил акт надхвърлящ обхвата на
закона, дори и да била налице компетентност на издалия го орган. Действително
ЗУТ бил изменен с ДВ бр.82 от 2012г., но като всяка една материална норма,
носеща ограничения и съответно ограничения и следваща се от тях санкция на
определено поведение при наличие на приета по-благоприятна норма след извършване
на деянието се прилагала тази от двете норми, която била по-благоприятна за
лицето. На това основание следвало да се приемат и разгледат текстовете в
редакцията, която представила оспорващата и същите били актуални към датата на
подаване на жалбата, а именно от 26.11.2012г. Сочи се също, че процесният имот,
видно от заповедта, бил V-та
категория. Твърди се, че процесният имот бил изграден преди 31 март 2001г., като
в тази връзка се навеждат доводи за търпимост на строежа с оглед разпоредбата
на §127 от ПЗР ЗУТ – в сила от
26.11.2012г.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдена атакуваната заповед.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното :
На 29.05.2012г. работна група от служители в РО”НСК”-Хасково при РДНСК Южен централен район и в Община Хасково извършила проверка на място на строеж "Жилищна сграда - ІV ", намиращ се в гр.Х., източно от блок . в кв.”О.”, ПИ 77195.709.28 по КК на гр.Хасково, резултатите от която били отразени в Констативен акт №Х-45/29.05.2012г. Установено било, че поземленият имот бил собственост на Община Хасково, а строежът, собственост на Р.С.И., и към момента на проверката представлявал масивна едноетажна постройка с размери 9.00м./7.50 м., височина 3.50м., изграден от тухлени зидове и покрив – дървена конструкция – четирискатен, покрит с керемиди, положени мазилки и монтирани дограми, захранен с ел. енергия. Липсвали данни за периода на извършване на строителството. Установено било също, че строежът бил извършен без необходимите строителни книжа - разрешение за строеж и др., в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт бил съставен в отсъствието на Р.С.И. и съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ чрез залепване на Съобщение № Х-45/29.05.2012г. на строежа и на информационното табло в Община Хасково, удостоверено в служебна бележка от 29.05.2012г. с подписите на две длъжностни лица. Видно от направеното отбелязване на стр.3 на констативния акт, същият бил връчен и лично на Р.С.И. на 26.06.2012г. От Р.С.И. било подадено възражение против съставения констативен акт с вх.№ХС-195-01-014/03.07.2012г. И. посочила, че строежът бил направен преди повече от 10 години, бил единствено жилище на семейството й, и подлежал на узаконяване.
Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-256 от 05.10.2012г. Началникът на РДНСК Южен централен район наредил премахването на строеж "Жилищна сграда - ІV", намиращ се в ПИ 77195.709.28 по КК на гр.Хасково, с административен адрес гр.Х., кв.”О.”, източно от блок №., изпълнен от Р.С.И.. Заповедта била връчена на И. на 14.11.2012г. срещу подпис. Жалбата срещу административния акт била депозирана пред Административен съд - Хасково на 26.11.2012г.
По делото е представен Констативен протокол от 11.04.2012г., съставен от служители на Община Хасково, видно от който, след проверка в деловодството е установено, че няма подадено заявление от Р.С.И. за строеж: “Жилищна сграда” в ПИ 77195.709.28 по КК на гр.Хасково, собственост на Община Хасково, по реда на §183 и §184 от ЗИД на ЗУТ и §16 ПР на ЗУТ.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:
По допустимостта: оспорването е допустимо, като изхождащо от активно легитимирана страна, притежаваща правния интерес да оспорва административния акт, в преклузивния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, срещу акт, годен за оспорване. Не се установяват други обстоятелства по чл.159 от АПК, които да правят оспорването недопустимо.
По основателността: съдът е длъжен да извърши служебно пълен контрол на процесния административен акт /арг. от чл.168 от АПК/, като се ръководи от критериите в чл.146 от АПК. В тази насока се установява следното:
Възражението за некомпетентност на издателя на акта, както и за превишаване на правомощията му, е неоснователно. Процесната заповед е издадена от компетентния административен орган /арг. чл.225, ал.1, вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, в съответните приложими редакции на разпоредбите преди 26.11.2012г./. По делото е налично писмено доказателство за делегиране на правомощия от Н-к ДНСК за Н-те на Регионални Дирекции за национален строителен контрол /РДНСК/ да издават заповеди по чл.222, ал.1, т.10 и чл.225, ал.1 от ЗУТ /л.6/. Ето защо конкретният издател на процесната заповед-Началник РДНСК ЮЦР, притежава компетентност да постановява такъв административен акт. С измененията в ЗУТ, направени с ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., действително се предвижда, че строежите от първа, втора и трета категория се премахват от началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, а за строежите от четвърта, пета и шеста категория, компетентен вече е Кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. В настоящия случай обаче, оспорената заповед е издадена на 05.10.2012г. от Началника на РДНСК ЮЦР, което е преди изменението на ЗУТ от 26.11.2012 г., доколкото действащата към момента на издаването й редакция на чл.225, ал.1 и чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, предвижда компетентност при издаването на заповеди за премахване на строежи от пета категория, за Директора на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице.
Спазена е задължителната писмена форма на акта, предвидена от закона. Заповедта съдържа в себе си конкретни фактически основания, както и визира правни такива – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл.225, ал.1 във връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед, изцяло възпроизвеждат установеното при извършената на 29.05.2012г. проверка на строежа в поземления имот и отразеното в Констативен акт № Х-45/29.05.2012г., с който е поставено началото на особеното административно производство по чл.225 от ЗУТ.
От
извършения цялостен съдебен контрол върху административния акт съдът установява,
че особената административна процедура е изпълнена без съществени нарушения и не
са налице основания за отмяна на акта на това основание. Административното
производство по установяване и премахване на „незаконен” по смисъла на ЗУТ
строеж е инициирано с издадения Констативен акт №Х-45/29.05.2012г. Той е
съставен от служители на РО “НСК” - Хасково при РДНСК Южен централен район и на
Община Хасково, като така е спазено изискването на чл.225, ал.3 от ЗУТ (в
приложимата му редакция). Данните по делото сочат, че на оспорващата е дадена
реална възможност да участва пълноценно в административното производство, като
констативният акт и е връчен лично, което сочи, че тя е запозната с
констатациите, обективирани в него, като така не е ограничавано правото й да
подаде възражение срещу констативния акт, както и да ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си. Правото на възражение е упражнено от засегнатото
лице, като то е обсъдено от решаващия орган.Заповедта е издадена след издаване
на констативния акт, и след изтичане на седмодневния срок за подаване на
възражения.
Според решаващия състав не се доказва и нарушение на материално-правните норми и целта на закона. Безспорно е по делото, че обектът, чието премахване е разпоредено, е „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ПР на ЗУТ и то от V-та категория, като същото се ползва за жилище. Също е безспорно, че за него няма издавани никакви строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, нито той се предвижда съобразно действащия ПУП за ПИ, където е ситуиран.
Няма спор, че съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за вида и категорията строеж, в съответствие се одобрения инвестиционен проект и предвижданията на ПУП, каквито тук към претендирания момент на изграждане на обекта – 2000-2001 година, не се доказва да има. Безспорно е, че процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151 ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. В последното съдебно заседание оспорващата изрично признава, че няма “разрешение от Общината за изграждането на къщата”. Доколкото чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ приема, че един строеж или част от него е незаконен, ако е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, и при установените релевантни факти по делото, то единствено възможният правен извод за съда е, че извършеният строеж безспорно се явява „незаконен” по смисъла на цитираната и приложена от ответника разпоредба. Ето защо правилно и в съответствие със закона е издаден акт за неговото премахване.
По делото в крайна сметка жалбоподателката повдига като спорен единствено въпроса за „търпимостта” на процесния строеж, вкл. и поради съображението, че той е единственото й жилище.
Съдът намира това възражение за неоснователно. На оспорващата е указано по реда на чл.171, ал.4 от АПК, че носи тежестта да докаже това релевантно обстоятелство, но същата не проведе такова доказване. Независимо от това, съдът разполага с достатъчно доказателства по делото, които сочат, че възражението за търпимост и узаконяемост на постройката е неоснователно. В проведеното особено производство ответникът е обследвал надлежно тези обстоятелства. Видно от оспорената заповед административният орган се позовава на Констативен протокол от 11.04.2012г. на Община Хасково, удостоверяващ липсата на подадени заявления по реда на §183 и § 184 от ЗИД на ЗУТ, вкл. и по реда на §16 от ПР на ЗУТ, за строежа, като този протокол е представен по делото и приет без оспорване от И.. Доколкото от данните по делото се установява, че няма предходни производства за узаконяване, нито има издаден акт за узаконяване за процесния строеж, нито се навеждат твърдения в тази насока, съдът счита за безспорно установено по делото, че процесният строеж не е узаконен.
Строежът не е и „търпим” по см. и на §16 от ЗУТ. Доколкото по делото съдът приема, че периода на построяването на строежа е 2000-2001 година, то по делото не се установява наличие на кумулативно предвидените предпоставки на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ. Дори и да се приеме, че строежът е изграждан в по-ранния период, твърдян от И. пред административния орган-1996-97година, то отново не са налице кумулативно дадените в §16, ал.2 от ПР на ЗУТ предпоставки.Оспорващата не ангажира никакви безспорни доказателства в тази насока, нито пред административния орган, нито в производството пред настоящата инстанция. Строежът не е търпим, защото не е деклариран съгласно изискванията на §16, ал.3 или ал.2 от ПР на ЗУТ, което е достатъчно основание да се приеме, че той подлежи на премахване, без да е необходимо да се установява допустимост по градоустройствените планове, правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. За пълнота на проверката, следва да се отбележи, че доказателствата по делото установяват, че въпросният строеж е недопустим, доколкото същия е построен върху общинска земя, но няма данни за изграждането му да има учредено по надлежния законов ред суперфициално право.
Съдът намира и за изцяло неоснователни наведените в жалбата доводи за приложимост на разпоредбата на §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012г., в сила от 26.11.2012г.). Параграф 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ от 2012г. действа занапред и за това не указва влияние върху спора за законосъобразността на процесната заповед, доколкото този въпрос се преценява към момента на постановяването й, и с оглед действащото тогава законодателство, по аргумент на чл.142, ал.1 от АПК. В ЗИД на ЗУТ от 2012г. липсва преходна норма относно приложимостта й към висящите производства. Ето защо следва да се приеме, че законът не придава обратно действие на новия §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр.82/2012г., и той не намира приложение, нито влияе на преценката за законосъобразността на процесната заповед.
Не на последно място съдът установява, чрез доказателството на л.14, че процесната жилищна сграда №ІV, не е единствено жилище на Р.И., поради което възражението й в тази насока е изцяло неоснователно. Видно от данните на л.14 И. се явява извършител и собственик на още една жилищна сграда в същия ПИ, а именно тази под № ІІІ, за която има издаден друг констативен акт за установяване на незаконен строеж.
По така
изложените съображения и въз основа на установеното чрез доказателствата, съдът
счита, че коментирания строеж безспорно е „незаконен” по см. на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ. Разпореждайки премахването му, Началникът на РДНСК Южен централен
район, постановява административен акт, издаден в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, при спазване на общите и особени процесуални
изисквания. Жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Ответникът не прави искане за присъждане на разноски, поради което
такива не му се следват.
Водим от
горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.С.И.
***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-256/05.10.2012г. на Началник РДНСК Южен централен
район.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: