РЕШЕНИЕ
№44/13.03.2012г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
|
Председател: |
Ива
Байнова |
|
Членове:
|
Василка
Желева |
|
|
Кремена
Костова - Грозева |
при секретаря.........Й.П. ……………………………………..и в присъствието на
прокурорa……Елена Катранджиева……….…………………...................……………………..
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 354 по
описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.32 ал.2 от Закона за администрацията във вр. с чл.45 ал.4 от ЗМСМА.
Образувно е по Заповед №АК-04-17/14.11.2012г. на Областен управител на Област-Хасково за оспорване на Решение №286/26.10.2012г. на Общински съвет – Хасково, прието на заседание,проведено на същата дата, с което се изменя Наредба за управление на общинските пътища /НУОП/ като се създава нов Раздел VІІ на Глава V с наименование „Вреди причинени от неравности по пътното платно на общинските пътища и улици” и нов чл.65 .
Решението се оспорва с оплаквания за нищожност и незаконосъобразност като постановено при липса на компетентност и в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за пътищата /ЗП/ и Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Излагат се съображения, че в чл.23 от ЗП било вменено задължение за ОбС да определи с наредба правомощията на кмета по управление на общинските пътища като обхвата на тези правомощия бил посочен в чл.19 ал.2 от същия закон. От приложното поле на ЗП били изключени улиците в населените места и селищните образувания с изключение на онези от тях, които са едновременно участъци от републикански или общински пътища /чл.1 ал.2 т.1 от ЗП/. При това императивно предписание и с оглед законодателно проведената разлика между пътища и улици като елемент от транспортната техническа инфраструктура следвало да се приеме, че улиците в населените места не се идентифицират с пътища и не са подчинени на режима на ЗП. В тази връзка наредбата по чл.23 от ЗП не била приложима по отношение на улиците в населените места и ОбС нямал законова делегация да въвежда правни норми, регулиращи обществени отношения извън предвидените в самия закон. Видно от наименованието на новия Раздел VІІ на Глава V от Наредбата, волята на ОбС била текстът на чл.65 да бъде относим както към общинските пътища, така и за улиците, което противоречало на изключението, предвидено в чл.1 ал.2 т.1 от ЗП. По този начин ОбС излязъл извън границите на определената му със закон компетентност, поради което така приетият текст от НУОП се явявал нищожен. Текстът на чл.65 от НУОП противоречал на чл.76 ал.3 от АПК и чл.8 от ЗНА. Подзаконовите нормативни актове на общините следвало да се базират на нормативни актове от по-висока степен при уреждане на обществени отношения от местно значение като тези отношения следвало да се третират само и единствено в рамките, определи от по-висшия по степен нормативен акт, детайлизирайки неговото приложение. Новият чл.65 от НУОП противоречал и на разпоредбите на ЗДвП. Задължените при ПТП субекти и тяхното поведение били уредени в Раздел ХХІІІ на Глава ІІ от ЗДвП като с приетата подзаконова разпоредба ОбС недопустимо разширил техния кръг и им вменил задължения, непредвидени в закона. Освен това в чл.125а от ЗДвП била делегирана нормотворческа компетентност на МВР и Комисията за финансов надзор да определят с наредба документите и реда за съставянето им при ПТП като такова правомощие за ОбС не било предвидено.
По изложените съображения се иска от съда да прогласи нищожността на оспореното решение или евентуално да го отмени като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски по делото, представляващи 20 лв внесена държавна такса за обнародване и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Общински съвет Хасково, представлявано от Председателя И. И. счита оспорването за неоснователно и по подробно изложени съображения моли да се отхвърли.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспорването за основателно и пледира за отмяна на решението.
Административен съд – Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка Кметът на Община Хасково е предложил на ОбС – Хасково да бъде изменена НУОП като се създаде нов Раздел VІІ на Глава V с наименование „Вреди причинени от неравности по пътното платно на общинските пътища и улици” и нов чл. 65. Видно от изложеното в докладната записка предложеното изменение е продиктувано от зачестилите случаи на предявени срещу Община Хасково претенции от физически лица и застрахователни компании за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на неравности по пътната настилка на общинските пътища и улици. Докладната записка е публикувана на интернет страницата на Община-Хасково на 11.10.2012г., видно от представената към по делото разпечатка от същия сайт и е включена като т. 5 от дневния ред на заседанието, проведено на 26.10.2012г. Видно от представената извадка от протокола за заседанието на него са присъствали 41 общински съветника от общо 41 такива. В гласуването при приемане на Решение №286/26.10.2012г. са участвали 41 общински съветника, от които 40 са гласували „за”, няма гласували „против”, а един е „въздържал се”.
С писмо изх.№06-25-9/31.10.2012г. приетите на заседанието от 26.10.2012г. решения, вкл. процесното, са изпратени на Областния управител на Област – Хасково, като при последния писмото е заведено с рег.№АК-01-130/31.10.2012г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорването изхожда от надлежно легитимирана страна и с оглед разпоредбата на чл.187 ал.1 от АПК е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е основателно.
С оглед основанието, на което е приета изменената с оспореното решение наредба, а именно чл.23 от ЗП, съдът счита, че то е прието извън пределите на делегираната по закон компетентност на Общинския съвет.
Разпоредбата на чл.23 от ЗП предвижда общинският съвет с наредба да определи правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища. Дейностите по управление на общинските пътища са изброени в чл.19 ал.2 от ЗП. Приетият текст на новия чл.65 от НУОП освен, че не определя каквото и да било правомощие за кмета на общината, свързано с управлението на общинските пътища, е насочен и към обекти, които са извън предметния обхват на ЗП. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 т.1 от същия закон, от приложното му поле са изключени улиците в населените места и селищните образувания с изключение на онези от тях, представляващи едновременно и участъци от републикански или общински пътища. Последното налага извода, че улиците в населените места, макар и представляващи обекти - публична общинска собственост съгласно разпоредбата на §7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА, не са идентични с пътищата. Аргумент в подкрепа на този извод е и изричното приравняване на улиците в населените места към пътищата, регламентирано в §6 т.1 от ПЗР на ЗДвП и допуснато с оглед постигане специалната цел на този закон да опази живота и здравето на участниците в пътното движение.
С оспореното решение, видно от съдържащите се в Докладната записка на Кмета на Община Хасково мотиви за приемането му, ОбС – Хасково е уредил въпрос, свързан с претенциите за обезщетяване на вреди, причинени от ПТП, настъпили в резултат на неравности по пътното платно на общинските пътища и улици. Този въпрос няма каквато и да било връзка с управлението на общинските пътища, респ. с обществените отношения, които ЗП урежда. Предвиденото по чл.23 от ЗП делегиране на компетентност на ОбС –Хасково да приеме нормативни разпоредби във връзка с неуредените от закона такива на местно ниво касае единствено определяне правомощията на Кмета на общината по управление на общинските пътища. Тази законова делегация не обхваща регулиране на обществени отношения, извън обхвата на ЗП, поради което приемайки текста на новия чл.65 от НУОП, респ. създавайки нов раздел в същата, Общинският съвет е издал акт без да притежава материална компетентност за това. Необходимо е също да се посочи, че макар и като материалноправно основание в изменящия НУОП акт да не се сочи такова от ЗДвП, на практика с новоприетия чл.65 ОбС-Хасково е регламентирал обществени отношения, предмет именно на този нормативен акт. ЗДвП в разпоредбата на чл.125а ал.3 е делегирал правомощия на конкретни органи с наредба да определят документите, които се съставят при ПТП, реда за съставянето им в случаите, когато местопроизшествието се посещава от полицейските органи, както и реда за информиране относно причинените ПТП. Безспорно ОбС не е сред тези органи, поради което за същия липсва каквато и да е материална компетентност да вменява правила за поведение, надхвърлящите предвидените такива в нормативен акт от по-висока степен, какъвто се явява ЗДвП. Независимо от стремежа на местния нормотворчески орган новоприетият текст от НУОП да звучи пожелателно, на практика той създава задължения, каквито специалният ЗДвП по отношение на визираните в решението субекти не предвижда.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
оспореното решение, с което се изменя НУОП е прието при липса на материална
компетентност на административния орган и следва да се обяви за нищожно.
При проверка на оспореното решение за съответствие с останалите изисквания за законосъобразност , съдът намира следното:
Оспореното решение е прието на редовно проведено заседание на общинския съвет. В същото не е посочено материалноправното основание за издаването му, но доколкото същото изменя нормативен акт, това не е задължително в какъвто смисъл е и въведеното в разпоредбата на чл. 75 ал.4 от АПК изключение. Фактическите основания за приемане на решението се съдържат в приложената докладна записки на Кмета на Община Хасково.
Съдът счита, че оспореното решение не отговаря на изискването по чл.52 ал.2 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове /ЗНА/. В случая е приет нов Раздел VІІ, който раздел е структуриран систематически преди административнонаказателните разпоредби на наредбата и следва поредноста на предходните раздели в Глава пета от същата от НУОП. В този раздел се съдържа нов чл.65, като същевременно видно от приложеното по делото заверено копие на НУОП разпоредба с такъв номер - чл.65, се съдържа и в Раздел VІ на наредбата. При дадената в т.2 от оспореното решение формулировка „нов чл.65” не става ясно дали съществуващият в Раздел VІ член със същата номерация се отменя или и двата текста съществуват едновременно. Последното е недопустимо с оглед неяснотата, която се създава и е съществено нарушение на изискването за форма и начина на структуриране на нормативния / в случая подзаконов/ акт.
Не се констатира при приемане на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, а и подобни оплаквания не се навеждат от оспорващия. Решението е взето с необходимото мнозинство съгласно разпоредбата на чл.27 ал.3 от ЗМСМА. Спазено е и изискването по чл. 26 ал. 2 от ЗНА. Докладната записка, съдържаща проекта за изменение на НУОП е публикувана на интернет страницата на Община-Хасково като до датата на приемане на процесното решение са изтекли повече от 14 дни и няма данни в този период да са постъпили предложения и становища по нея. Предвид последното не е нарушено изискването по чл.77 от АПК, нормативният акт да се издава след като се обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
Съдът намира, че оспореното решение е прието за цел, ненамираща законова опора и изцяло различна от целта на НУОП и по-високия по степен ЗП, въз основа на който тя е издадена. Видно от мотивите за приемане на решението, целта на новосъздадения чл.65 е предварително снабдяване с доказателства, които да се използват в евентуално образувано съдебно производство по обезщетяване на вреди и по този начин да се сведе до минимум риска общината да носи отговорност за тях. Според настоящия състав е нямало никаква пречка тази цел да бъде постигната чрез други способи като присъствието на общински представител при някои случаи на ПТП, както и на съставяне на документ, обективиращ фактически обстоятелства по настъпването на ПТП би могло да бъде уредено чрез споразумения между общината, органите на полицията и застрахователните дружества.
Предвид така изложеното съдът намира, че оспорването е основателно и предвид констатирания порок по смисъла на чл.146 т.1 от АПК оспореното решение следва да се обяви за нищожно.
С оглед изхода на делото, на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса за обнародване в Държавен вестник в размер на 20 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, във връзка с чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 193 ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №286/26.10.2012г. на Общински съвет – Хасково, с което се изменя Наредба за управление на общинските пътища като се създава нов Раздел VІІ на Глава V с наименование „Вреди причинени от неравности по пътното платно на общинските пътища и улици” и нов чл.65 .
ОСЪЖДА Общински съвет – Хасково да запалти на Областен
управител на Област – Хасково разноски по делото в размер 170.00 /сто и
седемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да
се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или
протест, или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.