Р Е
Ш Е Н И Е
№164
21.06.2013 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №64 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалба на А.М.А. ***, против Заповед №Н-24/27.02.2012 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателката твърди, че заповедта е незаконосъобразна и претендира отмяната й. В уточняваща жалбата писмена молба с вх.№736/05.03.2012 г. излага доводите, че оспорва изземването поради това, че има образувано адм.дело №11/2012 г., което в момента било на съдебен процес за спора по заповед №1745 от 13.12.2011 г. за прекратяването на договора, което било неоснователно.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №Н-212/25.01.2011 г. на Кмета на Община Хасково, по реда на Наредбата за общинските жилища на Общински съвет – Хасково, А.М.А. и членовете на семейството й са настанени в общинско жилище от фонд „Резервен”, находящо се в гр.Х., ул.„Т. К.”. Между Община Хасково като наемодател и А.М.А. като наемател е сключен Договор за наем на общински жилищен имот рег.№ОС-214 от 01.02.2011 г. за ползването под наем на жилищна сграда на ул.„Т. К.” в гр.Х., състоящ се от: две стаи, кухня, коридор и сервизни помещения – жил.площ 54.62 кв.м., за срок от пет години.
Със Заповед №1745/13.12.2011 г. на Кмета на Община Хасково наемното правоотношение между Община Хасково и А.М.А. за това жилище е прекратено на основание чл.17, ал.2, във вр. с ал.1, т.9 от Наредбата за общинските жилища на Общински съвет – Хасково и чл.11, т.13 от договора. По жалба от А.М.А. с вх.№49/09.01.2012 г. срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е образувано адм.дело №11/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково, което е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с решение по адм.дело №6423/2012 г. на ВАС и впоследствие е образувано адм.дело №337/2012 г. на АС – Хасково.
С окончателно Решение №6526/14.05.2013 г., постановено по адм.дело №1127/2013 г. по описа на ВАС, се отменя решение №236/27.12.2012 г. по адм.дело №337/2012 г. на АС – Хасково и се отменя Заповед №1745/13.12.2011 г. на Кмета на Община Хасково.
Със Заповед №Н-24/27.02.2012 г., издадена от Кмета на Община Хасково на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.65 от ЗОС и чл.18, ал.1 от Наредбата за общинските жилища на Общински съвет – Хасково, от А.М.А. се изземва недвижим имот - общинска собственост, представляваща жилищна сграда, находяща се в гр.Х., на ул.„Т. К.” , поради това, че го владее без правно основание. Насрочено е изпълнение по административен ред и е определен състав на комисията, която да извърши изземването. Видно от отбелязването на гърба на заповедта, същата е получена лично срещу подпис от А.М.А. на 29.02.2012 г. На същата дата в съда е депозирана жалбата срещу Заповед №Н-24/27.02.2012 г., заведена под вх.№688/29.02.2012 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване индивидуален административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е постановена на основание нормата на чл.65, ал.1 от ЗОС, регламентираща, че общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. По отношение валидността на обжалваната заповед липсва спор по делото, а при преценка на формалните изисквания относно съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания. Като правно основание за издаването й е посочен също и чл.18, ал.1 от Наредбата за общинските жилища на Общински съвет – Хасково /приложена на л.7-18 от адм.д №337/2012 г. на ХАС/, която норма е идентична по съдържание на чл.65, ал.1 от ЗОС.
Конкретни твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването на акта не могат да се извлекат от съдържанието на жалбата и уточняващата я писмена молба. Такива не се констатират и при служебната проверка, доколкото адресатът на административния акт е упражнил надлежно правото си на защита, възползвайки се от възможността да го обжалва по съдебен ред и да ангажира становище и доказателства по него. Не се установяват нарушения, които да са се отразили върху истинността на правнорелевантните факти.
Следва да се отбележи, че с постановено по делото определение от 07.03.2012 г. съдът е отделил за разглеждане в отделно производство заявената в жалбата искова претенция на А.М.А. за обезщетение от причинени й неимуществени вреди от длъжностни лица. По тази част от инвокираните в жалбата твърдения е било образувано исково адм.дело №70/2012 г. на АС – Хасково, производството по което е прекратено с Определение от 28.03.2012 г., оставено в сила с Определение №5909/25.04.2012 г. по адм.дело №4985/2012 г. по описа на ВАС, т.е. същите твърдения са извън предметния обхват на настоящото производство и съдът не дължи произнасяне по тях, а на преценка подлежи само законосъобразността на обжалваната заповед.
От фактическа страна административният орган е мотивирал оспорения акт със съображенията, че А.М.А. владее общинския жилищен имот без правно основание, при прекратен наемен договор. По силата на приложената правна норма, заповедите за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот, същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Не са спорни и се установяват от писмените доказателства по делото обстоятелствата, че жилищния имот, предмет на разпореденото изземване, е общинска собственост, както и че към момента на издаване на акта се владее от жалбоподателката и членовете на домакинството й. Единственият спорен момент е наличието или липсата на основание за това владение. Липсата на основание за ползване по смисъла на чл.65, ал.1 от ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона или по волята на страните правна връзка, обуславяща владеенето или държането на общинския имот. При преценка съответствието на административния акт с материалния закон, съобразно правилото на чл.142, ал.1 от АПК, следва да се има предвид и висящността на спора по законосъобразността на заповедта за прекратяване на съществуващото дотогава наемно правоотношение. Според нормата на чл.46, ал.2 от ЗОС, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, а ал.5 на същия член прогласява, че заповедта по ал.2 може да се обжалва пред административния съд по реда на АПК, като жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Към момента на издаване на оспорената заповед за изземване – 27.02.2012 г., Заповед №1745/13.12.2011 г. на Кмета на Община Хасково за прекратяване на наемното правоотношение е била издадена и обжалвана по съдебен ред, като не е постановен акт на съда за спиране изпълнението на тази заповед. След като по силата на изрична разпоредба на закона жалбата срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е лишена от суспензивен ефект, то заповедта се ползва с предварителна изпълняемост и неприключването на делото по обжалването й не е пречка за издаването на заповед за изземване по чл.65 от ЗОС.
Независимо от това съдът намира, че на основание чл.142, ал.2 от АПК следва да вземе предвид и установения след издаването на оспорения акт, но до приключване на устните състезания по делото факт, че с влязло в сила на 14.05.2013 г. съдебно решение, постановено по адм.дело №1127/2013 г. по описа на ВАС е отменена Заповед №1745/13.12.2011 г. на Кмета на Община Хасково за прекратяване наемното правоотношение, касаещо процесния имот. От окончателната отмяна на тази заповед следва, че към настоящия момент е налице облигационната връзка между А.М.А. ***, каквато представлява наемният договор между тях, тъй като същият не е прекратен със стабилен административен акт, както и срокът на договора не е изтекъл. Този наемен договор с рег.№ОС-214/01.02.2011 г., сключен въз основа на настанителна Заповед №Н-212/25.01.2011 г. на Кмета на Община Хасково, представлява валидно основание за ползването на общинския жилищен имот от жалбоподателката и наличието му опровергава хипотезата на ползване без основание, на която се е позовал административния орган при издаването на оспорената заповед. Безспорно се установява, че към момента на приключване устните състезания по делото не са налице всички нормативно установени предпоставки, за да бъде упражнено от страна на Кмета на Община Хасково правомощието му по чл.65, ал.1 от ЗОС. Оспорената заповед, с която е разпоредено изземване на имота от А.М.А., се явява незаконосъобразна и като постановена в нарушение на материалния закон същата подлежи на отмяна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед №Н-24/27.02.2012 г. на Кмета на Община Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: