Решение по Административно дело 124/2013г.

РЕШЕНИЕ

№ 156/05.07.2013г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретая…........Д.А.…..………...………………………...и в присъствието на Прокурор………..…..………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №124 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Еском” ООД – гр.Х., представлявано от управителя Ш.А.Д. срещу Заповед № 476/22.03.2013г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж „Офис – каса” с идентификатор 77195.735.57.6.7 по кадастралната карта на гр.Х., ул. „М.” № **.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна и необоснована. Навеждат се доводи, че наетият обект се ползва за търговска дейност – продажба на стоки и услуги и заплащането им (в рамките на предмета на дейност на дружеството), т.е. дейността, която се осъществявала в обекта, била чисто търговска, но това не било съобразено и не били изложени мотиви в тази насока, макар да било посочено в подаденото възражение №53Е-18-3/01.03.2013г. Безспорно било, че наетият от дружеството обект бил собственост на В. И.а В., съгласно Нотариален акт №18/13.01.2006г., както и че имало издадено Разрешение за ползване №СТ-12-1201/21.11.2008г. като “Сграда със смесено предназначение – лекарски кабинети, магазини и офиси – първи етап” и че било обект ІV категория. Съгласно класификатора към Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, това представлявало “търговски обект” в сграда и именно това било предназначението на обекта. В жалбата се коментират разпоредбите на чл.178, ал.4 от ЗУТ и §5, т.41 от ПР на ЗУТ и се сочи, че след като се касаело до използване на наетото помещение с търговска цел – продажба на консумативи и услуги, както и заплащането им, не била налице “промяна на предназначението” и на начина на ползване – като “офис-каса”, както било прието (още повече, че такова предназначение по класификатора изобщо липсвало). След като това било така, то обектът не се ползвал в отклонение от предназначението му – търговски обект. По изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна и необоснована. Претендира се присъждане на разноските по производството.

Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител моли да бъде оставена в сила атакуваната заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2013г. работна група в състав от служители на отдел “КСГС”, Дирекция “Устройство на територията” към Община Хасково извършила проверка на строеж "Офис - каса”, намиращ се в ПИ №77195.735.57.6 по КК на гр.Хасково (УПИ VIII-605, кв.526), с административен адрес гр.Х., ул.”М.” №**, резултатите от която били обективирани в Констативен акт №4/22.02.2013г. В него е отразено, че строеж “Офис – каса” се намира в сграда с идентификатор 77195.735.57.6. Съгласно одобрените проекти на 15.01.2007г., обектът с идентификатор 77195.735.57.6.7 е предназначен за “магазин”. Строежът е IV категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че строежът се ползва като “Офис-каса” от “Еском” ООД, гр.Х. Посочено е също, че строежът се ползва не по предназначение, тъй като съгласно одобрените проекти е предвиден за “Магазин”, а се ползва като “Офис-каса”, в нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ.

Констативният акт е съобщен на ползвателя на строежа на 22.02.2013г. по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Представена е и разписка за връчване на констативния акт на 22.02.2013г. на Ц.Р.. С вх. №53Е-18-3/01.03.2013г. в Община Хасково е постъпило възражение от “Еском” ООД, гр.Х., срещу съставения констативен акт, в което се посочва, че за обекта, предмет на проверката, е издадено разрешение ползване на 21.11.2008г. от Зам. Началника на ДНСК – София, като обектът е предвиден за “магазин” и понастоящем се ползва за продажба на стоки и услуги, поради което не е налице нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ.

Въз основа на съставения констативен акт е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед №476/22.03.2013г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж „Офис – каса” с идентификатор 77195.735.57.6.7 по кадастралната карта на гр.Х., ул. „М.” № **, определен е 7-дневен срок за доброволно изпълнение от връчване на заповедта, а при неспазване на посочения срок за доброволно изпълнение на заповедта е определен 7-дневен срок за принудително изпълнение на същата, като доставчиците на ел.енергия и вода прекъснат захранването.

В заповедта е посочено, че строеж “Офис-каса”, намиращ се в сграда с идентификатор 77195.735.57.6 по кадастралната карта на гр.Х., ул.”М.” №**, се ползва в отклонение от Разрешение за ползване №СТ-12-1201/21.11.2008г., в нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ.

Заповедта е съобщена на “Еском” ООД гр.Х. с писмо изх. №53Е-18-21/18.04.2013г., получено на 19.04.2013г., видно от представената разписка, а жалбата е подадена и регистрирана при ответника на 19.04.2013г.

По делото е разпитана като свидетел Н. В. К., която заяви, че работи в “Еском” ООД на длъжност продавач-консултант в магазина на ул.”М.” №**. Същата дава показания, че в обекта се предлагат стоки с характер компютърни консумативи и се заплаща цената на ползване на кабелна телевизия и интернет услуга. Свидетелката посочи, че не може да каже коя е преобладаващата дейност, различно било, но като цяло заплащането на таксите било преобладаващо. Видно от трудов договор №32/13.10.2009г. и Допълнително споразумение №160/14.11.2011г. към същия, Н. В. К. е в трудово правоотношение дружеството-жалбоподател и работи на длъжност „продавач-консултант”.

По делото е представено Разрешение за ползване №СТ-12-1201/21.11.2008г., издадено от Зам. Началник ДНСК – София, с което е разрешено ползването на строеж: “Сграда със смесено предназначение – лекарски кабинети, магазини и офиси – първи етап”, находящ се в урегулиран поземлен имот VIII-605, кв.526 по плана на гр.Хасково.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С оглед разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Обективирана е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Заповедта е мотивирана, изложени са фактически и правни основания за издаването и. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед, изцяло възпроизвеждат установеното при извършената на 22.02.2013г. проверка, отразено в Констативен акт № 4/22.02.2013г. Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената заповед е несъответна на материалния закон.

Съгласно чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ, при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно. Изключение от забраната за ползване на невъведените в експлоатация строежи е предвидено с разпоредбата на чл.178, ал.2 от ЗУТ, която предвижда, че не подлежат на въвеждане в експлоатация, строежите от шеста категория.

В конкретния случай се установява, че забраненият за ползване строеж е от четвърта категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, поради което подлежи на въвеждане в експлоатация. Не е спорно, че към момента на извършената проверка, обективирана в Констативен акт № 4/22.02.2013г. процесният обект се ползва. Спорен е въпросът относно начина на ползването му, и по-конкретно ползва ли се той по предназначението му съгласно издаденото разрешение за ползване № СТ-12-1201/21.11.2008г., за строеж: „ Сграда със смесено предназначение – лекарски кабинети, магазини и офиси – първи етап”, а именно като магазин или това предназначение е променено.

Съгласно § 5, т.41 от ПР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.

За обекта, който се ползва от „Еском” ООД се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че се ползва за търговска дейност. Видно от свидетелските показания на Н.К., се продават консумативи за компютри и такива във връзка с ползването на кабелна телевизия и интернет, заплащат се и такси за ползването им. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие, тъй като същите кореспондират със събраните писмени доказателства по делото, а освен това са дадени от лице, заемащо длъжността „продавач-консултант”, което осъществява трудовите си функции именно в обекта, забранен за ползване. Същевременно от страна на ответника по никакъв начин не се доказа този обект да се ползва като офис. В оспорената заповед, както и в предхождащия същата констативен акт не са обективирани каквито и да е обстоятелства, които да наведат на подобен извод. Ползването на обекта за заплащане на интернет - услуги не води до "промяна на предназначението" по см. чл. 178, ал. 4 вр. с § 5, т. 41 ДР на ЗУТ.

В приложение № 2, таблица 3, т. 4 от Наредба № 3 от 28.04.05 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се съдържа класификатор с изчерпателно изброяване на кадастралните единици и съответстващите им кодове. Съгласно класификатора самостоятелните обекти в сгради с код 550 са „за търговска дейност”, а с код 660 са „за офис”. Следва да се посочи, че Класификаторът не борави с понятие „офис – каса” и няма предвиден код за такъв вид обект. В случая безспорно се установява, че процесният обект се ползва за търговска дейност - в съответствие с издаденото разрешение № СТ-12-1201/21.11.2008г., поради което се налага извода, че няма промяна на предназначеното му. В тази връзка неправилно административният орган е забранил ползването на обекта като е приел, че не е въведен в експлотацаия.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.178, ал.6 от ЗУТ, във вр. чл.178, ал.4 от ЗУТ, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски общо в размер на 450.00лева, от които 50 лева - държавна такса за образуване на делото и 400.00 лв - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл.173, ал. 2, вр. 172 ал. 2 предл. ІІ - ро и и чл.143 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 476/22.03.2013г. на Кмета на Община Хасково .

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на „Еском” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.„Е. С.” № **, представлявано от управителя Ш.А.Д., разноски по делото в размер 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Съдия::