Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 4 /25.01.2013г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково на петнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в откритото си съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

 

При секретар : Д.Д. и прокурор ………………...………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдията П. Желева административно дело № 360 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Д.З.Т. ***, против Заповед рег. № П5ЯС-150/16.10.2012г. на Началника на Районно управление „Полиция”-Свиленград.

В жалбата се сочи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Излага се фактическа обстановка, съгласно която от 20.00ч. на 09.08.2012г. до 08.00ч. на 10.08.2012г. оспорващият бил назначен в автопатрул (АП)-658, заедно със старши полицай Г.Г.. Около 6:20-6:30ч., придвижвайки се от установъчен пункт „ул. „Р.” – ул. „Ш. п.” към установъчен пункт „ЖП Прелез-ул. „И.”, с автопатрула се свързал старши полицай П. М., назначен за „Охрана на Управление „Полиция”-Любимец”. Последният попитал патрулиращите полицаи къде се намират, като му било отговорено, че автопатрулът се движи към установъчен пункт „ЖП Прелез-ул. „И.”.

С оглед изнесените фактически твърдения, в жалбата се обосновава несъгласие с вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно, че същият не изпълнил разпоредената разстановка и часовия график за изпълнение на патрулно-постовата дейност и не уведомил по надлежния ред за промяната на мястото на изпълнение на служебните си задължения. В тази насока се сочи, че само около пет минути преди автопатрулът да пристигне на новия установъчен пункт, патрулиращите полицаи провели разговор с дежурния полицай и го уведомили за точното си местонахождение, на което впоследствие били и открити. Дори да се приемело, че описаното деяние представлявало нарушение, то същото било маловажно, доколкото било извършено за период от пет минути.

На следващо място в жалбата се обосновава, че при издаване на проверяваната заповед, органът издател не изпълнил задължението си по чл. 229 ал. 2 от ЗМВР, тъй като при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание не взел предвид и не отчел тежестта на нарушението, липсата на настъпили от последното вредоносни последици, както обстоятелствата по извършването му, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Липсвали и мотиви относно причините, поради които Началникът на РУ „Полиция”-Любимец наложил по-тежкото наказание „писмено предупреждение”, а не най-лекото, каквото било  наказанието „мъмрене”.

В жалбата се аргументира и за допуснати при издаване на процесната заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че административните актове от вида на проверявания следвало да съдържат посочените в чл. 246 ал. 1 от ППЗМВР реквизити. В оспорената в настоящото производство заповед обаче липсвало ясно описание на обстоятелствата, при които било извършено вмененото във вина на оспорващия нарушение, както и некоректно спрямо изложената фактическа обстановка като правно основание за издаване на акта била ангажирана разпоредбата на чл. 226 ал 1 т. 5 от ППЗМВР.

Моли се за отмяна на обжалваната заповед.

Ответната страна- Началник на Районно управление „Полиция” – Свиленград не се явява, не изпраща представител в о.с.з. и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че настоящият жалбоподател заема длъжността „старши полицай”, категория „Е”, ІІІ-та степен, в „Охранителна полиция” на Участък „Полиция”-Любимец към РУ „Полиция”-Свиленград при ОД на МВР-Хасково.

Видно от Докладна записка рег. № 19285/30.08.2012г., комисар А. Ц.-Началник на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Хасково е уведомил Директора на ОД на МВР-Хасково, че  е извършена проверка на нарядите от РУ „Полиция”-Свиленград за времето от 04:00ч. до 07:30ч. на 10.08.2012г. За целта в 06:10ч. проверяващите посетили Участък „Полиция” – Любимец, като заварили входната врата на участъка затворена. За да им бъде осигурен достъп до помещението било почукано на вратата на сградата. На проверяващите било отворено, като посрещналият ги старши полицай П. М., назначен за охрана на участъка бил с външен вид, подсказващ, че лицето не е бодърствало. При преглед за спазване изискванията за деловодно оформление на документите, било установено, че Ежедневната ведомост в участъка не била заведена. Също така незаведени били и представените План, разстановка на силите и средствата и часовият график за изпълнение на патрулно-постовата дейност за 09.08.2012г. Съгласно последните два документа, за времето от 06:00ч. до 08:00ч. на 10.08.2012г. автопатрул № 658 в състав полицай Д.З.Т., назначен за старши на патрула и старши полицай Г. М. Г., изпълнявали патрулно-постова дейност в района за Зеленчуковата борса в град Л.. При извършена проверка на място, автопатрулът не бил открит, което наложило изискването на информация от старши полицай Пламен Маджаров за актуалното местоположение на наряда. При последваща обиколка на територията на град Любимец около 6:30ч, проверяващите открили автопатрулния автомобил паркиран на пътя за град Ивайловград, срещу „ЖП прелеза”. При приближаването към автопатрула от последния излязъл полицай Д.З.Т., от чийто вид и поведение личало, че същият не е бодърствал. Служителите от наряда не дали смислено обяснение поради какви причини се отклонили от утвърдената разстановка и часовия график, за което си действие не са искали разрешение, както и не им е разпоредена въпросната промяна. С оглед изложената фактическа обстановка, в цитираната Докладна записка е изложено заключение, според което служителите полицай Д.З.Т. и старши полицай Г. М. Г. в момента на проверката не изпълняват патрулно-постова дейност в бодро състояние, както и разпоредената разстановка и часовия график, с които си деяния са нарушили реда на непосредствено изпълнение на ППД от нарядите, предписан в чл. 117 т. 3 от Инструкция Iз-2295/08.12.2006г. за патрулно-постовата дейност на МВР, изменена и допълнена с Инструкция Iз-2863/01.12.2010г. С оглед отстраняването на установените пропуски и слабости, както и за недопускането им в бъдеще, е предложено извършването от страна на ръководството на РУ „Полиция”-Свиленград на проверка по случая, която да установи налице ли са допуснати нарушение на служебната дисциплина.

По повод посочената по-горе Докладна записка рег. № 19285/30.08.2012г., със своя Заповед рег. № П5ЯС-125/11.09.2012г., Началникът на РУ „Полиция”-Свиленград е наредил извършването на проверка за установяване на данни за извършени дисциплинарни нарушение от полицаите П. А. М., Г. М. Г., и Д.З.Т.. Със Заповедта е определен и съставът на Комисията, на която е възложено осъществяването на проверката, като е посочено и, че същата следва да изготви писмена справка, която да бъде докладвана в срок до 28.09.2012г. Настоящият жалбоподател е запознат със съдържанието на Заповед рег. № П5ЯС-125/11.09.2012г. на Началник на РУ „Полиция”-Свиленград на 25.09.2012г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето.

В изпълнение на възложените й функции, Комисията е изискала обяснения от тримата проверявани служители. Видно от дадените такива от Д.З.Т. и Г. М. Г., лицата сочат, че от 20.00ч. на 09.08.2012г. до 10.08.2012г. са били назначени като автопатрул-658. В 20.00ч. на 09.08.2012г. на двамата полицаи бил проведен инструктаж от инспектор Р. Д. от УП –Любимец, след което със служебен автомобил лицата се придвижили до полицейския автомобил, с който трябвало да патрулират, който се намирал на бензиностанция „Гея” в град Л. И двамата служители дават обяснения, че от началото на смяната до момента на извършване на проверката спазвали стриктно разстановката и часовия график на ППД, като от 06:00ч. до 06:20ч. автопатрулът се намирал на установъчен пункт ул. „Р.” – ул. „Ш. п.”. Обстановката била нормална, поради което двамата полицейски служители решили да се преместят на пътя за град И. – на установъчен пункт „ЖП прелез”, във връзка със зачестили кражби на черни и цветни метали, селскостопанска продукция и дървесина. В 06:25ч. по „Тетра” с тях се свързал старши полицай П. М.- назначен за охрана на УП-Любимец, който попитал патрулиращите къде се намират. Било му отговорено, че АП-658 се намира на ул. „Т.” и пътува към установъчен пункт „ЖП прелез”.  И в двете обяснения се сочи, че именно там автопатрулът бил намерен от проверяващите. Твърди се, че патрулиращите полицаи имали намерение да съобщят за промяната на установъчния пункт след пристигането си на  пункт „ЖП прелез”, като обясняват уморения си и небодър вид, с обстоятелството, че смяната им е била към края си и служителите са били уморени. В обясненията на третото проверяваното лице – старши полицай П. А. М., също се сочи, че до момента на пристигане на проверката на 10.08.2012г. в УП-Любимец, служителят е бил в течение за местоположението на автопатрул-658. След като е установено, че патрулиращите не се намират на пункт ул. „Ш. П.” – ул. „Р.”, М. се свързал с полицаите по „Тетра”, като получил информация, че патрулът се е преместил на установъчен пункт „ЖП-Прелез – ул. „И.”.

Видно от Справка рег. № ЯС-11368/28.09.2012г.,  Комисията, назначена със Заповед рег. № П5ЯС-125/11.09.2012г.  на Началника на РУ „Полиция”-Свиленград е достигнала до извода, че на 10.08.2012г. в 06:30ч. старши полицай Д.З.Т.-старши на автопатрулен наряд и старши полицай Г. М. Г. -в състава на АПН, не са изпълнили разпоредената разстановка на силите и средствата и часовия график за изпълнение на патрулно-постова дейност на полицейските наряди при УП-Любимец. Деянието е определено като нарушение на чл. 121 от Инструкция Iз-2295/08.12.2006г. на патрулно-постовата дейност в МВР, изменена и допълнена с Инструкция Iз-2863/01.12.2010г. Комисията е посочила, че с констатираното неизпълнение на разпоредената им разстановка на силите и средствата, двамата служители са извършили нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 224 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 226 ал. 1 т. 5 от ППЗМВР. Към справката са приложени и утвърдената от Началника на УП-Любимец разстановка на силите и средствата и часовия график за изпълнение на ППД на полицесйките наряди при УП-Любимец за времето от 08:00ч. на 09.08.2012г. до 09:00ч. на 10.08.2012г, както и Наряден дневник вх. № ЯС-9362/10.08.2012г. на автопатрул 658. От съдържанието на посочените документи става ясно, че от 06:00ч. до 07:00ч. е разпоредено АП 658 да дава наряд на пункт „ул. „Ш.п.” – ул. „Р.”, като от нарядния дневник се потвърждава, че при проверка в 06:30ч. патрулът е намерен на пункт „ ул. „Т.” – ул. „И.”. Настоящият жалбоподател е запознат със справката на Комисията срещу подпис на 03.10.2012г.

В заключение на проведената процедура, с оспорената в настоящото производство своя Заповед № П5ЯС-150/16.10.2012г., Началникът на РУ „Полиция”-Свиленград за неизпълнение на чл. 121 от Инструкция Iз-2295/08.12.2006г. на патрулно-постовата дейност в МВР, изменена и допълнена с Инструкция Iз-2863/01.12.2010г., представляващо нарушение на чл. 224 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, изразяващо се в небрежност в служебната дейност и на основание чл. 226 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 226 ал. 1 т. 5 от ППЗМВР, е наложил на Д.З.Т. дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. Административният акт е връчен на адресата си на 29.10.2012г., като жалбата против него е подадена чрез пощата на 12.11.2012г., видно от пощенското клеймо, и заведена в РУ „Полиция”-Свиленград под вх. № ЯС-5942/13.11.2012г., откъдето е изпратена за разглеждане на АС-Хасково.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани и свидетелите Г. М. Г. – служител в УП-Любимец, и Г.П. Б.. И двете лица сочат, че на 10.08.2012г. около 06:15ч. Б., уведомил намиращите се до борсата в град Л. (на пункт „ул. „Ш. п.” – ул. „Р.”) полицаи от АП-658, че  до ЖП прелеза имало каруци, с лица, които крадели дърва. Свидетелят Г. дава данни, че именно с оглед подадения от Б.сигнал за кражба, той заедно с колегата му Д.З.Т., назначени като АП 658 променили установъчния си пункт и отишли на този на „ЖП прелез”. Лицето сочи още, че докато пътували към втория установъчен пункт с тях по станцията се свързал охраната на УП-Любимец, който попитал за местоположението им, на което впоследствие били открити от проверяващите служители. Г. дава данни и, че практиката за уведомяване на оперативния дежурен при промяна на разпоредения установъчен пункт  била след пристигането на автопатрула на новото местоположение, същото да бъде съобщено в УП-Любимец.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождат от материално и териториално компетентен орган. Този извод се основава на разпоредбата на чл. 228 т. 4 от ЗМВР, която предвижда, че наказанията по чл. 226 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗМВР се налагат със заповеди на служители на длъжност „началник сектор”, приравнените на нея и по-високите. Доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че подписалото процесната заповед лице заема отразената в акта длъжност „Началник на Районно управление „Полиция”-Свиленград”, която длъжност безспорно е по-висока от тази на  „началник сектор”, то органът-издател може да налага наказанието „писмено предупреждение” по чл. 226 ал. 1 т. 2 от ЗМВР.

Обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма. Задължителните реквизити, които следва да съдържат административните актове от вида на оспорения, са посочени в чл. 246 ал. 1 от ППЗМВР, а именно – извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган, и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съдът намира, че атакуваната заповед е съобразена с посочените формални изисквания, доколкото в нея се съдържа описание на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, както и посочена от органа като нарушена разпоредба – тази на чл. 121 от  Инструкция Iз-2295/08.12.2006г. на патрулно-постовата дейност в МВР, изменена и допълнена с Инструкция Iз-2863/01.12.2010г. Единствен недостатък в тази насока, е че описанието, дадено в заповедта, сочи за извършването на две отделни деяния. Първото деяние касае извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 10.08.2012г. около 6:30ч. в град Любимец по време на дежурство, съгласно утвърден седмичен график рег. № ЯС-9471/2012г., като АП наряд Д.З.Т. – старши полицай в „Охранителна полиция” на участък „Полиция”-Любимец, носещ службата съвместно с Г. М. Г. – старши полицай в същото структурно звено, не е изпълнил разпоредената разстановка на силите и средствата и часовия график за изпълнение на патрулно-постовата дейност. Този състав правилно е свързан с разпоредбата на чл.121 от  Инструкция Iз-2295/08.12.2006г. на патрулно-постовата дейност в МВР, която действително поставя изисквания за спазване на разпоредените установъчни постове. Второто описано в заповедта деяние - неуведомяване по надлежен ред за наложилата се промяна на мястото на изпълнение на служебните си задължения, което липса измежду Справката, изготвена от Комисията по разследване на случая, не може да бъде отнесено към посочената като нарушена норма от Инструкцията за ППД на МВР. Констатираният порок обаче е несъществен, доколкото след като е налице дори и едно деяния, квалифицирано като дисциплинарно нарушение на изрично и коректно посочена от дисциплинарнонаказващият орган норма, то пред съда е налице възможност съобразно това именно обвинение, да прецени законосъобразността на наложеното наказание. В обследваната заповед Началникът на РУ „Полиция”-Свиленград формално е посочил и законова разпоредба, която третира описаното деяние като дисциплинарно нарушение- чл.224, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и тази съобразно която следва да се определи дисциплинарното наказание – чл.226, ал.1, т. 5 от ППЗМВР. Наличието и на обективирани в заповедта норми, въз основа на които е определено наказанието, води до извод за спазване на изискванията досежно съдържанието на заповедта. Посочения от жалбоподателя довод за неотносимост между фактическото описание на нарушението и нормата на  чл. 226 ал. 1 т. 5 от ППЗМВР има отношение не към формалностите на административния акт, а към неговата законосъобразност, доколкото въпросната разпоредба има отношение само при определяне на дисциплинарното наказание.

По-нататък, при проверка за спазване на административнопроцесуалните правила при провеждане на производството по налагане на наказание по реда на ЗМВР, съдът намира, че дисциплинарния орган на първо място е спазил преклузивните срокове по чл. 225 ал. 1 от ЗМВР. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, е станало известно на Началника на РУ „Полиция” – Свиленград при получаване на Справка рег. № ЯС-11368/28.09.2012г. на Комисията, назначена за изясняване на случая. Двумесечният срок по чл. 225 ал. 1 от ЗМВР изтича на 28.11.2012г., т.е. при издаване на процесната заповед на 16.10.2012г., този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е изминал е период по-голям от една година измежду датата на извършване на нарушението, която е 10.08.2012г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 16.10.2012г.

В случая обаче, макар сроковете за налагане на дисциплинарно наказание да са спазени, Началникът РУП – Свиленград е допуснал процесуално нарушение, като не е изпълнил възложеното му с чл. 229 ал. 1 от ЗМВР задължение за изслушване на държавния служител преди налагане на наказанието и приемане на писмените му обяснения. Единственото представено по делото писмено обяснение от жалбоподателя – Обяснение от Д.З.Т. от 25.09.2012г. не може да удовлетвори изискванията на чл. 229 ал. 1 от ЗМВР, доколкото към момента на представянето на документа Комисията по изясняване на случая все още не е била обективирала крайните си констатации, вкл. правните такива, именно по които наказаното лице има право да даде обяснения. Наред с това следва да се отбележи, че писмените обяснения на жалбоподателя по никакъв начин не могат да бъдат възприети и като удовлетворяващи изискването на изслушване на наказания държавен служител, т.е. за даване на възможност на наказания устно и непосредствено пред дисциплинарнонаказващия орган да вземе становище по повдигнатото му обвинение и да представи възраженията си по него. Съгласно чл. 251 ал. 1 от ППЗМВР, когато преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание държавният служител не е бил изслушан или не са приети писмените му обяснения, непосредствено по-горестоящия орган отменя заповедта без да разглежда случая по същество. Това правило макар предвидено по отношение на административния контрол, действа с още по-голяма сила и при съдебното оспорване.

За пълнота на мотивите на настоящото решение, следва да се посочи, че проверяваният административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон.

Съобразно даденото в обжалваната заповед описание на деянието, за извършването на което е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия, последното е възприето като „…нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност”. В случая, съдът намира, че подобно нарушение не е налице, доколкото посочената като нарушена разпоредба на чл.121 от  Инструкция Iз-2295/08.12.2006г. на патрулно-постовата дейност в МВР, изменена и допълнена с Инструкция Iз-2863/01.12.2010г. не третира въобще въпроса, имащ отношение към предприемането от страна на ППД на отношение по действия по подаден сигнал, по повод който по делото се установява, че оспорващият и колегата му, изпълняващи АП 658 са напуснали разпоредения им установъчен пункт. По арг. на чл.126, ал. 2 от цитираната инструкция ППД могат да реагират на сигнали,  като съобразно чл.122, ал.1 от Инструкцията, следва да докладват своевременно за това в ОДЧ, а в случай, че се налага да излязат извън разпоредената им за обслужване територия да искат разрешение от ОДЧ – чл.117, т.3 от Инструкция Iз-2295/08.12.2006г. на патрулно-постовата дейност в МВР. В разглеждания случай, както е посочено и по-горе в мотивите, касаещи фактическата обстановка по делото, АП 658 от 6:00ч. на 10.08.2012г. е бил на наряд на разпоредения пункт „ул. „Ш. П.” – ул. „Р.” в град Л., т.е. е започнал изпълнението на разпоредата разстановка и часови график. Това е продължило до 6:15ч., когато на носещите службата полицаи е подаден сигнал от свидетеля Б. за извършване на престъпление – кражба на дърва, в района на ЖП прелеза. В тази хипотеза, патрулиращите полицаи съвсем правилно са реагирали своевременно на сигнала, като единствено се констатира, че преди потегляне към пункт „ЖП прелез” не са уведомили за преместването си в ОДЧ, а в случай, че новият им пункт е извън обслужваната територия, не са поискали разрешение за това. В този смисъл, след като с изследваната заповед надлежно е повдигнато обвинение не за неуведомяване при реагиране по сигнал, налагащ промяна в установъчния пункт, а за неспазване на разпоредения установъчен пункт и часовото разписание, то подобно нарушение въобще липсва. Още по-малко, след като се установява, че ППД имат право да реагират при сигнали за извършване на престъпления, може да се говори, че жалбоподателят е извършил нарушение, което да може да бъде подведено под нормата на чл. 224 ал. 2 т. 1 от ЗМВР. Също така, съдът намира, че е налице и несъответстие между посоченото в заповедта, че извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение се изразява в небрежност при изпълнение на служебната дейности (нарушение по чл.226 ал. 1 т. 3 от ППЗМВР) и ангажираната нормата на чл.226, ал.1, т.5 от ППЗМВР, предвиждаща, че дисциплинарното наказание „писмено предупреждение” се налага при пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В резултат на разнопосочните квалификации на деянието, не става ясно, за кое точно дисциплинарно наказание –  по чл. 224 ал. 2 т. 1 от ЗМВР, по чл. 226 ал. 1 т. 3 от ППЗМВР или по чл. 226 ал. 1 т. 5 от ППЗМВР, е наложено на оспорващия наказанието „писмено предупреждение”. Констатираната неяснота възпрепятства наказания служител да разбере какво точно нарушение е извършил, както и съда да установи действителната воля на административния орган.

Поради издаването си при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, оспорената заповед е несъответна и на целта на закона, доколкото последната изисква всяко дисциплинарно наказание да бъде наложено по отношение на дисциплинарно нарушение, което е установено по предвидената в закона и императивна по своята същност процедура, както и при наличието на необходимите за това материални предпоставки.

В заключение на всичко гореизложено, съдът намира, че проверяваната заповед е незаконосъобразна, поради наличието на основанията, посочени в чл. 146 т. 3 – т. 5 от АПК, поради което при съдебното и оспорване следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІІ – ро от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед рег. № П5ЯС-150/16.10.2012г. на Началника на Районно управление „Полиция” - Свиленград.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: