П Р О Т О К О Л

 гр. Хасково, 10.05.2012 година

 

Хасковският административен съд  …………….…………     в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                            Членове:       

 

                                  

При участието на секретаря Д.Д. ..….……..……………………...……..……..…

и  прокурора    …………………………………….…..…………….……………....………………..  

сложи за разглеждане адм.дело № 65  по описа за 2012 година ..........………….............…....   

докладвано от съдия Василка ЖЕЛЕВА ……………....……….………..….......………………..

На именното повикване в 10.40 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ П.С.А. и Г.А.А., редовно уведомени от предходното съдебно заседание, се явяват лично.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Директор на РД”Социално подпомагане” област Хасково, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

СВИДЕТЕЛИТЕ д-р С.Т.Ч. и д-р К. Г. Г., редовно призовани, се явяват лично.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА П.А. – Да се гледа делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.А. – Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Отстраниха се свидетелите от съдебната зала.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА П.А. – Нямам други искания преди разпита на свидетелите.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.А. – Нямам други искания преди разпита на свидетелите.

Пристъпи се към снемане самоличността и разпит на свидетелите.

Д-р С.Т.Ч. ***, български гражданин, неосъждан, без родство. Предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Запознат съм с наказателната отговорност, която нося за даване на неверни показания пред съда. Обещавам да говоря истината.

Знам за какво е делото. Аз работя като Началник на Медицински блок в ДМСГД Х. и в качеството си на такъв съм подписал Оценката за потребностите на детето С.Г. А. от 14.02.2012 г. Имам спомени за детето, познавам и жалбоподателите, които са в залата в момента, знам за кое дете става въпрос.

Детето С.Г. А. е дете родено от първа бременност, с тежки малформации, изразяващи се в “Микроцефалия”, т.е. с по-малка обиколка на главата от нормалните, включително с мозъчни малформации, доказани на образни изследвания, популярни като “скенер”, където се намира, че почти липсва мозъчна тъкан и разширени мозъчни стомахчета. Детето има и лицево-челюстни малформации, изразяващи се в разцепване на устна, небце меко-твърдо и липсата на оформен нос на практика. Също така има епилепсия, която трудно се поддава на лечение, включително с няколко медикаменти. Храненето при нея става чрез сонда, заради това, че по време на хранене, поради липсата на оформен нос, и тези съществуващи малформации, са чести епизодите на задавяне, закашляне и храненето на детето представлява проблем. С. е също, така да го нарека „термолабилна”. Това означава, че при нея са чести температурни периоди, стигащи до температури от 40-41 градуса и същевременно в рамките на няколко часа температурата пада на около 33 градуса и нещо. Общо взето е дете с вродени малформации, в тежко общо състояние.

Поставена й е диагноза: “Микроцефалия, алобарна холопрозенццефалия”, “Симптоматична епилепсия”, “Нарушена терморегулация” и “Хейлогнатопалатосхизис” - това представлява така наречената “Вълча уста” или “Заешка уста”. Това е диагнозата на детето. Изразява се в това, което вече обясних - със затруднения при храненето, чести гърчови прояви, неколкократно дневно, т.е. може да се проявят и в рамките на няколко часа, които трудно се повлияват на този етап, въпреки лечението. А също и термолабилността. Общо взето няма периоди повече от два-три дни, в които да няма повишена температура. В рамките на ден, даже на няколко часа, температурата й варира от 33 градуса, което под нормалната човешка, до 40-41 градуса температура. Според мен, определено това й състояние поражда необходимост от специализирани медицински грижи. Основно тези грижи се изразяват в сондовото хранене и вземането на адекватни мерки по отношение на температурните колебания. Тези медицински грижи родителите, при домашни условия, изключително трудно биха могли да ги извършват, и дори е високо рисково според мен, защото ако няма сондово хранене, това обуславя чести задавяния, закашляния, опасност от аспирация, т.е. вдишване на хранителни материи. Овладяването на гърчовите прояви също биха били проблем, както и на температурите колебания. При положение, че родителите си я вземат в къщи, определено смятам, че това би довело до някакъв риск за живота на детето. Съществуват потенциални рискове. Тези рискове не са свързани с възможностите на тези конкретно родители да се справят със състоянието на детето, всеки на тяхно място, който не разполага със специалните познания и умения ще бъде затруднен да се справи.

Сондовото хранене представлява хранене чрез сонда, извършва се чрез катетър, през устата, или през носа. В случая, понеже нямаме оформен напълно носов вход, се вкарва катетър в стомаха и през катетъра в стомаха се вкарват полутечни храни. В домашни условия това сондово хранене изключително трудно може да бъде извършено, ако човек не е обучен да постави сондата, тъй като тя се сменя периодично. Аз като медицински специалист и от житейска гледна точка мисля, че напълно основателно родителите са оставили детето в ДМСГД Х., където то получава компетентни медицински грижи през цялото денонощие.

В оценката на потребностите на детето от 14.02.2012 г., абревиатурата “НПР”, означава нервно-психическо развитие. Детето изостава даже не толкова във физическото, колкото във нервно-психическото развитие. Относно потребностите на детето, съм имал предвид, че за това неговото здравословно състояние и физическо развитие се изискват специализирани грижи и евентуално специално наблюдение.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА П.А. – Нямам въпроси към свидетеля.

Искам само да допълня думите на д-р Ч., че когато С. бе у дома, на 26 май постъпихме в болница именно заради това, което каза той, аз я хранех с лъжичка и постепенно, но знаех, че след като съм я хранела е попадала храна в дробовете й. Направи бронхопневмония, която доведе до гърчове, които продължаваха по пет часа и от които не можеше да излезе. Фактически точно бронхопневмонията влоши състоянието на детето ни.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.А. – Нямам въпроси към свидетеля.

Освободи се свидетеля от съдебната зала.

Д-р К. Г. Г. – роден на *** ***, български гражданин, неосъждан, без родство. Предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Запознат съм с наказателната отговорност, която нося при даване на неверни показания пред съда. Обещавам да говоря истината.

Знам за какво е делото. Аз работя като Директор в ДМСГД Х., в който е настанено детето на жалбоподателите, С. Г.А.. Със случая съм запознат още от самото начало, още след раждането на детето, когато то бе настанено в дома. Детето е с една много тежка вродена малформация. Даже бих казал “полималформативен синдром”, т.е. няколко малформации се наблюдават при детето. То има “Холопрозенцефалия”, това е дефект в развитието на мозъка - частите от централните мозъчни структури липсват. Друго, което е установено при детето, е “Хейлогнатопалатосхизис”, така наречената “вълча уста” - разцепено небце и разрушена носна преграда. В хода на отглеждането, детето разви и една много сериозна “Симптоматична епилепсия”, вследствие проблема с мозъчните структури, с гърчови прояви, като се е стигало и до епилептичен статус, което е налагало хоспитализацията в специализирани клиники в гр.Пловдив.

Впечатлението ми за родителите е, че са изключително ангажирани родители. Ежедневно посещаваха детето. Даже бях разрешил, за да не се прекъсва връзката, майката да храни и за пребивава до обяд при детето. Огромно желание да бъде отглеждано в домашна обстановка имаха родителите. Направи се опит за реинтеграция на детето. Няколко месеца детето бе при родителите си, но след това състоянието му се влоши, започнаха много сериозни гърчове и детето отново бе прието при нас. Става въпрос за периода от месец юни 2011 г., когато със заповед отново детето бе настанено в ДМСГД. От този момент не са правени други опити за реинтеграция на детето, защото след изостряне на епилепсията, детето се нуждаеше от специализирани медицински грижи и наблюдение.

Искам да добавя, че освен всички изброени здравословни проблеми, детето се храни сондово, а дефекта, който описах, имам предвид “вълчата уста”, прави много трудно вкарването на сондата за хранене. Детето е и с нарушен терморегулаторен център. Температурата на детето варира от 34 до 43 градуса и това може да се случи няколко пъти на ден, което изисква светкавична реакция и в двата случая. При ниската температура се правят затоплящи процедури, а при високата температура - охлаждащи процедури. Освен всичко друго, тези неща провокират гърчове и се изисква спешни инжектирания на “антиконвулсанти”. Ако детето е в домашна обстановка и под наблюдението само на родителите си, ще има по-висок риск от увреждане здравето на детето. Даже бих казал, че не са изключени и фатални изходи, защото примерно, при една гърчова симптоматика, ние реагираме веднага, докато, ако детето е у дома, ще има един интервал от десет-петнадесет минути, през които трябва да се сигнализира “Бърза помощ” да отиде и да се хоспитализира детето, и се губи време. Сондовото хранене също не е в компетенцията на родителите, тъй като има затруднение при вкарване на сондата. Във връзка с лицевата малформация се изисква опит за вкарване на сондата. Общо взето, това е едно много комплицирано от медицинска гледна точка дете, което постоянно може да ни изненада с рязко влошаване на състоянието. Престоявайки в ДМСГД, където има постоянно медицински лица, денонощно за него се грижат медицински сестри. Ежедневно, по 12-ет часа на ден, включително събота и неделя, в дома има лекар специалист. Имаме медицинска апаратура за оказване на бърза първа помощ, като аспиратори, спешен шкаф медикаменти. Детето би могло да се отглежда в къщи, но ако трябва да сравняваме двете неща, детето ще бъде изложено на много по-висок риск при домашно отглеждане.

На въпроса дали основанията за настаняването в дома на детето към настоящия момент са отпаднали - С оглед здравословното му състояние, не бих казал, че това е така. Защото характера на увреждането е толкова сериозен, че няма перспектива това дете да се подобри, и колкото и неприятно да звучи за родителите, искам да кажа, че рискът от фатален изход ще продължава да виси над живота на това детенце, поради тези аномалии. Характерът на заболяването не предполага подобряване на състоянието му.

Към датата 12.02.2012 г., при изтичането на срока за настаняване,  който е бил определен със заповедта от 28.06.2011 г. и потвърден по съдебен ред, състоянието на детето е стационирано. Всички тези неща, които съобщавам - сондовото хранене, епилептичните гърчове, нарушенията в терморегулацията с чести инфекции, а и детето е вече с оформена церебрална парализа, тъй като то е неподвижно, тези неща продължават да пресистират.

В дома има и други деца, оставени са отглеждане по медицински показатели, но обикновено децата, които се оставят са с комплекс медико-социални проблеми. Имаме и деца с вродени малформации, които общо взето са комбинирани с тежкото социално положение на родителите, които в най-честите случаи се дезинтересират и оставят такива деца   за осиновяване. Детето, което обсъждаме, С., е с една от най-тежката патология, приемана в дома. Но за разлика от много други, това семейство има доблестта, милосърдието и мъжеството да продължава да поддържа редовен контакт с детето си. Те са постоянно в ДМСГД. Почти всеки ден има свиждания. При промяна състоянието на детето,  защото детето много често посещава и “Детско отделение” при МБАЛ при влошено състояние, тъй като се нуждае от интензивни грижи, винаги биват уведомявани. Интересуват се активно семейството и посещават детското отделение, когато детето е настанено там.

На въпроса какво аз като ръководител на ДМСГД бих предприел, ако родителите на това дете в законоустановения срок бяха подали молба за реинтеграция, искам да кажа, че не е в моята компетентност да удовлетворявам такава. Отделът “Закрила на детето” имат подробна информация за състоянието на всички деца, настанени в дома, тъй като за тези деца се изготвят шестмесечни планове за грижи, при чието изготвяне представител на отдела участва. Периодично те получават и медицински свидетелства, както и психолого-педагогически характеристики за по-големите деца, така че те би трябвало и са наясно със здравословното състояние на всички деца в дома. Те са абсолютно наясно и със здравословното състояние на детето С.Г. А.. След изтичането на срока относно настаняването на детето в дома, какво се случва? Законът повелява след изтичане на шестмесечния срок, родителите да бъдат извикани и да им се предложи да реинтегрират това дете и ако те откажат да направят това, това дете има право да бъде вписано служебно в Регистъра за осиновяване. Не знам дали правилно цитирам нещата, но от практическа гледна точка има случаи, които не се поместват в тези рамки. Тук уврежданията са толкова сериозни, че детето трябва да бъде под постоянно медицинско наблюдение. Пак подчертавам, че не е невъзможно да бъде отглеждано в домашна обстановка, но пречките са  трудното поставяне на сондата и забавена реакция при честите влошавания на здравословното състояние на детето. Ако трябва да се претеглят нещата, кое е най-доброто за детето, рискът при отглеждане в домашна обстановка е по-голям за детето от това да бъде отглеждано в ДМСГД. За мен лично, това е основната причина родителите да не искат да отглеждат детето в домашна обстановка. Това е един по-специфичен случай, с оглед тежестта и многобройните заболявания на детето и с оглед факта, че родителите в случая абсолютно проявяват загриженост за детето. Другите родители ни “улесняват” като видят, че има толкова сериозни увреждания на едно дете и подават Декларация-съгласие за осиновяване на детето и ангажиментите им към това дете отпадат. Докато в настоящия случай имаме едни много мотивирани родители. Те знаят, че детето им ще изостава изключително много в нервно-психическото си развитие и може би няма да ги познава, знаят, че за съжаление детето така е по-скоро един биологичен обект, но продължават и не искат да абдикират от родителството си.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА П.А. – Нямам въпроси към свидетеля.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.А. – Нямам въпроси към свидетеля.

Освободи се свидетеля от съдебната зала.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА П.А. – Нямам други искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.А. – Нямам други искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи.

Като взе предвид, че страните не правят искания за събиране на други доказателства, съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА П.А. – Госпожо съдия, искаме да бъде отменена заповедта, с която е разпоредено да се извърши вписване на детето ни С.Г. А. в Регистъра за осиновяване, тъй като мисля, че от здравословното състояние на детето по-уважителна причина няма и правната норма на чл.84, ал.2 от СК, в нашия случай не е приложима. Ние искаме да си отглеждаме детето у дома, но видно и от показанията на лекарите специалисти, това е почти невъзможно. Към техните показания мога да допълня това, че ние живеем в гр.Д.. Не сме от гр.Хасково. В нашата болница помощ на нашето дете не желаят да дадат. Когато тя се роди, първо отидохме в гр.София, но там ни отказаха медицинска помощ и ни казаха да се върнем по месторождение на детето. Върнахме се в гр.Д.,  но какво се случва на практика - идва “Бърза помощ”, на новородено детенце на десет дни, с 39.9 градуса температура, и ни казват да я доведем тук, в болницата в гр.Хасково и дори линейка не ни осигуриха, с оправданието, че имат само две линейки и двете линейки в момента не били свободни, което разбирате, какво означава. В момента, в който С. получи гърч, както се случи посред нощ, ние трябваше да я докараме в болницата в гр.Хасково. При всеки допир, както обясни доц.И. от Пловдив, а и д-р Г., гърчовата симптоматика се засилва и е просто невъзможно да я докараме от гр.Д. до гр.Хасково, без да я докосваме. Тя е или в ръцете ми или в кошничката, това е друсане и всичко това е допир до нея, вследствие на което се усилват гърчовете. В интензивно отделение в болницата, където прекарахме доста време с нея, ни обясниха точно, че страшното е, че при някой от всички тези гърчове, може да не излезе. С оглед на това молим, съда да отмени оспорената от нас заповед.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.А. – Моля да уважите жалбата ни и да отмените заповедта.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Заседанието приключи в 11.09 часа.

Протоколът се изготви на 10.05.2012 година.

 

 

 

СЪДИЯ:                                            Секретар: