РЕШЕНИЕ

 

60/27.03.2012г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря……….Д.А.………………………………..и в присъствието на прокурор…………………...…………………………………….……………….......като разгледа

докладваното от   съдия Байнова   адм. дело №822 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Делото е образувано по жалба на Х.Х.Б. и Х.А.Б. ***, против Заповед №ДК-19-63/09.06.2011г. на Началник Сектор Кърджали при РДНСК Южен централен район. С оспорената заповед е забранено ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж "Вилна сграда", намиращ с в поземлен имот №018202 по картата на възстановената собственост в землище на с.Гняздово, м.”Б. и.”, Община К. и е забранен достъпа до същия строеж, с ползвател Х.Х.Б..

      Жалбоподателите твърдят, че въпросната нива, с площ 5.000 /пет/ дка, находяща се в землището на с.Г., общ.К., в местността “Б. и.”, представлява поземлен имот №018202 по картата на възстановената собственост на землището при граници: поземлен имот №018185, представляваща нива, записана на наследниците на Ю. Н. Ш., поземлен имот №018203, представляваща изоставена нива, записана на Кметство с.К. и поземлен имот №018186, представляващ язовир, записан на МЗГ-ХМС. Собствеността върху гореописания имот оспорващите придобили на 13.07.2007г. чрез покупко-продажба, за което бил издаден Нотариален акт №79, том VII, рег. №10047, дело 1226/2007г. от нотариус К. Н. Д.. На 23.01.2008г. жалбоподателите продали 2.000 /два/ дка идеални части от гореописаната нива на В. Г.Г. от гр.Х., за което бил съставен Нотариален акт №48, том I, рег. №814/2008г. По този начин Г. също придобил право на собственост върху съсобствения им поземлен имот №018202. На 09.11.2007г. оспорващите подали молба до Община Кърджали вх. №94-00-1549 да им бъде разрешено да поставят преместваем обект за обслужващи нужди в съсобствения им поземлен имот. В отговор на молбата им, на основание чл.56, ал.1 и 2 от ЗУТ, Община Кърджали издала разрешение №9/12.11.2007г. за поставяне на сглобяем обект /стопанска постройка/ с размери 5.00м./7.00м. върху указан на скица начин на поставяне. Въз основа на разрешението и спазвайки законовите изисквания оспорващите изравнили част от терена и поставили фургон за обслужващи нужди. За да се съхрани целостта му предвид климатичните промени, направили навес от дървени греди и го покрили с керемиди. В заповедта този преместваем обект бил определен от РДНСК – ЮЦР – Сектор Кърджали като едноетажна полумасивна сграда, което било в противоречие с действителното правно положение. В ЗУТ липсвало легално определение на понятието полумасивна сграда, поради което оспорващите не били в състояние да се ориентират дали термина бил употребен правилно по отношение на техния сглобяем обект. Освен това в обстоятелствената част на същата заповед било упоменато, че било налице безспорно установен строеж, което не отговаряло на фактическата обстановка. В жалбата се коментира разпоредбата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, и се сочи, че било очевидно, че в техния случай не можело да става въпрос за постройка, а още по-малко за сграда. Не можело да се говори и за пристройки и надстройки, които били вторични по отношение на основната сграда или постройка. Твърди се, че при извършената проверка контролният орган неправилно приел преместваемия обект като строеж и полумасивна сграда и в изпълнение на правомощията си по чл.178 от ЗУТ незаконосъобразно издал обжалваемия акт. Издадената заповед на Началника на Сектор Кърджали при РДНСК – ЮЦР противоречала на чл.56 от ЗУТ и издаденото въз основа на него разрешение от Община Кърджали, оправомощаващо жалбоподателите да поставят преместваем обект за обслужващи нужди в съсобствения им имот. Съгласно чл.57а от ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1, т.1 се премахвали, когато били поставени без разрешение или в противоречие на издаденото разрешение, като съгласно ал.2 на същия член , задължение за установяване на тези обстоятелства били вменени на органите по чл.223, ал.2, а именно на служители от Общинската администрация. Сочи се, че правомощията на ДНСК, съгласно чл.225, ал.1, т.2 се включвали, когато по смисъла на закона имало строеж и той бил осъществен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В конкретния случай не можело да се говори за строеж, а за преместваем обект, поставен с разрешение, при спазване на законовата процедура. Ако оспорващите допуснали нарушения, то административното производство следвало да се развие пред Общината, а не пред органите на ДНСК. Сочи се, че наред с това, заедно със съсобственика В. Г. оспорващите започнали процедура за смяна предназначението на поземления имот с цел застрояване. Въз основа на протокол №4 от заседание на Общинския експертен съвет и Решение №15/16.02.2011г. била издадена Заповед на кмета на Община Кърджали №601/11.07.2011г. за промяна предназначението на ПИ. Изготвили проект за ПУП, част архитектурна и проекти за Електро и ВиК части. По изложените в жалбата съображения се претендира да бъде отменена изцяло оспорената заповед и да се признае правото на ползване на оспорващите върху стопанската постройка, поставена в ПИ 018202 и достъпа до нея, с оглед упражняване на правото им на собственост с всички произтичащи от това последици. В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателите поддържа жалбата в частта й, с която се прави искане за отмяна на процесната заповед, като изрично заявява, че не се поддържа искането за признаване за установено правото на ползване върху процесния имот. Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

      Ответникът – Началник Сектор Кърджали при РДНСК Южен централен район, чрез процесуален представител моли да се потвърди заповедта като законосъобразна.

      Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

      Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №79, том VII, рег. №10047, дело №1226/2007г., Х.Х.Б. е собственик на следните недвижими имоти: нива с площ 1.992 дка, находяща се в землището на с.Г., общ.К., в местността “Б.Б.”, представляваща поземлен имот №014018 по картата на възстановената собственост на землището, при посочени граници; нива с площ 5.000 /пет/ дка, находяща се в землището на с.Г., общ.К., в местността “Б. И.”, представляваща поземлен имот №018202 по картата на възстановената собственост на землището, при посочени граници.

      Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №48, том I, рег. №814, дело №46/2008г., Х.Х.Б. и съпругата му Х.А.Б. продават на В. Г. Г.съсобственият си недвижим имот, представляващ: 2000/5000 /две хиляди от пет хиляди/ идеални части, равняващи се реално на 2.000дка от нива, цялата с площ 5.000дка, находяща се в землището на с.Г., общ.К., в местността ‘Б. И.”, представляваща поземлен имот №018202 по картата на възстановената собственост на землището, при посочени граници на целия имот. 

      С Разрешение за поставяне №9 от 12.11.2007г., издадено от Зам. Кмета на Община Кърджали, на Х.Х.Б. ***, е разрешено поставяне на сглобяем обект /стопанска постройка/ с размери 5.00м./7.00м. върху указан на скица начин за поставяне в ПИ №018202 в землището на с.Г., Община К., на основание чл.56, ал.1 и 2 от ЗУТ.

      На 21.12.2010г. работна група в състав от служители на РДНСК Южен централен район извършила проверка на строеж "Вилна сграда", намиращ с в землище на с.Г., общ.К., м.”Б. И.”, поземлен имот №018202. Видно от съставения Констативен протокол №Гн-5/21.12.2010г., при извършване на проверка за съставяне на констативен акт №Гн-5/21.12.2010г., лицето – ползвател на строежа “Вилна сграда”, находящ се в имот № 018202, землище на с.Г., м.”Б. И.”, общ.К., е отсъстващо лице по смисъла на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ, като отсъствието на лицето е удостоверено с подписа на свидетел. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен акт №Гн-5/21.12.2010г. В него е отразено, че имотът е собственост на В. Г. Г. и Х.Х.Б., съгласно Нотариален акт №48, том I, рег. №814, дело №46/2008г., строежът е извършен от неизвестен извършител, а възложители на строежа са В. Г. Г.от гр.Х. и Х.Х.Б.. Посочено е, че към момента на проверката строежът представлява полумасивна едноетажна сграда с обособени веранда, жилищна част и баня с тоалетна. Строежът е захранен с ток и вода. Установено е, че строежът е V категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и се ползва по предназначение – вилна сграда. Посочено е, че не са представени документи за въвеждане в експлоатация. В констативния акт е отразено, че строежът се ползва без да е въведен в експлоатация от компетентния орган, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в отсъствие на посочения за възложител (ползвател) на строежа и е подписан от свидетелите инж. Ю. П. – началник отдел “КК” при РДНСК ЮЦР и К. Д. – ст. юрисконсулт в Сектор Кърджали. Съобщен е на ползвателя на строежа по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на Съобщение № Гн-4/Гн-5/21.12.2010г. на строежа и на информационното табло в Община Кърджали, удостоверено в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица, като копия от съобщението и служебната бележка са приложени по делото. Видно от направено отбелязване на стр.2 от констативния акт, на 29.12.2010г. копие от същия е получено от Х.Х.Б. срещу подпис. Срещу така съставения констативен акт, с вх. №ЮЦР-К-810-01-334/29.12.2010г. в РДНСК Южен централен район е постъпило възражение от Х.Х.Б., в което същият посочил, че не е съгласен с констатациите в акта, същите не отговаряли на фактите, като при издаването на акта не били взети предвид неговите обяснения. Нямало строеж по смисъла на закона, ако имало извършено строителство, то не било осъществено от Б.. Ставало въпрос за преместваем фургон, а не за сграда. Нито един от отразените факти, освен собствеността на имота, не отговарял на действителността. С възражението Б. поискал да не бъде образувана административна преписка въз основа на този акт и да се извърши повторна обстойна проверка на място.

      Въз основа на съставения констативен акт е издадена процесната заповед, съобщена на  В. Г., Х.Б. и Х.Б. по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на Съобщение № ДК-19-63/13.07.2010г. Препис от заповедта е връчен срещу подпис на Х.Х.Б. на 20.07.2011г. и на Х.А.Б. на 20.07.2011г., видно от направените отбелязвания на стр.3 на самата заповед.

      Жалбата против заповедта е подадена на 25.07.2011г. чрез Сектор Кърджали при РДНСК Южен централен район, видно от поставения входящ номер.

      По делото е изготвена и приета съдебно - техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, основната част от процесния обект, находящ се в имот №018202, в землището на с.Г., община К., представлява строителен фургон с размери 7,00/3,50м. и площ 24,50кв.м. Стените и таванът на фургона са от метални ламели с топлоизолация. Отвътре стените са боядисани с блажна боя. Подът е подова конструкция на фургон с балатум. Фургонът е преместваем обект, който е бил на колела, които са демонтирани. В момента същият е поставен на каменни блокове в ъглите, отделен от терена на 20см. Западната и северната страна на фургона са с топлоизолация и шпакловка, затворени до терена и до покрива. Фургонът е обзаведен с легла, ползва се за нощуване. От южната страна на фургона е изпълнена, покрита остъклена тераса с размери 3,90/8,80м., с дървена покривна конструкция от общия покрив, затворена с дървена  остъклена дограма и летвена обшивка по дървената конструкция, изпълняваща ролята на таван. Подът е бетонна настилка. Има мивка. На изток от фургона е пристроена масивна баня-тоалетна с размери 2,65/2,70м., с вход от остъклената тераса. Застроената площ е 7,16 кв.м. Стените са тухлени, измазани отвън, с теракотна облицовка отвътре и теракотна настилка по пода. В нея има тоалетно клекало, мивка, душ и бойлер. Над целия обект е изпълнен общ покрив с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Обектът има ел. захранване и водопровод. Отпадните води са отведени в септична яма. Вещото лице сочи, че фургонът не е строеж, а е преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1, тъй като не е трайно свързан с терена. Поради това, че не е строеж, обектът не попада в никоя от категориите строежи, определени с Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Остъклената тераса е сглобяем преместваем обект от дървен материал, не е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, не е трайно закрепена за терена. Обектът не попада в никоя от категориите строежи, определени с Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Пристройката баня-тоалетна представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.13 от Наредба № 1/30.07.2003г. във връзка с чл.46, ал.1 от ЗУТ. Вещото лице сочи, че процесният обект се състои от три подобекта, обединени под общ покрив с обща покрита площ 68,26кв.м., от която застроената площ е 7,16кв.м., а останалата част е площ на сглобяем и преместваем обекти. Обектът се ползва като сезонна постройка за временен отдих, не е предназначен за постоянно обитаване и по тази причина не представлява жилищна сграда по смисъла на §5, т.29 от ДР на ЗУТ. Вещото лице е онагледило изготвеното заключение със снимков материал на обекта. В съдебно заседание вещото лице поясни, че обектът изцяло е построен върху заравнена площ, която е с бетонова настилка и облицовка от цепени плочи. Относно остъклената тераса, същата представлявала дървен навес, който бил с дървени подпори и остъклени стени на дървена рамка с обикновено стъкло. Същият бил закрепен върху дървените подпори, които не били вкопани. Покривът бил сглобяема конструкция и това, че покривал трите елемента, не било обединяващ елемент като конструкция на цяла постройка. Според вещото лице фургонът бил преместваем обект и той можело да бъде изваден от общия обект, а останалите биха останали в същия вид. Фургонът също бил поставен върху тази настилка, но бил отделен от терасата с четири поставяеми каменни блока, върху които бил монтиран той.

      По делото е представено Решение №К-4 от 19.09.2011г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи, с което комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е решила следното: на основание чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ и чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ променя предназначението на земеделска земя, собственост на физически и юридически лица за нуждите на собствениците, както следва: 12. на 5000кв.м. земеделска земя, от шеста категория, неполивна, съсобственост на Х.Х.Б. и В. Г. Г., за изграждане на обект: “Жилищни сгради” в землището на с.Г., имот №018202, община К., област К., при граници, посочени в приложените скица и влязъл в сила подробен устройствен план – план за застрояване. Видно от направено отбелязване, решението е влязло в сила на 28.09.2011г.

      При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

      Съдът счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от лица с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.

      Разгледана по същество е основателна.

      Оспорената заповед е постановена на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ, съгласно която Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице забранява с мотивирана заповед ползването на строежите при нарушения на ал. 1 и ал. 4 от същата норма. Представена е Заповед № РД-13-447/01.11.2010г., според т.5 и т.6 от която Началникът на ДНСК - София е делегирал на началниците на Сектори към Регионалните дирекции за национален строителен контрол правомощия да издават заповеди от категорията на процесната. Представена е и Заповед №РД-13-110/30.05.2011г., видно от която, на основание чл.84, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния служител, предвид отсъствието на инж.Т. К. А., на длъжност Началник сектор Кърджали, РДНСК Южен централен район, Началникът на ДНСК – София е определил инж. Г. И. К. на длъжност главен инспектор сектор Кърджали, РДНСК Южен централен район, за периода от 30.05.2011г. до 10.06.2011г., да замества началника на сектор Кърджали, РДНСК Южен централен район. С оглед на това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Обективирана е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Заповедта е подробно мотивирана, изложени са фактически и правни основания. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед възпроизвеждат установеното при извършената на 21.12.2010г. проверка, отразено в Констативен акт № Гн-5/21.12.2010г.

      Съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Постановяването й се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.178 ал.5 от ЗУТ. В случая, констативният акт е съобщен по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ. Цитираната разпоредба допуска отсъстващите лица да бъдат уведомени чрез залепване на съобщението на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнасят устройственият план, инвестиционният проект, оценката, искането, отговорът, възражението, заповедта или другите книжа и чрез поставянето на същото на видно място в сградата на общината, района или кметството, като така направеното съобщение се удостоверява в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица. Именно тази процедура е изпълнена в случая. Следва да се отбележи, че уведомяването по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ се прилага тогава, когато са неприложими разпоредбите на АПК и действително се касае за "отсъстващи" лица по смисъла на цитираната разпоредба. Доколкото се установява, че към момента на извършване на проверката и съставяне на констативния протокол са били налице данни за собственика и ползвателя на процесния обект, не може да се приеме, че същите са „отсъстващо лице” , поради което неправилно е приложена процедурата по §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ и в тази връзка е налице допуснато нарушение при връчването на констативния акт. Същото обаче в настоящия случай не следва да се отчита като съществено, защото не е ограничило или лишило жалбоподателите от право на защита срещу оспорената заповед - крайния акт, с който приключва образуваното с констативния акт производство. Обжалвайки този краен акт пред съда, жалбоподателите са имали възможност да изложат всички свои съображения и да представят доказателства, което биха направили и при връчване на констативния акт. Освен това, констативният акт е връчен на 29.12.2010г. и лично, срещу подпис на оспорващия Х.Б..

      Наред с горното съдът намира, че обжалваната заповед е постановена в противоречие с материалния закон. Не е спорно по делото, че обектът на заповедта няма надлежно въвеждане в експлоатация. Посочената в заповедта разпоредба на чл.178, ал.1 от ЗУТ предвижда, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от същия закон. В чл.178, ал.2 от ЗУТ изрично е предвидено, че не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. От представеното и прието по делото заключение на вещо лице, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира, се установява, че процесният обект се състои от три подобекта, обединени под общ покрив с обща покрита площ 68,26кв.м. Според експерта, между единият от тези подобекти – фургона и терена няма трайна връзка, като в заключението изрично е посочено, че фургонът е поставен на каменни блокове в ъглите, отделен от терена на 20см. Освен това вещото лице е категорично, че фургонът може да бъде изваден от общия обект, а останалите подобекти биха останали в същия вид, с оглед на което може да се направи извод, че в случая, този подобект не представлява строеж, а преместваем обект. Остъклената тераса според вещото лице е сглобяем преместваем обект от дървен материал, не попада в никоя от категориите строежи, посочени в Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, с оглед на което и в тази си част коментираният обект не представлява строеж. Пристройката баня-тоалетна според вещото лице представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, но в експертното заключение категорично се сочи, че този строеж е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.13 от Наредба № 1/30.07.2003г. във връзка с чл.46, ал.1 от ЗУТ. Наред с това, според вещото лице, коментираният обект се ползва като сезонна постройка за временен отдих, не е предназначен за постоянно обитаване и по тази причина не представлява жилищна сграда по смисъла на §5, т.29 от ДР на ЗУТ.

      Доколкото от неоспореното от ответната страна заключение категорично се установява, че процесният обект се състои от три подобекта, от които само единият е строеж, а от своя страна този строеж е от шеста категория и като такъв попада в изключението, предвидено в чл.178, ал.2 от ЗУТ, а останалите два подобекта дори не представляват строежи, а са преместваем и сглобяем подобекти, които могат да бъдат съответно преместени или демонтирани, а и предвид характеристиките на обекта и предназначението му, безспорно се установява, че в случая не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ. От страна на административния орган не бяха представени други доказателства в подкрепа на посоченото в заповедта, с оглед на което съдът намира, че отразеното в констативния акт в тази насока се опровергава от ангажираните от оспорващите доказателства. В тази връзка, след като не се доказа наличието на определените по смисъла на чл.178, ал.1 от ЗУТ материални предпоставки за постановяване на атакуваната заповед, същата се явява незаконосъобразна.

      Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Оспорената заповед е  незаконосъобразна и следва да се отмени.

      Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на оспорващите за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер от 570 лв., представляващи 20лв. държавна такса, тъй като всеки от жалбоподателите е внесъл по 10лв. държавна такса, 350лв. договорено и платено адвокатско възнаграждение, видно от представения Договор за правна защита и съдействие №023018 от 12.01.2012г. и 200лв. внесен депозит за вещо лице.

      Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

      ОТМЕНЯ Заповед №ДК-19-63/09.06.2011г. на Началник Сектор Кърджали при РДНСК Южен централен район.

      ОСЪЖДА РДНСК Южен централен район да заплати на Х.Х.Б. и Х.А.Б.,***, разноски по делото в размер на 570 /петстотин и седемдесет/ лв.

      Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                       Съдия: