РЕШЕНИЕ
№ 256/ 25.06.2012г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание
на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в
състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Василка
Желева
Кремена Костова -
Грозева
при секретаря М.Ч. ……….....…………...………...............…в
присъствието на
прокурора Розалин Трендафилов
……...................……………………………………...като разгледа докладваното от Председателя канд №186 по описа за 2012 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Т.Т.Д., подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение №64/15.03.2012г. по нахд №446/2011г. по описа на Районен съд -
Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление №2335/13.06.2011г.,
издадено от Директора на Дирекция
„Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата”/ПТРСПП/ при Агенция
”Пътна инфраструктура” /АПИ/-София, с което на Т.Т.Д., за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1 (а) от Закона за пътищата (ЗП) и на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на
1000лв.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Действително, на
25.05.2011г. Д. се движел по пътя Х. – Д. с посочените превозни средства, но
категорично заявява, че превозваното от него пътно превозно средство не било
“извънгабаритен товар” по смисъла на чл.26, ал.2, т.1 от ЗП. Този товар бил в
рамките на габаритите, съобразно изискванията на Наредба №11 на МРРБ за превоз
на извънгабаритни товари, поради което не било налице изискване за издаване на
разрешение от администрацията, управляваща пътя. В жалбата се сочи, че
настоящото дело било отлагано не по вина на Д. около 5 пъти, в резултат на което
бил принуден да направи необосновани разходи за пътни и други. По обективни
причини, поради тежките метеорологични условия, Д. не можал да се яви на
последното съдебно заседание през месец февруари 2012г., именно поради това
подробни съображения изложил в
писмена защита. Категорично възразява срещу твърдението, че превозваният от него
товар бил “извънгабаритен”. В диспозитивната част на наказателното постановление
формално не били посочени точно какъв вид административно нарушение извършил Д.
и какъв бил размера на наказанието за съответния състав, а бил посочен общ
размер от 1000лв. като глоба, което било съществено нарушение на разпоредбите на
ЗАНН. Освен това наложеното наказание – глоба в размер на 1000лв. било
прекомерно високо, предвид тежестта на нарушението и не било съобразено с факта,
че тази глоба му била наложена при изпълнение на служебните задължения, за което
Д. нямал вина. Още повече, че не му били налагани подобни административни
наказания. Предвид изложеното моли за отмяна на наказателното постановление,
респ. за намаляване размера на наложеното наказание.
Ответникът-
Агенция “Пътна инфраструктура” – София, не изпраща представител и не ангажира
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в
сила на решението като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна
и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С
оспореното решение Районен съд-Димитровград е потвърдил Наказателно
постановление №2335/13.06.2011г.
на
Директора на Дирекция „ПТРСПП” при Агенция ”Пътна инфраструктура”-София, с което
на Т.Т.Д., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1 (а) от ЗП и на основание чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП е наложено административно наказание “глоба” в размер на
1000лв.
За да
постанови този резултат, съдът е счел, че не са налице съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на издаденото НП, като е мотивирал
съображенията си в тази насока. Приел е за безспорно установено, че Д. извършвал
превоз на товар – грейдер, с товарен автомобил, като по тези факти не се спорело
по делото. В решението е
коментирана разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, б.”а” и т.2 от Наредба
№11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и /или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. – ДВ, бр.67 от
2007г.),
според която допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, са за: широчина на всяко ППС – 2.55м. и
височина на всички видове ППС – 4.00м., като е посочено, че в случая контролните органи
измерили широчина на товара – 2.67м., а височина – 4.26м. Превишавайки
посочените в цитираната норма размери, превозваният товар се явявал
извънгабаритен и съответно за превозването му се изисквало специално разрешение
по силата на нормативен акт, а такова разрешение в случая липсвало. Съдът
подробно е обсъдил наведените от жалбоподателя възражения, изключващи
нарушението и е приел същите за неоснователни, като е мотивирал изводите си.
Посочил е, че наложеното наказание било определено в минималния възможен размер
и в случая нямало възможност за неговото изменение.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд. След
като е събрал
необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки
същите, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
От събраните по
делото доказателства – писмени и гласни, безспорно се установява, че на
25.05.2011г. от главни специалисти към АПИ - гр.София бил съставен и връчен на
Т.Т.Д. Акт за установяване на административно нарушение №0002654/25.05.2011г., за
това, че на посочената дата, около 15:00 часа на главен път Е-85, между гр.Х. и
гр.Д., в посока гр.Д., на местостоянка “Щ.”, при извършена проверка било
установено, че управлявал ППС с 5 оси – влекач, марка “МАН 19.463” с рег.
№****** и
полуремарке, марка “Комето РГ 38 Д” с рег. № ******, като водачът осъществявал движение на
извънгабаритно (широко, високо) пътно превозно средство, без разрешение,
издадено от администрацията, управляваща пътя. При извършено измерване е
констатирано, че при максимално допустима ширина на всяко ППС – 2.55м., съгласно
чл.5, ал.1, т.1, буква “а” от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС
от 03.07.2001г. на МРРБ, същият е широк – 2.67м. Установено е също, че при максимално
допустима височина на всички видове ППС – 4.00м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от
Наредба №11
за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001г. на МРРБ, същият е
висок – 4.26м., като е отбелязано, че превозва грейдер. Посочено е, че
измерването е извършено с техническо средство – ролетка, лата. Въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено
процесното НП, с което на Д. е наложено наказание „глоба” в размер на 1000.00
лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, за извършено нарушение на чл.26, ал.2,
т.1 (а) от ЗП. Описаната в НП фактическа обстановка е идентична с изложената в
АУАН.
Правилно съдът
е приел, че
при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
административно – наказателното производство по реализиране
отговорността на Д.. Изводите в тази насока са обосновани и изцяло се подкрепят от
настоящата инстанция. В случая, както в АУАН, така и в НП е описано едно
нарушение, съставомерно по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Тази разпоредба предвижда
наказание за физическо лице, което извършва дейност движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Констатираното превишаване в
размерите на процесното превозно средство по отношение на максимално допустимите
ширина и височина в случая обосновава установеното движение на „извънгабаритно
ППС” по смисъла на чл.2 от Наредба № 11/3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства като един от признаците на нарушението по чл.53
ал.1 т.2 от ЗП. Доколкото за съставомерността на последното е необходимо
движението на извънгабаритното ППС да се осъществява без необходимото разрешение
на собственика или администрацията, управляваща
пътя, в АУАН и в НП се съдържат и
констатации за липса на такова разрешение. Именно в тази връзка е посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП , въвеждаща забрана в
обхвата на пътя да се извършва движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства – дейност от специалното
ползване на пътищата по смисъла на
пар.1 т.8 от ДР на ЗП, каквато безспорно е констатирана в
случая.
Извършването на нарушението се установява по категоричен начин от събраните гласни доказателства пред районния съд, чрез разпита на свидетелите Н. В. и Г. А., както и от приетите писмени доказателства по делото.
Обосновано
съдът е приел за категорично установено по делото, че измерването в случая е
направено с измервателни уреди, които са предоставени от самата Агенция “Пътна
инфраструктура”, а не с подръчни материали, самоосигурени от самите контролни
органи на доброволни начала. Освен това, както е посочено в решението, по делото
е представено доказателство, че така предоставените от АПИ измервателни уреди са
сертифицирани, видно от свидетелството за калибриране №274-02/01.10.2010г.
Предвид изложеното, правилно съдът е приел за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че измерването е направено с уреди, които не съответстват на БДС.
Пред
районния съд, а и пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства,
които да опровергаят констатациите на административно-наказващия орган.
Настоящата инстанция намира, че районният съд не е допуснал нарушение на
правилата за разпределяне доказателствената тежест в процеса и е постановил
законосъобразно решението си. Всички твърдения, с които жалбоподателят цели да
опровергае ангажираните от административно-наказващия орган доказателства,
следва да бъдат доказани от него, а относими и годни доказателства не са
представени нито в производството пред районния съд, нито пред настоящата
инстанция.
В случая, в
съответствие с правомощията си и съобразно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 /
2001г. актосъставителят е съставил АУАН на Д. - водача на извънгабаритното ППС,
тъй като е установил, че именно той управлява същото без изискващото се
разрешение. Доколкото Д. не е спазил забраната по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП,
правилно съдът е приел, че същият е осъществил състава на вмененото му
нарушение.
Във връзка с изложеното и предвид събраните по делото доказателства се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Правилно съдът е приел, че наложеното в случая наказание е определено в минималния възможен размер и в случая няма възможност за неговото изменение.
В смисъла на гореизложеното, съдът намира наведените оплаквания в
касационната жалба за неоснователни, а решението на районния съд за правилно,
законосъобразно и постановено при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното
и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №64/15.03.2012г., постановено по нахд №446/2011г. по описа на
Районен съд-Димитровград.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.