Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

16.01.2012 г.  гр.Хасково

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

Секретар: М.Ч.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия П. Костова административно дело № 694 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Х.Ж.Х. ***, със съдебен адрес град Х., ул. „Д.” № ., ет. ., адв. Д. А., против Заповед рег. № 1849/02.09.2011г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково.

В жалбата са изложени оплаквания за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, противоречие с материалния закон и с неговата цел. Сочи се, че оспорената заповед била нищожна, тъй като противоречала на изискванията на АПК, ЗМВР и ППЗМВР. При издаването на административният акт била изцяло нарушена предписаната в ЗМВР и АПК процедура, както и изложените фактически и правни основания били бланкетни и неконкретизирани. Недопустимо в оспорената заповед се съдържало препращане към мотиви, изложени в други актове, които не били част на атакувания такъв, не били връчени на жалбоподателя и последният не бил запознат с тях, респ. бил лишен от възможността да направи доказателствени искания. В резултат на тези нарушения, било нарушено правото на защита на оспорващия, както била препятствана и възможността за съдебен контрол върху заповедта. На следващо място в жалбата се аргументират доводи, че процесният административен акт бил недоказан и необоснован. Деянието, за което бил наказан жалбоподателят, не било извършено виновно, както и не съставлявало нарушение, за което да било допустимо да се наложи дисциплинарно уволнение, съгласно чл. 227 от ЗМВР и чл. 230 ППЗМВР.  Също така дадената от административния орган правна квалификация на деянието не кореспондирала с изложените в обстоятелствената част на заповедта данни, което обосновавало противоречие на проверявания акт с материалния закон. Наложеното наказание не съответствало на тежестта на посоченото от органа нарушение, като в тази насока не били преценени и всички обстоятелства, вкл. дисциплинарнонаказващият орган не взел предвид и не обсъдил възраженията на жалбоподателя. Била изцяло нарушена регламентираната в чл. 224 – 234 и чл. 245 – 251 от ЗМВР и глави шеста, и седма от ППЗМВР процедура.

Моли се за отмяна на оспорената заповед, както се претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ОД на МВР – Хасково, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,   приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка рег. № 9197/15.04.2011г. на гл. инспектор К. /л.55/, е доведено до знанието на Директора на ОД на МВР – Хасково, че от съдържанието на подадена на 29.03.2011г. от Х.Ж.Х. Декларация рег. № 7288 от същата дата /л. 59/, се е установило, че служителят е декларирал значителни суми, извън трудовото си възнаграждение, поради което е предложено да се извърши проверка относно евентуални нарушения на трудовата дисциплина или за извършване на работа несъвместима със службата в МВР. Такава проверка е била възложена на комисия, определена със Заповед № 902/29.04.2011г. на Директора на ОД на МВР – Хасково /л. 54/, като е посочен и краен срок за представяне на писмена справка – до 19.05.2011г., впоследствие удължен съобразно Докладна записка рег. № 11559/19.05.2011г. /л.56/  и Докладна записка рег. № 13703/20.06.2011г. /л.57/ с още 20 дни. Назначената комисия за извършване на проверка е събрала обяснения от проверявания служител /л. 66/, както и такива от неговите родители /л. 67-68/, с оглед твърденията на жалбоподателя, че е получил декларираните суми именно от родителите си. По повод събрани данни за сключени от Х.Ж.Х. два броя договори за производство и продажба на тютюн, с Писмо рег. № 10860/12.05.2011г. на Заместник директора на ОД на МВР – Хасково /л.97/, е изискана информация от Изпълнителния директор на фонд „Тютюн”. Последният с Писмо вх. № 10081/26.05.2011г. /л. 98/ е представил за нуждите на проверката данни, вкл. и такива, че настоящият жалбоподател е сключил два броя договори за производство и продажба на тютюн, със „Силвърсан България” ЕООД за реколта 2009 година и за реколта 2010г. Изрично е посочено, че по договора за реколта 2009г., е бил произведен и продаден тютюн, като от страна на фонд „Тютюн” е изплатена по служебно открита сметка на името на Х.Ж.Х. и дължимата премия. Относно реколта 2010г., е посочено, че фонд „Тютюн” не разполага с данни за произведен и продаден тютюн. За изясняване на фактите около тези два договора, проверяващата комисия е събрала данни и от страна на „Силвърсан България” ЕООД, а именно два броя договори – № 004312/12.02.2009г. /л. 101/ и № 001274/05.12.2009г. /л. 111/, страни по които са „Силвърсан България” ЕООД и настоящия жалбоподател, а предмет на договорите – производство и продажба на тютюн. От дружеството са представени и 6 броя приемно-предавателни протоколи /л. 105 – 110/, видно от които Х.Ж.Х. е предал количества тютюн на „Силвърсан България” ЕООД в периода 11 – 12.11.2009г.  С оглед установените данни за наличие на извършвана от жалбоподателя дейност по производство и продажба на тютюн, на Х.Ж.Х. са били поставени редица въпроси, на които последният с Обяснения от 13.06.2010г. /л.114/ е отговорил, като изрично е посочил, че е сключил двата броя договора за производство и продажба на тютюн, тъй като родителите му, които в действителност произвеждали тютюна отсъствали. Именно и от тях жалбоподателят получил декларираните суми от производство на тютюн.

С оглед събраната информация, назначената със Заповед № 902/29.04.2011г. на Директора на ОД на МВР – Хасково комисия, е предоставила на дисциплинарния орган Обобщена справка рег. № 14426/29.06.2011г. /л. 39/, с която проверяваното лице- настоящ жалбоподател е бил запознат срещу подпис на 29.06.2011г. Комисията е заключила, че са налице данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение от страна на Х.Ж.Х. по смисъла на чл. 227 ал. 3 т. 3 от ЗМВР – неподаване на декларация в законоустановения срок при осъществяване на търговска дейност от страна на служителя, за което се налага наказание „уволнение”, съгласно чл. 230 ал. 1 т. 2 и ал. 2 от ЗМВР. С оглед тези констатации, е предложено на Директора на ОД на МВР – Хасково да бъде образувано дисциплинарно производство срещу настоящия жалбоподател, който видно от Кадрова справка рег. № 18346/23.08.2011г. /л. 22/, към 29.06.2011г. е заемал длъжността младши автоконтрольор в „Пътен контрол” на РПУ – Свиленград, с присъдена категория Е.

По повод направеното от комисията за извършване на проверка предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Х.Ж.Х., заради липса на подадена декларация по чл. 177 ал. 7 от ЗМВР за възникнала несъвместимост със заеманата от лицето длъжност, поради осъществяване на търговска дейност, със Заповед рег. № 1524/20.07.2011г. на Директора на ОД на МВР – Хасково /л.34/, е образувано дисциплинарно производство, определен е дисциплинарно –разследващия орган, като е посочен и срокът за предоставяне на обобщена справка за резултата от работата на комисията – 01.08.2011г., като е посочено, че в случай, че служителят се намира в законоустановен отпуск – срокът да се счита за автоматично продължен до 5 дни, считано от прекратяване на отпуска. Оспорващият е запознат със заповедта на 04.08.2011г., като е посочил, че няма да се възползва от правото си по чл. 230 ал. 4 от ЗМВР, а именно – не желае да бъде подпомаган по време на разследването от друг служител на МВР.  С Покана рег. № 17124/04.08.2011г. /л.38/, назначената комисия – дисциплинарно – наказващ орган, е поискала писмени обяснения от служителя, като е определен краен срок – 08.08.2011г. На последната дата, под рег. № 17236 в ОД на МВР – Хасково са били депозирани Обяснения от Х.Ж.Х. /л. 32/, в които се сочи, че поради изтичащ срок и отсъствие на родителите му, е сключил процесните два договора за производство и продажба на тютюн със „Силвърсан България” ЕООД, но не е извършил дейност по търговия с тютюн, а единствено помагал на родителите си за продажбата на техния тютюн.  По време на дисциплинарното производство са събрани и обяснения от родителите на жалбоподателя /л. 30-31/ - Ж. Х. П. и А. Х. П., в които се потвърждават твърденията на разследвания служител, че поради отсъствие на родителите му, както и с оглед изтичащия срок за сключване на договорите за производство и продажба, Х.Ж.Х. е сключил въпросните два договора на свое име, но в действителност не е извършвал дейности по производство или продажба на тютюн.

В резултат на извършеното дисциплинарно следствие, разследващият орган е съставил Обобщена справка рег. № 18349/23.08.2011г. /л. 15/, връчена на Х.Ж.Х. на 23.08.2011г. В справката, след подробно изложение на установените в хода на процедурата факти и обстоятелства, както и посочване на събраните по случая доказателства, Комисията е заключила, че е налице извършено от настоящия жалбоподател тежко нарушение на служебната дисциплина – неподаване на декларация по чл. 177 ал. 7 за  възникнали обстоятелства по чл. 177 ал. 3 т. 3 от ЗМВР – извършване на търговска дейност, несъвместима с оставането на служба, и на основание чл. 227 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е предложено на полицай Х.Ж.Х. – старши полицай, категория Е, в „Охрана на обществения ред” на група „Охранителна полиция” към РУП – Свиленград, да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и да му бъде прекратено служебното правоотношение. По повод  констатациите на Комисията, настоящият оспорващ е подал Възражение вх. № 16828/24.08.2011г. /л. 14/, в което отрича да е извършил дейност, несъвместима с изпълняваната служба, като сочи и че при попълване на декларацията за имотно състояние от 2010г. е допуснал неточности, поради липса на дадени обяснения по попълването на документа. Тези възражения са били разгледани от страна на членовете на дисциплинарно – разследващият орган, но видно от Становище рег. № 18667/29.08.2011г. /л.10/, са били възприети като неоснователни.

В заключение на проведеното дисциплинарно производство, с процесната Заповед рег. № 1849/02.09.2011г. /л.12/, като е възприел установената от дисциплинарно –разследващият орган фактическа обстановка, Директорът на ОД на МВР – Хасково на основание чл. 224 ал. 2 т. 1 и чл. 227 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 230 ал. 1 от ППЗМВР, на тежко нарушение на служебната дисциплина – неподаване на декларация по чл. 177 ал. 7 от ЗМВР за наличие на основание за несъвместимост със службата по чл. 177 ал. 3 т. 3 от ЗМВР, е наложил на настоящия жалбоподател дисциплинарно наказание „уволнение”, като на основание чл. 245 ал. 1 т. 8 от ЗМВР е прекратил и служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от датата на връчване на заповедта. Последната е достигнала до адресата си на 14.09.2011г., а жалбата против нея е депозирана директно пред съда на 26.09.2011г.

С оглед установяване спазване на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, по делото са представени заявления с №№ 12954/09.06.2011г. /л.23/, 1078/14.01.2011г. /л.24/, 22407/28.10.2010г. /л.25/, 20802/06.10.2010г. /л.26/, 15611/23.07.2010г. /л.27/, 5440/11.03.2010г. /л.28/, ??-7936/18.07.2011г. /л.36/, Заповед за прекратяване на отпуск вх. № 15473/04.08.2011г. на Началник РУ „Полиция” – Свиленград /л. 37/ и Рапорт рег. № 19033/02.09.2008г. /л. 29/, от които е видно, че за периода от м. 02.2009г. до м. 09.2011г. Х.Ж.Х. е ползвал общо 124 работни дни платен отпуск.

По искане на жалбоподателя, по делото е открито производство по оспорване на автентичността на подписа, положен в сключения между Х.Ж.Х. и „Силвърсан България” ЕООД  Договор № 001274/05.12.2009г., с предмет производство и продажба на тютюн от реколта 2010г. От назначената по делото експертиза, се установи, че положеният подпис след името на жалбоподателя не е изпълнен от последния.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

След извършената проверка относно валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, съдът намира следното:

Съдът не споделя доводите на оспорващия, че заповедта е нищожна. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не може да поражда правните последици, към които е насочен. Съдебната практика е възприела, че липсата на компетентност на издалия административния акт орган, винаги води до нищожност на акта. Процесната заповед обаче не е издадена от некомпетентен орган, поради което същата не е нищожна на това основание. Съгласно чл. 228 т. 3, вр. чл. 186 ал. 1 от ЗМВР, Директорът на ОД на МВР – Хасково има правомощията да наложи всички наказания по чл. 226 от ЗМВР по отношение на служители категория „Е”, какъвто е и настоящият жалбоподател, а според нормата на чл. 246 т. 2, вр. чл. 186 ал. 1 от ЗМВР, Директорът на ОД на МВР - Хасково има и правомощията да прекратява служебното правоотношение със служители категория „Е”. Не се установява и порок във формата, тъй като актът е издаден в задължителната писмена форма, т.е. налице е изрично волеизявление. Актът не е нищожен, тъй като е основан на съществуваща в закона норма. Само пълната липса на предпоставките, предвидени в приложимата материално-правна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с определено съдържание, може да обоснове извод за нищожност на административен акт. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води нищожност.

Така обосноваваната от оспорващия нищожност поради твърдения за липса на надлежни мотиви и допуснати съществени процесуални нарушение се явява неоснователна, доколкото както е посочено и по- горе, тези два порока по правило водят до незаконосъобразност, а не до нищожност на административния акт.

Освен че при издаване на процесния акт е спазена предписаната от закона писмена форма, същият съдържа и необходимите съгласно чл. 246 ал. 1 от ППЗМВР реквизити, доколкото в обжалваната заповед са посочени извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, посочени са нарушените разпоредби, доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието, което се налага, и пред кой орган, и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В този ред на изложение не могат да бъдат споделени оплакванията на оспорващия, че проверявания акт не съдържал фактическите основания за издаването си. В последния изрично е посочено, че жалбоподателя е сключил договор № 004312 от 12.02.2009г. със „Силвърсан България” ЕООД за производство на 30 дка, 4500 кг. тютюн и договор № 001274/05.12.2009г. със „Силвърсан България” ЕООД за производство на 50 дка, 7500 кг. тютюн и не е подал декларация по чл. 177 ал. 7 от ЗМВР в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по чл. 177 ал. 3 т. 3 от ЗМВР, а именно несъвместимост със службата, когато служителя извършва търговска дейност. Така даденото от дисциплинарнонаказващият орган описание на нарушението е достатъчно ясно, т.е. позволява на адресата на акта да разбере в какво нарушение е уличен, респ. да организира защитата си. Съдът не споделя и доводите, че дадената правна квалификация на нарушението е неправилна, доколкото посочените от Директора на ОД на МВР – Хасково разпоредби на чл. 224 ал. 2 т. 1 и чл. 227 ал. 1 т. 3 от ЗМВР са в синхрон с фактическите констатации.

В случая е спазена и особената процедура по провеждане на дисциплинарното производство. Същото е започнало съобразно обективираните в Обобщена справка рег. № 14426/29.06.2011г. /л.39/ констатации за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от страна на настоящия жалбоподател. Правилно и в съответствие с чл. 230 ал. 1 т. 2, вр. чл. 186 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган е постановил заповед, с която е образувал дисциплинарното производство и е определил състава на комисията, определена за дисциплинарно –разследващ орган. Оспорващият е бил уведомен надлежно за образуваното производство. От своя страна Комисията също не е допуснала нарушения на дисциплинарната процедура. Събрани са необходимите доказателства, вкл. обясненията на разследваното лице,като са изведени и обосновани и логични констатации. Последните се съдържат в Обобщена справка рег. № 18349/23.08.2011г. /л.15/, с която настоящият жалбоподател е бил запознат. На служителя е била предоставена и възможност след узнаване констатациите на Комисията да представи писмени възражения, от която възможност Х.Ж.Х. се е възползвал. Налице са и изрични мотиви, съдържащи се в Становище рег. № 18667/29.08.2011г. /л.10/, в което представените от служителя доводи по повод заключението на дисциплинарно –разследващия орган, са били възприети като неоснователни. Макар съдържащи се в различен от процесната заповед документ, тези мотиви служат като такива и на оспорения акт, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г., ОСГК на ВС мотивите на административният акт могат да бъдат изложени и в отделен документ, стига последният да е част от административната преписка, както е в случая. Съдът приема, че липсва и процесуално нарушение, свързано със срока на налагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 225 ал. 2 от ЗМВР предвижда, че за тежко нарушение на служебната дисциплина, каквото според чл. 227 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е описаното в процесната заповед,  дисциплинарното наказание се налага не по- късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В случая най-ранният момент, смятано от който Директорът на ОД на МВР – Хасково е узнал за извършеното нарушение, съвпада с датата на завеждане на Обобщена справка рег. № 14426/29.06.2011г. /л.39/. Именно от този момент, следва да бъде смятан двумесечният срок по чл. 225 ал. 2 от ЗМВР, като се има предвид, в периода от 29.06.2011г. до 02.09.2011г. – датата на издаване на процесната заповед, настоящият жалбоподател е ползвал 13 работни дни платен годишен отпуск, съгласно Заявление рег. № ??-7036/18.07.2011г. /л. 36/ и Заповед за прекратяване на отпуск рег. № 15473/04.08.2011г. на Началника на РУ „Полиция” – Свиленград /л.37/. При тези обстоятелства, двумесечния срок за налагане на наказанието следва да се счете за спазен.

Съдът намира, че в случая наложеното наказание „уволнение” е извършено и в двугодишния срок, смятано от момента на извършване на нарушението. В тази връзка е важно да се посочи, че за периода от 12.02.2009г. – датата на сключване на първия от двата договора на производство и продажба на тютюн до датата на налагане на наказанието, жалбоподателят е ползвал общо 124 работни дни платен отпуск, с които съгласно чл. 225 ал. 3 от ЗМВР следва да бъде удължен 2-годишния срок по чл. 225 ал. 2, от ЗМВР. Следва да се посочи и че макар от 12.02.2009г. до 02.09.2011г., да са изтекли повече от 2 години, то с оглед обстоятелството, че в случая се твърди извършване на търговска дейност, т.е. дейността няма еднократен характер, а продължава през даден период от време, то и неподаването на декларация по чл. 177 ал. 7 от ЗМВР не е еднократен акт, а е продължавано бездействие, което протича през целия период на осъществяване на търговска дейност / в този смисъл и Решение № 3365/09.03.2011г. на ВАС по адм. д. № 16392/2010г., 5-членен състав/. От представените по делото приемо-предавателни протоколи /л. 105-110/ за продадени количества тютюн от настоящия жалбоподател на „Силвърсан България” ЕООД, от дати 11 и 12.11.2009г., следва извод, че към 12.11.2009г. Х.Ж.Х. е извършвал търговска дейност по изпълнението на Договор № 004312/12.02.2009г., между която дата – 12.11.2009г. и датата на издаване на въпросната заповед – 02.09.2011г. не са изминали повече от две години. Доколкото втория договор № 001274 е от дата 05.12.2009г., то и по отношение на него е налице спазване на двугодишния срок по чл. 225 ал. 2 от ЗМВР.

Досежно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът съобрази следното:

От фактическа страна е налице установеност на сключен от жалбоподателя Договор № 004312/12.02.2009г. със „Силвърсан България” ЕООД, който документ не е оспорен, както не са оспорени и приемо-предавателните протоколи от 11 и 12.11.2009г. /л. 105-110/, с които е отразена продажбата на тютюн на от Х.Ж.Х. на „Силвърсан България” ЕООД. След откритото производство по реда чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК се доказа, че положения подпис в Договор № 001274/05.12.2009г. /л. 111/ не е на Х.Ж.Х.. Не се спори относно обстоятелството, че по този втори договор липсват продадени количества тютюн.

Наличието на констатирано сключване и изпълнение, макар и само по един от двата договора, посочени в обжалваната заповед, е достатъчно да обоснове извършената от Х.Ж.Х. търговска дейност, която съгласно чл. 177 ал. 3 т. 3 от ЗМВР е несъвместима със службата в МВР и в 7-дневен срок  от възникването на това обстоятелство, служителят е длъжен да подаде декларация по чл. 177 ал. 7 от ЗМВР – каквато в случая е безспорно, че не е подадена. Неподаването на декларация по чл. 177 ал. 7 от ЗМВР съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина – чл. 227 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, което съгласно чл. 230 ал. 1 от ППЗМВР се наказва с налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение”.

Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че дори да е налице извършена дейност по производство и продажба на селскостопанска продукция – тютюн, то последното не представлява „търговска дейност” по смисъла на чл. 177 ал. 3 т. 3 от ЗМВР. От систематичното място на разпоредбата на чл. 177 ал. 3 т. 3, уреждаща хипотеза на несъвместимост със службата в МВР с извършване от служителите на търговска дейност, следва, че посоченият текст трябва да се тълкува в широкия смисъл на понятието „търговска дейност”. Легално определение за „търговска дейност” няма. Тесният смисъл на това понятие е стопанска дейност по „обмен на блага”. В широк смисъл под понятието търговска дейност обаче следва да се разбира стопанска дейност, насочена към обмен на блага изобщо. Именно този широк смисъл на понятието се има предвид в чл. 177 ал. 3 т. 3 от ЗМВР, което следва и от съпоставянето на разпоредбата на предходната т. 2 на текста, където са изброени форми на представителство и участие в търговски дружества, които поради организационната си форма осъществяват търговска дейност. Явно смисълът на целия текст на чл. 177 ал. 3 от ЗМВР е да се изчерпят всички форми на участие на физическото лице – държавен служител в МВР в търговска дейност в широкия смисъл на това понятие / в същия смисъл и Решение № 3365/09.03.2011г. на ВАС по адм. д. № 16392/2010г., 5-членен състав/.

След като е безспорно установено извършеното от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина, респ. законосъобразно му е наложено и дисциплинарно наказание „уволнение”, правилно Директорът на ОД на МВР – Хасково, на основание чл. 245 ал. 1 т. 8 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на наказания служител.

Констатираното от съда съответствие на обжалвания административен акт с материалноправните законови разпоредби, сочи и съответствието на процесната заповед с целта на закона, а именно – при установяване на дисциплинарно нарушение, извършилото го лица да понесе и предвиденото за него дисциплинарно наказание, при съблюдаване на формалната процедура по констатиране на нарушението.

Поради всички изложени дотук мотиви, съдът приема оспорената Заповед № 1849/02.09.2011г. на Директора на ОД на МВР – Хасково за изцяло законосъобразна и нестрадаща от нито един от изброените в чл. 146 т. 1 – т. 5 от АПК пороци. Подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минималния размер от 150 лева, определен съобразно чл. 8, вр. чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. V – то и чл. 143 ал. 4 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Х.Ж.Х. ***, със съдебен адрес град Х ., ул. „Д.” № ., ет. ., адв. Д. А., против Заповед рег. № 1849/02.09.2011г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи  – Хасково.

ОСЪЖДА Х.Ж.Х., ЕГН**********,***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: