Решение по Административно дело 732/2011г.

РЕШЕНИЕ

№ 8 /10. 02. 2012г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Хасково, в открито заседание на дванадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

Съдия: Теодора Точкова

при секретаря…… М.Ч. ….............………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………...................………………..като разгледа докладваното от съдия Точкова адм. дело № 732 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията / ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Й.Н.А. ***, със съдебен адрес- гр. П., ул. „ С.” № *, офис *, подадена чрез пълномощник и по жалба от З.Д.Л. ***, против Заповед № 504/ 13. 06. 2011г. на Кмета на Община- Кърджали.

В жалбите се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при противоречие с материалния закон. Сочи се, че първият от жалбоподателите, който бил собственик на 2/3 ид. ч. от предметния на оспорената заповед имот № 229, находящ се в землището на с. Б., местност „ Х.”, община К., не бил уведомен за наличието на образувано административно производство, а за издаване на процесния акт, узнал чрез адв. И., която от своя страна научила за това от втората жалбоподателка. Това нарушение на производствените правила довело до ограничаване правото му на защита. По- нататък и в двете жалби се аргументират доводи, че при издаване на оспорената заповед били нарушени разпоредбите на чл. 192 ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ. Административният орган не изложил никакви мотиви, които да обосноват липсата на друга техническа възможност за достъп до имот № 174, различна от предвидената с оспорената заповед, което правело административният акт незаконосъобразен само на това основание. Будел недоумение и фактът, че въпреки урегулирането на имот 174, същият нямал предвидено лице към път, в нарушение на нормата на чл. 19 от ЗУТ. Административният орган не изложил мотиви и досежно въпроса дали избраният вариант за осигуряване на достъп до имот № 174 бил и икономически най- целесъобразен. В обратна насока сочел фактът, че предвиденият път разделял имота на жалбоподателите на две части, което от една страна противоречало на разпоредбата на чл. 192 ал. 4 от ЗУТ, а от друга влошавало условията за застрояване и правело трудно, дори и невъзможно ползването на по- малката част. Отделно от това, в обжалваната заповед не били изложени и мотиви относно определения обем на правото на преминаване, което отново сочело незаконосъобразност на акта. Учредяването на право на преминаване през собствения на жалбоподателите имот с широчина на пътя от 3м. не можело да се определи като законосъобразно и най- целесъобразно решение от гледна точка на това, че сервитутът по закон не включвал осигуряването и на транспортен достъп. На последно място в жалбите се извеждат и аргументи, според които при издаването на обжалваната заповед не била спазена и процедурата за определяне цената на правото на преминаване с влязъл в сила административен акт. И двамата оспорващи не били уведомени нито за назначената комисия по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ, нито за взетото от нея решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител се аргументират и доводи, че към момента на издаване на процесния административен акт, имотът, за който бил предвиден обслужващият път, загубил промененото си предназначение и съобразно чл. 24 ал. 5 от Закона за опазване на земеделски земи бил възвърнал статута си на земеделска земя, за която законът не предвиждал възможност за осигуряване на достъп по реда на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, както се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът- Кмет на Община Кърджали, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбите, като моли за отхвърлянето им, а алтернативно за изменение на обжалваната заповед, съобразно заключението на вещото лице.

Заинтересованата страна- С.А.К. заема становище за неоснователност на жалбите, поради което моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 72, том V, рег. № 6931, дело № 830 от 2007г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали под вх. № 1790/ 21. 05. 2007г., Й.Н.А. и З.Д.Л. са придобили съответно 2/ 3 ид. части и 1/ 3 ид. част от недвижим имот, представляващ нива от 4, 900 дка, осма категория, находяща се в местността „Х.”, в землището на с. Б., община К., представляващ имот № 000229. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200, том І, рег. № 3861, дело № 179/ 2005г., вписан в Служба по вписванията- Кърджали под вх. № 1533/ 31. 05. 2005г., С.А.К. е придобил съседния на имота на жалбоподателите поземлен имот № 174 по картата на възстановената собственост на землището на с. Б., община К., в местността „ Т.А.”, целият с площ от 1007 кв. м. По делото не се спори, че имот № 174 по КВС на с. Б., община К. е получен след разделяне на имот № 000096, за който имот със Заповед № 31/ 24. 01. 2005г. на Кмета на Община- Кърджали, влязла в сила на 20. 02. 2005г., е одобрен ПУП- ПЗ, а с Решение № К- 03/ 11. 03. 2005г. на Комисия по чл. 17 ал. 1 т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, при Областна дирекция „ Земеделие и гори”- Кърджали, е променено предназначението му на земеделска земя.

С молба вх. № 94- 00- 611/ 28. 03. 2011г., С.А.К. *** да бъде учредено право на преминаване през ПИ № 229, в землището на с. Б., община К., собственост на настоящите жалбоподатели, за обслужване на собствения му имот № 174, поради липса на друго техническо решение за обслужване на поземления имот. Към молбата заявителят е представил и нотариална покана до Й.Н.А. и З.Д.Л., с която С.А.К. е поканил жалбоподателите да бъдат проведени преговори за учредяване на право на преминаване през имот № 229, землището на с. Б., за нуждите на имот № 174. Видно от изрично отразените забележки от нотариуса върху поканата, последната не е връчена на Й.Н.А., тъй като лицето не е намерено на посочения постоянен адрес, а другия получател- З.Д.Л., след като се е запознала със съдържанието на поканата, е отказала да я получи.

Във връзка с подадената от собственика на ПИ № 174, находящ се в землището на с. Б., община К. молба, Кметът на Общината със своя Заповед № 359/ 15. 04. 2011г., на основание чл. 210 ал. 1 от Закона за устройство на територията, е назначил комисия със задача да извърши проучвания за отчуждаване и обезщетяване на недвижими имоти във връзка с прокарване на временни пътища, право на преминаване през чужди поземлени имоти, осигуряване на достъп в чужди имоти, прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужди недвижими имоти и други изрично предвидени в ЗУТ случаи. С Протокол от 28. 04. 2011г., Комисията по чл. 210 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е определила пазарна цена за учредяване по реда на чл. 192 ал. 1 от ЗУТ право на преминаване през имот № 229 по КВС на землището на с. Б., възлизаща на 4 лева/ кв. м., за площ до 30 кв. м. В протокола е посочено, че общата цена за учредяване по реда на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ на право на преминаване върху 22, 5 кв. м., през имот № 229 по КВС на с. Б., възлиза на 90 лева, която сума С.А.К. следва да заплати на настоящите жалбоподатели. Решението на Комисията по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ е изпратено на З.Д.Л. с писмо изх. № 94- 00- 807/ 09. 05. 2011г. и е получено на 16. 05. 2011г., видно от известие за доставка с идентификатор PS 6620 004OFU W. Протоколът е бил изпратен и на постоянния адрес на Й.Н.А., но от отбелязването върху известие за доставка с идентификатор PS 6620 004OFV X, става ясно, че пратката не е потърсена от получателя. Решението на Комисията по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ, обективирано в Протокола от 28. 04. 2011г. е било обявено на таблото за обявления в сградата на Община- К. и на интернет страницата на Общината, които обстоятелства са удостоверени със съставения и подписан от служители при Община- Кърджали Протокол от 27. 05. 2011г.

Като е взел предвид влязлото в сила протоколно решение на Комисията по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ, както и представените доказателства от страна на С.А.К. за заплащане на определеното обезщетение за учредяване право на преминаване през имот № 229 по КВС на с. Б., Кметът на Община- Кърджали е издал процесната Заповед № 504/ 13. 06. 2011г., с която на основание чл. 192 ал. 2 от ЗУТ е учредено право на преминаване през имот № 229, находящ се в землището на с. Б., местността „ Х.”, община К., с площ на правото на преминаване от 22, 5 кв. м., при граници и местоположение, съгласно приложената скица, неразделна част от заповедта. Административният акт е връчен на З.Д.Л. на 08. 07. 2011г., съгласно отразеното в известие за доставка с идентификатор PS 6620 004WS8 V, а доколкото при съобщаването на заповедта на Й.Н.А., последният не е потърсил пратката, акта е бил обявен чрез поставяне на таблото за съобщения на Община К. на 14. 07. 2011г., което обстоятелство е отразено в Протокол от 14. 07. 2011г., съставен и подписан от служители при Община- Кърджали. Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са депозирани пред административния орган на 21. 07. 2011г.

За изясняване на обстоятелството дали освен предвиденото с обжалваната заповед техническо решение за осъществяване на достъп до имот № 174 по КВС на землището на с. Б., съществуват и други технически възможности за осигуряване на достъпа, по делото е назначена съдебно- техническа експертиза. Видно от заключенията по последната, депозирани на 05. 12. 2011г. и на 20. 12. 2011г. вещото лице сочи, че избраното от административния орган техническо решение не е единствено възможното, а и не се явява и целесъобразно с оглед това, че макар да отнема възможно най- малка част от имота на жалбоподателите, учреденото право на преминаване разделя имота им на две части, едната от които поради малката си площ става трудно използваема. Вещото лице предлага и три варианта за местоположението на правото на преминаване, като сочи, че последният се явява най- целесъобразен, тъй като макар да отнема повече площ, в сравнение с останалите варианти, запазва целостта на имот № 229 по КВС на землището на с. Б., като едновременно с това се осигурява достъп до съседните имоти №№ 174 и 175, които нямат лице към път.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбите са подадени в законоустановения срок от лица, имащи правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Процесната заповед изхожда от материално и териториално компетентен административен орган, какъвто съобразно разпоредбата на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ се явява Кметът на Община- Кърджали. Същата отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание. Като правно основание за издаването й, административният орган е посочил разпоредбата на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ, а като фактическо- подадената от С.А.К. молба вх. № 94- 00- 611/ 28. 03. 2011г., както и липсата на друго техническо решение за обслужване на имот № 174, находящ се в землището на с. Б., местността “Т. А.” община К., собственост на заинтересованата страна. В този смисъл са неоснователни доводите на жалбоподателите, че процесният акт не бил надлежно мотивиран. Доколкото посочената от административния орган липса на друго техническо решение за обслужване на имот № 174 представлява отрицателен факт, то последната не може да бъде обоснована. На доказване подлежи положителният факт, а именно дали са налице други технически възможности за осигуряване на достъп за обслужването на имот № 174, в землището на с. Б., община К..

На следващо място, съдът намира за спазена и особената административна процедура по издаване на обжалваната заповед. Още при иницииране на производството с молба вх. № 94- 00- 611/ 28. 03. 2011г. пред Кмета на Община- Кърджали е било представено надлежно доказателство - Нотариална покана до Й.Н.А. и З.Д.Л., с която С.А.К. е поканил жалбоподателите да бъдат проведени преговори за учредяване на право на преминаване през имот № 229, землището на с. Б., за нуждите на имот № 174, видно от която не е постигнато съгласие между страните по делото с оглед възможността за учредяване правото на преминаване с писмен договор по реда на чл. 192 ал. 1 от ЗУТ. С оглед последния факт, Кметът на Община- Кърджали, приемайки липса на друга техническа възможност за осигуряване достъп до имота на заявителя, различен от наредения с обжалваната заповед, е възложил на назначена с негова заповед № 359/ 15. 04. 2011г. комисия да извърши оценка по реда на чл. 210 ал. 1 от ЗУТ, т. е. да изготви оценка за размера на обезщетението, което следва да бъде заплатено от заявителя на собствениците на имота, през който се учредява право на преминаване. Видно от протокола на Комисията по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ от 28. 04. 2011г., е била определена пазарната цена за учредяване по реда на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ на право на преминаване върху 22, 5 кв. м. през имот № 229 по КВС на с. Б., собственост на настоящите жалбоподатели. Протоколът, съдържащ решението на Комисията е редовно връчен на З.Д.Л. на 16. 05. 2011г., който е факт е удостоверен с полагане на подпис върху Известие за доставка с идентификатор PS 6620 004OFU W. Поради обстоятелството, че Й.Н.А. не е намерен на постоянния си адрес в Република България, административният орган се е възползвал от възможността да му съобщи определената от Комисията по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ пазарна цена за учредяване правото на преминаване по реда на чл. 61 ал. 3 от АПК, а именно чрез поставяне на протокола на таблото за обявления в Община- Кърджали и в Интернет страницата на Общината. В срока за обжалване на определената от Комисията по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ пазарна оценка на правото на преминаване, последната не е била оспорена, респ. е влязла в законна сила. Съобразно разпоредбата на чл. 192 ал. 6 от ЗУТ, заявителят в административното производство С.А.К. е внесъл определените от Комисията по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ суми по сметка на настоящите жалбоподатели. След заплащане на правото на преминаване, Кметът на Община- Кърджали законосъобразно е пристъпил към издаването на крайния акт в процедурата по чл. 192 ал. 2 от ЗУТ- обжалваната заповед № 504/ 13. 06. 2011г.

Съгласно чл. 192 ал. 2 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономическо нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Видно от цитираната разпоредба, материалните предпоставки, при наличието на които може да бъде издадена заповед по реда на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ са две- да не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти за учредяване право на преминаване и друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. В настоящия случай, съдът намира, че първата предпоставка безспорно е налице. Налице е и втората предпоставка- явна икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение за осигуряване правото на преминаване, като съдът не възприема заключенията на вещото лице, по назначената съдебно- техническа експертиза, че предложените технически решения са по- целесъобразни от учреденото право на преминаване, като намира, че единственият начин за осигуряване на достъп до имот № 174 по КВС на с. Б., Община- К. е чрез учредяване на право на преминаване през поземления имот собственост на настоящите жалбоподатели- в случая имот № 229 по КВС на с. Б., по начина, определен с обжалваната заповед.

След като е установил, че в случая са налице предпоставките за прилагане на процедурата по чл. 192 ал. 2 от ЗУТ, при издаване на оспорения акт административният орган се е съобразил и с ограниченията, предвидени в чл. 192 ал. 4 от ЗУТ, а именно с правото на преминаване да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. По отношение на имот № 229 по КВС на с. Б., община К. се установява, че същият представлява земеделска земя- нива, за която макар да се твърди, че е в процес на промяна на предназначението, няма представени доказателства по делото да е приет ПУП- ПЗ, както и да е издадено решение на Комисията по чл. 17 ал. 1 т. 1 от ЗОЗЗ, с което да е променено предназначението на земеделската земя. В този смисъл липсва и възможност учреденият с проверяваната заповед сервитут да влошава условията за застрояване на имота на жалбоподателите или да засяга законно разрешен строеж или съществуваща сграда. В случая не се препятства и начина на трайно ползване на ПИ № 229 по КВС на с. Б., община К., тъй като по делото не бяха представени доказателства, които да обосновават или поне да сочат вероятността, че чрез учредявания сервитут ще се пречи за ползването като земеделска земя на имот № 220 по КВС на с. Б., община К., дори последният да бъде разделен на две части.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът не възприема заключенията на вещото лице, в насока, че съществуват икономически по- целесъобразни варианти за учредяване на правото на преминаване от учредения сервитут по начина, определен в оспорената заповед, с аргумента, че ПИ № 229 по КВС на с. Б., община К. се разделял, като по- малката част оставала фактически неизползваема. Изложените в заключенията аргументи обосновават нецелесъобразност на избрания от административния орган вариант за ситуиране на правото на преминаване през ПИ № 229 по КВС на с. Б., община К.. Съгласно чл. 145 ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят пред съда единствено по отношение на тяхната законосъобразност, а не и касателно целесъобразността им. След като в случая са налице предпоставките за учредяване право на преминаване и същевременно са съобразени и изискванията за невъзпрепятстване правата на собствениците на обслужващия имот съобразно разпоредбата на чл. 192 ал. 4 от ЗУТ, то законът дава право на административния орган, действайки при условията на оперативна самостоятелност да определи точното местоположение на учреденото право на преминаване. В случая е неоснователно и твърдението, че избрания от Кмета на Община- Кърджали вариант за учредяване на сервитутното право не е икономически най- обоснован. Както е констатирало и вещото лице, с процесната заповед се отнема най- малка част от имот № 229 по КВС на с. Б., община К., като едновременно с това се осигурява и най- прекият излаз от имота на заинтересованата страна към съществуващ път. Отделно от това, предложените от вещото лице варианти или засягат повече имоти или отнемат по- голяма площ от обслужващия имот или предвиждат по- дълго разстояние до имота на заинтересованата страна. Тези обстоятелства са достатъчни за да обосноват икономическата съобразност на избрания от административния орган вариант за учредяване на правото за преминаване.

За пълнота на мотивите на настоящото решение, както и с оглед задължението на съда да се произнесе по всички релевирани от жалбоподалите оплаквания, съдът не намира за основателен и довода, че съгласно чл. 24 ал. 5 от Закона за опазване на земеделските земи, досежно ПИ № 174 по КВС на с. Б., община К. решението за промяна на статута му на земеделска земя е загубило значението си поради незапочване на строителство в 6- годишен срок. На първо място приложима в настоящия случай е не разпоредбата на чл. 24 ал. 5 от ЗОЗЗ, а тази на § 27 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, обн. ДВ, бр. 39 от 2011г. На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че отмяната на решенията за промяна предназначението на земеделска земя е подведомствена на органите на поземлената собственост, визирани в чл. 17 ал. 1 от ЗОЗЗ. В този смисъл съдът не може при проверка на издаден по реда на чл. 192 ал. 2 от ЗУТ административен акт тепърва да приеме, че решението за промяна предназначението на земеделска земя е изгубило действието си, тъй като подобна преценка е възложена на специално предвидения в чл. 17 ал. 1 от ЗОЗЗ административен орган.

Настоящият съдебен състав не намира за обосновани и твърденията на жалбоподателите, че след като за ПИ № 174 по КВС на с. Б. бил приет и влязъл в сила ПУП- ПЗ, то едно от изискванията на урегулиране на имота било последният да има лице към път. Приетият ПУП- ПЗ няма урегулиращи функции. Той създава предвиждания, касаещи разрешените параметри на застрояване в даден имот. Ако по отношение на ПИ № 174 по КВС на с. Б. бе налице план за регулация, то производството по реда на чл. 192 от ЗУТ въобще нямаше да е приложимо, доколкото за осигуряването на достъп на УПИ към проектирани, но неосъществени улици, се прокарват временни пътища, а не се учредява право на преминаване. Също така не може да бъде възприето, че учреденото право на преминаване е в по- голям обем от необходимия. Доколкото процесното сервитутно право се учредява с цел обслужване на имот, с променено предназначение на земеделска земя, т. е. с одобрен ПУП- ПЗ, то и правото на достъп следва да бъде адекватно на начина на ползване на главния имот. В този смисъл правилно Кметът на Община- Кърджали е съобразил, че учреденият сервитут следва да осигурява и транспортен достъп до имота на С.А.К..

Поради гореизложените мотиви съдът намира, че проверяваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, незасегнат от посочените от жалбоподателите пороци. Ето защо подадените срещу него жалби следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни.

С оглед изхода на делото, съдът намира за неоснователни и претенциите на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. пето от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалбата на Й.Н.А. ***, със съдебен адрес- гр. П., ул. „ С.” № *, офис *, адв. Д.И. и жалбата на З.Д.Л. ***, против Заповед № 504/ 13. 06. 2011г. на Кмета на Община- Кърджали.

Решението е окончателно.

Съдия: