РЕШЕНИЕ

 

82 /21.04.2012г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря……….Д.А.………………………………..и в присъствието на прокурор…………………...…………………………………….……………….......като разгледа

докладваното от   съдия Байнова   адм. дело №6 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.233 и сл. от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

            Образувано е по жалба на Г.И.В. ***, срещу Заповед рег. №П5 ЯД-375/19.12.2011г. на Началника на РУП – Д.град, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

            Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен, тъй като противоречал на материалноправни норми, а при постановяването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че направеното описание на нарушението в обжалваната заповед било непълно и неясно, тъй като не се посочвало за какво се изисквал посочения в нея дневник и за какво се отнасял. Посоченото фактическо описание нямало никаква връзка с цитираната за виновно нарушена разпоредба от Инструкция №Із-2295/08.12.2006г. за патрулнопостовата дейност в МВР. Нормата на чл.33, ал.5 нямала никакво отношение досежно техническото състояние, калибриране и метрологична проверка на техническото средство за контрол. На следващо място се коментира, че за нарушена от оспорващия разпоредба била посочена и нормата на чл.36 от същата инструкция. Сочи се, че със Заповед рег. №132/19.10.2010г. за отговорници на техническите средства по чл.36 от Инструкцията, числящи се на ОДМВР Хасково, били определени И.Х. И. и С.Х.Х.. След като оспорващият нямал задължения като отговорник по чл.36 от Инструкцията, не можело да му се вменява извършване на описаното от административния орган нарушение на служебната дисциплина. Твърди се също, че ако наказващия орган имал предвид нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.5 от Инструкцията, в оспорения акт липсвало словесно описание на конкретно извършеното нарушение. Не ставало ясно на какво основание на оспорващия било вменено изпълнението й, с какъв акт, от кога и кой бил неговия издател, както и какви били конкретните отговорности на оспорващия, тъй като тази разпоредба имала общ характер и пряко не създавала задължения за него. Оспорващият и неговия колега Н. действително имали отговорности относно техническите средства и установените резултати. Никога обаче не били имали специален “дневник”, в който да се отразяват установените с него нарушения. Нарушенията се установявали от патрула в наряден дневник, който се съставял за всяка смяна. Оспорващият твърди, че правели сравнение с разпечатката от техническото устройство /дрегер/ и съставените актове, като трябвало да има съответствие между броя нарушения и съставени актове. В разпечатката записвали номера на съответния акт и се завеждали в деловодството, а копия от тях се изпращали в КАТ Хасково. В края на месеца изготвяли месечна справка за съответствие на установените с технически средства нарушения и взетото административно отношение, която изпращали до 5-то число на следващия месец в сектор “Пътна полиция” – ОДМВР Хасково. За първи път в началото на месец декември т.г., след издаване на оспорваната заповед, получили от домакина “Дневници” за всяко техническо устройство, в което да отразяват установените с него нарушения. На следващо място в жалбата се сочи, че било налице несъответствие между твърдяното нарушение с фактическите и правни основания, послужили за издаването на оспорения акт, като тези несъответствия водели до създаване на неяснота у жалбоподателя и нарушаване правото му на защита. Твърди се също, че в оспорения акт не било конкретизирано кои били служебните задължения, които били нарушени, нито заповедите, които оспорващият нарушил, същите не били описани от фактическа страна, не бил индивидуализиран издателят им и в какво се състояло нарушението му. Липсвало индивидуализиране на твърдяното нарушение на чл.33, ал.5 от Инструкцията. Освен това, същата разпоредба имала общ указателен характер и не създавала конкретни задължения за оспорващия. Сочи се, че бил нарушен чл.246, ал.1 от ППЗМВР, определящ всички данни, които следвало да съдържа писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Излагат се съображения, че заповедта била издадена след изтичане на преклузивния срок по чл.225, ал.1 от ЗМВР. Твърди се, че наложеното наказание не било в съответствие с принципите на чл.229, ал.2 от ЗМВР. От процесната заповед по нищо не личало, че били направени нужните преценки на обстоятелствата, при които било извършено нарушението, не били изследвани възраженията на жалбоподателя в насока за предприетите от него действия. Оспорващият и колегата му Н. изпълнявали задълженията си и фактически нямало реални последици от липсата на дневник. Броя на нарушенията се засичал с броя на съставените актове, т.е. за всяко нарушение имало издаден акт, макар и тези факти да се установявали с други документи – нарядни дневници, разпечатки от паметта на техническите устройства и ежемесечни справки. Заповедта, в частта си относно определянето вида и размера на наложеното наказание не била мотивирана, тъй като не съдържала обосновка за налагането му. В същото време наложеното наказание било прекалено тежко по вид, предвид твърдяното за извършено нарушение и неговите последици. Нарушена била и разпоредбата на чл.229, ал.1 от ЗМВР. Действително оспорващия давал обяснения, но обвинението за извършено нарушение било променяно няколко пъти и не дал обяснения по последното обвинение. По изложените съображения оспорващият моли да се отмени заповедта и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание пълномощника на оспорващия поддържа жалбата, с изключение на доводите относно неспазване на срока по чл.225, ал.1 от ЗМВР, тъй като действително срокът бил спазен. Моли да бъде отменена заповедта и да бъдат присъдени направените разноски.

            Ответникът – Началник РУП – Д.град, не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

            Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

            Оспорва се Заповед рег.№П5 ЯД-375/19.12.2011г. на Началника на РУП – Д.град, с която на основание чл.228, т.4, чл.226, ал.1, т.3 и чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.227, ал.1, т.11 и ал.2 от ППЗМВР, на Г.И.В. – полицейски инспектор V степен в “Пътен контрол”, сектор “Охранителна полиция” при РУП – Д.град към Областна Дирекция на МВР – Хасково, категория “Г” - инспектор, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал.1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

            Съгласно описаното в оспорения акт, нарушението се изразява в това, че служителите Н.П. Н. – полицейски инспектор V степен в “Пътен контрол”, сектор “Охранителна полиция” при РУП – Д.град и Г.В. – полицейски инспектор V степен в “Пътен контрол”, сектор “Охранителна полиция” при РУП – Д.град не са водили дневник, в който се отразяват техническото състояние, извършената периодична настройка /калибриране/ и преминаване през държавна метрологична проверка, като виновно нарушили разпоредбите на чл.33, ал.5 от Инструкция рег. №Із-2295/08.12.2006г. за патрулно-постовата дейност в МВР, изменена и допълнена с Инструкция Із-2863/01.12.2010г. /Инструкцията/, както и разпоредбите на чл.36 от същата Инструкция. Горепосоченото нарушение било констатирано и установено със справка рег. №13446/20.10.2011г. по описа на ОДМВР – Хасково. След оценка на събраните доказателства, установени с горепосочената справка, за неизпълнение на служебни задължения и заповеди, на основание чл.228, т.4, чл.226, ал.1, т.3 и чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.227, ал.1, т.11 и ал.2 от ППЗМВР, е наложено посоченото в заповедта дисциплинарно наказание.

            Нарушението е констатирано със справка рег. №13446/20.10.2011г. по описа на ОДМВР - Хасково, изготвена по извършена проверка в изпълнение на Заповед рег. №1913/16.09.2011г. на Директора на ОДМВР-Хасково. С тази заповед е назначена комисия, която да извърши проверка за изясняване на постъпили данни с Докладна записка рег. №19654/13.09.2011г. от гл. инспектор Д.Г.Д. – началник гр. “ООР-ТП” СООРТП – ОДМВР – Хасково, че при извършена на 08.09.2011г. в 23:10 ч. проверка по изпълнението на патрулно-постовата длъжност на гл. път Е80 в с.В. при кръстовището за с.Б. е установено, че автопатрул в състав полицай В.В. – мл. автоконтрольор в РУП-Д.град и полицай П.Д. – ст. полицай в РУП-Д.град, изпълняват служебните си задължения с техническо средство за установяване употребата на алкохол от водачи на МПС, което не е придружено от дневник за отразяване на установените с него нарушения образец Приложения №1а, с което бил нарушен чл.33, ал.5 от Инструкция рег. №2295/2006г. за организацията и изпълнението на ППД в МВР. С коментираната Заповед рег. №1913/16.09.2011г. на Директора на ОДМВР-Хасково е заповядано на комисията да извърши проверка и да установи отговорните длъжностни лица, които не са осигурили дневник Приложение 1а към предоставеното на наряда техническо средство, като при установяване на нарушения на служебната дисциплина комисията да предложи предприемане на дисциплинарни мерки спрямо виновните длъжностни лица. Определен е срок до 03.10.2011г. за представяне на писмена справка за резултатите от проверката, който срок впоследствие е удължен до 20.10.2011г., във връзка с направено искане с докладна записка рег. №12434/03.10.2011г., изготвена от Председателя на назначената комисия. В.М.В. и П.Д. Д. са запознати срещу подпис със заповедта.

            Във връзка с извършване на проверката са изискани допълнително документи от Началника на РУП – Д.град, сред които и заповед за определяне на отговорници за техническите средства в РУП – Д.град, съгласно Заповед рег. №132/19.01.2010г. на Директора на ОДМВР-Хасково. Със Заповед №132/19.01.2010г., на основание чл.36 от Инструкция рег. №Із-2295 от 08.12.2006г. за патрулно-постовата дейност в МВР, е наредено следното: 1. определени са отговорници за техническите средства, числящи се на ОДМВР Хасково, както следва: И.Х. И. – полицейски инспектор “Организация на движението, пътния контрол и превантивна дейност” в С”ПП” – ОДМВР – Хасково, а в негово отсъствие С.Х.Х. – полицейски инспектор; 2. началниците на РУ и група “Пр.П” в ОДМВР – Хасково, при необходимост да актуализират издадените от тях заповеди за определяне на отговорници за техническите средства, числящи се на съответното РУ и група “Пр.П”; 3. Отговорниците по т.2 ежемесечно да отчитат и архивират на хартиен и магнитен носител показанията на техническите средства, като извършват проверка за съответствие на установените технически средства и електронно запаметени нарушения и взетото административно отношение; 4. отговорниците по т.2 ежемесечно, до 5-то число на следващия месец да изготвят и изпратят в сектор “Пътна полиция” – ОДМВР Хасково справка за резултатите от извършените проверки по т.3, а отговорниците по т.1, след обобщаване на резултатите да изготвят справка, която да бъде предоставяна на Директор ОДМВР Хасково до 10-то число на месеца.

            С вх. №13270/17.10.2011г. и №13271/17.10.2011г., в ОДМВР – Хасково са заведени писмени обяснения от В.М.В. и П.Д. Д., в които същите посочили, че тетрадка за отразяване на извършените проверки с техническо средство за алкохол не са получавали и не са виждали такава.

            С вх. №13272/17.10.2011г. и №13273/17.10.2011г., в ОДМВР – Хасково са заведени писмени сведения от Н.П. Н. – инспектор ПК – РУП Д.град и Г.В. *** които същите посочили, че дневник за отразяване на проверките от Дрегера в РПУ – Д.град няма и не е имало. В обяснението си В. посочил също, че поради тази причина на въпросната дата дневника не е бил в АП на ГП – Е80. Проверките се отразявали в нарядния дневник, изготвяла се ежеседмично разпечатка от паметта на техническото средство, която се изпращала в КАТ – Хасково.

            Изготвена е обобщена справка рег. №13446/20.10.2011г., с която е предложено на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Със справката е констатирано, че съгласно разпоредбите на чл. 33 ал. 5 и чл. 36 от Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР Iз-2295/08.12.2006г. всяко техническо средство за контрол се придружава от дневник, в който незабавно се отразяват установените с него нарушения. Комисията е приела, че служителите, отговарящи за техническите средства в РУ „Полиция” – Д.град са определените със Заповед № 1851/10.10.2007г. и това са Н. Н. и Г.В.. Направени са изводи, че отговорниците за техническите средства са извършили нарушение на служебната дисциплина, тъй като за техническите средства няма дневници, каквито се изискват съгласно чл. 33 ал. 5 от Инструкция Iз-2295/2006г. за ППД на МВР. Също така е посочено, че служителите Н. Н. и Г.В., и двамата инспектори в РУ „Полиция” – Д.град, не са водили дневник, в който се отразяват техническото състояние, извършената периодична настройка /калибриране/ и преминаване през държавна метрологична проверка, с което виновно са нарушили и чл. 36 от Инструкция Iз-2295/2006г. Установените нарушения на служебните задължения са квалифицирани като такива по чл. 224 ал. 2 т. 1 от ЗМВР. Комисията е предложила на Директора на ОД на МВР – Хасково на Н. Н. и Г.В., на основание чл. 227 ал. 1 т. 11 от ППЗМВР /погрешно е посочен ЗМВР/ и на двамата полицейски инспектори V-та степен, категория „Г”, да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. С тази справка Г. В. се е запознал на 21.10.2011г. като е посочил, че не е съгласен с констатациите от проверката.

            Изготвено е и Становище Рег. №13658/24.10.2011г., с което комисията е уведомила Директора на ОДМВР Хасково, че цитираната като нарушена в Справка рег. № 13446/20.10.2011г. разпоредба на чл. 36 от Инструкция Iз-2295/2006г., не се обхваща от задълженията при изпълнение на служебните дейности от служителите Н. и В., което обаче не променяло изводите на комисията за вида и размера на предложеното дисциплинарно наказание. С това становище Г. В. се запознал на 01.12.2011г., като отново отбелязал, че не е съгласен с констатациите. По повод Становището, с Протокол рег. №17530/15.12.2011г., изготвен от Началника на РУ „Полиция”- Д.град, е установена допусната техническа грешка при посочване на нормативния акт, чиято разпоредба предвижда дисциплинарното наказание, като вместо чл. 227 ал. 1 т. 11 от ППЗМВР е посочен чл. 227 ал. 1 т. 11 от ЗМВР.

            На 19.12.2011г. е издадена процесната заповед, връчена на 20.12.2011г. на жалбоподателя срещу подпис.

            По делото е представена Заповед рег. №1851/10.10.2007г., издадена от ВНД Директор ОДП Хасково на основание чл.36, ал.1 от Инструкция Із-2295/08.12.2006г. – Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР, с която са определени отговорници за техническите средства, като в т.1.2 от заповедта за РПУ – Д.град са посочени Н. Н. – полицейски инспектор в звеното “ПК” – РПУ-Д.град, Г.В. – полицейски инспектор в звеното “ПК” – РПУ Д.град. В т.2 от заповедта е указано на отговорниците за техническите средства в РПУ стриктно да изпълняват чл.36 от Инструкция Із-2295/08.12.2006г. – Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР, като ежемесечно извършват проверка за съответствието на установените и запаметените с технически средства нарушения и взетото административно отношение. В т.3 е регламентирано отговорниците за техническите средства в РПУ ежемесечно до 5-то число на следващия месец да изготвят справка, която се изпраща в сектор “ПП” за обобщаване, като до 10-то число отговорниците от сектор “ПП” да представят на Директора на ОДП обобщена справка.

            Видно от писмо рег. №2219/27.01.2010г. на ВНД Директор на ОДМВР Хасково, със същото е разпоредено в срок до 03.02.2010г. Началниците на РУ и Началниците на група ПП да актуализират заповедите за отговорниците за техническите средства и копие от тях да бъдат изпратени в сектор “ПП”.

            Представена е Заповед рег. №Оз-3183/11.12.2010г., издадена от Директор на Главна Дирекция “Охранителна полиция”, за обявяване на “Регистър на средствата за измерване в ОДМВР и СДВР” рег. №20701/10.12.2010г., както и Заповед рег. №87/14.01.2011г. за обявяване на “Регистър на средствата за измерване в ОДМВР – Хасково, издадена от Директор ОДМВР – Хасково.

            По делото е представена Заповед рег. № 2582/01.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, с която е наредено до заемане на длъжността Началник на РУ „Полиция” – Д.град, инспектор А.Д. – ВНД началник на сектор „Охранителна полиция”, да изпълнява функциите по организация, ръководство и контрол на личния състав и да отговаря за дейността на РУ „Полиция” – Д.град, без право да подписва документи по ЗОБВВПИ, ЗБЛД и по Закона за частната охранителна дейност.

            Жалбата срещу заповедта е подадена на 30.12.2011г. чрез РУП – Д.град, видно от поставения входящ номер.

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед изхожда от компетентен орган, доколкото по смисъла на чл.228 т.4 от ЗМВР, в правомощията на началниците на РУ на МВР е да налагат дисциплинарните наказания по чл.226 ал.1 т.1-3 от ЗМВР. Обективирана е в писмена форма като при издаването и не са спазени в цялост изискванията на чл.246 ал.1 от ППЗМВР относно съдържанието и.

В оспорената заповед не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено соченото нарушение, както и на доказателствата, въз основа на които е установено. В случая жалбоподателят е наказан за бездействие – неводене на дневник, в който се отразяват техническото състояние, извършената периодична настройка/калибриране/ и преминаване през държавна метрологична проверка, което е квалифицирано от наказващия орган като неизпълнение на служебни задължения и заповеди. В заповедта не е упоменато, но става ясно, че горепосочените данни касаят техническо средство за контрол на пътното движение. Съществено в случая е, че в оспорения акт не е посочено по силата на коя правна норма или заповед на жалбоподателя е вменено задължение да води дневник, съдържащ подобни отразявания, нито е посочено въз основа на кои доказателства наказващият орган е приел, че това задължение не е изпълнено. Позоваването на справка от извършена проверка – в случая Справка рег.№13446/20.10.2011г.  не е достатъчно да изпълни изискването по чл.246 ал.1 от ППЗМВР за излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават като по този начин наказващият орган не е изпълнил изискването да се произнесе с мотивиран акт.  В производството по налагане на дисциплинарни наказания изискванията към мотивиране на заповедта са завишени,в сравнение с общото изискване към административните актове по чл.59 от АПК. Специалният текст на чл.246 ал.1 от ППЗМВР налага подробно мотивиране на този вид актове,което следва да е обективирано в самия акт,а не да се извлича от съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви в оспорения акт е съществено нарушение на изискването за спазване на установената му форма, препятства възможността да се извърши  преценка за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му.

При преценка относно наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарната процедура, съдът намира, че при издаване на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл. 225 ал. 1 от ЗМВР. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е станало известно на Началника на РУ „Полиция” – Д.град при получаване на Справка рег. № 13446/20.10.2011г. на комисията, назначена за изясняване на случая. Двумесечният срок по чл. 225 ал. 1 от ЗМВР изтича на 20.12.2011г., т.е. при издаване на процесната заповед на 19.12.2011г., този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е изминал е период по-голям от една година измежду датата на извършване на нарушението, която следва да бъде 08.09.2011г. ( виж. Докладна записка рег. № 19654/13.09.2011г. от главен инспектор Д.Г.Д.) и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 19.12.2011г.

Наказващият орган обаче не е изпълнил задължението си по чл.229 ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В настоящия случай липсват каквито и да било данни и доказателства жалбоподателят да е давал обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, респ. такива да са изисквани от дисциплинарнонаказващия орган.  Следва да се посочи, че в изпратената административна преписка е приложено сведение от жалбоподателя, заведено в ОДМВР – Хасково с рег. №13273/17.10.2011г., но то няма нищо общо с  посоченото в заповедта нарушение. Това сведение е дадено във връзка с проврека по  Заповед рег. № 1913/16.09.2011г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, чиято цел е била да установи виновните длъжностни лица, неосигурили дневник по Приложение 1а към чл.33 ал.5 от Инструкцията към техническото средство, предоставено на наряда, осъществяващ патрулно-постова дейност.  От друга страна към момента на представянето на сведението комисията по изясняване на случая все още не е била обективирала крайните си констатации, именно по които наказаното лице има право да даде обяснения. Предвид изложеното не може да се приеме, че даденото сведение от жалбоподателя е по повод дисциплинарната процедура, приключила с ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Допуснатото в хода на дисциплинартото производство нарушение по чл.229 ал.1 от ЗМВР е съществено и е достатъчно да обоснове отмяна на оспорената заповед без да се разглежда случая по същество. В този смисъл е разпоредбата на чл.251 ал.1 от ППЗМВР, приложима по аналогия и в съдебното производство.

Настоящият състав на съда намира също, че в нарушение на чл. 229 ал. 2 от ЗМВР наказващият орган не е отчел обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на наказание. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания административният орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Налагането на "порицание" не е в хипотезите на чл. 227 ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено именно определеното от наказващия орган наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. В оспорената заповед липсват мотиви в тази насока. Като не е спазил задължението си по чл.229 ал.2 от ЗМВР  наказващият орган съществено е нарушил административнопроизводствените правила.

Съдът констатира също, че оспорената заповед е вътрешнопротиворечива, доколкото е налице несъответствие между словесното описание на деянието и приетите за нарушени нормативни разпоредби. Разпоредбата на чл.33 ал.5 от Инструкция рег. №Із-2295/08.12.2006г. за патрулно-постовата дейност в МВР, изменена и допълнена с Инструкция Із-2863/01.12.2010г. въвежда изискване техническото средство за контрол да се придружава от дневник, в който се отразяват установените с него нарушения. Визираното  в тази норма въобще не касае воденето на дневник, в който се отразява техническото състояние, извършената периодична настройка и преминаване през държавна метрологична проверка на технически средства

Втората, посочена като нарушена разпоредба на чл. 36 от Инструкцията възлага задължение на директора на Столична дирекция „Полиция” и областните дирекции „Полиция” да определят със заповед отговорник за техническите средства, който съгласно  т. 2 от нормата /като явно тя се има предвид в случая/ за всеки уред води дневник, в който се отразяват техническото му състояние, извършената периодична настройка и преминаване през държавна метрологична проверка. В тази си част инструкцията предвижда задължение за директорите на СДП и ОДП, каквато длъжност настоящият оспорващ безспорно не заема.  В този смисъл е и Становище Рег. №13658/24.10.2011г. на назначената за извършване на проверка по случая комисия, в което изрично се сочи, че цитираната като нарушена в Справка рег. № 13446/20.10.2011г. разпоредба на чл.36 от Инструкция Iз-2295/2006г., не се обхваща от задълженията при изпълнение на служебните дейности от служителите Н. и В..

За пълнота на мотивите на настоящото решение, следва да се посочи, че проверяваният административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. Както е отбелязано и по-горе, дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 224 ал. 2 т. 1 от ЗМВР – в конкретния случай за неизпълнение на разпоредбите на чл.33 ал.5 и чл.36 от Инструкция рег. № Iз-2295/08.12.2006г. за патрулно-постовата дейност в МВР, изменена и допълнена с Инструкция Iз-2863/01.12.2010г. Нормата на чл. 33 ал. 5 от Инструкцията предвижда, че всяко техническо средство за контрол се придружава от дневник, в който се отразяват установените с него нарушения. Тази разпоредба няма как да бъда нарушена от жалбоподателя, доколкото задължението за незабавно отразяване на резултатите от техническите средства е възложено на лицата, които непосредствено извършват контрол с техническите средства, а именно на членовете на патрули.

На следващо място липсва и нарушение на чл.36 т.2 от Инструкция рег. № Iз-2295/08.12.2006г. за патрулно-постовата дейност в МВР, изменена и допълнена с Инструкция Iз-2863/01.12.2010г., тъй като въпросният текст сочи, че за всеки уред се води дневник, в който определени от директорите на СДП/ОДП лица, отразяват състоянието на техническите средства, извършената им периодична настройка и преминаването им през държавна метрологична проверка. Цитираният текст обаче не възлага задължението за водене на дневник на конкретни служители, а е предвидено определянето на тези служители да се извърши със заповед на директорите на СДП/ОДП. След като посоченият като нарушен текст на чл. 36 от цитирана Инструкция не възлага задължения на лица, различни от директорите на СДП/ОДП, каквато длъжност настоящият жалбоподател не заема, то и посоченото нарушение на чл.36 т.2 от Инструкцията не може да бъде осъществено от Г.И.В..

По гореизложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на изискванията за спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон, което обуславя отмяната и като незаконосъобразна по смисъла на чл.146  т.2, т.3 и т.4 от АПК.

С оглед изхода на производството основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски в размер 310.00 лв, представляващи внесена държавна такса и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от ОДМВР-Хасково.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 и чл.143 ал.1 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед рег. №П5 ЯД-375/19.12.2011г. на Началника на РУП – Д.град.

ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Г.И.В. *** разноски по делото в размер 310.00 /триста и десет/ лева.

              Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                       Съдия: