Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№98

16.03.2011 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №853 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215 ал.1 във вр.с чл.210 ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на “ЕВН България Електроразпределение” АД, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Г.Д.” №.., подадена чрез процесуален представител, против Решение от 22.12.2010 г. /вярната дата е 22.11.2010 г./ на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Д., назначена със Заповед №РД-06-2179/19.11.2010 г. на Кмета на Община Д..

 Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение като противоречащ на материалноправните норми административен акт, алтернативно прогласяването му за нищожно. Твърди, че решението е издадено в нарушение на закона, тъй като при вземането му не е съобразена разпоредбата на чл.67 ал.2 от ЗЕ. Счита, че същата се явява специална по отношение на чл.64 ал.4 т.2 от ЗЕ и когато става дума за имоти – публична собственост, каквито били имотите, върху които следва да се учредят правото на прокарване на кабелна мрежа, както и сервитутните права, то тези права трябвало да се учредят безвъзмездно. Поначало неясен бил самият предмет на решението, тъй като самото право на преминаване било сервитутно право и не ставало ясно защо вещните права, нужни за изграждане на съоръжението били делени на право на преминаване и обезщетение за възникване на сервитут. Дружеството жалбоподател било енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и тъй като в конкретния случай се касаело за учредяване на право на прокарване, това вещно право следвало да му бъде учредено безвъзмездно. Противно на това Комисията по чл.210 от ЗУТ направила оценка на “правото преминаване и обезщетение за възникване на сервитут” в имоти – публична собственост на общината, с което придала възмездност на процедурата в противоречие със закона. Решението й било неправилно и в несъответствие с целта на закона, грубо накърнявало законните права и интереси на дружеството безвъзмездно да използва пътища, улици и други имоти – публична собственост, за прокарване на отклонение на въздушен електропровод за енергийни цели.

Ответникът, Община Д., чрез процесуален представител, излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за обжалване административен акт и от надлежна страна, за която е налице  правен интерес от търсената защита. 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,   приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят “ЕВН България Електроразпределение” АД гр.П. притежава Лицензия за резпределение на електрическа енергия №Л-140-07/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл.39 ал.1 т.3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за срок от 35 години, като не е спорно по делото и е обществено известно че обособената територия за дейността “разпределение на електрическа енергия”, определена към лицензията, обхваща и територията на Община Д..

Със Заявление за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж, върху което са поставени два регистрационни индекса на О.Д. - рег.индекс 53-03-39/14.10.2010 г. и рег.индекс 53-03-40/14.10.2010 г., подадено до Главния архитект на Община Д., „Е.Б.Е.” АД е поискало да бъде одобрен технически проект и издадено разрешение за строеж за обект: „Външно електрозахранване на Арматурен цех”, находящ се в имот с идентификатор 21052.1010.250 по КК на гр.Д.. Приложен е Инвестиционен проект в част „Електрическа”, изготвен от проектант с пълна проектантска правоспособност. Видно от Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите, изготвен от лицензиран оценител, строежът „Външно електрозахранване на Арматурен цех, подобект Изграждане на КЛСН 20 кV, БКТП 1х400/20/0,4 кV и КЛНН 0,4 кV с местонахождение имот 21052.1010.250, парцел I, кв.202 гр.Д., се категоризира от II-ра категория и съответства на съществените изисквания към строежите по чл.142 ал.5 от ЗУТ, включително с предвижданията на разработения ПУП за имота и Скица №672/18.05.2010 г. с виза за проучване и проектиране, издадена от Община Д.. Видно от представената по делото съгласувана специализирана план-схема за линеен обект, трасето на предвидения за подземно полагане кабел преминава през тротоарни /зелени/ площи и улично платно.

 Със Заповед №РД-06-2179/19.11.2010 г. на Кмета на Община Д., на основание чл.210 ал.2 от ЗМСМА, във връзка със заявление с вх.№53-03-39/14.10.2010 г. от “Е.Б.Е.” АД – ***, чл.64 и чл.65 от ЗЕ за учредяване право на преминаване през имот общинска собственост за изграждане на „Външно електрозахранване на Арматурен цех. Подобект: Изграждане на КЛСН 20 кV, БКТП 1х400/20/0,4 кV и КЛНН 0,4 кV” и възникване на сервитут при условията на чл.64 ал.4 от ЗЕ, е назначена комисия от петима членове, със задача да извърши оценка и определи размера на учреденото право на преминаване и обезщетение за обекта.

Въз основа на тази заповед, на 22.11.2010 г. назначената Комисия по чл.210 от ЗУТ с Решение е извършила оценка и определила размера на учреденото право на преминаване и обезщетението за възникване на сервитут за изграждане на обекта, като е взела решение същата да е 80 % от пазарната цена, т.е. 28,80 лв./кв.м. за общинска земя в IV градска зона, определена от лицензиран оценител. Комисията е приела, че трасето на кабелните линии е общо 308 м. за линейния обект. Определя се сервитутна зона по 0,5 м. симетрична на оста на кабела. За ново ЕТ със следните сервитутни зони – по 1,5 м. пред стената с врата, по 1 м. пред стените без врати с изключение на вратата гръб и шахтите общо 5 кв.м. Общият сервитут в полза на “Е.Б.Е.” АД е *** имот публична общинска собственост. Общата стойност на право на преминаване и обезщетението за възникване на сервитут за тази площ е определено на 9 014,40 лв. без ДДС или 10 817,80 лв. с ДДС.

По делото е представена и Експертна пазарна оценка на поземлени имоти по зони, по КК на гр.Д. – собственост на Община Д., през които ще преминават енергийни обекти и водопроводи с определени сервитутни зони. Оценката е изготвена към 25.01.2008 г. от лицензиран оценител Н.Е.и съдържа декларация на оценителя, че е актуална към 30.06.2010 г. Със същата е определена пазарната стойност на поземлени имоти по зони – най-вероятната цена, при която ще се извърши покупко-продажбата между хипотетичен продавач и хипотетичен купувач, които са достатъчно информирани за обекта на сделката и при условие, че нито един от тях не се намира под въздействието на натиск. Използван е “Метода на сравнимите продажби”, а в приложени Таблици са посочени сравнимите продажби по имоти и зони, като сравнимите имоти са УПИ застроени и незастроени. Предлаганата от оценителя пазарна стойност за 1 кв.м. земя в четвърта зона е 36,00 лева /80% от 36,00 = 28,80 лв./

С писмо изх.№53-03-31#1/24.11.2010 г. Решението на комисията от 22.11.2010 г. е изпратено на жалбоподателя, като му е посочено, че “заповедите за учредяване право на преминаване и разрешения за строеж ще бъдат издадени след плащане на сумата определена от комисията по чл.210 ЗУТ”. Видно от Известие за доставяне писмото е получено от адресата си на 01.12.2010 г. Жалбата срещу решението на комисията е постъпила в О.Д. на 14.12.2010 г.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Като правно основание на издадения административен акт в него е посочена само нормата на чл.210 от ЗУТ. Според ал.1 на тази норма, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В заповедта на кмета на общината, с която е назначена комисията, са посочени основанията, на които следва да се изготви оценката, а именно чл.64 и чл.65 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Според чл.64 ал.1 от ЗЕ, при изграждане на нови подземни електропроводив полза на енергийните предприятия възникват сервитути, които се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на ЗКИР. Ал.2 на същата разпоредба регламентира, че сервитутите по този закон са: 1. право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие; 2. право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие; 3. ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. Според чл.64 ал.3 т.1, при упражняване на сервитутите енергийното предприятие придобива право: а)   на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие; б) негови представители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през служещите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи. Съгласно чл.64 ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и 2. е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът. В ал.5 е регламентирано, че титулярът на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение, а в ал.6, че определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Според ал.8, в случай че сервитутната зона попада в имот, за който в полза на енергийното предприятие е учредено право на строеж, сервитутът върху имота се уговаря в акта за учредяване право на строеж.

Освен цитираните разпоредби следва да се има предвид още нормата на чл.62 ал.2 на ЗЕ /нова, обн.ДВ бр.54/2010 г., в сила от 16.07.2010 г./, според която, когато изграждането или разширението на обектите по ал.1 /включително линейни енергийни обекти/ се извършва върху имот - общинска собственост, компетентните общински органи учредяват в полза на лицето, което ще експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за общинската собственост без търг или конкурс.

В конкретния случай дружеството – жалбоподател е подало до О.Д. Заявление вх.№53-03-39/14.10.2010 г. за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж. Във връзка с това заявление, на основание чл.210 ал.2 от ЗУТ, с процесното решение комисия при О.Д. е определила размер на обезщетение „за учредяване право на преминаване през имот общинска собственост за изграждане на обекта и възникване на сервитут при условията на чл.64 ал.4 от ЗЕ”. По делото не е повдигнат спор относно размера от 313 кв.м. и местоположението на сервитутната зона, както и попадането й имот публична общинска собственост.  От представените по делото доказателства е видно, че  трасето на предвидения за подземно полагане кабел преминава през тротоарни /зелени/ площи и улично платно.

Спорният въпрос е намира ли приложение към процесния случай разпоредбата на чл.67 ал.2 от ЗЕ, според която /в приложимата редакция обн.ДВ бр.41/2009 г./ енергийните предприятия имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Твърденията на жалбоподателя – енергийно дружество, са, че на основание на тази специална норма не следва да заплаща на О.Д. обезщетение за възникването на сервитут в имот, който е публична собственост. Според възраженията, мотивирани в писменото становище на процесуалния представител на ответника, законодателят достатъчно ясно е описал фактическия състав на възникване на сервитут в чл.64 от ЗЕ и в този текст не е изрично регламентирано изключение, касаещо безвъзмездно учредяване на сервитут, така, както например е направено в чл.287 ал.4 на ЗЕС. Посоченото в ал.2 на чл.67 от ЗЕ право имало обслужващо предназначение и можело да бъде реализирано единствено и само доколкото това е необходимо за упражняване на сервитута, но не можело да се разглежда като сервитут.

Настоящият състав на съда счита, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, като е определил размер на обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ по подаденото от жалбоподателя заявление. В чл.143 от ЗУТ са изброени доказателствата, които следва да бъдат представени за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, а в чл.144 ал.1 от ЗУТ е посочено, че инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на съответните документи, между които в т.1 е посочен и документ за собственост. Дефинитивно по чл.161 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Неправилно обаче е възприетото от администрацията становище, че за да придобие качество на възложител и да се издаде разрешение за строеж в полза на заявителя „ЕВН България Електроразпределение” АД следва за него да възникне сервитут, по силата на който дружеството ще има право да строи в чужд имот съгласно специалния ЗЕ.

Следва да се има предвид, че сервитутите, регламентирани в специалния ЗЕ се отличават със специфични особености от двата основни вида сервитути, уредени в чл.192 и чл.193 от ЗУТ. Основната характеристика на правото на преминаване през чужд поземлен имот и правото на прокарване през чужд недвижим имот на отклонения от техническата инфраструктура, уредени в ЗУТ, ги определят като „класически” поземлени сервитути, при които съществуват служещ имот – имотът, върху който е учредено сервитутното право и който трябва да търпи съответното въздействие /преминаване, прокарване на отклонението/ и господстващ имот – имотът, чието обслужване се осигурява чрез упражняването на учреденото сервитутно право и законодателят ги разглежда като права, „обслужващи” ползването на конкретен господстващ имот. По-различно е положението при сервитутите по ЗЕ, които съществуват „в полза на енергийните предприятия”, а не „обслужват” ползването на някакъв господстващ имот, а също така възникват по силата на закона, а не се учредяват с подписване на договор между собствениците на два имота. Тези две особености дават основание на правната теория да определи сервитутите по ЗЕ като „квазилични” сервитути – учредени с оглед осъществяваната от техния титуляр обществено полезна дейност, както и да приема, че по-скоро не става дума за „сервитути” в класическия смисъл на думата, а за специфични нови ограничени вещни права, „специални” спрямо тези по ЗУТ, които се характеризират с редица особености, позволяващи по-лесно и по-свободно учредяване на сервитутите по ЗЕ, давайки възможност за задоволяването на разнообразни потребности, възникващи в практиката по изграждане на съоръженията и инфраструктурната мрежа на енергийните предприятия. Най-малкото учредяването им не зависи от волята на собствениците на засегнатите имоти, като препоставките, при които възникват, са посочени в четвъртата алинея на чл.64 от ЗЕ. Тези особености са израз на по-голямата грижа, който законодателят полага за развитието на инфраструктурната мрежа и за осъществяването на дейността на енергийните предприятия с оглед на обществено полезния характер на тази дейност.

Предвид изложеното, както и цитираната по-горе разпоредба на чл.62 ал.2 от ЗЕ, която е нова, но е била в сила от 16.07.2010 г., т.е. преди издаването на оспореното решение, се налага изводът, че жалбоподателят може да придобие качеството “възложител” по смисъла на чл.161 от ЗУТ не поради възникването или наличието на сервитут, а след като в негова полза бъде учредено от компетентните общински органи право на строеж върху имот - общинска собственост. Именно за това право законодателят изрично е регламентирал да се учредява възмездно, независимо от вида на общинската собственост – публична или частна.

Регламентираното в чл.67 ал.2 от ЗЕ право на енергийните предприятия безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване подземни електропроводи” буквално преповтаря определението на чл.64 ал.2 т.2 от ЗЕ, според която сервитут е “право на прокарване на подземни електропроводи в полза на енергийното предприятие”. Ето защо настоящият състав счита, че нормата на чл.67 ал.2, която систематически е разположена в Раздел II “Сервитути” на ЗЕ, следва да се има предвид като специална по отношение на чл.64 от ЗЕ.

В писменото становище на пълномощника на ответника нормите на ЗЕ са тълкувани във връзка с идентични разпоредби, предвидени в Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ по отношение на изграждане на нови и/или разширение на съществуващи въздушни и подземни електронни съобщителни мрежи и съоръжения, в полза на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Следва да се отбележи, че при регламентацията в ЗЕС законодателят изрично е предвидил, че сервитутите по чл.287 ал.1 от ЗЕС възникват за всички имоти публична и частна собственост, с изключение на тези, посочени в раздел III на тази глава, като по-прецизно е регламентирал възникването на сервитут, посочвайки, че само за имоти частна собственост, на собственика на имота следва да е изплатено от титуляря на сервитута еднократно обезщетение. Това законодателно разрешение е свързано с обстоятелството, че нормата на чл.295 ал.7 на ЗЕС, предвиждаща, че използването на мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична общинска собственост, за прокарване, преминаване и поддържане на електронни съобщителни мрежи на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е безвъзмездно, се намира именно в раздел III на Глава седемнадесета, т.е. приема се, че по отношение на изброените имоти за предприятията не възникват сервитути, а специалното право на ползване, регламентирано в този раздел. Съотнесено към настоящия казус, това би означавало, че правото на безвъзмездно използване от енергийните предприятия на идентично изброените обекти „мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична общинска собственост”, регламентирано в чл.67 ал.2 от ЗЕ изключва възникването на сервитут по отношение на тези обекти, т.е. решението на комисията, с което се определя размер на обезщетение за възникването на такъв е лишено от правно основание. Въпреки липсата на идентична регламентация в ЗЕ и ЗЕС, то целта на законодателя е била една и съща, а именно да се облекчат условията по отношение дейността на енергийните предприятия, респ. предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. След като ЗЕ не изключва изрично възникването на сервитут по отношение на изброените в нормата на чл.67 ал.2 обекти, то следва да се приеме, че в случаите, когато сервитутите попадат в имоти, чиято собственост има публичен характер, независимо дали е общинска или държавна, тази специална норма следва да дерогира приложението на чл.64 ал.4 от ЗЕ и по отношение на собственика на имота – общината или държавата, върху който е възникнал сервитутът, не се дължи изплащане на еднократно обезщетение, за да възникне сервитута.

Съществено значение относно тълкуването на посочената норма има и вида на примерно изброените в същата обекти, които по своята характеристика и предназначение служат за обществено ползване и по презумпция са извадени от гражданския оборот. В подкрепа този извод могат да се посочат и изброените в чл.65 ал.1 от ЗЕ критерии, приложими при определяне размера на обезщетението - 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Конкретно в настоящия случай, при сервитут от 313 кв.м., попадащ в тротоарни площи и улично платно - публична собственост, при подземно полагане на кабелната линия, няма как да се определи вида на ограничението на ползването на частта от този имот, нито справедливата му пазарна оценка. Използваната от Комисията по чл.210 от ЗУТ определена пазарна стойност на поземлени имоти по зони, изготвена по „Метода на сравнимите продажби” е неприложима по отношение на тротоарите и улиците, през които преминава трасето на кабела. Ето защо настоящият състав на съда намира нормата на чл.67 ал.2 от ЗЕ за приложима към процесната хипотеза.

Оспореният административен акт е издаден с правно основание чл.210 ал.1 от ЗУТ, вменяващ определянето на размера на обезщетение в компетентността на комисия, назначена от кмета на общината. Доколкото решението е взето от надлежно назначена комисия, в състав, съобразен със заповедта за назначаването й, то същото не може да бъде определено като нищожно. Именно комисията е колективният орган,  компетентен да издаде решение от този вид. Административния акт е в писмена форма и надлежно подписан, поради което е валиден акт. 

Липсата на законоустановените предпоставки да бъде издаден такъв административен акт го прави материално незаконосъобразен. Тъй като се установи безспорно по делото, че всички оценявани от комисията 313 кв.м. от обект „Външно електрозахранване на Арматурен цех. Подобект: Изграждане на КЛСН 20 кV, БКТП 1х400/20/0,4 кV и КЛНН 0,4 кV” попадат в публична общинска собственост, то жалбоподателят не дължи обезщетение на О.Д. за възникване на сервитут при условията на чл.64 ал.4 от ЗЕ и като е определила размер на обезщетение за учредяване право на преминаване през имот общинска собственост за изграждане на обекта и възникване на сервитут, комисията е постановила изцяло незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.   

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски по производството в размер на 50 лв. държавна такса и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платими от ответника. 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение от 22.11.2010 г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Д., назначена със Заповед №РД-06-2179/19.11.2010 г. на Кмета на Община Д..

ОСЪЖДА О.Д. да заплати на “ЕВН България Електроразпределение” АД, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Г.Д.” №…, направените по делото разноски в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението е окончателно.

                                                                                                        

 

                                                                                                 СЪДИЯ: