А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н    С Ъ Д      Х А С К О В О

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №130

 

12.03.2010г.,  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Хасково на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година, открито заседание, пети състав:                                     

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА                                                         

 

Секретар: А.Л.……………………………………………………………………………

Прокурор: ……………………………………………………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията Костова-Грозева исково адм.дело№62 по описа на съда за 2010г.,за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на чл.257, ал.1, вр. с чл.256 от АПК, вр. с чл.148 от АПК.

 

С искова молба, наименувана жалба, В.Т.Ш. *** твърди, че не бил доволен от неоснователното бездействие на органите на КАТ при ОД на МВР Х.. На 04.01.2010г.длъжностно лице на КАТ при ОД на М.Х. отнело свидетелството му за правоуправление, като твърдял, че това било на основание и в изпълнение на Решение №512/12.12.2002г., постановено по нахд №388/2002г., влязло в сила на28.12.2002г., с което на осн. чл.78а от НК жалбоподателят бил осъден с налагане на административно наказание „глоба” и лишаване от право на управление на МПС за срок от една година и шест месеца”.Отнемайки свидетелството му за управление Ш. твърде, че се засягали правата и законните му интереси, тъй като така се лишавал от правото да упражнява професията си-таксиметров шофьор. На 13.01.2010г. отправил искане до Директора на ОД на М.Х. да му се върне свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ с №..., позовавайки се на изтекла абсолютна погасителна давност по отношение изпълнение на наложеното наказание.Очевидно и на осн. чл.82, ал.3 от ЗАНН, наложеното му наказание не подлежало на изпълнение.Независимо от направеното искане до дата на жалбата му не му било върнато СУМПС.По този начин неоснователно органът бездействал

Иска се постановяване на решение, с което да се осъди административния орган-ОД на МВР Х., поделение КАТ-Х., да върне СУМПС №...

    В съдебно заседание ищецът, редовно призован,се представлява от адв.И., която поддържа искането.

Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище.

 

Фактически констатации

 

Съдът като взе в предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за безспорно установено следното:

Със Заповед за налагане на ПАВ №94 от 18.02.2002г. на В.Т.Ш., за това, че на 17.02.2002г. за извършено от него нарушение на чл.174 от ЗДвП и на осн. чл.53 от ЗАНН било отнето свидетелството за правоуправление. За извършеното от Ш. на 17.02.2002г. нарушение, изразяващо се в управление на МПС с концентрация на алкохола в кръвта над допустимото по закона, бил съставен и АУАН №94/17.02.2002г. Във връзка със същото било образувано дознание №104/2002 по описа на РПУ-Д.С постановление от 01.07.2002г. на РП-Д. направила  предложение на В.Т.Ш. за извършеното от него деяние на 17.02.2002г. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание по чл.78а от НК. С Решение от 12.12.2002г. по нахд №388/2002 по описа на Рс-Д. В.Т.Ш. бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което на осн. чл.78а, ал.1 и ал.4 от НК, вр. с чл.343г, вр. с чл.36, ал.1 , т.7 от НК бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание „глоба” от 800лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от едно година и шест месеца.На основание чл.59, ал.3 от НК времето, през което Ш. бил лишен от упражняване на правото да управлява МПС по административен ред се приспадало, считано от 17.02.2002г.Решението влязло в сила на 28.12.2002г.

С писмо от 17.01.2002г. до РПУ-Х. било от там за се изземе от В.Ш. и предаде СУМПС, поради лишаването му от право за управлява.Лицето не било намерено на адреса в с.К.С писмо от 20.02.2003г. от РПУ Д. изискали да се отнеме СУМПС на лицето В.Т.Ш., който бил лишен от право да управлява за срок от 18 месеца.Лицето на било открито на посочения адрес в град Д.. С ново писмо от 02.12.2005г. от РПУ-Х. било изискано изземване и изпращане на СУМПС на В.Ш.. С докладна записка от 07.12.2005г. полицай от РПУ-Х. докладвал, че лицето не е намерено на адреса, на който бил потърсен. На Н-к РУ на МВР Д. с писмо от 21.12.2009г. било разпоредено да се изземе СУМПС на лицето В. Т.Ш..На 04.01.2010г. служител на ОД на М.Х. иззел от Ш. СУМПС.На 13.01.2010г. В.Ш. поискал от Директора на ОД на М.Х. да разпореди връщане на отнетото му СУМПС. Жалбата била подадена на 27.01.2010г.

 

Правни съображения

 

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал и след като го обсъди поотделно и в неговата съвкупност и взаимна връзка, намира от правна страна следното:

Искането е редовно направено, от надлежна страна в процеса. Същото е допустимо, като направено в срока по чл.257, вр. с чл.256 от АПК. Разгледано по същество се явява основателно по следните съображения:

За правилното изясняване на спора по чл.256 и сл. от АПК съдът следва да установи, дали бездействието на органа се основава пряко на закон или отново по силата на закона органът дължи извършване на съответното  фактическо действие. Т.е. дали към дата 13.01.2010г. В. Ш. има право да иска извършване на конкретно заявеното за изпълнение фактическото действие, съотв. органът е длъжен да го осъществи и това му задължение произтича пряко от закона.

По делото има безспорни данни, че на ищеца с влязло на 28.12.2002г. в сила решение на РС-Д. има наложено на осн. чл.78а от НК административно наказание „глоба” от 800лв., както и наказание „лишаване от право на управление на МПС за срок от 18 месеца”.Съдът намира, че органът по изпълнение на наказанията не е отнел СУМПС от наказаното лице, т.е. няма изпълнение на това наказание съгласно разпоредбите на ЗАНН, въпреки, че в заповедта за налагане на ПАМ №94/2002г. се сочи, че СУМПС №..., ведно с контролния талон, са изпратени в РДВР-Х./л.11/.Обстоятелството, че няма реално изпълнение на наложеното с решението на РС наказание, се потвърждава и от твърденията на самия ишец, че на 04.01.2010г. орган на МВР му отнема документа СУМПС. За този факт /отнемането на свидетелството на 04.01.2010г./ по делото не се сочат други доказателства, които да го оборват. Ето защото съдът намира, че такова отнемане действително е извършено.

Отнемането е извършено въз основа на решение от 2002г. по нахд, влязло в законна сила на 28.12.2002г. Изпълнението на наложените с това решение следва да се извършва по реда на ЗАНН, тъй като той е относимата правна норма, регламентираща реда за изпълнение на административни наказания. Съгласно чл.81, р.ІХ на ЗАНН, когато с НП или решение на съда има наложено наказание временно лишаване от право да се упражнява едно право /професия или дейност/,каквото има постановено от РС-Д.,то подлежи на изпълнение от органа, който признава това право и контролира упражняването му. В настоящия случай компетентния по изпълнението орган се явява именно съотв. структура на МВР.

В чл.82 от ЗАНН, по аналогия на чл.81 от НК, законодателят предвижда, че административно наказание не се изпълнява от органа, когато са изтекли определени срокове в зависимост от вида наказание. Т.е. в конкретния случай относимо за спора е да се установи в съответствие с тази норма дали след влизане в сила на съдебното решение на РС-Д., тъй като на изпълнение подлежат само влезлите в сила актове /арг.74 от ЗАНН/, са изтекли съответните срокове, установени в нормата на чл.82 ЗАНН. Още повече основните доводи на ищеца са именно в тази насока.

Решението е влязло в сила на 28.12.2002г. и по това няма спор между страните. Съгласно чл.74 от ЗАНН действията по изпълнението следва да се предприемат в тридневен срок.Данните сочат, че на 17.01.2003г. органът предприема действия целящи изземване на СУМПС. В чл.82, ал.1, б.”б” от ЗАНН се предвижда забрана за изпълнение на наказанието „временно лишаване от право да се упражнява професия или дейност”, ако са изтекли шест месеца, като по арг. от ал.2 на текста те започват да текат от 28.12.2002г. Т.е. по арг. от тези норми допустимото време за изпълнение на това наказание е до 27.06.2003г. вкл., освен ако няма прекъсване на давността. Тя се прекъсва съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН с предприемане на всяко действие на надлежния орган, като след извършването на действието, давността се счита за прекъсната и започва да тече нова давност. Дори и да се приемат за такива действия извършваните от органа, на различни дати,след влизане в сила на решението и целящи отнемане на СУМПС, вж.писмото от 17.01.2003г., вж. и документа на  л.20 от 20.02.2003г., то давността по изпълнение на конкретното наказание безспорно към дата 04.01.2010г. е отдавна изтекла. Още повече данни за предприети „действия по изпълнение” на наказанието след март 2003г. няма. За такива са сочи, че едва на 02.12.2005г. е изпратено ново искане от органа за изземване на свидетелството, но съдът намира, че към тази дата е недопустимо изпълнение на решението на РС, тъй като предвидената в закона давност за изпълнение на наказанието е изтекла отдавна. Така извършените през 2005г., а и чак през 2009г., действия нямат за своя последица прекъсване на давността. В този смисъл съдът намира,по арг. от чл.82, ал.2, вр. с ал.1 от ЗАНН,че наложеното с решение №512/2002г. на РС-Д. наказание „лишаване от право на управление на МПС”, не е подлежало на изпълнение към дата 04.10.2010г.

Освен това изцяло основателно е възражение и за настъпила абсолютна погасителна давност, която също прави недопустимо изпълнението на наложеното наказание. Съгласно чл.82, ал.3  от ЗАНН „независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1”, т.е. приложена тази правна норма следва да се приема, че абсолютната погасителна давност за изпълнение на процесното наказание е изтекла девет месеца, считано от 28.12.2002г.Така към дата 27.09.2003г. следва да се приема, че последиците на чл.82, ал.3 от ЗАНН са се проявили и е недопустимо да се извършава изпълнение от страна на органа.

За изпълнението на наложеното наказание е ирелевантно отнемането на СУМПС. То се изпълнява независимо дали това „отнемане” е извършено. Още повече два документа от делото сочат, че от страна на контролния орган е отнет СУМПС на В.Ш., ведно с контролния талон. В този см. данни се сочат в заповедта за налагане на ПАМ по чл.174 от ЗДвП /л.11/, вкл. и в АУАН на л.12. Тези данни са индиция, че към онзи момент, м.02.2002г., има изземване на документа и то на правно основание.Следва да се отчете и релевантното обстоятелство, че видно от диспозитива на решението, част от срока на наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС” е приспаднат, считано от 17.02.2002г.

При така изяснената фактическа обстановка следва да се направи правният извод, че към дата 04.01.2010г. извършеното спрямо В.Ш. изпълнение на наложеното с решение №512/2002г. наказание „лишаване от право на управление за срок от 18 месеца” е недопустимо, като предприето без каквато и да е законова опора. При това положение отнетото свидетелство следва да се върне от органа на неговия притежател, а отказът да се извърши фактическото действие „връщане” на иззетото свидетелството, представлява неизвършване на фактическо действие /неоснователно бездействие/ по см. на чл.256 от АПК, което органът е длъжен да извърши.

Искането на В.Ш. от 13.01.2010г. до Директора на ОД на М.Х. се явява изцяло законосъобразно, а органът е длъжен по силата на закона да извърши исканото от него фактическо действие към този момент.Към дата 13.01.2010г. не са налице обстоятелства, които по закон да препятстват извършването на това действие или да го отлагат-изпълнението на наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС” е недопустимо, поради изтекла давност, вкл. и абсолютната такава, а и вероятно и поради реализиране на самата отговорност.

Ето защо административният орган следва да бъде осъден да извърши исканото фактическо действие в определения от съда срок, ведно с произтичащите от това последици.

С оглед основателността на иска съдът намира за основателно и искането за присъждане на направените по делото разноски, които се явяват доказани до размер от 210лв., включващи 10лв. ДТ и 200лв. възнаграждение за един адвокат, платен в брой, съгласно доказателството на л.28 от делото.

    Предвид на гореизложените доводи и направените въз основа на тях правни изводи на основание чл.257, ал.2 от АПК, Административен съд-Хасково

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР Х. да върне на В.Т.Ш. *** в срок от 3–три дни от влизане в сила за настоящото решение свидетелство за управление на МПС №...

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР Х. да заплати на В.Т.Ш. *** направените от него деловодни разноски в размер на 210лв., от които 10лв. за ДТ и 200лв.,платено възнаграждение за един адвокат.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

   

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: